/Поглед.инфо/ Във всички развити страни икономическото министерство попада по значимост в „първата тройка“. Затова и идейните битки се водят най-вече върху програмите за развитие на икономиката, които често изискват нестандартни, оригинални решения. А когато е налице криза – при това дългогодишна – „лекарите“ изпробват още по-силни лекарства.

В икономика като българската, очакванията за „ново“ начало и за икономически подем са много силни. Именно по тази причина вниманието на експертите и медиите бяха насочени към представените пет приоритета (и един допълващ) на Министерство на икономиката, което – ако не знаете – се води от марков реформатор, макар и неикономист.

Приоритет № 1: „Подобряване на бизнес средата и намаляване на административната тежест“ с 302 мерки. За съжаление, тази фраза е доста поизтъркана от непрекъсната употреба. Още повече че тя е „актуализация“ на известната стара „Програма за по-добро регулиране 2010-2013“ за подобряване на бизнес средата и конкурентоспособността на българската икономика, която така и не беше изпълнена. Хубавото в програмата е че усилията на министерството ще са насочени и към електронно провеждане на процедурите по обществени поръчки за осигуряване на повече прозрачност. Освен това, предвижда се допълнително облекчаване на процедурите по стартиране и развиване на бизнес и осигуряване на „втори шанс“ за предприемачи, които са фалирали по „независещи“ от тях обстоятелства.

Приоритет № 2: „Насърчаване на малките и средните предприятия“. Банална фраза, все още с неясно съдържание. И като допълнение, цитирам: „предвиждаме насърчаване на експорта, посредством подобряване на достъпа на малки и средни предприятия до пазарите на трети страни“. А достъпа до „вторите страни“, там нещата ще замръзнат ли?

Приоритет № 3: „Максимално и прозрачно усвояване на европейските средства“. Този приоритет е приоритет на всички страни-членки на ЕС, които го използват като допълващо средство за реализиране на целите. Хубава е хипотезата за „максимално“ – това е 100%, което пък е невъзможно, ловя бас!; още по-красиво звучи „прозрачно“ в страна с потресаващи корупционни практики като България. А ако не се случи чудото „максимално“ по всичките оперативни програми, има ли правителството План „Б“?

Приоритет № 4: „Насърчаване на инвестициите в сектори с висока добавена стойност“. Това ще бъде направено чрез промени в Закона за насърчаване на инвестициите при отчитане на спецификите на отделните сектори, чрез подобряване на имиджа на България и насърчаване на частните инвестиции в иновативни предприятия. Но кой ще определи кои предприятия са иновативни – иновации има и в хлебопроизводството, и в хотелиерството, и в софтуерната индустрия? Кой (и за кого)? Този приоритет е прекрасен, тук спор няма. Харесва ми.

Приоритет № 5. „Подобряване на връзката между образование, пазарът на труда и бизнеса“. Ще бъде постигнато чрез насърчаване на дуалната система на образование, насърчаване на предприемаческата инициатива сред учащите и развиване на „тренировъчни предприятия“ в училищата. Хубава идея, в голяма степен реализуема, понеже вероятно „бизнесът“ ще изкрещи държавата да финансира „тренировъчните предприятия“, а значителна част от „натренираните“ млади хора ще поемат в посока северозапад, разочаровани от „безплатните стажове“ и мизерните заплати, предлагани от същия този „бизнес“. И само като дребно вметване към уважавания г-н министър – в партийните редици на новата коалиция се намериха доста „натренирани“ партийци, протестъри и „експерти“ по всичко, които не се впуснаха в бизнес начинания, а облякоха костюмите, затегнаха вратовръзки и поеха различни роли в „новата власт“. Къде е кацата с мед, дали в „тренировъчните предприятия“ или във властта?!

Питам се, има ли нещо много по-различно от другите правителства? нещо много оригинално, което да генерира развитие? Трудно се открива. Инфантилизъм по отношение на основните въпроси, нищо повече.

И за да може да българският народ да разбере къде е „голямата работа“, се подсказва че се готви „Националната стратегия за приватизация“, като се твърди че „има такива предприятия, които са готови за приватизация“. „Готови“ за приватизация, а защо, ако е позволено да се попита? И какво ще остане „обществено“, след поредната лавина на прехвърляне на общото в частни ръце за печалба? Мисля обаче да не задавам този въпрос, понеже изглежда че в министерството не знаят „икономическия“ отговор.

Ако трябва са се синтезират „5+1“ идеите, то те са вехтите традиционни идеи в рамките на ортодоксалната неолибералната църква. Безогледна вяра в пазарния Бог!

И все пак, какви стратегически приоритети трябва да се очакват (според мен и мои колеги) от едно Министерство на икономиката на най-слабо развитата страна в ЕС?

Приоритет №1: Постигане на догонващ икономически растеж поне от 4-5-6% средногодишно. Включително търсене на нови възможности за развитие на икономиката в ЕС. В сегашната програма няма и дума.

Приоритет № 2: Обществени инвестиции за съществено намаляване на безработицата и особено тази сред младите хора.

Приоритет № 3: Ускорено икономическо развитие на най-бедните общини и региони чрез обществени инвестиции. Безплатно обществено (и висше) образование за младежите от тези райони и средства за „първи старт“.

Приоритет № 4. Специализация на страната във високотехнологични трудоемки сектори. Излизане от имиджа на страна със сервитьори и масажистки.

Приоритет № 5. „Нулева толерантност“ към корупционните шампионски практики в България при усвояването на еврофондовете и публичните инвестиции.

И понеже министерската програма има и апендикс, да посоча и моя: укрепване и развитие на държавните предприятия, а не приватизация.

Изразявам съществени съмнения че екипът на МИ е наясно с икономическите проблеми на страната, със сигурност и той оценява дефицита на компетентност и сериозни познания. Още повече с методологията и методиката за изграждане на стратегия за догонващо икономическо развитие.

И за да не изглежда че анализът ми е за критичен само към този състав на МИ ще си позволя да добавя, че в момента очевидно няма готова и способна партия или коалиция, която да тръгне към решаване на българските проблеми. Нито една.