/Поглед.инфо/ И тази година оцеляхме донякъде, но изоставаме от средното ниво на развитие на ЕС, каза професор Боян Дуранкев пред БНР.
Развитието на икономиките води до необратими последици върху природната среда, върху демографската система, върху състоянието в обществата, предупреди икономистът.
По думите му данните, че световната икономика е отбелязала растеж над 3,5% през тази година, вероятно сами по себе си са чудесни за световната икономика, но оттук натам започват проблемите, които ще се проявят вероятно като черни лебеди през следващата година, тъй като дисбалансите между отделните страни и дисбалансите вътре в обществата водят след себе си различни последици.
България ще постигне икономически растеж може би и 4% през тази, отиваща си година, но това е по-малко, отколкото е необходимо, за да не изоставаме от средното ниво на развитие на Европейския съюз, смята проф. Дуранкев.
"Това означава, че България ще се отдалечава от най-развитите и средно развитите икономики в Европейския съюз и единствените, с които ще продължаваме да намерим донякъде някакви сили остават румънски съседи от ЕС или тези страни, които още не са членки на Европейския съюз. Това е единственото поле за състезание, което остава на България. България не успява да постигне тези темпове от 6-7-8 процента даже, които в някои години бяха напълно постижими за българската икономика, за да не се отдалечава от средните нива на развитие на Европейския съюз", каза още специалистът по маркетинг и стратегическо планиране.
Според него основните причини за този неуспех са в това, че ЕС няма стратегия за догонващо или изпреварващо развитие на страни като България и Румъния, които са в зоната на изоставащите.
"Вътрешна причина пък е моделът, че само частното е добро. Плюс още два фактора, които са очевидни и на най-обикновения български гражданин - невероятната, ширещата се вече почти три десетилетия чудовищна висока корупция, придружена с нисък интелектуален потенциал на управляващите, които се оказаха неспособни да се преборят с корупцията, но и да поведат страната към едно по-добро бъдеще", каза Дуранкев.
Въпреки всичко той смята, че може да се каже, че и тази година сме оцелели донякъде.
"За съжаление обаче младите, интелигентните, които мислят за бъдещето си, трудно могат да бъдат задържани в България освен с някакви административни мерки, които управляващите още не могат да измислят", допълва професорът.
По думите му санирането на старите блокове и на НДК подсказва, че новите управляващи не са в състояние да изградят нови жилища и нови дворци на културата.
Като мащабно събитие в икономическия живот извън България той отличи "тръмпономиката" – данъчната реформа в САЩ, която, според него, облагодетелства олигархията за сметка на трудещите се, но няма да повлияе сериозно на инвестиционния климат.
Второто нещо, което в глобалната икономиката се наблюдава, е, че олигархията дръпва за сметка на трудещите се маси.
"Даже финансовият сектор продължава да съществува по принципа - от пари могат да се правят повече пари, отколкото, ако произвеждаш нещо друго. Това е феноменът, който се появи в 21-ви век, че пари могат да се правят от пари чрез хедж фондове и други финансови операция и е по-лесно и по-удобно да се инвестира във финансовата сфера, отколкото в реалното производство. Проблемите и в България, и в Европейския съюз, и в света като цяло опират и до тези диспропорции", казва Дуранкев.
Другата тенденция, очертана от него, е убедителното завръщане на световното поле на съперничеството на Китай и Русия, които оспорват имперската роля на САЩ.
БНР
