2013 е шестата година, откакто България е в криза. Не само е в криза, но това е най-бедната, най-изостаналата страна в Европейския съюз (ЕС) и оттук наблюдаваме едно нещо, което се нарича съвсем очевидна демографска катастрофа. А именно - старите хора поемат нагоре, докато тези, които са млади, повечето от тях вече гледат в северозападна посока, именно поради лошите условия, ниското възнаграждение на труда тук, в България. И съвсем очевидно е, че най-малкото нещо, което трябва да се направи, е първо, да се раздвижи икономиката и второ, по някакъв начин да се увеличат и то най-вече минималните доходи. Това са обективните потребности на България в момента и няма значение как ще се нарича правителството и на кого ще бъде, то трябва да се съобразява с тези обективни необходимости на развитието. И ако ми позволите, може да се каже, че за догодина този проектобюджет, който се вкарва, донякъде ще се опита да подкара машината на България от първа на втора скорост.

Едно малко увеличение, тъй като 1,8% икономически растеж въобще не може да се тълкува като среден или като висок - това е първото, което е необходимо да се направи. И очевидно в бюджета е заложено да преминем на втора скорост, докато развитите страни карат на трета, четвърта и пета скорост. Ние сме зле в това отношение. Не може да се очаква по някакъв начин асоциациите на капиталистите да кажат нещо друго, освен че увеличаването на минималните доходи е нещо ужасно, нещо неприемливо. И имайте предвид, че тези приказки са от последните три века и са традиционни - никой не може да очаква нещо друго от асоциации на капиталисти. И обратното - в случая синдикатите винаги трябва да подкрепят, и те го правят, доходите на трудещите се и доходите на по-слабите във финансово и във всякакво друго отношение слоеве от населението. Така че нищо неочаквано няма в двата вида коментари - от крайнодясно и от крайноляво и нищо не може да бъде учудващо. Но въпросът е: "Накъде отива не само икономиката, но къде отиват и българските граждани с този бюджет?". И тъй като златният принцип е, когато критикуваш нещо, първо да кажеш хубавите му страни, ще се постарая да ги спазя.

Хубавото е това, че се предвижда икономически растеж, който е почти 2%.

Хубавото е също така и по отношение на това, че постепенно минималната работна заплата се предвижда да расте - от 340 до 380 лв. през 2015 г. и съответно 420 лева през 2016 г. Но нека не забравяме, че по-малката потребителска кошница голяма част от това увеличение напълно естествено ще бъде изядено. Другото положително нещо, за което действително трябва да благодарим на идеята, това е да се осъвременява всяка пенсия, минималният размер на пенсията по швейцарското правило считано от 1 юли и съответно да се вдигне таванът на пенсиите от 840 лева на 910 лв. и съответно на 980 лева през 2016 г. Това означава, че тръгвайки на втора скорост, икономиката ще се даде и лек ляв мигач, но левият мигач не е повече отколкото ляв завой и тук е основната критика, която може да се отправи към правителството. Това е, че остава непроменен данъкът върху доходите на физическите лица, т. нар. популярно в България плосък данък. Ще остане 10%, няма да се въведе семейно подоходно облагане, няма да има необлагаем минимум, милионерите ще бъдат още по-богати, докато бедните ще бъдат относително по-бедни. Така че вижда се един бюджет, при който се търси някакъв баланс на интереси и същевременно леко дръпване напред в посока към по-висок икономически растеж.

Ние живеем в Европа, където думичката социално е преди икономика - социално-икономическо развитие се казва. Разбира се, че ако отидем към някой африкански и някой латиноамерикански страни, тази думичка изглежда излишна и никой бюджет там не трябва да се тълкува като социален. Но в случая бих казал, че бюджетът е повече икономически отколкото социален в България. Ако беше социален бюджетът, очаквайте доста солидни данъци върху доходите и на физическите лица, и на корпорациите - нещо, което не се прави, и даже в това отношение българският бюджет остава в следващите 3 г. крайнодесен. Забележете, крайнодесен в такава степен по отношение на данъчната политика, че такова нещо би било веднага отхвърлено от десни лидери, както например Ангела Меркел или Барак Обама. Такова нещо не биха приели в никакъв случай. Това е свръх-, хипердесен бюджет от гледна точка на данъчната политика.

(Пред радио "Фокус")

http://www.standartnews.com