/Поглед.инфо/ На 5 април 2018 г. Министерство на финансите публикува на сайта си проект на „Средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019–2021 г.“ 1.

1.Предвеликденски въпроси

Няколко предварителни въпроси не са излишни:

Първо, защо се публикува още по Великден април прогноза за 2019-2021 г., когато нормалната процедура е в началото на есента?

Второ, защо е проект на прогноза, когато е за бюджета на държавата? Прогнозата винаги е някакъв проект, тя не е план. „Прогноза за прогнозата“ не звучи авторитетно.

Трето, когато има средносрочна прогноза, а няма дългосрочна прогноза, то защо се слага прилагателното „средносрочна“? За красота ли? Или се подготвя дългосрочна прогноза за 15-20 години напред?

Четвърто, ако има нещо много различно от това, което е прието като прогноза и закон за бюджет през декември 2017 г., то кое е и къде се е скрило?

Пето, вече на всеки три месеца ли ще има нова средносрочна бюджетна прогноза? И кому е нужна?

Петте гатанки не са лишени от основание, още повече че това е проект на прогноза по никое време, по Великден.

Всъщност прогнозата обхваща крайния период на сегашното правителство „Борисов 3.0“, което ще управлява най-късно до м. май 2021 г.

И така, какво е „великденското“ настроение, което лъха от прогнозата?

2. Икономически растеж – среден и недостатъчен за догонващо развитие

Икономическият ръст в ЕС и еврозоната през 2017 г. беше съответно 2,4% и 2,3% през, докато брутният вътрешен продукт на България нарасна с 3,6% в реално изражение. И понеже зад 1% на прираста на другите страни-членки на ЕС се крият много по-големи обеми, то това означава, че последният вагон на влака е изостанал от общата скорост.

През следващите четири години (2018-2021 г.) световна икономика се очаква да има реален растеж както следва 3,9%, 3,9%, 3,8%, 3,7%; европейската икономика (ЕС 28) 2,3%, 2,1%, 1,9%, 1,8%. БВП на България се очаква да нарасне с 3,9%, 3,8%, 3,7% и 3,7%, като растежът ще бъде движен от вътрешното търсене.

Обратно казано, българската икономика ще се движи напред (ако всичко е наред по прогнозата!) с темповете на световната икономика (това е добре), но няма да постигне високи темпове на растеж (6% и повече) и няма да има тенденция на догонващо развитие спрямо останалите страни-членки на ЕС.

Ефекти от по-бледото развитие на страната: продължаваща миграция на по-младите хора към по-уредените страни; бягство на капитали към страните с по-висока динамика.

Но хората не живеят, за да бутат напред икономиката; икономиката съществува заради възможността хората да живеят още по-добре. Да надникнем в прогнозния жизнен стандарт.

3. Най-ниско ниво на жизнено равнище в ЕС

През януари 2018 г. 22 от 28-те държави-членки на ЕС (Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция бяха изключенията) имаха минимална заплата, административно определена на национално равнище, както и всички страни-кандидатки за членство в ЕС (Черна гора, бивша югославска република Македония, Албания, Сърбия и Турция). От 1 януари 2018 г. минималните месечни заплати варират значително в държавите-членки, като са от 261 евро в България до 1 999 евро в Люксембург. Минималната заплата ще продължи да се увеличава административно (едрият капитал не иска увеличаване) - от 510 лв. сега, на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 2020 г. и на 650 лв. от 2021 г. – колкото на Румъния през 2018 г. На 1.01.2021 г. работещият българин с най-ниска заплата ще получава 650 лв. бруто, а нето 504.39 лв. (след приспадане на данъци и осигуровки) – едно „достойно европейско възнаграждение“.

За справка на любознателните копираме една таблица за минималната заплата през 2018 г. в Европейския съюз2

От тази интересна таблица може да се заключи, че при очертаващото се повишение на минималната заплата в България ще се случи следното: българинът ще получава по-ниска минимална заплата през 2021 г. от минималната заплата в Литва, Румъния и Латвия, но каквато те са имали през 2018 г.! Българино, образно казано, стягай куфарите!

Освен това, средната почасова цена на труда през 2017 г. се оценява на 26,80 евро в ЕС-28 и на 30,3 евро в еврозоната (EС-19). Тази средна стойност обаче прикрива значителни различия между държавите-членки на ЕС, като почасовите разходи за труд варират между 4,90 евро в България и 42,50 евро в Дания; като средната стойност е още по-висока (51,00 евро) в Норвегия и в Исландия (42,60 евро).

И все пак, ще продължи да има облажени български граждани.

4. Удовлетворени богаташи

Ако някой си помисли, че няма печеливши от националната правителствена лотария нека не се заблуждава. Има: няколкото милиардери, хилядите милионери и техните семейства.

Плоският данък на правителството на социалиста Станишев остава като пътеводна звезда за „Борисов 3.0“; безценен като слънцето и въздуха за новите богати българи. Правителството, което управлява, не мисли да променя данъците през целия прогнозен период, а максималният осигурителен доход остава в размер на 2 600 лв. за целия период.

Нашите скъпи (наистина – „скъпи“!) европейски приятели също не са забравени. Председателят на Европейския съвет – Доналд Туск и Председателят на Европейската комисия – Жан-Клод Юнкер вероятно ще бъдат зарадвани да научат от прогнозната прогноза че вноската на България в общия бюджет на ЕС ще нараства стабилно – от 1 133,9 млрд. лв. през 2018 г., на 1 243,1 млрд. лв. през 2019 г., на 1 343,6 млрд. лв. през 2020 г. и на 1 721,0 млрд. лв. през 2021 г. – един великолепен растеж! Хубаво е да знаеш, че най-бедният ти приятел те подкрепя винаги в нужда!

5. Дълговете ще се връщат от следващото правителство

В бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. целта за салдото по КФП за 2019 г. и 2020 г. се запазва съответно на дефицит в размер на 0,5% от БВП и на балансирано бюджетно салдо в съответствие със заложената в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г: за 2021 г. е планирано поддържане на балансиран бюджет.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2019-2021 г. се очаква намаление на държавния дълг до ниво от 22,7 млрд. лв. към края на 2021 г. или 18,2% от прогнозното ниво на БВП.

Да му мислят управляващите от 2022 г.!

6. Продължава „отдръпването на държавата“

Приходната част на бюджета в средносрочен план показва тенденция на намаление от 36,9% от БВП за 2019 г. до 36,1% от БВП през 2021 г., което се дължи основно на прогнозните приходи от фондовете на ЕС. Малко, но стабилно! В полза на #КОИ? Не на #КОЙ, а вече на #КОИ?

7. Следвеликденско настроение

Време е на Калотина пристигащите в страната ни гости да бъдат посрещани с надписа: „Надежда всяка тука оставете!“. Ясно е че до 2022 г. българският социално-икономически охлюв ще спази традицията да пълзи зад европейските си събратя. Още по-ясно е че правителството няма капацитет (съдейки по проекта на прогноза) за постигане на догонващо социално-икономическо развитие в рамките на своя мандат. Нещо повече, въпреки че притежава лостовете на управлението, въпреки че има болшинство в парламента, въпреки че има медиен комфорт, то не знае за изход от позицията на „последен в строя“ на ЕС.

При всичко това, за какво беше точно сега този проект на „Средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019–2021 г.“? Дали за да се вдъхне малко повече оптимизъм заради: продължаващата главоблъскалница КТБ; „интересната“ покупката на ЧЕЗ; стотиците престъпници, оставени на свобода; невъзможността да се заловят двамата убийци; продължаващото обогатяване на олигарсите; медийния конформизъм, опростенчество и опростачване; очертаващият се предстоящ провал на срещата за Западните Балкани; неудачната прокуратура и „ясната“ съдебна система; провалът на образователната система; неяснотата за необходимата реформа в здравеопазването; тоталната корупция (справка – ремонтите на НДК, на пътищата и санирането); възхода на партийната клептокрация; и т.н., и т.н….

Странно е как при тази ситуация ще реагира и президентството, и опозицията. Дали ще кажат нещо нова за прогресивен данък? За наистина справедливо облагане на хазарта? Дали ще споменат за „добри европейски практики“ в повишаването на жизненото равнище? За нуждата от обезглавяване на корупцията? Едва ли – съдейки по досегашните им реакции – може да се очаква нещо по-съдържателно, освен две-три по-остри (но премерени) фрази за любимите си медии.

Така че „Христос воскресе!“, но България – не се очертава поне до 2022 г.!

_______________

1 http://www.minfin.bg/bg/news/10331

2 https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef18005en.pdf


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели