/Поглед.инфо/ Тресе се цялата мрежа. Ах какви гадове са тези от ФБ! Изтекла е информация за 50 млн. души! Повлияли са на изборите в редица страни. По-доброто познаване на потребителя и по-точното му таргетиране позволява много по-успешно да му се въздейства. И за всичко е виновен ФЕЙСБУК, ха да си закрием профилите...

Но дали само ФБ е виновен и той ли е най-виновния?

Преди 50-60 г. в махалата в Пловдив пазарувахме основно ние, децата. От трите търговски точки – бакалина, месаря и сладкарницата. Познавахме всички продавачи по име, а и те ни познаваха, знаеха къде живеем, кои са родителите ни, за какво обикновено ни пращат и т.н. Супермаркети нямаше, за маркетинг и реклама, още повече за дистанционни комуникации /освен редките телефони/, даже не се говореше...

Преди 25 г. /1993/ бях в Ню Йорк. Интернет още прохождаше, Гугъл щеше да се роди след 5 г. Беше събота, отбих се при приятел от детинство, емигрирал 2 г. по-рано от България. Запихме се, по стар български обичай, стана късно, останах да спя у тях. На сутринта домакинът ми си отспиваше, аз излязох на чист въздух и видях на прага добре напълнен запечатан пластмасов плик /като тези на „БИЛА”/, адресиран до приятеля ми. Внесох го и наивно попитах: Ти си отскоро тук, кой ти пише толкова много? Глупости, каза той, - това са реклами. И за около 2 мин. отдели от целия куп само 2 писма – едното за кредита му от „Сити банк”, второто – фактура от „кабеларката” му.

В подготвените за изхвърляне реклами видях каталог на магазин за обувки, върху който имаше ...лично писмо до приятеля ми: Скъпи г-н ...., през следващата седмица има страхотни разпродажби... Предпочитаните от Вас обувки са със 75% намаление... Не пропускайте шанса, посетете ни!

Добре бе - възразих, -тези хора откъде знаят имената ти, адреса ти, че и дори любимия модел на обувките ти? - Миналата година купих от тях едни обувки и платих с кредитната си карта. От нея са свалили данните ми и онзи модел сандали ми го обявиха за „фейвърит”...

Мечта на всеки продавач/производител е да познава колкото може по-точно целевите групи на своите продукти/услуги. Само че в глобалния свят няма как да познаваш клиентите си лично. Светът става все по-сложен. И по-удобен.

Но за удобството на съвременните комуникации се плаща – вече се знае какво харесваш и какво не, от какви теми се интересуваш, какво гледаш и слушаш, с кого си общуваш и/или пишеш, приблизително какви доходи имаш /по това какво и колко купуваш/, дори как изглеждаш и къде се намираш. Както каза един IT специалист, „социалните мрежи ме познават по-добре от самия мен” – защото за човека е свойствено да се самозалъгва.

Единственият изход от този Оруеловски свят е натрупаната информация ДА НЕ СЕ ПОЛЗВА НЕЛЕГИТИМНО!

Само че как да се устои на изкушението. Търговците масово, къде сами, къде с чужда помощ, събират /вкл. крадат/ информация за клиентите си, най-лесно чрез мрежите. Всички сте забелязали, че ако отворите реклама, напр., за хладилник, поне месец след това, каквото и да „отворите”, от екрана Ви преследват хладилници. В резултат на тези НЕМОРАЛНИ, но ефективни практики, може да ви подлъжат да си дадете парите за нещо, което не Ви трябва или за не точно това, което Ви трябва. Само че в тази ситуация губите само Вие. И трупате опит, как да не се поддавате на рекламите. Съвсем като бабите, които хвърлят пари от балкона на мошеници.

А какво прави ДЪРЖАВАТА? Тя е още по-изкушена да има достъп до тази информация. Има и ресурса да ЛЕГИТИМИРА, узакони правото да ни чете писмата, да ни подслушва, да ни записва и снима, да кара „техническите изпълнители” да съхраняват с месеци информацията за наши действия в мрежите и мн. др. Всичко това – с добри намерения - за нуждите на борбата с престъпността, тероризма, нарушителите на пътя и пр. Е, случайно може да попаднете на камера, без да сте престъпник, но сте прегърнали НЕ Вашата жена – тогава ще Ви се размине със скандал вкъщи...

Държавата /не само нашата, повечето/ събира огромно количество информация за всеки от нас. И ни убеждава, че ще я ползва САМО ЗА ДОБРУВАНЕТО НА ВСИЧКИ!

Само че след „Уотъргейт” и масата други „гейтове” /напр., Мишо Бирата гейт/ все по-малко хора са склонни да вярват на тези уверения. И са ПРАВИ поне по две причини:

Първата се нарича „Връзки с обществеността” /Public Relations/. Специалистите по РR поне от четвърт век присъстват не само в бизнеса /компаниите/, но и в повечето от държавните, общинските и пр. публични институции. Само че и българското, и английското название за тази специалност са ЕВФЕМИЗМИ! Самите ПиАри се наричат /доста по-точно/ и ИМИДЖМЕЙКЪРИ, т.е. правещи, създаващи образ на фирмата, институцията, политика, че дори и на държавата. Заащо трябва да създават образ – ами защото истинският не е много „за пред хората”. Основната задача на РR-а е да изтъква положителните факти и страни от дейността и с всички сили да тушира, скрива или оправдава грешки, слабости и престъпления. Така ще видите кмета с каска при бедствие или как чисти сняг с личната си кола... Но ПиАр никога няма да Ви каже, че кметът спал с малолетна или участвал в далавера. Най-многото, което ще чуете, е, че „г-н Кметът много се грижи за малолетни девойки в социално неравностойно положение...”

Накратко, работата на т.нар. „връзки с обществеността” е да създава положителен образ, независимо от това какъв е истинският. Частните компании харчат доста пари за това. Но харчат своите си пари!

На публичните институции НИЕ, данъкоплатците им плащаме, за да ни служат. А те вземат нашите собствени пари, и ги харчат за да ни създават неверен образ, т.е. да ни лъжат! А ние търпим това!

Втората причина се нарича политически маркетинг. Става дума за това, че се използват методите на маркетинга и рекламата, съчетани с точните профили на различните мрежови потребители, за да се проведат ефективни политически кампании. Защото и добре да живее /и се храни!/ политикът, все пак в демократичните държави през няколко години трябва да ходи на избори. И трябва да се наложи като „фейвърит” модел /дали обувка, дали партия – все тая/.

И при политическия маркетинг използват част от НАШИТЕ пари за да излъжат част от НАС! Само че, ако при търговска кампания част от хората се излъжат, само те губят. Губят пари. А като излъжеш половината от избирателите, или дори и 1/3 от тях, всички ние губим. И то не само пари, а и бъдеще!

Сигурно ще ми се възрази: „Кеймбридж Аналитика” е частна компания, която е измамила ФБ, също частна компания. Какво общо има държавата /в случая Великобритания/?

Първо, държавата, като институция е тази, която не само регламентира събирането на подобна „чувствителна” информация, но е и тази, която КОНТРОЛИРА легитимното и използване.

Второ, „Кеймбридж Аналитика” е толкова частна, колкото частен е Университета в Кеймбриж или Британския съвет. Частен, но с правителствени поръчки /субсидии/ за дейност. Частният статут е нужен пак по РR причини – като те хванат и цапнат през ръцете – изгаря „честният частник”, а политиците са чисти, бели и пушисти.

Казват че „Кеймбридж Аналитика” е работила и за изборите на Тръмп и за „Брекзит”. Само че в САЩ разследват митичните „руски хакери”, а Обединеното кралство се занимава с „Новичок” докато си излиза от ЕС, т.е резултатът от намесите е траен.

Единственият изход от тази идиотска ситуация е в СТРОГАТА забрана за ползване не само на информацията, но и на технологиите на политическия маркетинг и на ПиАр. Или поне в твърдото разделяне на информацията от политтехнолозите и политманипулаторите. Иначе това мерзко и неморално манипулиране на хората само ще се разраства. И пак виновни ще са само „Фейсбук” и „Кеймбридж Аналитика”.

Накрая да завърша с мотото на един от големите специалисти на политическия маркетинг, който е работил и в България и издаде и книга на български:

Моля, не казвайте на майка ми, че работя в политическия маркетинг и реклама.

Тя си мисли, че свиря на пиано в публичен дом!”


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели