Г-н Близнашки, вие отдавна предупреждавате за тревожно високите нива, които са достигнали обедняването и социалното неравенство в България. Това ли е в основата на последните събития по улиците на страната?
- Няма съмнение - това е горивният материал, който разпали страстите и изведе хората на улицата. Сметките за тока послужиха като началната искра за пожара, но след тях идват и останалите сметки - за водата и парното. Затова тези протести съвсем естeствено, като горски пожар, обхванаха цялата страна. Ако погледнем отвъд непосредствените поводи за бунта, то не е трудно да се разбере, че безработицата, мизерията и отсъствието на житейска перспектива са основните причини, които пораждат и подклаждат протестите.
Случващото се в България през последните десетина години е абсурдно. По-специално, ножицата на доходите е отворена до краен предел: една малцинствена група непрекъснато увеличава своето богатство, дори в условията на икономическа и финансова криза, а огромната маса от населението продължава да тъне в нищета, без надежда за промяна. Заклинанията за финансовата стабилност на страната действат до време, но рестриктивните мерки - колкото и да са необходими и полезни, не може да се превръщат в начин на живот, тъй като хората имат потребност от очаквания за нещо по-добро.
Не споменахте нищо за това кой свали правителството на Бойко Борисов от власт?
- Социалното положение обяснява развоя на събитията, но що се отнася до падането на правителството от власт, то за това си има и чисто политически причини. Например - не се стигна до очакваното от всички въздаване на справедливост за тежките случаи на корупция и злоупотреби с власт по време на т.нар. тройна коалиция. Разследванията по мегаделата „Наглите” и „Октопод” спряха на ниско равнище, без да се стигне до кукловодите, които дърпат конците. Много късно тръгна разсекретяването на материалите от прекратените разследвания в сферата на енергетиката и т.н. По всички тези въпроси правителството направи решителни жестове в началото, но спря по средата на пътя... Появиха се и корупционни практики в дейността на новите управляващи - например онова, което се случи във фонд „Научни изследвания”. Създаде се усещането, че и тези са като другите преди тях.
Как си обяснявате еволюцията на протестите от последните дни - от социални към стихийни, насочени срещу цялата политическа система? Издигат се лозунги за смяна на политическия модел, но не и на икономическия.
- Когато стихийните протести по места се разшириха и придобиха национални измерения, различни влиятелни среди веднага решиха, че може да ги използват за постигане на своите собствени политически цели. След оставката на Борисов всички без изключение - както мнозинството в парламента, така и опозицията - се оказаха на страната на протестиращите. Добре известно е от историята, че в революционни ситуации успява да вземе връх онзи, който съумява да заяви от името на всички: „Ние сме Народът!”, макар че в условията на демокрация единствено общите избори дават израз на реалното съотношение на силите.
Наблюдава се нещо изключително интересно. Едни стихийни протести със социална насоченост са на път да се преобразуват и да се изродят в поредната фаза на неолибералната революция, която разрушава непрекъснато националната ни държавност през последните няколко десетилетия. Това обстоятелство се дължи до голяма степен на неособено високата политическа култура на значителна част от участиците в протестите и на част от новоизлюпените им лидери. Те излизат на улицата, за да излеят своя накипял гняв, но далеч не си дават сметка за причините, довели до непоносимо ниското равнище на живот в нашата страна. В този смисъл много от протестиращите търсят своята индивидуална справедливост, стремят се да намерят някакво инцидентно решение на своите проблеми, но не осъзнават необходимостта от налагане на социална справедливост, която е свързана с преразпределение на богатството в мащабите на цялото ни общество. Ето защо напълно несъстоятелни са ултралевичарските твърдения за „колапс на либерално-демократичната утопия”, както и че гражданите били узрели за „общество на социалната справедливост”. Нищо подобно! Никакъв демократичен социализъм няма да произлезе от тези протести. Исканията за национализация на ерепетата нямат нищо общо с демократичния социализъм, а тласкат събитията към един авторитарен капитализъм. Левичарските графомани от всякакъв калибър трябва най-сетне да разберат, че либералната демокрация не е никаква утопия, а се явява единствената жизнеспособна алтернатива на настъпващия авторитарен капитализъм.
Налагането на мантрата за смяна на политическия, а не на икономическия модел не е нищо друго, освен отказ от търсене и намиране на решение на реалните проблеми на хората тук и сега и отпращане на техните грижи към хоризонта на светлото и необозримо бъдеще. В крайна сметка хората искат едно, но са на път да получат нещо съвсем друго, което не им се е привидяло даже и насън. Показателно е обстоятелството, че ултрадесните идеолози, които за пореден път се изявяват като някакви „нови” експерти, настояват не за нещо друго, а за отпадането на социалните права от конституцията!? Така се разрушава окончателно тъканта на социалната и на националната солидарност. Къде го чукаш, къде се пука. Но това не е за първи път, както се казва: едно си баба знае, едно си баба бае!
Защо гневът срещу сметките за ток изби в агресия срещу конституцията? Тя ли е причината все повече хора да живеят зле?
- В продължение на десетилетия се полагат усилия да се подкопае легитимността на новосъздадената след 10 ноември Конституция на Република България, която очерта проекта за изграждането на демократична, социална и правова държава в България. Тази конституция провъзгласи българския език за официален език и изключи възможността за създаването на политически партии на етническа и верска основа. Така се гарантира еднонационалният характер на българската държава. България не е мултиетническа държава, както безотговорно дрънкат някои псевдоучени и псевдополитици, макар че нашата демократична конституция допуска мултикултурното разгръщане на гражданското общество.
Тъкмо тази конституция положи здравите основи на парламентарната демокрация у нас, като не допуска предизвикването на изкуствени кризи, а това обстоятелство не устройва задкулисните фактори, които дирижират политическия живот. Несъмнен факт е, че остатъчните структури на Държавна сигурност не можаха да станат господари на демократичната Конституция на България, макар че успяха да вкарат много свои агенти и зависими от тях лица в националната политика. В условията на парламентарната демокрация политиката е публично занимание: въпросите от общонационално значение се решават в резултат на публични разисквания пред очите и ушите на цялото общество. Оттук и омразата срещу парламентарната форма на управление, която периодично демонстрират отделни псевдоинтелектуалци, обкичени с научни титли и звания, но трайно свързани с тайните служби на някогашния комунистически режим.
Никак не е случайно обстоятелството, че тъкмо среди, свързани с Държавна сигурност, се прекланят открито пред идеологията на насилието, вдигнаха паметник на диктатора Стефан Стамболов в центъра на столицата, като наред с това раздават наляво и надясно награди за политически постижения на негово име. Същите тези среди насърчават фалшифицирането на новата и най-новата история на страната, като упорито неглижират живота и делото на патриарха на българската демокрация и конституционализъм Петко Каравелов. Всичко това е напълно абсурдно, но се случва пред очите ни в свободна и демократична България.
При такава нездрава обществена среда не можем да сме изненадани от пристъпите на агресия и проявите на истерия, довели до изгарянето на екземпляр от демократичната Конституция на България насред градския площад в Пловдив.
Приемате ли някоя от идеите за намаляване наполовина броя на депутатите, за въвеждане на механизъм за отзоваване на депутати или за овластяване на гражданите с правото директно да сезират Конституционния съд?
- Искането за намаляване броя на депутатите е обичайно консервативно искане в България, с което е била атакувана още навремето Търновската конституция. Както се казва: нищо ново под слънцето! Извесно намаляване на депутатите е възможно и допустимо (например - да станат 200 или дори 180 души), но драстичното намаляване - да бъдат сведени до 120 души, е по принци контрапродуктивно, тъй като ще направи парламента недееспособен, а заедно с това ще лиши националната периферия от политическо представителство. А „правото на отзоваване” си е класическо болшевишко искане, възприето напоследък като оръжие в арсенала на дейците на неолибералната революция, насочена срещу структурите на националната държава. Толкова ли е трудно да се разбере, че посредством това право представителите на опозицията ще бъдат непрекъснато подлагани на шантаж от страна на мнозинството. Що се отнася до конституционната жалба, то тя рано или късно ще бъде въведена, но не по начина, за който говорят „експертите” от сдружението за „модерна политика”. Убеден съм, че различните форми на засилен граждански контрол върху управлението може да бъдат въведени по законодателен ред, без да се изменя действащата конституция.
Най-странното в тези искания е обстоятелството, че техни експоненти стават представителите на маргинални политически сили, които вместо да правят сериозна политика в интерес на жизнените интереси на гражданите, се захващат с „крупни” конституционни проекти, които далеч не са по техните сили и възможности.
Коя е най-екзотичната конституционна идея, която чухте напоследък?
- Не са една и две, но искането за установяване на „безпартийна демокрация” в България успя да ме втрещи със своята ретроградност, тъй като би ни върнало далеч назад в историята. Навсякъде по света политическата демокрация в наши дни е плуралистична демокрация. За да е пълноценен гражданин, човек трябва не само да протестира, но и политически да се самоопредели, тоест да се ангажира с една или друга политическа партия. Още навремето Петко Славейков - един от бащите на българската демокрация, е казал: „Един народ без партии е мъртав народ.”
Иначе идеята за демокрация по исландски образец - да си създаваме законите по интернет, е най-забавна, но за тази цел трябва да живееш на остров сред океана, а не тук, на Балканите, където пристъпите на анархизъм може само да предизвикват смях и презрение у нашите съседи.
На последния си конгрес партията, в която членувате - БСП, се обяви за радикален завой в политиката си. Изглежда е преосмислен и въведеният от нейното правителство плосък данък. Чувствате ли удовлетворение, че вашата критика е довела до резултат?
- Не изпитвам никакво удовлетворение, защото в тази партия всичко става по трудния начин, а това нанася тежки поражения върху националните и върху държавните интереси. Иначе се гордея с борбата, която водих и продължавам да водя против плоското мислене и плоския данък, защото социалната справедливост е кауза на моя живот. По-важното е друго - всичко в България през годините на прехода можеше да се случи по друг начин, а не да драпаме след другите в Европейския съюз. Изтормозихме българския народ заради болните амбиции на шепа номенклатурчици и техните некадърни дечица.
Ултрадесният и антисоциален плосък данък не е единствената грешка на сегашното ръководство на БСП. Преиграването с пряката демокрация, както и насъскването на партията и обществото срещу правителството на деня в името на личния реванш тепърва ще дават своите горчиви плодове. Тепърва ще се осъзнава смисълът на народната поговорка, че който сее ветрове, ще жъне бури.
Сп. „ТЕМА“, 04.03.2013 г.