/Поглед.инфо/ Не четете този текст, уважаеми читатели, ако сте наясно с историята на раждането на Третото българско царство. Фактите са отдавна известни, залегнали са и в учебниците. Никакъв проблем нямаше да има, ако нямаше, не историци, а политикани, които непрекъснато да ги донагласят, натъкмяват, откриват в тях все нови и нови смисли, конспирации, тайни заговори на вековния ни враг...

Това е водещата особеност на дискусията - известни историци с академична кариера в нея няма, те не си позволяват недоказани манипулации.

Всъщност има и един, завършил история. Но я е завършил, сигурно защото не му е харесвала. Сега адвокатства и с фриволна лекота разбърква буламачи от факти, измислици и собствени екскременти. Затова се и налага да напомняме банално известни факти и аргументи.

Вече месец от всякакви медии ни залива някаква мътилка по повод възстановяването на Третата българска държава на 3.март 1878 г. Мишената, по понятни причини, се оказа националният ни празник. Един дебеличък, отвякъде виден демократ, с присъщото си дебелашко безочие заяви, че 3 март не е празник за него. Включиха се и физически по-стройни политикани. Подлъгани от тях, трети инициираха три интернет-петиции за смяна на националния празник, които сега събират подписи.

Не съм против петициите по принцип, въпреки че като гледам специално тези колко подкрепа получават, им желая да достигнат ако не броя на подписалите за д-р Михайлов, застрелял Жоро Плъха /това е недостижимо – там са 22 хил.души/, то поне тези за спасяване на живота на кучето Цезар от с. Мокрище, убило 3-годишно дете/10 хил. души/.

Не съм и против сериозно обсъждане на националния ни празник. Ама нека да е аргументирано и поне логически непротиворечиво.

Авторът на първата подписка /12 души подкрепа/,/Стоян Хлебаров, изглежда отдавна не си взема редовно хапчетата, защото 3 март за него е „НАЙ ЗЛОВЕЩАТА ДАТА В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ.”

Малко цитати със съхранена орфография:

„АКО ГО НЯМАШЕ 3-ТИ МАРТ-нямаше да бъде избит цветът на българската интелигенция от неграмотните руски подлоги!”

Кои са руските подлоги, руснаци ли са или поляци, финландци, литовци, българи, кои са критериите за „цвят на интелигенцията”, коя интелигенция е избита, кога е станало или става това, авторът не се затруднява да конкретизира – тва сички го знаят, нали?

По същия начин се продължава нататък:

АКО ГО НЯМАШЕ 3-ТИ МАРТ-сега българите в чужбина щяха да се гордеят с произхода си, а не да търпят дискриминация и подигравки от чуждите народи!”

„АКО ГО НЯМАШЕ 3-ТИ МАРТ-СЕГА БЪЛГАРИЯ ЩЕШЕ ДА БЪДЕ УВАЖАВАНА ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА, А БЪЛГАРСКИЯТ ИНТЕЛЕКТ, ЩЕШЕ ДА БЪДЕ ЗА ПРИМЕР ПО ЦЯЛ СВЯТ!”

Как 3 март може да води до дискриминация и подигравки в чужбина, не знам. Както и как интелект, при това национален, може да бъде за пример, също не знам. Но ще ви спестя по-нататъшния брътвеж – общо взето и млякото се пресича заради 3 март, и кокошките не снасят, и еболата съществува по тази причина...

Втората петиция е доста по-дружелюбна и мила. Инж. Румяна Варчева: „Предлагам, Националният ни празник да бъде, когато е  подписан договора между Византия и хан Аспарух./проф. Димитров знае най добре кога е станало./”

Разбира се, ние сме съгласни, че проф. Димитров знае всичко. Ако все пак не знае тази дата – да си спомни рождения си ден. Ако не иска – мога де му услужа с датата на моя. И тъй като дружелюбието в кръговете на манипулаторите очевидно не се цени, тази подписка има най-ниска подкрепа – 3 души.

В третата подписка /с най-висока подкрепа – над 1500 д./ все пак има и някакъв опит за аргументация. Трети март не трябва да бъде национален празник, защото:

  • „В Сан-Стефано се подписва...договор между две евроазиатски империи, който прекратява войната помежду им и се уреждат взаимоотношенията им”

Точно така е, но има една „малка подробност” с огромно значение за нас. След 500 години България отново се появява на картата на Европа, възражда се Българската държава. До 3 март 1878 това е територия на Османската империя, след това – на България. И който се стреми да забрави това днес, утре нищо чудно да живее без нея... И като дядо Вазов да се пита по Влашко „Де е България?”. Трети март е ден – водораздел между Османското владичество и свободата, между феодалната изостаналост и модернизацията.

  • Частен случай: „На българите, макар и участвали във войната... е отказано участие при подписването... Допустимо ли е в един исторически момент, в който не са участвали българи,... да бъде национален празник на България?”

Логиката на подобно мислене би била приемлива, ако не се „спъва” пак в две малки „подробности”. Първата – сключва се договор „между две чужди държави”, в резултат на който възниква България. Но преди това няма такава държава. Когато два субекта на международното право се договарят, в какво качество да се появят българи? Нито един представител на държавата Израел не присъства, когато в ООН на 14 май 1948, се създава държавата им. Но Израел празнува на тази дата.

Колко афроамериканци, да не кажа негри, са взели участие в Конгреса на САЩ през 1862 г. за отмяната на робството или при подписването на Прокламацията за освобождаване на робите/1863/? Или при приемането на 13 поправка на Конституцията /1865/? Какво излиза: защото си поробен, не участваш в решението на проблема... И след това трябва да не го приемаш, защото е станало без теб?

Втората „подробност”: Кои българи, избрани от кои институции да участват? Алеко паша Богориди или Г. Кръстевич, дори Иванчо Хаджипенчович? Ама те са поданици и служители на Османската империя. Командващия Опълчението ген. Столетов или българите Р. Николов и Д. Николаев? Ама те са офицери от Руската армия. Значи едната империя се договаря освен с другата и със себе си?

Наистина, има една общо взето легитимна институция – Българската екзархия. Ала Антим I, още през април 1877 /малко след обявяването на войната/ е низвергнат от турците и заточен в Анкара и дори физически не може да бъде на 3 март в Сан-Стефано. На него все пак му провървява – амнистиран е по Санстефанския договор и оцелява. По време на борбите за освобождението на Гърция Вселенският патриарх направо е обесен.

За успокоение да кажа: И на Берлинския конгрес, въпреки събираните /от арх. М. Кусевич, от К. Шапкарев и др./ подписи и желание, българи отново няма.

  • България е единствената страна, която има за национален празник деня на своята окупация. ...резултатът от този договор е заменянето на османската власт с руска окупация.

Това е един от най-разпространените митове, може би защото е от непрекъснато повтарящите се манипулации. Стигна се дотам, че някаква госпожа във ФБ обвини един от най-коректните и почтени наши интелектуалци в липса на любознателност: „Г-н Томов, любознателните хора знаят, че Русия ни е окупирала и че националният ни празник е всъщност окупацията, а не освобождение. Това е доста унизително за един народ.”

Наистина в Санстефанския договор се говори за „военно завземане /окупация/”. Но там се говори и за „туземна милиция” и има още маса архаични термини Нека да погледнем същността:

Първо, турски войски и власт има навсякъде в бъдещите български земи, с изключение на териториите, от които са прогонени от руската армия. За България като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и народна милиция /чл.6/ в Договора се говори, естествено в бъдеще време. Това, което обаче се приема, че Турция ще оттегли войските си, ще си прибере имуществото от крепостите, които ще се разрушат и т.н. Само че ако и Русия се оттегли, кой ще управлява /няма легитимни институции/, кой ще решава административни и съдебни проблеми и най- важното - кой ще гарантира реда и сигурността на населението?

През юли 1877 г., за нещастие се налага руската „окупация” в Ст. Загора, Казанлък, Карлово, Калофер, Сопот и др. места да се прекрати, в резултат на което идва период, наречен „Бегът” или „Страшното”. „Отстъпленето на руската армия... се съпровожда с масово изселване на българското население. Изстъпленията, които извършват войските на Сюлейман паша и башибозушките шайки, принуждават стотици семейства да напуснат родните си места и да потърсят убежище в освободените вече територии. Данните ... показват, че само в Южна България ...са избити 17 320 души, разрушени и опожарени са 10 800 къщи, 925 обществени здания, 182 църкви и 120 училища, целият добитък на местното население е отвлечен. Майката на Иван Вазов, Съба Вазова, разказва, че по това време, само за една нощ, в Карлово са изколени 800 души. Калофер гори три дни и „от 1000 калоферски добри къщи, не остана ни една колиба“.1 Споменът за тези ужасии е толкова силен, че дори след години присъствието на Ернрот, Каулбарс, Соболев, които са руски генерали, но български министри, доведени от Батенберг по време на т.нар. „режим на пълномощията”, се оправдава с „ако ги няма, какво ще правим, ако турците пак дойдат”.

Очевидно, докато се изградят основните български институции, се налага да се ползват регулативните възможности на чужди.

Второ, за разлика от другите окупатори, които идвайки през 1393-1396, и през 1876 не искат да си идат, а докато са по нашите земи извършват хиляди безчинства, тази окупация трае точно 2 години. И започва не на 3 март 1878, както ни обясняват „любознателните” фейсбук интелигентки, а още от 1877 и се нарича „Канцелария за гражданско управление на освободените зад Дунав земи”, ръководена от княз Вл. Черкаски /след смъртта му – от княз Ал. Дондуков-Корсаков/. И се занимава преди всичко с това. Още през юни 1877г. въвежда гражданско управление в Свищов и назначава българина Найден Геров за губернатор. Подпомага методически и практически създаването на български институции. Създадена е временна наредба за формиране на градски управи и веднага след минаването на руската армия, по места тези управи се изграждат. В Карлово още на 16 януари 1878 /т.е. 2 месеца преди официалната поява на българската държава/, се провеждат и първите свободни избори. Създава се полицейска стража. Полагат се грижи за презимуването на близо 100 хиляди бежанци от Южна България в Северна...

„Окупаторите” полагат основите на военното обучение. На 8 юли 1878г. в София е създадено военно училище, което произвежда първия си випуск офицери. От опълченските дружини /с руското оръжие и униформи и доста руски офицери/ се създава Българска земска войска, /т.е., българската армия/. От руска военно-полева болница през 1879 в София се ражда първата българска болница и неслучайно и днес тя носи името Александровска. Появяват се и първите аптеки. Въвежда се задължително и безплатно начално обучение. Организира се свикването на Учредително събрание, което, въз основа на разработения пак от „окупаторите” Органический устав, след много промени, приема Търновската конституция. На  15 януари 1879 г. е създадена Народната библиотека ,,Св. св. Кирил и Методий'' На 23 май 1879 г. е създадена Българската народна банка ( БНБ ). 

Освен руски офицери и чиновници, във временното руско управление, т.е. като „окупатори” работят и голям брой българи, сред които Марин Дринов, Марко Балабанов, Тодор Бурмов, Димитър Греков Илия Цанов, Христо Стоянов, Константин Кесяков и много други известни строители на съвременна България.

Може още много да се напише, но няма смисъл. Просто, дай боже, все такива окупатори да идват, да свършват толкова много работа и след 2 години - да си отиват.

Особен интерес представляват множество митове, основното в които е твърдението, че Русия не е искала да освобождава България, добре че са били „днешните ни приятели”, че тя да си отиде. Тази група манипулации е може би най-грозната и се тиражира в поне 50 най-разнообразни частни версии, затова мисля да бъдат обект на отделен анализ. Но и в казаното досега, и в това, което ще последва си личи една втора, много подла особеност:

Първо, фактите няма как изобщо да се пренебрегват. А те не са в полза на политическите клеветници. Това, което може да се направи обаче е:

Второ, да се ровим из архиви, да откъсваме по 3 реда от писмо или отделни фрази от телеграми и главното – да формираме нови смисли на събитията, за да може някак:

  • Да се забравят и ролята на Русия в този процес, и отношението на българите към нея тогава, олицетворени в литературата/”Здравствуйте братушки”, „Негостоприемното село” на дядо Вазов/ архитектурата /над 250 паметника, като се почне с „Шипченския и храма „Ал. Невски” и се свърши със скромни гробове и чешмички в затънтени селца/ топонимията /стотиците улици и площади с имената на героите и важните дати на Освободителна война/ и т.н.

  • Да се заличи някак си доброто отношение към Русия на огромното мнозинство от българите сега и в бъдеще. Защото Русия вече не трябва да ни е приятел. Приятели са ни САЩ, както и тези, които САЩ посочи за приятели.Същото важи и за враговете.

Дали ще успеят? Зависи доколко могъщо върви опростяването и елементаризирането на българите. Доколко ще се чува гласа на политиканите, а не на истинските историци, гласа на АлЙордановци и ИвоИнджевци, а не на акад. К. Косев, проф И.Баева, проф. И. Илчев и много други сериозни и добросъвестни учени.

Все пак, за да не се стараят много, и главно, за да не се разочароват „менте-историческите” мислители, ще завърша с края на разказа на Иван Вазов „Негостоприемно село”:

„По това време именно Стамболов, още всемогъщ властник, говореше на дописника на Келнише Цайтунг:

- Аз ослабих руското обаяние в България за пет-десет години.

Ако искрено е говорил Стамболов, това показва, че тоя даровит държавен мъж е бил лош психолог.”

_____________________________

1Вж. по-подробно:http://www.zakazanlak.bg/akcent-13/hilyadi-bezhanci-ot-voiskite-na-syuleiman-pasha-se-vrshchat-v-kazanlshko-na-8-i-yanuari-1878-ma-1911