/Поглед.инфо/ Винаги когато се вкара в употреба понятието „ново“, то или е синоним на нещо подобно (програма на една българска СИРИЗА?), или е добре забравено старо (връщане към времената на „реалния социализъм“?), или е в интерес на някого („унижените и оскърбените“ – най-бедните?). В случая не става дума за аналог на тези три, сами по себе си интересни, явления.
Използвам понятието „нова“ като прилагателно към икономическата политика на българската радикална левица по три причини.
Първо, досегашната икономическа политика (през тези 25 години) претърпя пълен исторически провал. Който иска да се убеди в провала на капитализма, нека дойде в България! Който желае да види в най-лоша форма мутренско-олигархическия капитализъм, нека дойде в България! Който не вярва че младите български момчета и момичета се „евакуират“ в чужбина от плутокрацията, нека дойде в България!
Като допълнение, досегашната социално-икономическа политика (във всичките й нюанси) дискредитира основните политически актьори на прехода – СДС (който трябваше да възроди демокрацията, а се превърна в реститутско-клептократически клан), БСП (която трябваше да строи социализъм, а не капитализъм) и ДПС (която играеше винаги ролята на „съучастник“ в грабежите и корупционните практики). Тези грандиозни на времето политически „сили“ постепенно се превърнаха или в пигмеи (СДС), или в „прикрито десни“ (БСП), или във формални „борци за права и свободи“, но реални хищници. И трите бивши политически „сили“ са доста „разложени“ отвътре и с намаляващ рейтинг навън – представители на различни оттенъци и групировки на олигархията.
Второ, при съвременните условия на глобализация и либерализация (в смисъл на отвореност) на икономиката, както и при съществено навлизане на неолибералната доктрина в масовото съзнание, всяка значима по-лява икономическа политика може да се дефинира като откровено радикална, а не реформаторска.
Трето, до този момент не е правен опит да се подходи от гледна точка на системния подход към икономиката, а само са предлагани политически палиативни мерки за „омекотяване“ на бруталния капитализъм. Например, при „тройната коалиция“, както и при сегашната „суперкоалиция“, „коалиционните партньори“ се стараят да наложат „стабилност“ на управленията си, докато поддържат истинска стабилност на кризата и безнадеждността.
Така че, ако има икономическа програма (не само отделни политики) на радикалната левица, тя може да се нарече „Мечтата за България на всички“, а не „Да омекотим бруталността на капитализма на единиците“.
Какво трябва да съдържа тази програма? Какви политически искания и какви конкретни политики? Другояче казано с позоваване на Архимед, „дайте ми лява политика, и ще създадем нова и просперираща България“!
Три са най-съществените „начала“ на една такава програма:
1. Даване статут на „свещена и неприкосновена“ на обществената собственост и на личната собственост (в определени рамки). До този момент българската конституция романтично отрежда предимство единствено на частната собственост, която нито може да бъде „свещена“, нито пък трябва да е „неприкосновена“! Когато мислиш само за печалбата, а не първо за хората, как може да е свещена и неприкосновена собствеността ти?
Не е възможна радикална лява политика при доминираща частна собственост! Не е възможна лява политика без защита и разширяване обектите на обществената собственост и без защита на личната собственост в определени рамки (храна, облекло, едно жилище и т.н.).
Понятието „обществена“ е различно от понятието „държавна“. Държавната собственост, както показа практиката, се „приватизира“ или „убива“ успешно от партийните партизани в полза на точно определени олигархически кръгове – справка: преди – „държавните“ блага за върхушката на управляващите, сега - продажбата на енергия под стойността й от НЕК и убийството на БДЖ. Когато обществото поеме управлението на държавната собственост – при пълна публичност на информацията и при приети Национални стратегии за нейното развитие, тя се превръща в обществена. Обществените „собствености“, следователно, са първите тухлички в архитектурата на радикалната левица. По-нататък третирам „обществена“ и „държавна“ като синоними, но при отчитане на различията им.
Всяка собственост изисква развитие и разширяване, следователно поне 15-20% от приходите в държавния бюджет трябва да се насочват за натрупване и развитие на обществената собственост. Отново при прозрачни правила и при държавно (българско!) участие в развитието й, а не предоставянето й на „подизпълнители“ (предимно чужди).
Паралелно с това трябва да се развива полето на икономическата свобода на всеки гражданин по линия на гарантирано участие в създаването и потребяването на „общата баница“: гарантирано от обществото минимално потребление – сигурност, храна, облекло, жилище, транспорт, здравеопазване, образование и култура. Преведено на ежедневния език: пункт на МВР във всяко селце или жилищен район; гарантирана като минимум храна, облекло, едно основно жилище на семейство (примерно минимум 8 кв. м. на човек плюс една обща стая за всички); бърз градски и междуградски ЖП транспорт; безплатен достъп до здравни услуги – прегледи, лечение и лекарства; безплатно образование – включително и висше; достъп до българската култура в БНТ, БНР и локални библиотеки във всеки населен пункт. Организирани от обществото и управлявани от обществото – ето значението на всенародните референдуми и властта на народа!
2. Обществено регулиране на производството, разпределението, преразпределението и крайното използване на брутния продукт и националния доход.
2.1. Не е възможно „гарантирано минимално потребление“ от обществото без обществото да произвежда поне 34-40% от брутния продукт и националния доход. Не е възможно частният сектор да има сериозна конкуренция (изградени са почти навсякъде или монополи, или олигополи), ако няма държавен сектор, който да я създава по нови правила. Държавен (обществен – по-късно по същество) сектор трябва да има и то развиващ се, за да се реши успешно въпросът с безработицата и да се постигне пълна трудова заетост преди 2025 г.!
2.2. Държавата много по-активно трябва да се намесва при първичното разпределение на добавената стойност – между фонд „Работна заплата“ за наетите лица и Фонд „Печалба“ за капиталиста. В този смисъл, левите сили заедно със синдикатите (които по дефиниция са „леви“, но в България не е съвсем така) трябва да подходят по нов начин. Минималната работна заплата може да се „замрази“ на около 400 лв. месечно за по-дълъг период, но минималната работна заплата на заето лице със средно образование трябва да се повишава например от 600 лв. за 2016 г., на 900 лв. през 2020 г. и на 1800 лв. през 2025 г.; минималната работна заплата на заето лице с висше образование трябва да стартира от 800 лв. за 2016 г., на 1200 лв. през 2020 г. и на 2400 лв. през 2025 г. Подобна лява политика в първичното разпределение на добавената стойност ще има два ефекта: първо, намаляване отлива на млади хора със средно и висше образование от страната; второ, догонване минимума на средните доходи в Европейския съюз, без те да бъдат достигнати преди 2030 г.
2.3. Държавата е длъжна много по-активно да се намеси в преразпределителните процеси по отношение на натрупано богатство, в нетрудовите доходи, в асиметричните печалби. Едно по-модерно отношение към преразпределението ще попълни не само дупките в хазната, но ще осигури и натрупване за развитие.
2.3.1. Данък „Лукс“ по линия на владетелите на множество апартаменти (повече от 1 на семейство), високи нива на банкови спестявания, луксозни автомобили и т.н. – една оправдана световна практика.
2.3.2. Прогресивна данъчна ставка върху годишната печалба на фирмите. Тя може да се формира например от 0% за стартиращи малки фирми на предприемачи за първите 5 години (ако е първа фирма!), на 20% за всички останали и до 40% за свръхпечалбите.
2.3.3. Прогресивна скала на семейното подоходно облагане. Закрилата на семейството е стара българска традиция. Лява политика означава 0% данъчна ставка на доходи на член от семейството под 450 лв. месечно (за младежите – до навършването на 25 годишна възраст); около 10% за всички с доход 451-900 лв. месечно на член от семейството; 20% за доходи 901-1800 лв.; 30% за доходи 1801-3600 лв.; 40% за доходи над 3601 лв., 45% за доходи над 7200 лв. „Работи повече и по-новаторски, печели повече, потребявай повече!“ – пряко или чрез обществените фондове.
2.4. Крайно потребление на създадения обществен продукт.
Често се твърди априори, че държавата е „лош стопанин“, че държавата харчи „парите на хората“ и че „няма по-лошо“ от държавата (с изключение на децата, които не само харчат парите на хората, но и свободното им време, следователно децата са нерентабилни, неефективни и безсмислени).
Една интелигентна държава, обществено отворена и с прозрачна информация, обаче може много повече от един частник. Ято от изтребители и повече от прашка или лък.
Използването на натрупващите се и развиващите се обществени фондове от радикалната левица в никакъв случай няма да се „прилага“ само за текущо повишаване на доходите на „унизените и оскърбените“. Използването на обществените фондове има преди всичко стратегическо, а не текущо значение. В това отношение българската практика има богати традиции от времената на „реалния социализъм“, от които „практики“ трябва да се орежат начините за обогатяване на тогавашната алчна политическа олигархия – „класата на управляващите“, както се самонаричаха.
По линия на крайното използване на обществените фондове радикалната левица има какво да предложи:
2.4.1. Инвестиции и работни места в укрепването и развитието на външната сигурност, разузнаването и контраразузнаването; изграждане и развитие на собствена армия и защита в необходимите размери и с модерно въоръжение; сигурна защита на националните граници, част от които са граници на ЕС.
2.4.2. Инвестиции и работни места в развитието на вътрешната сигурност. Камери за наблюдение във всеки населен пункт, присъствие във всички населени места.
2.4.3. Развитие на общественото строителство и строителна индустрия. Изграждане на скоростни ЖП линии (с около 280 км.ч).
2.4.4. Инвестиции в здравеопазване, образование, наука и култура.
3. По принцип капиталистическата пазарна икономика е фокусирана върху краткосрочното мислене – печалба още днес и сега. Радикалното ляво мислене е диаметрално противоположно – още от днес да мислим за далечното утре, което ще определи какво да направим днес. Именно това е основанието радикалната левица да настоява за консенсусно парламентарно приемане на дългосрочни комплексни целеви програми за развитие по проблеми, изискващи решение за по-дълъг период от време (15-20 години):
3.1. Дългосрочна целева програма за възпроизводство и развитие на демографската система, обезпечена икономически.
3.2. Дългосрочна целева програма за специализация и усъвършенстване структурата и функционирането на икономическата система.
3.3. Дългосрочна целева програма за научно-техническо осигуряване на развитието на икономическата система; паралелна Дългосрочна целева програма за развитието на науката.
3.4. Дългосрочна целева програма за опазване и възпроизводство на природната система.
3.5. Дългосрочна целева програма за развитие на обществените услуги: образование, здравеопазване и култура.
Обобщавайки, новата икономическа политика на радикалната левица трябва да се базира върху „трите кита“: развиваща се обществена собственост, активна икономическа политика и дългосрочно мислене. Гледайки около нас в Европа, а и по-надалече, откриване ясни магистрали към бъдещето, базирани върху прилагането на принципите на „3С“ – „Свобода, справедливост и солидарност“ в икономическата политика.
Българската икономическа (а чрез нея – и социална) политика на радикалната левица, в този смисъл, няма да е нещо като побългарено копие на гръцката СИРИЗА, която има да решава други проблеми. „Анатомията и физиологията“ на българските икономически проблеми са доста по-различни от гръцките, германските, американските, руските или китайските. Нужно е друго, по-силно и по-специфично лечение на икономическата ни система.
Впрочем, нужна е и обединена радикална левица в България. Има ли я? Ще се роди ли скоро? Нужни са и лидери – млади и упорити – за тази прекрасна идея.
Нека бъдем оптимисти. Винаги, когато историята е пожелавала промяна, тя е идвала.
