Войната няма лице на жена!

/Поглед.инфо/ Войната няма лице на жена. Затова и най калпавия мир, казват, е по-добър и от най- „добрата” война. Дори „студената война” е зло. Това са банални истини.

За съжаление обаче, вече над 15 години се сблъскваме и с горещи, дори парещи варианти на странни и страшни войни. Отначало беше 11 септември 2001. Последва ги ударът в Афганистан, после в Ирак, после беше Арабската пролет, после Оранжевата революция и Майдана...

Войната е зла! Светът ври и кипи, тероризмът набира сили, стотици хиляди невинни загубиха и продължават да губят живота си. Ама и това е весизвестно. Защо изобщо Ви занимавам с баналности?

През последните дни САЩ, че и Великобритания, Франция и други страни, са страшно загрижени за руските бомбардировки в Сирия. DW пише, че „по данни на Сирийския център за наблюдение на човешките права само руските бомбардировки са отнели живота на 9500 души, 3800 от които цивилни....”¹ То не останаха силни изявления, твърди декларация на Държавния департамент, загрижени предупреждения, които осъждат тези действия. Жали се мирното население в Източно Алепо, което е около 200 хиляди души. Предполага се свикване на Съвета за сигурност на ООН и т.н.

Нека бъда разбран правилно. Върви война. Срещу джихада. Срещу ИДИЛ. Силата, която не се съобразява с никакви законови или морални норми. Избива, взривява, разрушава, погубва невинни хора в Близкия Изток а и в Европа, забавлява се, като реже глави и ги записва на видео. Ползва мирните жители и хуманитарните организации като жив щит.² Руши исторически ценности, разграбва музеи. Не знам дали има престъпление, което не са извършили и/или не са готови да извършат.

Във всяка война умират и страдат и невинни. Въпреки това, наличието, дори на една невинна, цивилна жертва, е престъпление. За ВСЯКА, повтарям всяка невинна жертва, честните и почтени хора съжаляват, страдат... Всеки глас против войната, против насилието и чрезмерната употреба на сила, е особено ценен. Той е в защита на човечността, в защита на доброто, на общочовешкия морал и законността.

В момента много от тези гласове са насочени срещу бомбардировките в Алепо. Имат основание – там страдат и загиват и цивилни жертви. Обаче бих вярвал много повече на тези гласове, ако се възмущаваха поне мъничко, когато загиват хора не само от руските, но и от американските, английските и други бомби, когато се жали не само за загиналите „приятели” на САЩ, а за всички невинни жертви на войната.

Позволявам си да не вярвам и в морала на медии, които избирателно леят сълзи /пардон, видео/ за „нашите” жертви, а „чуждите” изобщо не споменават. Виждат сламката в чуждите очи, но не и гредата в своите. Помните ли как половин Европа бе „Je suis Charlie”. А колко се сетиха за невинните жертви на взривената кюрдска сватба,убитите на погребение? За изтерзаните и избити християнски деца в Сирия от същите тези „умерени опозиционери” от Алепо?

Особено се съмнявам обаче в честността и почтеността на тези държави, които със собствените си ръце са предизвикали конфликта, чиито отровни плодове сега бере целия свят.

Нека да си спомним. Атентаторите от 11.09.2001 бяха от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Египет и Ливан. По-късно организаторите Халед Шейх Мохамед и Осама Бин Ладен бяха заловени в ... Пакистан. Въпреки това обявената от Буш „война с тероризма” започна в ...Афганистан с Операция „Трайна свобода”. Точно 15 години по-късно, операцията е още в ход. Сигурно авторите са имали предвид „Дълготрайна свобода”, защото и сега, след стотици хиляди невинни жертви и милиони бежанци, краят и не се вижда.

После беше светския, макар и авторитарен режим на Ирак. Уесли Кларк, бивш главнокомандващ на НАТО, разказва, как месеци след 11 септември, негов приятел от Министерството на отбраната на САЩ му показал план, съгласно който 7 държави следва да бъдат „ударени” през следващите 5 години. Засега от този списък, поне пряко, не са „ударени” само Ливан и Иран /засега ли?/. А да помните нещо да се е случило на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар? Да помните някой да ги е осъдил за финансирането и доставките на оръжие за ИДИЛ? А за бомбардировките в Йемен?

Независимо от това, че оръжейните инспектори воглаве с Ханс Бликс, /както и после специално изпратеният от САЩ, Д. Кей да търси оръжия за масово поразяване/ бяха категорични, че такова оръжие в Ирак няма, в 4:15 на 20 март 2003, Дж. Буш обявяви на света, че е заповядал извършването на атака над Багдад,„вярвайки, че може да премахне С. Хюсеин още с първия удар”.Затова по заповед на Пентагона са изстреляни 36 ракети Томахоук и сума ти бомби GBU-27, всяка с тегло от близо половин тон. 

Как изглеждал Багдад по това време може да видите на сателитната снимка:

Как мислите, дали е имало убити и пострадали цивилни? Колко болници, училища, библиотеки и пр. са пострадали? Съвсем между другото, да напомня: Саддам си оцеля, след още много време успяха да го заловят и обесят...

По нататък – още повече: Първата битка за Фалуджа през април 2004 г. представляваше едномесечна обсада, по време на която американските сили не успяха да превземат града.При втората битка през ноември градът беше разрушен. Избухнаха големи спорове заради твърденията, че американските войници са използвали снаряди с бял фосфор.Изследване от 2010 г. показва, че повишението на нивата на детската смъртност, раковите заболявания и левкемията във Фалуджа надвишава тези при оцелелите от атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки.След като първоначално отрекоха да са използвали снаряди с бял фосфор по време на втората битка за Фалуджа, по-късно американските сили признаха, че са използвали такива боеприпаси срещу сгради в града.

Експертът по сигурността и проблемите на Близкия изток Филип Гордън от Съвета за външни отношения във Вашингтон пише: "Това, че с въздушните си удари Путин масово избива цивилни граждани в Сирия, той може действително да предизвика гнева на мюсюлманите и да ги тласне към терористични нападения и срещу Русия".³

Обаче същата DW преди 5 г. /3.07. 2011/, цитира проучване, финансирано от фондация „Айзенхауер”. „Според авторите на проучването,представените на ООН данни за броя на жертвите са пресметнати крайно консервативно, но там все пак се говори за най-малко 137 000 убити цивилни граждани в Ирак и Афганистан. Към тях се добавят загиналите 31 000 американски войници. Трите войни са превърнали в бежанци почти осем милиона души.”⁴

Според данни на други експерти, за периода 2003-2011 в Ирак най-малко 270 хил. от общия брой избити цивилни са умрели от насилствена смърт, отговорни за която са американските войници. 60% от избитите са били застреляни, 12% са умрели от коли бомби (за което САЩ не носят отговорност) и над 200хил. души са умрели поради липсата на здравеопазване и поради унищожените от Коалиционните сили болници и лечебни заведения, както и спрения достъп до лекарства.⁵  

Видният вашингтонски експерт Филип Гордън, очевидно се е специализирал само в руските бомби. Къде го сега да изчисли колко мюсулмански гняв са предизвикали САЩ и колко тероризъм в САЩ са генерирали тези атаки... А другите?

А издевателствата над задържаните в затвора Абу Гариб? Не аз,"Вашингтон пост" описа как надзиратели изнасилвали юноши по на 15-17 години, как принуждавали затворниците да мастурбират и да ядат изпражнения, как ги събличали голи и насъсквали срещу тях кучета, как издевателствали над вярата им, като насила ги наливали с алкохол и ги тъпчели със свинско.

Ама след „11 септември” мащабни джихадистки атаки срещу САЩ на практика почти няма, за разлика от Европа. Защо? Защото американските служби работят с пъти по-добре?

Или защото същите служби са свързани с терористите? Освен експерта Ф. Гордън и Дж. Кирби /или Кърби, John Kirby/, официален представител на Държавния департамент, обясни, че „...екстремистите, екстремистките групи продължават да се възползват от вакуума, съществуващ в Сирия, разширяват операциите си, които ще включат без съмнение удари по руските интереси, вероятно дори по руски градове.“ ⁶

Дали това „знание” и пророчество на САЩ обаче не е на друга основа? Основателят на Уикилийкс Джулиан Асандж заяви, че разполага с доказателства за връзката между кандидата на Демократическата партия за президент на САЩ Хилари Клинтън и терористичните организации „Ислямска държава” и „Ал Кайда“. Това съобщава The Political Insider, цитиран от Канал 3.

По думите на Асандж, Клинтън не просто е била в контакт с терористите. Заемайки поста държавен секретар на САЩ, тя е разпоредила изпращането на американско оръжие в Катар, откъдето то е попаднало в ръцете на либийските бунтовници, сражаващи се срещу Муамар Кадафи. Така Хилъри е съдействала за свалянето на либийското правителство. След това оръжието е било прехвърлено в Сирия за подкрепа на „Ал Кайда” и свалянето на правителството на Башар Асад. След атентата в Бенгази /2013 г./ Х. Клинтън под клетва отричаше, че е знаела за доставката на оръжие. Сега Асандж заявява, че 1700 електронни писма от нейния компютър пряко я свързват с кризата в Сирия и непосредствено с ИДИЛ и „Ал Кайда”

Може би най-сетне е време да наричаме нещата със собствените им имена.

1. САЩ, преследвайки собствените си интереси, предизвика хаос и безредици в целия арабски свят и съсипа поне три, ако не процъфтяващи, но поне отличаващи се с държавност страни. За САЩ, очевидно, и Ирак, и Либия, и Сирия /че и Египет/ не бяха образци за демократичност. Авторитарните им режими обаче осигуряваха за мнозинството от населението в приемлива степен добро здравеопазване, образование, спазване на основни човешки права /вкл. и на жените/. Значително по-зле, особено проблема с човешките права, се решава в Саудитска Арабия, Катар и пр. страни. Те обаче „слушкат” и спонсорират американците, затова може да правят каквото си искат, без да предизвикват „праведния гняв” на САЩ.

2. В Сирия единствено има реална опозиция на режима на Асад, доколкото там все още има държава, въоръжени сили, функционираща политическа система и т.н. За Либия, Ирак и Афганистан тези понятия са празен звук, доколкото те са „провалени държави”, т.е. не се знае кои са реалните легитимни власти, за да може да се обозначат някак силите, съпротивляващи се срещу тях. Обаче реалната сирийска опозиция е толкова слаба, че не пет години, и пет дни нямаше да просъществува, ако бе оставена без „мощното рамо” на американските пари, инструктори и оръжие /както и саудитски, катарски, турски, че и български такива/, както и без тълпите сунитски терористи на „Ислямска държава”, генерирана не само от терористични групи от цял свят, но и от безработната бивша армия на Саддам Хюсеин.

3. Очевидно за САЩ и преките му съюзници, най-важното е свалянето от власт на Б. Асад. За тази цел всякакви „сделки с дявола” се оказват приемливи. Затова сирийският клон на „Ал-Кайда” /Фронтът „Джебхат ан Нусра”, преименуван на Джебхат Фатах аш Шам/, просто защото воюва срещу правителството, се оказва „умерена опозиция” и се ползва /повече косвено, отколкото пряко/ с подкрепата на САЩ. Въоръжените представители на кюрдските малцинства в Ирак /т.н. „Пешмерга”/, пораждащи кошмари у Турция със стремежа им за създаване на кюрдска държава, също получават съдействие от САЩ /но и от други сили/. Най-ясната като генезис /но не и като моментно състояние/ сила – т.нар Сирийска свободна армия /ССА/, възникнала от дезертиралите от официалната армия, в момента представлява кълбо от около 200 групи, които влизат във всякакви временни или по-трайни коалиции с още поне 250 формирования – от джихадистки до крайно леви. Така групата от ССА „Бялата плащеница” води партизанска война срещу „Ислямска държава”, но много други нейни части си сътрудничат със същата тази ИДИЛ. Изключително трудно е да се прокара отчетлива линия между терористични и нетерористични сили сред огромния брой групи, участващи в конфликта⁷.

Има поне още 20 джихадистки групи, които воюват срещу Асад, но и срещу ИДИЛ. За капак на всичко, има и много опозиционни групи, които следват салафистко-джихадистка идеология и действия по-скоро за да получат пари от богатите донори в Залива.

Самият Асад ползва подкрепата на „Хизбула” и Иранската революционна гвардия, чиято репутация също не е еднозначна.

4. Разграничаването на „Добрите” и „Лошите” в тази война е затруднено и от още едно обстоятелство – става въпрос за гражданска война и тероризъм, който вече престана да бъде просто престъпление, заплаха за закона и реда, които да се преодоляват с полиция и съд. Терористите завладяват територии, за да създадат държава /възраждат Багдадския халифат/! Но тези врагове са неразличими от местното мирно население, неразличими от политическите противници на дадена власт. Нещо повече, те активно използват това население и неговите мирни институции /вкл., болници, училища и пр./ като жив щит.

Е, питам се, как тогава може да се воюва с този противник, така че да не пострадат мирните хора, имащи нещастието да се окажат на същото място?

Май само наивният герой на Св. Минков, г-н Скаридов има рецепта по въпроса:

„Скаридов: Каквато водородна бомба са измислили американците, никой не я е и сънувал. На сто километра всичко изгаря. Две такива стигат за България!

Гостенка /уплашено/: Че тогава и ние ще загинем от тази бомба!

Скаридов: Не се плашете. Тя нас няма да засегне. Тя е нагласена да действува само срещу комунистите. Има специален механизъм на опашката си.”

Руските бомби над Алепо очевидно нямат такъв механизъм на опашките си. Затова е и тази яростна критика на „свободния свят”.

Но изглежда и американските нямат!

Знаете кои са хората, представящи се с гръмкото име „Сирийски център за наблюдение на човешките права”. Нищо, че този център се намира в ... Лондон. Нищо че не се знае кой и как го информира, кой го издържа. Нека да приемем, че данните им са самата света истина. Така за година руски бомбардировки са загинали 9500 души, от които 3800 /около 40%/ са цивилни.

А за 78 дни /само 11 седмици/ въздушната операция на САЩ в Сърбия, при това с името „Милосърден ангел“, причини смъртта на над 3500 души, от които над 2500 души /т.е. над 70 %/ бяха цивилни. Сред тях 89 бяха деца. Около 10 000 души бяха ранени. Имаше и убити китайци, българи и т.н.

Започва атаката на Мосул в Ирак. Там мирното население е над милион, бойците на „Ислямска държава” – около 6 000 души. Ха да попитам: Ще се използват ли ракети, артилерия и самолети с бомби в тази атака? Колко мирни жители и колко джихадисти ще загинат?

Хайде да не си губим времето с приказки и гатанки! Лицето на войната не е лицето на мама, лицето на любимата, лицето на дете! Единственият начин войната да не избива невинни хора е ДА НЯМА ВОЙНА!

Сигурно звуча наивно. Сигурно повтарям, макар и не толкова хъшлашки /Да седнат Лавров и Кери и да се разберат./ нашия любим премиер.

Но МИРЪТ наистина е едиственият изход от създалата се ситуация. И пътят за постигането му също е ясен. От 500 години се гради международното право, от 70 г. има ООН и Съвет за сигурност. Просто вече е крайно наложително „световният каубой” да си прибере бързия патлак в кобура и да не играе авантюристични игрички в и със света. Защото този свят е и наш! И ни е единствен!

Дали не е време да се възражда световното движение за мир?

 _____________________________

1^ http://www.dw.com/bg/a-35942404

2^Населението на Източно Алепо, което е под контрола на „умерените джихадисти” е 200 хил., но в Западната част е над милион. Просто хората бягат от ислямистите. Журналистът Елена Йончева тези дни в интервю по „Хоризонт” разказа, как се наложило да се срещне с шеф от ИДИЛ, за да уреди престоя си на контролираната от него територия. Офисът му е бил в ... сградата на „Червения полумесец”.

3^ http://www.dw.com/bg/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BC%D1%83-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0/a-35942404?maca=bg-Twitter-sharing

4^ http://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8/a-15204340

5^ https://alterinformation.wordpress.com/2013/10/17/8710122204950666/

6^ http://bg.rbth.com/news/2016/09/29/sashch-zaplashiha-rusiya-s-teroristichni-ataki-na-neyna-teritoriya_634203

7^ За любителите на главоблъсканици препоръчвам: https://www.bellingcat.com/news/mena/2016/08/13/syrian-opposition-factions-in-the-syrian-civil-war/. На всички конференции на сирийската опозиция /от Правец до Рияд/ идват около 40 представители на всякакви „крилца и перца” и дори те не са в състояние да постигнат единодействие. Ако все пак го постигнат, то става нереализуемо „по-надолу”, сред реалните групичики на съпротива.