Одържавяването е изход при криза, но при корумпиран управленски апарат има обратен ефект
Когато в България се спомене думата "национализация", в съзнанието на доста "демократи" се получават незабавни асоциации или с концлагери, или с присвояването на малки обущарници и кафенета. Въпросът обаче не е чисто юридически или пък строго "европейски", а преди всичко икономически.
Пазарната икономика, базирана върху частна собственост, се развива след 1450 г. Въпреки над петстотингодишната си история пазарната икономика оставя стоки - материални блага и услуги, които или са "забранени" за притежание, или оставени изключително като "общонародна" или "държавна" собственост. Например колкото и да е богат един частник, той не може да си напазарува роби (в това отношение "капиталистическият пазар" е по-свит в сравнение с пазара при робовладелското общество) или пък атомни бомби (някой полудял частник може да ги задейства, затова са били винаги и остават "държавна" собственост).
Икономическата интерпретация
на различията на "частно", "държавно" и "обществено" обаче открива огромни разлики. Например, ако планината Пирин е оставена на пазара и е единствено "частна собственост", то тя ще е покрита с малки и средни владения, които ще бъдат достъпни само за техните собственици, но не и за повечето граждани на България. Затова тя не е "оставена на пазара". Обратно, ако е изключително "държавна собственост", то държавата оставя части от нея на концесионери, други части - за държавни резиденции (в които да отмарят "слугите на народа") и трети части - за свободен достъп на граждани. В този смисъл "държавната собственост" се оказва по-прогресивна от частната. Накрая, ако Пирин е "обществена собственост", то референдум ще реши например, че 5% от планината могат да бъдат застроени с хотели и писти, но останалите 95% ще останат за свободен достъп за "всички". Очевидно е, че в тези случаи "обществената собственост" е по-прогресивна от държавната и носи повече ползи.
Макар че е силно идеологизирана и героизирана, частната собственост защитава ограничения интерес, насочен към Нейно величество "печалбицата" - сега и веднага! Именно така изглеждат например протестите на собствениците бансканлии за още повече "разчистване" на Пирин в ползу "общината" и ""местните", независимо от авторитетната подкрепа на мъдри и "проевропейски" стратези като Цачева, Цветанов или Добрев. Същото впрочем се отнася и за застрояването на плажовете в и около Несебър във времената на тройната коалиция и сега. Или за какъвто и да било друг аналог.
С други думи равновесието между частно, държавно и обществено се мени през столетията в полза на последното. Джеферсън е можел да си купува роби, но Бил Гейтс или Гриша Ганчев - не.
България не е и не може да е изключение в това отношение, даже нещо повече. Във времената на "прехода" доминиращата идеология, изповядвана от "пазарниците", твърдеше: "приватизирайте всичко, ако искате да имате конкуренция, а на нейна база - благоденствие за всички"! Оказа се, че това е крупна схема на
обществена криминална измама
от която се обогатиха единици - 1%, както е популярно да се казва. Ако преди държавата е осигурявала и производството, и разпределението, и транспортирането, и доставката до дома на гражданина, например на електроенергия, калкулирайки си накрая 10% печалба за инвестиции в бъдеще време, днес времената са други. Един доставя, калкулира си печалба, друг му доставя суровините и техниката, калкулира си печалба, трети разпределя, калкулира си печалба, четвърти доставя, калкулира си печалба, пети осъществява счетоводството, калкулира си печалба, шести разрешава, калкулира си, хм, пак нещо като скрита "печалба" и т.н. А плаща печалбите по веригата само един - крайният потребител! Затова и сметките му набъбват ежемесечно, за да растат печалбите. Впрочем повечето печалби се изнасят в чужбина към фирмите-майки, а не остават за инвестиции, както преди в България. И не само в енергетиката въпросът стои по този начин.
Именно по тази причина преходът от частна собственост към държавна и от държавна към обществена трябва да се тълкува като облекчаващ битието на местното население, а също и като възможност за местни инвестиции и натрупвания, разбира се, ако ги няма частниците по трасето. Може да се каже, че този процес е "ренационализация чрез обратно изкупуване", а не първична "национализация", както желаят да го представят. Че ще струва обществени средства, ще струва, при това много. Грешките винаги се заплащат много скъпо. Но си заслужава.
А това, че не ставали "национализации" в ЕС и по света, просто не е вярно. Какво се случи на практика в САЩ в началото на кризата? Какво се случи в Испания с банките Банкия, Каталуня Банк, Нова Галиция Банк и Банко де Валенсия - национализираха ги в обществен и в европейски (!) интерес.
Естествен процес
И още една бележка. Одържавяване при корумпиран държавен апарат (сред страните от ЕС България е с най-висок индекс на корупция) би означавал печалбите да потекат по друг начин и други канали "към когото трябва", а не към обществения интерес. Сметките ще останат високи и даже ще "набъбват".
Затова е нужна цяла смяна на икономическата и политическата система и тотален обществен контрол върху държавния апарат. В смисъл на преход от частна и държавна към обществена собственост, полза и интерес. А това е "радикална промяна".
Има ли желаещи?
Дума
