/Поглед.инфо/ Дискусията, която в момента се води за бъдещето на БСП, неминуемо опира до два въпроса: първо, кой ще оглави БСП; второ, кои ще бъдат идеите и идеологията, които ще сплотяват целевите групи граждани на партията.

Първият въпрос, свързан с лидерството (или „водачеството“, понеже лидер се изгражда, а водач се избира) съвсем не е маловажен за външното припознаване на партията от „обикновените“ социалисти, въпреки че изглежда на външен вид като строго вътрешнопартиен. Или поне като тясно партиен, понеже водачът няма да се избира на референдум на БСП. Но изборът ще има съществено значение както за отношенията на БСП с другите немалко на брой леви партии и обществени движения, така и за евентуалното политическо сношение с друга „центристка“ или „дясна“ партия след развода с невярното й ДПС и третият в ложето – ПП „Атака“. И въпреки че в момента вече десетки партийни началници от старата школа се озъртат около временно свободното място, ако някой от тях заеме поста, няма да е чудно везните на поведението на социалистическата партия да се наклонят още по-надясно. И все пак, това е вътрешен въпрос, който ще има външно отражение преди предстоящите парламентарни избори.

Вторият въпрос, който изглежда по-важен за обикновените партийни членове, за симпатизантите и външните наблюдатели (и потенциални гласоподаватели), е какви идеи и каква идеология като синтез на тези идеи ще предложи най-голямата социалистическа партия. Отговорите на този въпрос не трябва да се крият, не трябва да се отлагат, не трябва да се оставят да се дават най-вече от външните конкуренти. Но когато на устата на партията има цип, другите почват да говорят каквото си искат (и с право).

В този особен момент от нашата история, БСП ако желае, може да се фокусира върху няколко въпроса, от които обществеността очаква смели отговори. Без да сме изчерпателни, нека направим опит за обобщение, погледнато отвън.

1. Как БСП оценява българската политическа история през последния четвърт век? Как БСП, като участник и активен актьор на политическата сцена в България оценява и собствената си роля?
Вероятно в тази история на преход от „реален социализъм“ към „реален капитализъм“ с приятелски, мафиотски, корпоратократски, профански и други негативни оцветявания БСП не винаги е опазила чиста „балната си рокля“. Не е лошо в контекста на горното да се оценят причините за трайния спад в „харесването“ и „предпочитането“ (казано на маркетингов език) на БСП от страна на българските граждани. Не е нужно да се стигне до „саморазправа“ с някои от бившите председатели и членове на управителните тела на партията, а и времената не подсказват че те ще бъдат изпращани в Белене. Не е нужно обаче бъдещите кандидат-водачи да „се въздържат“ и премълчат имената на бившите водачи, взели множество неблагополучни решения. Гражданите и сега ги знаят наизуст: и кой направи приватизацията след 1990 г., и кой организира банковата криза, и кой предаде партията през 1997 г., и кой се съюзи с ДПС и царя, и кой въведе плоския данък, и кой разреши свободното движение на лихвите по банковите кредити, и кой повика „експерти“ в правителство без коалиционни споразумения, и кой се опита да назначи за шеф на ДАНС успелия младеж Пеевски, и кой се укри в Брюксел, и кой отсега подготвя подчинение на Бойко и ГЕРБ, и още много други отговори и свързаните с тях имена. Казвам това, защото ако БСП премълчи някои от най-горещите въпроси и не отговори на тях, няма нужда да ходи на избори само с поглед в „светлото социалистическо бъдеще“. Поредният срив на изборите ще е гарантиран, въпреки че някои партийни лица ще изпълняват в бъдещия парламент треторазредни роли с култови изпълнения.

Но „левите“ в България нямат интерес БСП да се продължава губи избори и да прави на невинна девица, при положение че през тези двадесет и пет години е била доста развратна, независимо от преклонната й възраст. Не става дума да се замахва с камък по развратницата, а тя да си научи урока и да си признае грешките, да се покае. Без катарзис няма бъдеще. Само чрез един вътрешен (искрен, а не театрален!) катарзис БСП може да започне да връща загубеното доверие.

2. Не е обаче достатъчно на политическата сцена да се види един обновен, „покаял се грешник“. На преден план трябва да излязат нови хора с нови, нови и нови социалистически идеи. Идеите са нещо, с което трябва внимателно да се артикулира, за да не се изпусне на пода „кристалната ваза“, в която се съхраняват.

Идеи на една социалистическа партия? Може ли едно подобно образувание да има друга цел освен „изграждане на социалистическо общество“? Капиталистите много добре изразяват своите интереси и идеи в „пазарът е над всичко“ и „всички хора се раждат равни, но за бедността и мизерията са си виновни самите мързеливци“. Тогава, какви по-успешни идеи ще изкара на преден план БСП? Има ли някой в социалистическата партия, който да си представя „социалистическото общество“ по-различно от един „омекотен“ капитализъм? Изглежда, че засега не. Затова и идейно през последните години БСП витаеше в идеите „не“ и все едно че нямаше Лидер-водач. Не на царя, не на ГЕРБ, не на АБВ, не на „да“… Никога обаче негативизмът не е бил печеливша карта.

И така, бъдещ ръководителю, как си представяш твоето бъдещо „социалистическо общество“?!

И докато той си го представя, и докато го публикува, и докато го прочетем и обсъдим, е пределно ясно че БСП (вероятно) ще отстоява тезата за „по-омекотения капитализъм“. Формулата на „омекотяването“ по света е използването на силата на демокрацията срещу силата на капитала. Силата на народа срещу силата на пазара. „Питай народа си, той ще ти посочи пътя“. Два-три ежегодни национални референдума по най-съществените въпроси, развитие на пряката демокрация по места, развитие и на демокрацията в самата БСП. Обратното на „президентската република“, бленувана от един бивш президент и на „парламентарната диктатура“, прилагана от един бивш премиер.

В пакета от идеи миксът трябва да съдържа отговори на въпросите: „докъде държава и докъде частен сектор“ в производството, разпределението, преразпределението и крайното потребление; как да се използва ЕС, освен еврофондовете, за да се постигат „догонващо развитие“ и ясна „специализация“ на България; каква икономическа структурна политика ще се провежда; ще останат ли „плоският ДОД“ и ниското корпоративно данъчно облагане и ако се реформират защо и „с колко“; каква ще бъде бъдещата коалиционна политика на БСП – с „десни“, „центристи“ или „леви“, „националисти“ или „проевропейци“; как да се съчетаят „благата за“ и „отговорността от“ бедните и оскърбените; и т.н. Не може да се подмине и конфликтът Украйна-Русия, но това е въпрос от друг порядък - „винаги с ЕС и никога против Русия“?

Бъдещият водач на БСП наистина трябва да овладее изкуството на нестинарка, за да не опари петите на партията си, докато минава дълго време през живите въглени. Готов ли е за въглените, не за креслото председателско?