Република България предлага обсъждане и приемане в Европейския парламент на "Европейси план за догонващо развитие на страните с брутен продукт под 1/3  и под 1/2 от средния за Европейския съюз за периода 2014-2030 г."

І. ПРАВНИ, ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ПРЕДПОСТАВКИ НА ПЛАНА

Целите на Европейския съюз, приети с Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на договора за създаване на Европейската общност, се определят категорично по следния начин:

Съюзът има за цел да насърчава мира, ценностите си и благоденствието на своите народи.

Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници, убежището, имиграцията, както и предотвратяването и борбата с престъпността.

Съюзът установява вътрешен пазар. Той работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда. Той насърчава научния и техническия прогрес. Той се бори срещу социалното изключване и дискриминациите и насърчава социалната справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето. Той насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността между държавите-членки. Той зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и следи за опазването и развитието на европейското културно наследство.

Съюзът установява икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еврото.

В отношенията си с останалата част от света Съюзът утвърждава и насърчава своите ценности и интереси и допринася за защитата на своите граждани. Той допринася за мира, сигурността, устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, и по-специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации.

Постигането на горните цели обаче се съпътства със съществени трудности при реализирането на стратегията на Европейския съюз:

1/ Налице са устойчиви и задълбочаващи се различия в благоденствието на народите от ЕС;

2/ Остават като пожелателни и отложени за неопределено бъдеще цели като:

  • устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж
  • изграждането на силно конкурентна социална пазарна икономика
  • пълната заетост
  • социалния прогрес
  • ограничаване на бедността иликвидирането на социалното изключване.

Основната причина за подобна диференциация остава отсъствието на успешни стратегии, програми, планове и механизми, свързани с устойчивото и догонващото развитие на по-слабо развитите страни от Европейския съюз.

ІІ. РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КАТО КЛАСИЧЕСКИ ПРИМЕР ЗА НЕУСПЕХ ПРИ РЕАЛИЗИРАНЕ НА ЦЕЛИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ СЛЕД 2007 Г.

Приемането на Република България не спомогна за няколко години след присъединяването на 1-ви януари 2007 г. тя да реализира успехи в икономическата и социалната област, които се очакваха както от „приемниците“, така и от гражданите на страната. Проблемът отповърхностен иполитически,заплашва дасепревърне в дълбочиненисоциално-икономически,с трайнинегативнипоследицизанационалнотостопанство, аследователно изастраната.

Така например, Република България разчиташе изключително на Националната стратегическа референтна рамка, изготвена в съответствие с общите разпоредби относно ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд за периода 2007-2013 г. Визията на България за развитие като държава-членка на ЕС бе: към 2015 г. България да стане конкурентоспособна страна-членка на ЕС с високи качество на живот, доходи и социална чувствителност на обществото. Нищо подобно няма да се случи на 1-ви януари 2015 г., когато ще се отчита изпълнението на Националната стратегическа референтна рамка: на тази дата България няма да бъде страна с конкурентоспособна икономика, гражданите й няма да имат високо качество на живот, няма да притежават високи доходи и няма да имат висока социална чувствителност.

Привличането на външен финансов ресурс след 1990 г. (годината на старта на реформите) не е съдействало за преобразуването на националната ни икономика и издигането й на качествено по-високо равнище на развитие; не е съдействало на икономическо, социално и териториално сближаване. И до днес силно се митологизирана представа за безусловната полезност на привличаните от ЕС фондове. Същевременно влиятелна група неолиберални икономисти твърди, че привличането и ползването на финансиране от европейските фондове е безусловно вредно. Авторите от тази група смятат, че финансирането чрез европейските фондове е „противопоказно“, тъй като изкривява условията на здравословната пазарна конкуренция, притъпява предприемаческата активност, отслабва иновативността на бизнеса и т.н. тези твърдения обаче не се потвърждават от практиката на други страни-членки на ЕС.

Днес средствата от фондовете на ЕС са злободневна тема на публичните дискусии в България, но заедно с това и драматичен (със съдбовно значение за българското общество и икономика) въпрос. Европейските фондове постепенно бяха превърнати в основен обект на политическата риторика в страната. За съжаление, в база на „престрелките“ между политическите сили не бяха превърнати ключовите въпроси на проблема. В такава база бяха превърнати второстепенните (страничните) аспекти на проблема. Този характер на политическите дискусии и взаимните обвинения генерираха в институциите на публичната власт представата, че всяко тяхно, повече или по-малко, значимо начинание ще се финансира от европейски източник. В същото време държавните институции започнаха да оправдават неудачите в реализацията на своите обявени намерения и инициативи с липсата натакъв ресурс или с правилата на ЕС за достъпа и ползването на средства от тези фондове.

Сложилата се ситуация на политическо  равнище по повод на европейските фондове доведе до изкривената представа в стопанските структур и относно обезпечаването с необходимия финансов ресурс на техните бизнесинициативи .Аналогично н аинституциите на публичната власт, и стопанските структури започнаха да разглеждат европейските фондове като основен и едва ли не единствен източник на финансов ресурс. В публичното пространство на България се зароди тревожно явление–разбирането, че обществено-икономическият живот в страната би се „парализирал“ без финансиране от европейските фондове. В крайна сметка, акцентът на дебатите се свежда до една теза: „как да се осигурят повече фондове и как да се усвоят те по-успешно“, като за икономически успех се приемат комбинация от „макростабилност“ и „усвояване на фондовете от ЕС“, което епринципиално неправилно. Обстоятелството, че са налице всички основания България да може да ползва средства от фондовете на ЕС и, от друга страна, обстоятелството, че България се нуждае от средства от тезифондове, съвсем не означава, че привличането на тези средства се явява „автоматична движеща сила“.

Ниските доходи, отчайващите темпове на икономически растеж, непривлекателните условия за стартиращи фирми с нулев или ограничен бюджет, оскъпяването на образователните и здравните услуги, осигуряването на комфортна среда на приближени към съответното правителство фирми и на чужди големи компании- всичките тези причини доведоха до:

  1. Огромен „отлив“ на млади и образовани граждани на България към по-развитите страни членки на ЕС и САЩ, което бе изгодно в краткосрочен интерес на тези страни;
  2. „Застой“ в икономическото развитие, характеризиращ се с ниски „недогонващи“ и неустойчиви темпове на икономически растеж, оценявани от партньорите от ЕС като „слаби“, но при „наличие на воля“, което като оценка бе изгодно в краткосрочен интерес на тези страни;
  3. Разгръщане на корупционни системни практики в България, стигащи до върха на политическата пирамида, оценявани от партньорите от ЕС като „неприемливи“, но при „наличие на воля“, което като оценка бе изгодно в краткосрочен интерес на тези страни;
  4. Силна социална диференциация, независима от размера и усвояването на еврофондовете, като значителна част от българските граждани останаха трайно с най-ниски доходи сред страните-членки на ЕС;
  5. Устойчива партокрационна политическа система, силно заинтересована от козметично прикриване на проблемите и потискане на раждането на алтернативни идеи и организации.

С други думи, проблемите на България, макар че изглеждат като „вътрешни“, в значителната си част по същество са смесени – външни и вътрешни едновременно. Нещо повече, в очите на страните-кандидатки за присъединяване към Европейския съюз, както и битуващото мнение след част от гражданите на този съюз е, че България е „лош пример“ при решаването на проблемите – пример за назидание.

ІІІ. НАЙ-СЪЩЕСТВЕНИ ПРОБЛЕМИ И РЕШЕНИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Най-същественият проблем пред Р. България е застоят в социално-икономическото развитие на страната, индикатор, за който са както ниските темпове на икономически растеж (1-2% средногодишно), така и растящата бедност, високата социална диференциация и сегрегация.

Екстраполирането на този застой подсказва, че при много слаб общ икономически растеж в ЕС от 1% (песимистичен сценарий за съюза), и двойно по-висок в Р. България – 2%, страната ни ще продължи да се отдалечава в абсолютно изражение от средното европейско постижение; социалната диференциация ще нараства, като огромната част от доходите ще бъде концентрирана в малка част от населението, а средната класа и най-бедните ще продължат относително (а част от тях – и абсолютно) да обедняват.

Подобни тенденции обаче не се вписват в „добрите“ европейски практики.

Година                                        2011         2020       2030

GDP per capita (€)

1% растеж в ЕС                       25152       27508    30386

GDP per capita (€) 2%

растеж в България                  5190        6202      7561

Абсолютна разлика

(GDP per capita ЕС –

GDP per capitaБългария)       19962      21306    22825

GDP per capita България/

GDP per capita ЕС&                 21%         23%      25%

Още по-точно, при темп на растеж от 2% средногодишно, през 2091 г. България ще постигне брутен продукт, равен на средния за Европейския съюз през 2011 г.!

Обратно, при програма за устойчиво социално-икономическото развитие и догонване на половината от средното ниво за ЕС, е необходимо:

-да се поддържа минимален темп на средногодишен икономически растеж от 6-7%, за да може страната ни в края на периода (2030 г.) да произвежда ½ от средното на човек от населението в ЕС;

- коригираща данъчна и финансова политика, която да създаде по-висока степен на социална хармония справедливост и солидарност.

Подобни тенденции се вписват в „добрите“ европейски практики.

Година                                        2011      2020        2030

GDP per capita (€)

1% растеж в ЕС                       25152     27508     30386

GDP per capita (€)

6 % растеж в България            5190     8768       15394

Абсолютна разлика

(GDP per capita ЕС –

GDPper capita България)        19962   18740      14992

GDP per capita България/

GDP per capita ЕС                    21%        2%         51 %

За да се постигне подобен растеж, вътрешните (не само финансови) ресурси са недостатъчни. България има нуждае да се обърне към Европейския съюз за стратегическа подкрепа,успоредно с провеждането на „шокови“ икономически и социални промени за намаляване на корупцията, изсветлавянето на икономическите субекти и налагането на повече справедливост и солидарност при разпределението и преразпределението на доходите. В това отношение Европейският съюз има стратегически интерес.

България също има стратегически интерес от подобна промяна в партньорските взаимоотношения.

Сегашният български президент Росен Плевнелиев, синтезирайки въжделенията на повечето граждани на страната, наскоро го изрази така: „Не трябва да оставяме футуролозите да чертаят бъдещето на страната ни след 22 или след 50 години, а сами да работим за визията, която ще определи собственото ни бъдеще. Иска ми се да не чакаме да минат още 22 години, за да се чувстваме граждани на собствената си държава и на Европейския съюз, а реалистично, с ясен план и стъпка по стъпка да градим живота си всеки ден. Убеден съм, че можем да постигнем много и след 22 години не само да се наричаме граждани на ЕС, но и да се чувстваме като такива. Стандартът на живот на българските граждани да съвпада със средноевропейското равнище. Вярвам, че българската икономика ще бъде конкурентоспособна, че нашите специалисти ще изграждат иновативни предприятия в индустрии с висока добавена стойност.“

ІV. ДОБРИ ПРАКТИКИ ОТ МИНАЛОТО, ЧЕРТАЕЩИ НАСОКИ ЗА БЪДЕЩЕТО

Налице са добри практики, които могат да бъдат жалони за бъдещето.

Планът Маршал, известен официално като Програма за възстановяване на Европа (European Recovery Program, ERP), е програма на САЩ за възстановяване на неокупираните от Червената армия страни в Европа след Втората световна война (с изключение на Испания, но също с Турция). Инициативата е наречена на името на Джордж Маршал, който по това време е Държавен секретар на САЩ. Планът за възстановяване е разработен на среща на европейски държави през юни 1947 г. по инициатива на американския президент Хари Труман и генерал Маршал. Съветският съюз и държавите от Източна Европа също са поканени, но Сталин намира плана за „много опасен“ и не позволява участието на нито една държава под съветски контрол.

Планът влиза в действие за 4 фискални години, започвайки от юли 1947. През този период 13 млрд. долара са отпуснати в помощ на възстановяването на европейските страни, които са се присъединили към Европейска организация за икономическо сътрудничество. Генерал Джордж Маршал и Хари Труман са обзети от опасения, че отпускането на финансови помощи на Испания, която по това време се управлява от генерал Франко, може да предизвика въздигане на фашизма и поради което парични средства на страната не са отпуснати.

Планът Маршал е преди всичко план за ускоряване на икономическото развитие на страните, разрушени от войната. Той се реализира за западните държави и довежда до бързото им възстановяване и бъдещ просперитет. Западна Европа е наричана още „Маршализирана Европа“.

Планът Маршал се оказва от жизненоважно значение за укрепването на следвоенната икономика в Западна и Северна Европа и за бъдещия просперитет на съответните страни. Фактически американските инвестиции подпомагат бързото възстановяване на победените страни след Втората световна война. САЩ инвестират и в победената Япония, която става една от водещите капиталистически икономики в света. Тази политика на САЩ дава силен тласък за развитието и на американската икономика. Не трябва да се забравят идеите на самия генерал Маршал: „Като работим за наше добро, работим за доброто на света.“

Пакетът “Делор” I е пакет за реформи, представен от Комисията през 1987 г. Предложенията засягат реформата на финансовата система на ЕО, ограничаването на селскостопанските разходи, увеличаването на структурните фондове, както и нови правила за воденето на бюджета. Те образуват основата за решенията на Европейския съвет през февруари 1988 г. в Брюксел и заедно с Единния европейски акт бяха важна предпоставка за осъществяването на програмата за вътрешния пазар.

След подписването на Договора от Маастрихт Комисията представи през февруари 1992 г. Пакета “Делор” II, който предвижда едно средносрочно финансово планиране в ЕС. Осъществяването на решенията от Маастрихт трябва да бъде гарантирано с увеличено бюджетно осигуряване. Преди всичко бе необходимо да се отчитат целите по отношение на конкурентоспособността, на икономическото и социалното сближаване на държавите членки (кохезия), както и на разширяването на международната отговорност на ЕС. През декември 1992 г. пакетът бе приет от Европейския съвет в Единбург. Между другото той съдържа поетапно повишаване на собствените средства на ЕС от 1,2% до 1,27% от брутния обществен продукт до 1999 г., по-нататъшно увеличаване на структурните фондове, както и създаването на един кохезионен фонд (фонд за сближаване) (бюджет и финанси).

На срещата на Европейския съвет в Кьолн през юни 1999 г. държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС решиха да създадат европейски Пакт за заетостта. Пактът си поставя за цел да обедини всички актьори в една обща стратегия на политиката на заетостта, да създаде по-удобни общи икономически рамкови условия и да включи борбата срещу безработицата в една средно- и дългосрочна концепция. За тази цел финансовата, паричната политика и политиката на заплащане трябва да бъдат съгласувани помежду им. Пактът за заетостта не води до нови правомощия на ЕС. Конкретно решението от Кьолн предвижда да се проведе диалог относно тази политика с участие на социалните партньори и на политическите власти, както и на носещите отговорност за валутната политика на ЕС.

Пактът за стабилност за Югоизточна Европа трябва да отвори пред страните от региона перспективата за влизане в ЕС. На 30 юли 1999 г. държавните и правителствените ръководители от около 30 държави инициираха в Сараево пакта за стабилност. От региона в него се включиха Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Унгария, Македония, Румъния, Словения, Турция и Черна гора - като наблюдател. Чрез пакта, който бе предложен от германска страна, общността от държави ще помага с голямото участие на Европейския съюз на държавите от региона при справянето им с техните политически и икономически проблеми и ще тласка напред приближаването им към евроатлантическите структури. Пактът за стабилност на три “работни маси” трябва да се занимае с областите демократизиране на Балканите, проблеми на сигурността и икономиката. Първоначално Югославия бе изключена от Пакта и взе отново участие едва след демократичните промени в Сърбия.

Договореният през юни 1997 г. Пакт за стабилност и растеж трябва да осигури бюджетната дисциплина на държавите членки на Икономическия и валутен съюз. За тази цел той предвижда строгост на бюджетната процедура и процедури при прекомерни дефицити. С изключение за временни периоди на рецесия и за извънредни събития, като природни бедствия, споразумението налага санкции на държавите членки, чиито дефицити са над 3% от брутния вътрешен продукт. Ако намалението на брутния вътрешен продукт на една държава членка за една година е по-малко от 0,75%, тогава страните с прекалено големи дефицити трябва да извършат корекции на бюджета в рамките на определен срок. Ако това не стане, “по правило” Съветът взема решение за налагане на санкции - първоначално под формата на безлихвен депозит. Санкциите - най-малко 0,2% и максимум 0,5% от брутния вътрешен продукт - се трансформират след две години в парична глоба, ако съответният бюджетен дефицит продължава да бъде прекалено голям.

Очевидно, подобни смели и отговорни промени са довели до днешното високо ниво на развитие на повечето страни-членки на Европейския съюз, което превръщаше съюза в еталон за други страни и беше смела надежда на цялото човечество. Но Европейският съюз може и трябва да продължи напред.

V. ИДЕЕН ПРОЕКТ НА ЕВРОПЕЙСКИ ПЛАН ЗА ДОГОНВАЩО И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА СТРАНИТЕ С БРУТЕН ПРОДУКТ ПОД 1/3 ОТ СРЕДНИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА 2014-2030 Г.: „ПАКТ ЗА ДОГОНВАЩО И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ“

Налице е гигантска стратегическа цел пред системата на Европейския съюз: постигане на устойчиво социално-икономическо развитие в дългосрочна перспектива, който да докаже предимствата на подобна система, особено на фона на бурното развитие на други групи страни или отделни страни. Става дума, следователно, не само за повишаване на общите темпове на икономически растеж, а за ускоряване на темповете на по-слабо развитите страни (като България, например) и ориентация на растежа към устойчивото развитие.

С брутен продукт на човек от населението, равен на под 1/3 от средния за Европейския съюз (8384 евро за 2011 г.), са България и Румъния; с брутен продукт на човек от населението, равен на под 1/2 от средния за Европейския съюз (12576 евро за 2011 г.), освен двете посочени страни, са също Естония, Латвия, Литва, Полша и Унгария (също и кандидат-членката Хърватия).

Следователно, основната стратегическа икономическа цел на Европейския съюз, преценена през фокуса на брутен продукт на човек от населението, е осигуряване на догонващо и устойчиво развитие на страните с под 1/3 от средния за съюза, като през 2030 г. те да станат с под 1/2 от средното за ЕС; както и осигуряване на догонващо и устойчиво развитие на страните с под 1/2 от средния за съюза, като през 2030 г. те да станат с под 2/3 от средното за ЕС. На практика това е политика на сближаване и солидарност. Не става и дума за забавяне темповете на растеж на най-развитите страни, а само за политика на сближаване и догонване.

Подобна стратегия може да бъде наречена ЕВРОПЕЙСКИ ПЛАН ЗА ДОГОНВАЩО И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА СТРАНИТЕ С БРУТЕН ПРОДУКТ ПОД 1/3 И ПОД 1/2 ОТ СРЕДНИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА 2014-2030 Г. „ПЛАН ЗА ДОГОНВАЩО И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ – МАРШАЛ ІІ“. Наричаме го „Маршал ІІ“ във връзка с обстоятелството, че след Втората световна война САЩ помогнаха на страните от Европа да стъпят икономически на краката си; след Студената война (т.нар.Третата световна война) стабилните в икономическо отношение страни от Европейския съюз могат да подпомогнат по-слабо развитите страни, за да ги „догонят“ в относителен план.

Какво е необходимо като първи крачки към голямата обща цел?

  1. Създаване на „Европейски инвестиционен фонд за догонващо и устойчиво развитие“ от страните-членки с брутен продукт на човек от населението над 1/2 и над 2/3 от средния за Европейския съюз, който да се попълни и изчерпа до 2030 г. от страните донори към страните-приемници; създаване на Държавна инвестиционна банка и Национален инвестиционен фонд във всяка от страните-приемници.
  2. Създаване на „Европейски център за стратегическа координация“ на стратегиите, програмите и плановете на страните-приемници под контрола на ЕС; създаване на условия за приоритетно развитие на противоимпортно и експортно ориентираното производство; строг контрол върху монополите и картелите и „желязна хватка“ върху възможностите за злоупотреба с монополно положение.
  3. Разработване и реализиране на Национални стратегии за догонване и развитие, комплексни целеви програми (Комплексна целева програма за ускорено и устойчиво икономическо развитие; Комплексна целева програма за опазване и развитие на околната среда; Комплексна целева програма за демографско развитие и социална солидарност; Комплексна целева програма за развитие на науката и иновациите; Комплексна целева програма за развитие на здравеопазването; Комплексна целева програма за развитие на образованието; Комплексна целева програма за развитие на младежта и трудовата заетост) и планове за догонващо и устойчиво развитие в страните с под 1/2 и под 1/3 брутен продукт на човек от населението.
  4. Хармонизиране на данъчното законодателство до 2015 г. в страните-членки на Европейския съюз и избягване на скритата „полу-офшорна“ конкуренция сред тези страни.
  5. Поемане на твърди гаранции от страните-приемници за съществено снижаване на корупционните практики при усвояването на новите европейски инвестиционни фондове при условията на засилен вътрешноевропейски контрол. „Нулева толерантност“ към икономическата и политическата корупция
  6. Поемане на твърди гаранции от страните-приемници за съществено снижаване на сивата икономика до под 5 на сто през 2020 г. Строга финансова и данъчна дисциплина за всички стопански субекти.
  7. Поемане на твърди гаранции от страните-приемници за съществено нарастване на трудовата заетост (безработица под 7% през 2017 г. и под 5% през 2020 г.) и съществено ежегодно нарастване на най-ниските доходи (довеждането им до към 1/3 от средното ниво на европейските граждани през 2020 г. и до към 1/2 от средното ниво на европейските граждани през 2030 г.). Създаване и поддържане на микроикономическа стабилност и сигурност на семействата и гражданите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(КАКВО ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ СЛЕД ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПЛАН ЗА ДОГОНВАЩО И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА СТРАНИТЕ С БРУТЕН ПРОДУКТ ПОД 1/3 И ПОД 1/2 ОТ СРЕДНИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА 2014-2030 Г. „ПЛАН ЗА ДОГОНВАЩО И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ – МАРШАЛ ІІ“):

  • „Интелигентен“ икономически растеж от 6-7% средногодишно за по-слаборазвитите страни и 1-2-3% за по-силно развитите страни;
  • Обща по-висока икономическа и социална динамика в както поотделно в страните-членки на Европейския съюз, така и в съюза като цяло;
  • Устойчиво демографско развитие на страните-приемници и съществено ограничаване на „икономическите емигранти“ към страните-донори;
  • Реализиране на значителна част от целите на Европейския съюз;
  • По-висока степен на привлекателност на самия Европейски съюз, базиран върху свещените ценности: Свобода, Солидарност и Справедливост.

Проектът е разработен от Експертен съвет

под ръководството на проф. д-р Боян Дуранкев

четвъртък, 09 май 2013 г.