/Поглед.инфо/ Още от времената на „соца”, по време на паради и манифестации, някакво умствено затъмнение, по-яко и от слънчево, връхлита журналистическото братство и възторгващото се от менте-патоса му народонаселение. Не се мина без това и този път:

1. Накъде върви държавата?

Журналистка пита гражданка със сугестивен въпрос от типа „Какво мислите за най-големия и хубав парад” за последните години". Гражданката почти инстинктивно „поддаква”: Ами добре, щом парадът е по-голям от други години, значи и държавата върви напред...

Какво общо има големината на парада с напредъка на държавата не знам.
Но изглежда в масовото съзнание „размерът все пак има значение”, както се твърди и по филмите за възрастни.

Изглежда и журналистите ни така мислят, защото излъчваха този запис многократно.

Но ако мислим така, то:

КОЛКО НАЗАД СЕ Е ВЪРНАЛА ДЪРЖАВАТА в сравнение с 1981 г., когато само броя на участвалата в парада войска и техника бе равна или по-голяма от цялата днешна армия?

Какъв „напредък” се крие във факта, че тогавашният министър на отбраната говори за „модерно въоръжена, боеспособна и безпределно вярна на партията и народа” армия, а днешният – че е „добре обучена” и че „овладява способности”.

Едиинствената съществена „способност” на армията е ДА БИЕ врага, т.е. да е боеспособна! А армии, които „овладяват способности” /извинете ме за този брюкселски новоговор/, са НЕБОЕСПОСОБНИ!

Защото и най-добре обученият стрелец, който е въоръжен с лък или карабина, може да иде с тях на лов не да участва в съвременна война. Защото всичко съществено, което се показа на парада, е купувано от „Татово” време. Нямаме нито една работеща подводница. Новото в авиацията /”Спартан” и „Кугър”/ е за превоз на немного хора и техника, но ако се срещне с враг, може най-много да го фотографира за спомен. Краткотраен спомен, защото врагът сигурно ще е и въоръжен...

2. За храбростта на армията?

Радиожурналиист попита министъра на отбраната К. Каракачанов какви са съвременните измерения на храброста. Наред с другото, той откроовено си каза, че е храброст да си войник, който да си върши работата и да оцелява с мижава заплата. Която се е актуализирала веднъж за девет години и с малко, а не веднъж на три месеца и то със сума, сравнима с войнишката заплата, знаете какво и кого имам предвид.

Но ако е така, то:

Първо, колко ще е вярна на народа си армия, която е „добре обучена”, но зле платена и зле въоръжена?

За справка може да попитате, ако не Симеон и маджарите, и Калоян, и куманите, то поне Саддам Хюсеин и неговите военачалници. При това те са били добре платени...

Остава ни да се надяваме, че съвременните ни професионални войници поне са българи. И обичат България и народа си...

Второ, каква е храбростта на поне милион и седемстотин хиляди българи, които оцеляват при същите, ако не и по-лоши условия от войниците ни и при това съвестно си гледат работата? Защото нямат друг изход. Или 2,5 милиона пенсионери, които са работили съвестно поне 30-40 г., но също оцеляват само благодарение на храбростта си?

Изводът е очевиден – Българският народ е НАЙ-ХРАБРИЯТ НАРОД на Европа и света!

В заключение: Дали пък да не си закрием армията?

Защото при сегашното и състояние само Господ ни пази и спасява. И НАТО, на която все пак може да се разчита мааалко повече, отколкото на Господ бог. Тя поне плаши враговете извън пакта. Ама то в Европа май почти не остана държава извън НАТО, така че ще ни пази от Буркина Фасо, Виетнам, Северна Корея и други традиционни врагове на България

Преди години турският хуморист Азиз Несин издигна лозунга: „Единственото спасение на Турция са НАТО, СЕНТО и СПОРТ-ТОТО!”. Днес ние изглежда може да разчитаме главно на СПОРТ-ТОТО. И на триене на талончетата, разбира се.