Не мисля, че Станишев ще си подаде оставката, той ще стои докрай под предлог, че имал кауза, но неговата кауза е само властта, казва за Фрогнюз професорът по конституционно право.
- Казахте преди дни, че улицата ще свали правителството Орешарски. Продължавате ли да смятате така? Изглежда като кучетата да си лаят, а керванът да си върви. Създава се усещането, че управляващите ще чакат гражданите да се изморят от ежедневно излизане и жеги...
- Вижте, може нещата да се разтеглят и до безкрайност, но това, което се случва в момента, не се е случвало от средата на 90-те години. Това са най-масовите протести, така че който и да е на власт, трябва да се съобразява с настроението на активно участващите в гражданското общество. Сега са засегнати най-чувстителните струнки, моралните, което говори за наличие на зряло общество, за разбиране на проблемите. Това е историческият шанс гражданите на страната да дадат урок на олигархията. Този шанс едва ли ще бъде пропуснат от хората, те го разбират. Това е уникална възможност и смятам, че тя няма да бъде пропиляна. Така че едно правителство, което в основата си е нелигитимно, защото никой не е гласувал за него в този му вид (дори вземете обстоятелството, че и премиерът не спечели в своя избирателен район), няма моралната сила да си върши работата. В този смисъл смятам, че трябва да се прояви разум и да се върви към предсрочни избори, трябва да се намери този кураж!
- Вие имате ли впечатлението, че на Орешарски наистина му се управлява?
- Още първите младежи, които излязоха на протест, бяха хванали нещо много важно; те веднага направиха тази игра на думи: "Орешарски – Олигарски". Създава се усещането, че този човек изпълнява чужда воля, при това не само на Сергей Станишев, но и на други фактори, с които е обвързан. По-рано имаше едно негово изявление в един вестник, ако си спомняте, това беше малко преди Сергей Станишев да го номинира за премиер. Тогава Орешарски беше споменал, че ще се оттегля от политиката. Т.е. още тогава явно е имал съмнения, имал е желание да се дръпне. Този човек трябва да си даде сметка, че каквито и намерения да има, каквато и програма да предложи, той не разполага с нужното доверие от страна на обществото, т.е. проблемът за легитимността тук е от ключово значение. В този смисъл аз бих го посъветвал да не упорства, да не върви срещу обществените настроения, защото всеки би искал да влезе в историята, запазвайки доброто си име, или поне, онова, което е останало от него.
- Ако допуснем, че при решенията на Орешарски „някой му говори”, същото отнася ли се и за г-н Станишев?
- То е ясно, че това правителство е на Станишев. Много често се говори за задкулисието, чиято воля изпълнявал Станишев, което диктувало едни или други неща, но дори това да е така, все пак в случая Станишев е този легитимен фактор, който носи последната отговорност за правителството и неговите действия, вкл. и за тази върховна глупост с Пеевски; той не може да избяга от нея. Който и да му е направил внушения отстрани, това си е за негова сметка; отговорността пада върху Сергей Станишев.
- Да приемем, че това е така, но днес Сергей Станишев ще търси вот на доверие на заседанието на Националния съвет не само персонално за себе си, но и за цялото Изпълнителното бюро на НС на БСП. Изненади възможни ли са?
- Няма нищо странно в това, което прави, той е обигран апаратчик, тези хватки той ги владее. Но нещата опират до въпросната крайна отговорност. И на най-обикновените хора им стана ясно, че Сергей Станишев се опитва да работи в името на свои интереси, да управлява партията за себе си. И това е най-тъжното...Неговата некомпетентност за хората, които са вътре в нещата, е отдавна известен факт. Но изненади категорично няма да има. Апаратът е поставен отдавна под контрол, освен това, за съжаление едни измряха, други бяха изтласкани настрани. По-интелигентната част, която търсеше някакво обновление, се оттегли; хората започнаха да търсят своята професионална реализация, те просто нямат време за губене в тези битки, които се водят на Позитано 20.
- Но така излиза, че нещата са обречени ...
- Да, да, да! Това е мъртва партия, тя не реагира. Тя не реагира, примерно, когато се въведе плоският данък. А това не е дясна, а ултрадясна мярка. И аз тогава бях много изненадан тъкмо от тази липса на реакция. Нещо подобно се получава и сега. Е, има възмущение от страна на някои по-нови хора, по-млади, но самата маса, която е останала, тя не реагира. Тя предпочита просто да си консумира властта и свързаните с нея облаги. И в това се корени голямото ми съжаление, защото една социалистическа партия винаги трябва да има морална кауза, това е каузата на социалната справедливост. А в момента БСП обслужва интересите на олигархията, на Станишев и неговата върхушка.
- Доста гласове в последните дни се чуха, че Първанов си искал БСП. Възможен ли е подобен вариант?
- Неговото поведение не ми е много понятно. Аз очаквах Първанов по-скоро да заиграе ролята на мъдрия държавник, който дава съвети на следващите поколения, на по-младите, а вместо това той реши да се пребори за властта още веднъж. Трудно ще успее, но дори и да допуснем подобна хипотеза, не може да се очаква, че това ще доведе до подем на социалистическото движение. Това, което казвам, е, че кризата е много дълбока. Истината е, че БСП трябва да си получи заслуженото наказание за това, което направи напоследък, и затова е нужно време в опозиция.
- Може ли да съществува БСП дълго в опозиция?
- Поне един период извън властта ще даде възможност за нови кадрови решения, нови идейни отбори, за да се разчита на успех в бъдеще време. Към днешна дата положението е катастрофално. Не мисля обаче, че Станишев ще си подаде оставката, той ще стои докрай под предлог, че имал кауза, както твърди, но неговата кауза всъщност е само властта. Затова няма да се стигне до промяна, не може да се очаква нищо позитивно; може само да се съжалява, че той получи толкова широка международна подкрепа от хора като Мартин Шулц, които на практика го извадиха до позицията председател на ПЕС, защото това затормози и демократичния политически процес в България. Това нанесе много тежки поражения, защото има боязън да бъде сменен председателя на ПЕС като лидер на БСП. Но пораженията са и в живота на страната като цяло. Сергей Станишев не е подготвен нито за единия пост, нито за другия. Сега остава да се види последващата реакция на европейските социалисти, предстои едно съвещание тук в София, нека те да дойдат и да видят какво мислят гражданите на България за техния председател. А, както виждаме, всеки божи ден излизат нови и нови хора по улиците, затова колкото по-скорошна е развръзката, толкова по-добре за всички.
- Какъв би трябвало да е и какъв ще е отговорът на КС по казуса Пеевски?
- Аз съм изненадан, че мнозинството не е взело решение за възстановяване на депутатските му права. Но самият факт, че прехвърлят този горещ картоф на Конституционния съд, е показателен до каква степен ги е обзела паника от обществената реакция и от евентуалното завръщане на Пеевски като депутат. А що се отнася до КС, аз очаквам той да потвърди доводите на здравия разум. Щом едно лице е положило клетва, то официално е встъпило в длъжност, това е конституиране. Така че вероятно КС ще се произнесе в този смисъл, това е близо до здравия разум, а има и практики, има и едно взето решение в този смисъл, което може да се има предвид.
- Казвате паника, но след януарските протести се изговори много за това, че духът вече е изтърван от бутилката, че нататък няма да има управляващ, който да не зачете гласа на улицата. Само че не нищо подобно не се случи...
- Тези протести са различни. През зимата хората излязоха заради сметките за ток, които доста неочаквано бяха надути, предстояха и новите сметки за вода, парно и ток. Не искам да коментирам конспиративни мотиви, става дума за това, че хората имаха непосредствен повод, а сега на дневен ред е една морална кауза и тук нещата придобиват друго измерение. На протестите има толкова много професори, интелектуалци, множество студенти; те отново са в първите редици, може би нямат толкова изявени лидери, а и се редуват, тъй като сега върви сесия, но са доста. Различна е ситуацията и затова е необходимо радикално политическо решение. Въпросът виси със страшна сила и най-доброто е час по-скоро да се стигне до развръзката под формата на общи парламентарни избори.
- Нека накрая да пием вода от извора, тъй като вие сте един от съставителите на новата българска Конституция от 1991 г. Дойде ли време за следваща?
- Не, а и ако ви прави впечатление, хората не издигат подобни лозунги, те настояват за промяна. Разговорът за Конституцията е от друго естество, защото ние имаме една изключително демократична Конституция, тази от 91-а година. Въпросът е как тя да бъде прилагана по адекватен начин. Но на дневен ред стои въпросът за промени в изборното законодателство, които да позволят вливането на нова, свежа кръв в редиците на нашия политически елит. Лично моето виждане е, че трябва да се върнем към практиката от началото на 90-те години, т.е. да се отиде към въвеждане на мажоритарното начало и то във вариант 50:50; т.е. 50 за мажоритарното, 50 за пропорционалното начало.
- Ще го допуснат ли?
- Партиите винаги се страхуват от мажоритарните избори, но нали всички искат промени, така че в този смисъл това е най-доброто. Машинното гласуване също е добро, но няма ресурс за него като технология засега. Това трябва първо да се експериментира и тогава да се върви към него. Но вариантът смесена избирателна система е този, който използвахме при първите избори за ВНС, той е най-добрият, а и дава възможност на националните фигури да разберат дали все още се ползват с обичта на народа...