/Поглед.инфо/ Метафората, използвана от бившия министър на финансите Симеон Дянков, в случая за Бюджет 2015 г. е уместна: преход от тънка пица към постна картофена супа.

Причини:

1. България остава с критично нисък икономически растеж и ще се отдалечава от другите европейски страни.

От 2008 г. страните-членки на ЕС се намират в тежка криза, изразяваща се невъзможност да постигнат нивото на реалния брутен продукт на човек от населението преди кризата. Именно по тази причина се налага, използвайки лоста на бюджета, да се постигнат по-високи темпове на икономически растеж. Това изискване се отнася с още по-висока степен за страни като България, които се намират в по показатели на дъното на икономическите класации.

Къде обаче ще стои България на фона на световното развитие?

Глобалната икономика ще бъде доминирана от четири групи страни, развиващи се с различни скорости, твърди Мохамед Ел-Ериан A., главен икономически съветник на Allianz и член на Международния изпълнителен комитет, председател на Съвета за глобално развитие на президента Барак Обама1.

Първата група, водена от САЩ, ще продължава да подобрява икономическите си резултати. Трудовите си пазари ще станат по-силни, а разкриването на нови работни места ще се придружава от нарастване на работните заплати.. Ползите от икономическия растеж ще бъдат разпределени по-равномерно, отколкото през последните няколко години.

Втората група, водена от Китай, ще се стабилизира на по-ниски темпове на растеж от средните през последните години, като същевременно ще продължават структурното си преустройство. Те постепенно ще преориентират своите модели за растеж, за да превърнат икономиките си в по-устойчиви на влиянието на глобалната нестабилност на финансовите пазари. Даже ако последните изпитват сътресения, икономическата устойчивост на тези страни няма да позволи пазарни провали.. И те ще работят за развитие на вътрешните си пазари, за подобряване на регулаторните рамки, за овластяване на частния сектор, както и разширяване на обхвата на икономическото управление пазарното.

Третата група страни, водена от Европейския съюз, ще се борят за структурни преустройства и развитие, тъй като икономическата стагнация, както и социалното и политическото разочарование в някои страни усложнява решенията за бъдещето. В тези страни се очаква анемичен растеж, дефлационни тенденции, прекомерна задлъжнялост, слаби външни инвестиции. В слабите икономики от съюза безработицата, особено сред младите хора, ще остане тревожно висока и трайна.

Последната група включва т.нар. „рискови“ страни, чиито размер и свързаност имат важни системни последици. Най-забележителният пример е Русия. Изправен пред задълбочаващата се икономическа рецесия, срутване на валута, изтичането на капитали, както и недостиг от чужди капитали, президентът Владимир Путин ще трябва да реши как да изгражда една по-устойчива, диверсифицирана икономика. Бразилия е друг забележителен жокер. Президентът Дилма Русеф, демонстрира ясно желание за подобряване на макроикономическото управление.

Къде попада България? Категорично: в третата група страни без ясна социално-икономическа стратегия за излизане от кризата през следващите една-две-три страни. Без изпреварващ икономически растеж от 5-6% средногодишно (за 2015 г. се предвижда 0,8%), без програма за борба с тежката и хроничната безработицата, без програма за намаляване на социалните неравенства и динамично повишаване на минималните и средните доходи. С други думи, средният български гражданин ще продължи социално-икономически да се отдалечава от успешните европейски страни, освен ако не се придвижи пространствено към тях. Или пък е време да се почука по-силно на вратата на Георгиева?!

2. Бюджетът е съставен без прилагане на съвременните добри европейски практики.

Всеки бюджет трябва да е симфония от свързани цифри, този е какафония от различни партитури, писани от поне четири композитора - ГЕРБ, патриотите, реформаторите и АБВ.

От една страна, не се очертава съществено нарастване на приходите по линия на европейските „добри практики“: притискане на огромния „сив сектор“, „изсветляване“ на реалните доходи (на онези, които се осигуряват на минималния праг, а всъщност вземат реално повече), „плащаш – получаваш“, а не „получаваш, а после може и да платиш“. Не се предвижда „европеизиране“ на данъчната система за физическите лица и търговските организации, „станишевския“ плосък данък остава Цар на икономическата мисъл за ГЕРБ.

От друга страна, не се свиват достатъчно разходите там, където е най-възможно. „Данък корупция“ ще продължи да властва на много места и в много дейности (най-вече в публичните инвестиции).

От трета страна, поеманите дългове за 4 годишното управление на четворната коалиция ще бъдат в размер, който може и да надхвърли дълговете на НРБ, трупани за 45 години. Това пример за успешна и модерна икономическа политика ли е?

3. „Черни лебеди“ могат да изплуват отново.

През 2014 г. една (не най-голямата) банка провали държавните сметки. И както не е нормално, за провала на частната банка плати обществото. Друга банка получи солидна (пак държавна) подкрепа, дано се издължи в планираните срокове, въпреки че практиката не винаги е такава.

Наводнения, престъпност, самозапалвания, подкрепа и след това оттегляне на подкрепата (от ДПС), организирани и неорганизирани протести, и какво ли още не, са друг пример за „черни лебеди“ в нашия разграден двор.

Готова ли е държавата да реагира изпреварващо? Не личи по нищо. А когато следваш конюнктурата, а нямаш стратегия, не управляваш, а гасиш пожари.

Къде са следващите „черни лебеди“ пред четворната коалиция???

И да завърша оптимистично с цитат от политкоректното изложение за бюджета: „основните приоритети, които са заложени в проекта са свързани с възстановяване на финансовата стабилност“ . Финансова стабилност на дефицита. Поздравления!

1 http://www.project-syndicate.org/commentary/economic-monetary-policy-divergence-2015-by-mohamed-a--el-erian-2014-12