/Поглед.инфо/ Вчера получих плик от България. Същият плик, в който бях изпратила подарък на леля ми за Нова Година – вълнени ръкавици от новозеландска вълна и календар с пейзажи на тази малка задокеанска държава. Ръкавиците бяха опаковани както в бяла, така и разноцветна хартия, типична за новогодишна украса. Пощенският плик, който пристигна от България, беше внимателно разрязан, не откъдето би трябвало да бъде отворен, а от противоположната му страна. И после грижливо запечатан – с тиксо.

Естествено, още на първо пипане разбрах, че е изпразнен от съдържание. Разпечатах тиксото и за моя голяма изненада попаднах на най-голямата гавра, осъществена от някоя дребна душичка, работеща в българските пощи, и по-специално, отговаряща за квартал „Славейков“ в Бургас. Тази дребна душица, наричаща себе си – пощальон, грижливо е разрязала с ножици двете опаковъчни хартии, за които пиша по-горе, и после ги е върнала в този им вид в плика. Щях да го разбера, т. нар. пощальон е откраднал пакета с ръкавиците, добре. Но, да върнеш разрязаната опаковъчна хартия в плика, си е истинска подигравка, както с подателя, така и с получателя на пакета. О, историята продължава. В плика имаше и календар с пейзажи от Нова Зеландия. Те винаги са опаковани с лек найлон и има поставен картон между страниците, за да не прегъва календара, когато пътува. И е разопакован и найлонът е върнат в плика. Някоя дребна душица е решила, че този календар не и харесва или просто трябва да има нещо в плика. Пликът с гаврата на българския пощальон беше преминал около 40 000 километра, за да се върне отново при мен. Почувствах се унизена... от родната си държава. Тази дребна душица от бургаските пощи дори и не подозира как е поругала родината си, задигайки някакви си вълнени ръкавици.

Ще ви разкажа още един случай, пак с бургаските пощи... случи се миналата година. И пак с пакет, изпратен като новогодишен подарък. Но, за щастие, нито беше разпечатан, нито нещо липсваше в него. Пакетът отново беше прелетял около 40 000 километра, но на него имаше надпис – „Не сте написали номера на входа“. А жилищната сграда, до която беше изпратен, има само един вход и е на 3-4 етажа, а обитателите в нея се познават поименно. Няма друго обяснение – наричащият себе си пощальон даже не си е направил труда да потърси получателя.

Но, да се върнем на плика с ръкавиците и календара.

Няма как по нашенски да не си кажете: „тоя пощальон е много тъп, ами отворил плика, взел ръкавиците, поне да не беше връщал плика“.

И точно тук ще сгрешите.

Според политиката на новозеландските пощи, ако даден плик или пакет не е стигнал до получателя си, се прави специално разследване за всеки отделен случай. Всеки плик или пакет си има тракинг номер при изпращането и се проследява стъпка по стъпка къде, кога и дали е пристигнал до получателя си, ако ли не – задължително се връща до подателя. В моя случай, следвайки споразумението и новозеландската политика, пликът не е стигнал до получателя, но е върнат на подателя. Пито, платено. Пликът, отговарящ на този тракинг номер, е на лице. Подателят няма как да се оплаче. Мили, родни картинки! Дребната душица от бургаските пищи е решила, че може да се изгаври, връщайки опаковъчния материал на подателя и тук е голямата и грешка. На бележката има описана причина защо пакетът е върнат – пратката не е потърсена от получателя

Ще кажете как?

Има си начин.

Същата дребна душица, която е разрязала много внимателно плика и опаковъчните хартии, е знаела много добре за международните договорки и си е направила труда пликът да бъде върнат до подателя. Ха сега, кажете ми кой беше на смяна на 19 януари 2017 - кой се подписа и кой върна плика до Нова Зеландия. Разполагам с фактурата на платената пратка (има плащане по банков път), с плика и разписката от бургаските пощи с подпис, както на човека наричащ себе си пощальон, така и с подпис на началника на пощенската станция в Бургас, отговаряща за комплекс „Славейков“, Което означава, че дребната душица от бургаските пощи може лесно да бъде открита. (Между другото, телефонът на леля ми е написан на плика и служителите от пощата е трябвало задължително да й се обадят, за да я уведомят за пратката). Не ми пука за ръкавиците... ще купя и ще изпратя други. Тук става дума за друго, за поруганата чест... и за пълна безотговорност от страна на служителите в българските пощи. Няма как дребната душица да знае, че подателят на този плик е журналист с дългогодишна практика, познаваща българското законодателство доста добре, както и административните процедури. Ще поискам дисциплинарно уволнение на тези служители. Останалото не ме интересува. Повярвайте ми, ще направя всичко възможно това да се случи.

Този материал е само началото.

Ще попитате откъде знам процедурата по разследването!?

Сестра ми живее в Загреб, Хърватска и много често й изпращам колети. Един от тях беше закъснял малко повече от обичайното. О, забравих да напиша, че и в Загреб политиката е като в Нова Зеландия. Имат няколко форми да доставят пакета до получателя – лично, чрез разписка и ако пакета не бъде потърсен – по телефона. И тъй като нито една от тези процедури не беше се случила, направих официално запитване до новозеландските пощи. През ум не ми е минавало да се оплаквам, просто посочих тракинг номера и исках да ми дадат информация дали пакетът е пристигнал до Загреб. Въпреки че много вежливо по телефона ми беше обяснено, че пратките са забавени с няколко седмици, защото преминават за проверка на сигурността през Лондон, веднага беше разпоредено разследване. Както аз, така и сестра ми бяхме уведомени с официално писмо от новозеландските пощи за това разследване. (Писмото на сестра ми беше изпратено до Загреб). Беше ни даден входящ номер на разследването. Естествено, след няколко дни пратката пристигна, аз ги уведомих и разседването беше прекратено, но и двете получихме официално извинение от новозеландските пощи за създаденото неудобство.

Ще ви разкажа още един фрапиращ случай. Вие си правете изводите сами.

Моята половинка трябваше да получи плик с превод на университетските си дипломи от България. Беше важно, свързано с работата му извън пределите на Нова Зеландия и помоли приятел от България да ги преведе и изпрати. Един ден пощальонът почука на вратата с въпрос „Тук ли живее въпросното лице?“. Когато получи положителен отговор, той се усмихна и каза: „От няколко дни обикалям от врата на врата, за да те открия, защото имаш писмо от България, но адресът е грешен. Пликът е с гриф „С приоритет“, което означава, че това са важни документи“. И беше щастлив, когато получи подпис, че пликът е стигнал до притежателя си.

Ние бяхме шокирани, защото в адреса на плика е написано само името на моята половинка, няма име на улица, има само номер, няма пълно име на квартала - само началното. Нещо от рода – Диана Димитрова, Нова Зеландия. На плика нямаше никакъв телефон на получателя.Единствената индикация беше кодът и началното име на квартала. Служителят беше обикалял съвестно от къща на къща, за да намери получателя. Намери го. Достави го.

И кажете ми, как да не уважавам този човек, как да нямам респект и доверие на новозеландските пощи.

Миналата седмица половинката ми подаде документи за паспорт по Интернет и паспортът беше доставен след няколко дни от служител на пощите. Досега нямаме загубен документ или писмо. Винаги се доставят на време. Онзи ден, пред врата ми бяха оставени два пакета, с покупки от Интернет. На моето име. Защото момчето, което прави доставката, ме познава лично и е сметнал, че не трябва да ми оставя съобщение и да ми губи времето с ходене по пощите, за да си получа пакетите.

Мога още много да пиша за служителите на новозеландските пощи... и да давам, единствено положителни примери.

И в двата случая, които ви разказах в началото, служителите в бургаските пощи са разполагали с цялата налична информация за получателите, но не са си свършили преките задължения, а това според административното право и кодекса на труда означава дисциплинарно уволнение.

След всичко, което написах, има ли смисъл да ви казвам защо ще искам дисциплинарно уволнение за служителите от бургаските пощи. Заради гаврата с българите, живеещи зад граница. Заради усещането на тези дребни душици за безнаказаност. Защото, ако не променим отношението към преките си задължения, към индивидуалната отговорност, която носим - няма как българското общество да прогресира

И ако различните административни институции не реагират, значи държавата ни загива. Обещавам да ви държа в течение.