Семействата под определена граница на доходите трябва да се освободят от всякакви данъци, казва ученият икономист

Цитат: "Дълг на развитата Европа към страни като България и Румъния, които са в чакалнята, е създаването на нов план Маршал"

- След оставката на кабинета лъсна истината, че държавните финанси са в много по-тежко състояние, отколкото правителството представяше. По последни данни фискалният резерв е малко над 3 млрд. лв. при заложен минимум от 4,5 млрд. лв. Какви сигнали дава това за икономиката?

- Не само фискалният резерв, но и проблемният бюджет дават лоши сигнали за общото състояние на икономиката. Това са лоши индикатори за развитието на частния сектор, за събираемостта на данъците, осигуровките и приходите, на които се залага, както и за състоянието на митниците. Въпреки че първото тримесечие по принцип е най-слабото всяка година, дотук анализът подсказва, че икономическият растеж, който се очаква към 2%, няма да бъде постигнат. Освен ако не се случи чудо. Тези параметри са сигнал, че на България ще се гледа с недоверие отвън, че може да поддържа финансова и най-вече фискална стабилност, и инвеститорите ще я избягват. Оттук нататък това означава все по-остри, усложняващи се икономически, социални и политически проблеми.

- Как могат да се привлекат инвеститори?

- Инвеститорите могат да бъдат привлечени по няколко начина. Най-тривиалният е подобряване на дейността на държавната администрация и намаляване на административната тежест. Второ - намаляване на корупционния индекс, който в България е шампионски спрямо ЕС. И третото - създаване на една по-голяма инвестиционна сигурност, тъй като в страни, където има ширеща се престъпност и политически сътресения, инвеститорите ги избягват като рискови за своя капитал. И рискови въобще за дългосрочни инвестиции.
Същевременно там, където частният сектор отстъпва, трябва да настъпи държавата, като се обърне към собственото си натрупване. Тя може да намали безработицата, да насърчи най-ниските доходи, най вече минималната заплата, и да стимулира предприемачеството. Младите, интелигентни и способни българи обаче бягат в чужбина, а в България остават, да ги наречем - нежеланите за ЕС хора, които са на възраст, недостатъчно грамотни за 21 век и неспособни да се включат в бизнеса. Така че колкото и да се призовава за инициатива, за насърчаване на трудовата и бизнес инициатива, очевидно, че с такъв "материал" е трудно да се постигнат съществени резултати. Не може икономическа система, която се базира на една анархо-либерална доктрина, която е чудесна за 17 и 18 век, да дава резултати и през 21 век. България е чудесен пример, че тази доктрина не работи и е нужна смяна на модела.

- Чуха се предложения за вземане на външен заем, вашето мнение?

- Принципно, ако има нужда от въвеждане на иновативни технологии и добър маркетинг на тези продукти, които ще се произвеждат с тези технологии, един такъв заем не би бил рисков. Обратно, когато заемът се взема в едни изключително изострящи се социално-икономически проблеми и при силна корупция на държавния, общинския и всякакъв друг апарат, който отговаря за разпределение на тези парични потоци, то при тези условия не би било редно да се препоръчва вземането на каквито и да е кредити. Още повече, че България е със солидни тежести от гледна точка на бъдещи плащания. Най-малкото сега трябва да се вземат кредити. Реалните неща, които могат да се направят, е държавата да се разплати с бизнеса и да се увеличи събираемостта в бюджета.

- Вие сте яростен противник на плоския данък, защо?

- Навсякъде по света - от САЩ до Япония, от Индонезия до Северния полюс, плоският данък се тълкува като асоциален, независимо че богатите плащат по-голям данък, отколкото бедните. Но плоският данък ощетява от друга гл. точка, поради т.н. асиметричност на пазарите, при което някои печелят баснословни суми, а тези, които са в условията на силна конкуренция, получават доходи под нормалните. Например когато има конкуренция на безработните за едно свободно място, това рязко намалява доходите и работните заплати на тези, които работят там. И тъй като в страната ни е така, именно по тази причина България на единица произведен доход има изключително нисък дял на работните заплати. Към това да прибавим и импотентността на синдикатите и притискането им от частния сектор. Така плоският данък ощетява двойно - веднъж дава шанс на богатите и втори път прави по-бедни бедните. Най-доброто решение е първо - премахване на всякаква данъчна тежест върху семействата, които са под определена граница за доходите, т.е. никакви данъци за тях. Второ - тези, които имат минимални и средни доходи, нека им остане 5 и 10%, а за тези, които имат високи доходи - 50-100 хил. лв., могат да станат и 30%. Тези пък, които имат милиони, за тях може да има и 35% и по-висока ставка. Така че диференциацията на данъците е една от първите задачи на по-социално правителство, което се очаква да дойде.

- Фискалната стабилност се оказа най-голямата лъжа, която се случи на България. Какво наследство ни остави ГЕРБ като цяло?

- Проблемите са не само от ГЕРБ, те идват от деиндустриализацията на икономиката като цяло и залагането на доктрината, че разпарчетосването на държавната собственост и нейното крайно приватизиране ще решат проблемите. Но както се забелязва в други страни, в които има по-успешни практики от България, в момента е налице обратната тенденция - от приватизация към обобществяване на собствеността и впрягане на собствеността да работи за обществото, а не в полза на печалбите на частника. Тези практики за съжаление не намериха добра почва в предишното правителство. Разбира се, няма държава, която да устои на световните катаклизми, и България е една от най-пострадалите от кризата. Затова дълг на развитата Европа към страни като България, Румъния и тези, които са в чакалнята, е създаването на нов план Маршал и впрягането на този план да проработи и да повдигне жизнения стандарт и да доиндустриализира тези страни като България.

- Премахване на валутния борд в тази ситуация е взривоопасна тема, вие как мислите?

- Би било катастрофа. Тези, които ще работят против валутния борд, са тези, които имат да връщат милиони и мечтаят по някакъв начин, както 97-а се случи, техните милиони изведнъж да се окажат стотинки. Така че никакво падане на валутния борд, строго следване на ограниченията, които той налага, и оттук натам - промяна на курса. Иначе България, въпреки че в доста отношения е зле, винаги може да стане още по-зле. Не е най-черният сценарий този, в който сме в момента.

- А вашата прогноза за тази година, за икономически ръст и движение на инфлацията?

- Пред еврозоната и другите членки на ЕС стоят много предизвикателства и въпросителни. Проблемът Кипър ще нанесе по косвен начин удар върху еврото, а еврото ще нанесе косвен удар по лева. Очевидно е, че тази година проблемите повече ще се усложняват, отколкото през предните години, и ако тази година завършим с един или 2% растеж, може да се тълкува за успешна година за България. Но оттук нататък са необходими 7-10% растеж годишно, за да достигне страната ни до към 2030-2035 г. средното ниво на европейските страни.

- Кога според вас ще започнем да излизаме от кризата?

- Трудно е отсега да се прогнозира, но кризата изисква смели и нетривиални решения, каквито до този момент няма, както и скъсване на доктрината, която почиваше само върху свободата на пазара, но не почиваше върху двете други "с"-та. Както знаете, три "с" управляват Европейския съюз - другите две са солидарност и справедливост. В България свободата е много относително понятие, а солидарността и справедливостта са поставени в задния двор, за бъдещи правителства.

- В каква посока следващото правителство трябва да промени икономиката и с какви механизми, защото явно досегашният модел не работи?

- Ако погледнем отвън как гледат на страната ни, те тълкуват България като една страна, където трябва да се развива един туризъм, не особено добър, и едно селско стопанство - не особено конкурентно. Трябва да стъпим на това, което имаме, но погледнато от гледна точка на 7 млн. български граждани, не на 7 хиляди бизнесмени. Това означава една икономика, където минималната работна заплата да достигне около 300 евро, средната работна заплата да бъде рязко повишена, а доходите на най-бедните слоеве на населението - пенсионерите, да бъдат повишени далече над индекса на инфлацията. Основната задача на следващото правителство е да помисли стратегически за бъдещето, не само в рамките на 4-годишен период, но за периода най-малко до 2030 година. Проблемите са големи и те няма да могат да бъдат решени в 4-годишния период, изискват дългосрочни стратегически програми, нужно е най-накрая България да погледне на дълги светлини, не само на къси.

- А тези мерки въпрос на желание и експертност ли са или въпрос на ресурси - винаги оправданията са, че няма средства?

- Средства винаги има и те са в приходната част на бюджета. И в приходната част на бюджета на бизнеса. Така че възможности има. Дори за първи път може да се прогнозира, че най-накрая държавата ще прибере своите държавни сметки и ще ги консолидира в един държавен джоб, от който държавата по-внимателно ще почне да ги разходва. Факт е, че държавните натрупвания не са никак малко, въпросът е има ли регистър на държавната собственост. За частния сектор има, за държавния има ли, защото суверенът едва ли си знае собствеността. Или едва ли знае кой в момента я потребява като концесионер, под наем или друго. Ако държавата бъде по-строга към собствеността на суверена и по-добре го управлява, тълкувайте, че икономическият растеж няма да бъде по-малко от 3 до 5% увеличен всяка година оттук натам. Освен това в България има силна асиметричност на доходите и преразпределението на доходите и това е благодатна почва за всеки един управник. Така че възможности, да кажем, че хардуера го има, остава да се сложи нов модерен софтуер на управлението, за да тръгнат нещата напред.

- Заявихте, че България ще остане в "зоната на здрача" на ЕС - като страховито предупреждение на страните в чакалнята отвън. Това означава ли, че сте песимист за присъединяването ни към еврозоната?

- За съжаление бях един от малкото, които твърдяха, че трябваше да влезем в еврозоната още когато имахме възможност преди 3 години. Тогава щяхме да сме под един доста по-солиден чадър отгоре при всякакви неблагоприятни събития, но шансът е изпуснат. Сега вече, след като фискалният резерв е на долната си граница и след като възможностите на фиска са малки, очевидно е, че на България ще се гледа като на рискова страна и тази година със сигурност няма и да ни обърнат внимание, и да кандидатстваме, но за в бъдеще е естествено да влезем там, където са другите.

Интервю на Светлана Велева за Дума
--------------------
Бел. ред. Интервюто е взето, преди три политически формации да предложат проф. Дуранкев за бъдещ премиер на България.