/Поглед.инфо/ Икономистът от УНСС проф. Боян Дуранкев за кризата в Гърция е резултатите от провелия се вчера референдум.

Въпрос: Проф. Дуранкев, Гърция каза „не” на референдума. Какви са последиците и какво може да очакваме при срещата утре на лидерите на страните от еврозоната в Брюксел?

Боян Дуранкев: Голямата изненада от Гърция е, че много малко гласуваха и втората е, че едва над 60% казаха „не” на подобно споразумение. Оттук изводите са два – гърците са в състояние и с желание да продължат преговорите за излизане от кризата, в която попаднаха от т.нар. първи спасителен план от 2010 година и за постигане на компромисно споразумение за редуциране и нормализиране в рамки на дълга, който ще се плаща от ЕС. Някаква особена драма не може да се гнезди в референдума от вчера и хубавото е, че от другата страна и ЕС, и ЕЦБ са склонни да продължат разговорите до постигане на едно споразумение. Едно добро нещо за Гърция и за ЕС.

Въпрос:: Янис Варуфакис подава оставката си, за да помогне на Алексис Ципрас при преговорите. Ще изиграе ли някаква роля неговата оставка в действителност?

Боян Дуранкев: Силно психологическа успокояваща роля, тъй като той си позволи на няколко пъти да излезе остро против ръководителите на ЕЦБ и ЕС, обвинявайки ги във финансов тероризъм.Той беше сочен масово от европейските медии като дявола или демона от Гърция, който пречи на нормални и справедливи преговори. Той отстъпва, но това не означава отстъпление на гърците от позицията за редуциране на дълга и премахване на политиката на успелите, в която бяха вкарани.

Въпрос: Какво трябва да включва плана на Европа за повишаване на икономическия растеж и борбата с безработицата в Гърция?

Боян Дуранкев: Очевидно, че съдбата чука на вратата на Европа през Гърция, но тя ще започне да чука и през Испания, Италия, Франция, вероятно Великобритания и Хърватия, а защо не от България и Румъния, които са в силни затруднения. Това ще наложи промяна на цялостната политика на центъра на ЕС и преориентация от политика, която се интересува най-вече от постигането на умерена инфлация към такава, която да генерира икономически растеж и да позволява благоденствие на всички народи в някакви по-нормални рамки, отколкото това разслоение. Тази политика ще изисква и хармонизиране на данъчните законодателства и на минималните трудови възнаграждения. Оттук нататък Европейския съюз е изправен пред дилемата не дали да бъде или не, а как да бъде, така че да постигне това, което други страни при други условия са успели. Със сигурност това ще означава търсене на стратегии и инвестиции за по-слабо развитите страни като България, Румъния, Хърватия или Гърция, която е в проблем, за решаване на техните вътрешни проблеми, така че нещата да бъдат спокойни. Ако нямаме подобна ясна икономическа и социална политика, на преден план ще излязат крайно десни националистически движения, което е изключително опасно за самия ЕС.

Въпрос: Защо според вас страни като Испания сравнително успяха да се справят с вътрешните си проблеми, включително икономически, а в Гърция сме в такава ситуация?

Боян Дуранкев: В някои отношения Испания е в по-тежко състояние от Гърция с тази чудовищна безработица, с това рязко спадане на реалните и минималните доходи и задържането на икономическия растеж. Италия също е в много тежко състояние и т.нар. Южна фасада на ЕС не стои никак добре, включително и България. Проблемът очевидно не е само финансов, банков или институционален, а на плана на ЕС. Към плана „Юнкер” ще трябва да се прибави и план „Маршал” 2, който да бъде насочен през следващите 10 – 15 години тези страни да тръгнат по пътя на просперитета и благоденствието. Иначе самият ЕС като логика и ценности в значителна степен губи смисъл. Проблемът не е само да пътуват свободно стоките.

Въпрос: Ще бъде ли необходима "програма за хуманитарна помощ за Гърция", както предлага Мартин Шулц?

Боян Дуранкев: Ако Мартин Шулц се поогледа, със сигурност тази програма ще мине през Северозападна България и българските пенсионери. Явно не е сложил добрите рамки и очила. Програма за Гърция за недопускане на по-нататъшно пропадане на вътрешното потребление и на доходите, със сигурност ще бъде необходима. Тук ще трябва да се включи ЕЦБ и ЕС. Да се надяваме, че този път погледа към Гърция ще спре на България и решаване на нейните проблеми.

Въпрос: След референдума в Гърция все по-ясно стои въпроса с излизането й от еврозоната. Какви биха били последиците при провал на преговорите с кредиторите и по-конкретно за българската икономика?

Боян Дуранкев: За българската икономика последиците няма да бъдат добри, тъй като ние сме съседна страна с доста солиден стокооборот. Всяка промяна в Гърция и отслабване на еврото ще удари и България. Стокооборотът понякога достига 3 млрд. Тоест не е добър сценария за България, ако Гърция се откаже от еврото и въведе драхмата. Драхмата много бързо ще се обезцени, дълговете на Гърция по този начин относително ще намалеят към еврото, но търговските отношения с другите страни ще бъдат солидно разклатени. След като България има проблема с Русия и Украйна, ако добавим и Гърция, нещата ще отидат към 1996 година погледнато по друг начин.

Въпрос: Какво ще се случи с еврото като валута, ако Гърция излезе от еврозоната?

Боян Дуранкев: Няма особени проблеми за самото евро и Гърция държи около 1.9% от общия европейски брутен продукт. Няма да има катастрофални последици нито за самия ЕС, нито за еврото. Ако моделът на еврото до този момент, който е насочен към облагодетелстване на развитите страни, като европейска обща валута за сега губи смисъл без други мерки – за специализация, за координация, за иновации в по-слабите. Да се молим еврото и ЕС да остане. Зад тези молитви трябва да има и действия. От утре споразумението, което ще се подготви, трябва да реши и тези проблеми.

Въпрос: Очаквате ли такова споразумение наистина да се случи?

Боян Дуранкев: Като твърд реалист съм оптимист. Няма друг добър сценарий нито за ЕС, нито за самата Гърция. Ако ЕС не обърне поглед и помощ към Гърция, да не забравяме, че БРИКС гледа към нея, както и Русия. Ако Гърция се преориентира и геополитически, и геостратегически, това означава докрай даже на идеята за НАТО. Затова ЕС съм сигурен, че ще постъпи от мъдро, то премъдро чрез балансирани компромиси от двете страни.

Фокус: Много политолози казват, че ще има оставки, включително и на гръцкия премиер Ципрас, ако започнат действителни реформи в Гърция. Според вас от какви реформи се нуждае страната и в какъв времеви период биха могли да се случват?

Боян Дуранкев: Би било редно оставките да се подадат първо от МВФ, неговите ръководители и ЕС, тъй като т.нар. спасителен план на Гърция я вкара в депресията и безнадеждността. Самият Ципрас и СИРИЗА не трябват да мислят за оставки, тъй като те са ръководната сила. Няма кой по-добър да дойде и по-благоприятен на преговорите от един социално ориентиран политик, защото следващата опасност е национално ориентиран, което е по-лошо. Реформите, които ще трябва да се проведат в Гърция, също са крайно наложителни. На първо място рязко свиване на сивия сектор, плащане на данъците, повишаване на пенсионната възраст до 65 години и много по-точно насочване на месните производства и иновации към по-координирана система за експорт към ЕС. Със сигурност гърците знаят това по-добре от нас, но рецептата не е универсална за всички страни, тъй като гръцкия дълг е публичен, а испанския – частен. Оттук зависи ЕС и СИРИЗА по какъв начин ще поведат преговорите.

Въпрос: Очаквате ли десетки хиляди безработни българи да се върнат от Гърция, както предположи Иван Нейков?

Боян Дуранкев: На сън може и това нещо да се случи, но тези българи, които работят в Гърция, получават чувствително повече от минималната работна заплата от 190 евро. Допускам, че българи ще тръгнат обратно към България, когато минималната работна в Гърция падне под 300 евро на месец. Не допускам, че българи ще се върнат както и това, че 250 000 гърци да дойдат в българските домове за възрастни хора да обслужват тези граждани. Не се очаква, просто за сега по време на преговорите не можем да очакваме никакви бягства, както и туристи да се пренасочат от Гърция към България. Нещата още са спокойни. Гръцките курорти имат много по-голям приток на туристи, независимо от очакванията.

Въпрос: По ваши наблюдения гръцките фирми изпитват ли затруднения при плащанията на работниците си в момента?

Боян Дуранкев: Разбира се. Всички фирми и граждани, поради затварянето на банките или банковата ваканция, която може да се очаква, това означава финансови затруднения. Ако компаниите имат доверие по между си, срива не може да бъде в значителна степен. Да се надяваме, че ЕЦБ ще реагира още утре и гръцките банки ще отворят, за да тръгнат нещата по нормален начин, включително и да се връщат парите на вложителите обратно в банките, когато се подпише споразумение. Да тълкуваме, че преходен период за финансите на Гърция и в зависимост от споразумение, този период бързо ще затихне. Важното е, че Гърция има много стабилно индустриално производство, независимо от фантазиите за танцуващия сиртаки грък, който не работи, която ще й позволи да се върне обратно по пътя на растежа.

България и българските политици трябва да си изведат много сериозни поуки от това, което се случва в Гърция. Набъбването на българския дълг не е благоприятно като факт, независимо от това, че като дял от брутния национален продукт е малък – под 30%. Едно постепенно набъбване на този дълг може да ни вкара в дългова спирала, което не е желателно. Независимо колко е голям дълга, той се връща трудно – лесно вземаш, трудно връщаш.

Цветелина ЦЕКОВСКА

Фокус