/Поглед.инфо/ Едва ли е правилно ние, българите, да определяме преживяните последни 28 години като катострафа или национална трагедия. Още повече ,че в началото на 90-те огромната част от българското общество, крайно разочарована от теорията и практиката на развитото социалистическо общество, искрено жадуваше за повече свобода и щастлив живот ! И с основание! Но когато избраните от тях ръководители и активисти от новите демократични сили бързо се превърнаха в поредните службогонци и интересчии, даващи мило и драго за собственото си обогатяване, то за голяма част от онези хорица, студуващи по митингите, остана възможността да си купят еднопосочни билети и да се възползуват от единственото отвоювано право– "безвизово" да следват мечтите си в " таз тежка чужбина"! През отминалите години малцина от тях истински намериха късмета си, докато за другите, стотиците хиляди българи, опцията бе с "черен труд", години наред, да работят за чужди държави, грижейки се отдалече за своите родители и надявайки се, че така градят и бъдещето на децата си – по най- мъчителния начин, принасяйки себе си в жертва и без далеч силата на родната земя и омайна природа!

Тези от митингите и уличните барикади, които по една или друга причина не се вписаха в жадуваната западна "пазарна икономика" и си останаха вкъщи, днес ходят по концерти на Слави Трифонов, крещят, че "няма такава държава", изпитвайки мазохистичното удоволствие, красиво и музикално, да бъдат баламосвани с "революционни" приказки и заклинания!

За съжаление, всичко това стана ежедневие, с което се примирихме и свикнахме, даже и с това, че българската политическа класа и бюрократичния апарат на ЕС превърнаха с годините прекрасната ни родина в периферно "селце", където назначени-те тесни специалисти: "поп", "кмет" и "учител", решават всички наболели и жизнено-важни въпроси "ad hoc", без много да му мислят и по указание " на големия началник"!

– Докога? Докога? – питаме гневно група възмутени граждани.

И така вече десетки години !!

х х х

България е в ЕС вече 10 години!

Волфганг Шойбле, министър на финансиите на Германия, който като "счетоводител" най-добре знае, какво е днешното реално състояние на ЕС, през лятото на 2017 г. заяви: " Европейския съюз върви по пътя на късния СССР"

Джордж Сорос,борсов спекулант и милиардер, спонсор на "цветните революции", през януари 2018 г., в Лондон сподели:" Русия се превръща в световен лидер на фона на колабиращия Европейски съюз, точно така, както процъфтяването на ЕС започна след разпадането на СССР".;

"Съвета на Европа, представляващ страните-членки на Евросъюза е бил официално уведомен в началото на годината ,че Швейцария отзовава подадената през 1992 година заявка за встъпване в ЕС" – съобщава представител на Съвета.

"Не, втори референдум няма да има – подчертава премиерът на Великобритания Тереза Мей в интервю пред вестник "Билд" от 20 януари т.г. – Парламентът предостави правото на британската общественост и тя взе своето решение . Ние напускаме ЕС".

През 2017 година над 3 хиляди британски първокурсници станаха членове на марксистки групи, с което видимо надхвърлиха показателите за 2016 година. "Присъединилите се към нас 18-годишни младежи не се интересуват от провеждането на една или друга кампании. Тях ги интересуват големите идеи за революции и фундаментални изменения на обществото", – твърди представителят на Марксистката студентска федерация и възпитаник на Кембриджския университет Бен Глиницки.

"За съжаление, един от чистите донори (страна, която внася в бюджета на ЕС повече, отколкото получава от него - б.м.) Великобритания реши да ни напусне. Поради тази причина ние ще губим до 13 милиарда евро годишно" – заяви Гюнтер Етингер, еврокомисар по въпросите на бюджета.

"Аз искам да заявя, че Европейския съюз не е толкова прекрасен, както се опитват да го представят, и аз също бих възприел твърдата позиция за излизане от него. Знаете ли, на мен въобще не ми харасва Европейския съюз. Аз представлявам Съединените щати тук и ситуацията е крайно несправедлива. Ние не можем да се преборим да имаме възможността нашата продукция да присъствува на европейските пазари , защото това е много, много сложно!"– заявява Доналд Тръмп в интервю, дадено на британския журналист Пирс Морган в швейцарския град Давос т.г. (http://www.dailymail. co.uk).

Матео Салвини, десен италиански политик, потенциален премиер на Италия след предстоящите парламентарните избори през март т.г.: "След "Brexit" може би ще стигнем и до "Italexit". "Северната лига" (партията на М. Салвини–б.м.) ще събира подписи за внасянето на проектозакон, който да позволи провеждането на референдум по въпросите, регулиращи международните отношения. Заедно с нашите съюзници от европарламентарната фракция "Европа на нациите и свободите", ние искаме да дадем правото на гражданите да решават сами съдбата си, което на сегашния етап е невъзможно да стане поради позицията на ЕС. Лозунгът на нашата група е: "Другата Европа е възможна!", поради което е неправилно да ни наричат противници на Европа .Ние сме проевропейци, но ние говорим за такава Европа ,която уважава индентичността на народите, за Европа –свободна и суверенна. А ЕС, в сегашния си вид, е нещо съвършенно противоположно". (http://tass.ru/opinions/interviews/

Неотдавна известният руски писател, журналист и философ Михаил Велер, охарактеризира състоянието на днешна Европа по следния начин: "Става дума за нашествие против НАШИЯ свят. Оптимистите предполагат ,че стара Европа ще се позакашля и ще се примири, виждала е и по-лошо: в крайна сметка, за 500-милионното процъфтяващо европейско население бежанците не са толкова много – още по-малък проблем е да се изхранят "приютените" вече мигранти. Такова, вероятно, е мнението на някои честни или злонамерени идиоти.

Огромният и с нерешаема сложност миграционен проблем не се корени в днешната налична тълпа, защото това е армията на НАХЛУВАНЕТО! Нейният авангард! Те идват тук не за да се претопят – изобщо не! – те идват за да претопяват. Стомашният сок вече е в обреченото тяло. Последният етап от залеза на Европа настъпва сега – пред нашите очи. А социалните процеси се развиват по експонентна траектория – венецът на процъфтяващата цивилизация, с удивителна скорост, се сгромолясва до собствения си разпад – историците познават този процес. Причината не са мигрантите. А прогнилият мозък на Европа!"

Това са думи,казани през 2017 година за разпадащия се Европейски съюз, към който така възторжено се присъединихме през 2007 и който за десет мирни години направи болшинството от българите бедни, болни, обезверени и нещастн европейци!

ххх

България е в НАТО вече 13 години!

А какъв бе ефекта от присъединяването ни към НАТО? Приеха ни в ЕС, защото членство в НАТО бе първото и задължително условие! Както е сега се случва и с Македония, и със Западните Балкани!! Освен, че някои близки до властта българи, станаха високоплатени европейски чиновници и депутати, а други управляват и преразпределят кредити, кохезионни и предсъединителни фондове, помощи, грандове, главното бе българската дръжава да се задължи да спазва квотите и тарифните ограничения и да се откаже от вносните си мита за да не конкурира европейските производители и търговци в ЕС. Но това бе и "conditio sine qua non" (лат.-б.м.), вменяващо ни в дълг да "забравим" завинаги Русия и традиционните си православни ценности! НАТО е и военния гарант, че дадените, без да са ни крайно необходими заробващи кредити и заеми от световните финансови институции ще бъдат връщани, даже и тогава, когато държавата, банките, фирмите и гражданите за вечни времена са станали длъжници! Защото малките европейски държави, опитали се чрез социализма да конкурират неолиберания капиталистически модел на развитие, винаги трябва да "бъдат под око" и да не забравят, че отсега и до края вечно ще бъдат задължени да слушат и да изпълняват указанията на "големите началници". New World Order!

Но се оказа ,че днес и НАТО, май, е също с проблеми?

Реджеп Ердоган – президент на втората по сила и влияние в НАТО страна, Турция, на 15 януари т.г. заяви:"Сега Америка, в непосредствена близост до нашите граници, създава терористична армия, която е заплаха за сигурността на Турция. Нашата задача е да задушим тази армия, докато още не се е родила".

" Турция подписа договор с РФ за покупката на два ракетни дивизиона С400 "Триумф" и внесе съотвения аванс за изпълнението на $2,5-милиардната сделка. Едновременно с това Русия и Турция започнаха съвместна работа по подготовката на програмното обеспечаване на системите за разпознаване "свой-чужд". Руснаците са се съгласили да предадат на Турция целия контрол над системите, включително пуска на ракетите. По време на преговорите за системите "Patriot" САЩ не са се съгласили да предоставят подобни преференции". ( Yeni Safak /24.10. 2017)

Доналд Тръмп, 45-я президент на САЩ в интервю пред Ей Би Си заявява: "Аз определям НАТО като застаряла структура. Той бе създаден във времената на Съветския съюз, който, очевидно, беше по-мощен от днешна Русия. НАТО не е планиран като организация за борба с тероризма и в него не са включени страните, които би трябвало да бъдат там.

В отговор на разполагането на територията на Румъния компоненти на американската система за ПРО "Иджис", следопределянето на Русия като заплаха за националната сигурност в официален документ на българското правителство, след въоръжаването на Грузия и Украина с американско оръжие, както и след зачестилите военни учения в акваторията на Черно море с участието на военни кораби на страни–членки на НАТО, РФ, през последните три години, разположи в своите военно-морски бази в Република Крим и Южния военен окръг следните сили , системи и оборудване:

– 6 дизел-електрически подводници , проект 636.3, като една от тях – "Ростов на Дон" през 2015 година изстреля от акваторията на Средиземно море крилати ракети "Калибър Н" по обекти на ИДИЛ в Сирия;

– три стражеви фрегати , проект 11356, оборудвани с най-нови радиолокационни и радиоелектронни системи, въоръжени с 8 ракети "Калибър" , с 8 противокорабни ракети "Оникс", ЗРК"Штил" и ЗРК"Игла", торпеда и мини, а на борта им е разположен въртолет "Ка -31";

– 2 малки ракетни кораба и още 4 в строеж от проекта 21 631, "Буян М", оборудвани с ракети "Калибър Н" ,способни да достигат цели на разстояние до 2500 км. Тези многоцелеви кораби от класа"река-море" са построени по технологията "стелс" и остават незабележими за радарите на противника.

Новите кораби и подводни лодки са част от състава на Черноморския флот на РФ,чиито флагман е ракетния крайцер"Москва",който разположен извън обсега на вражеската авиация е предназначен за борба със самолетоносачи и съпровождащите ги кораби.

През пролетта на 2016 година в Крим бе сформирана ескадрила от 8 нови самолета Су -30СМ, а през есента на същата година към морската авиация на Черноморски флот се присъединиха още 4 многоцелеви тежки бомбандировача, поколение "4+" от същата модификация , максималната скорост на които е 2125 км/ч, далечина на полета – 3000 км, а височина - 17300 м., въоръжени с високоточни ракети "въздух-въздух" и "въздух-повърхност".

През януари 2017 година в Крим бяха разположени комплексите за противо-въздушна отбрана С-400"Триумф", които откриват въздушните цели на разстояние до 600 км и ги унищожават на разстояние не по-малко от 400 км., а в комбинация с зенитните комплекси "Панцир-СМ" превръщат цялото въздушното пространство над южните граници на РФ и голяма част от акваторията на Черно море в безпилотна зона. Батареите на бреговия ракетен комплекс "Бастион",оборудван с 36 свърхзвуковите ракети П-800 "Оникс" и нисколетящите дозвукови противокорабни ракети на комплекса "Бал" са в състояние при сложни метерологични услувия ,ден и нощ ,независимо от огневото и радиоелектроно противодействие на противника да ликвидират наземните и надводни цели на врага на растояние до 300 км и кораби с водоизместимост до 5000 т.

Подробно се спираме на описанието на руската военна мощ, разположена само на 600 км от българския черноморски бряг, за да знаят нашите граждани, че когато българската политическата класа, осъществила едностранно , без референдум, своя избор в полза на НАТО, превръщайки България във враг на Русия и, както пише в актуалната национална стратегие в "заплаха за страната", тя съзнателно, отново едностранно, е предопределила ,че при евентуален военен конфликт около нашите граници, например в Косово, Приднестровието, Украина, Южна Осетия или Абхазия , в т.ч. и при задействуване на чл.5 от Устава на Североатлантическия пакт, територията на България за броени минути може да се превърне в пепелище, а и , не дай Боже, в радиационна пепел, защото военните цели на противника са вече в компютрите!

Както неотдавна писахме, изборът на икономически модел на развитие на страната бе в съответствие с десетте правила на "Вашингтонския консенсус" и през 1990 година бе реализиран с програмата "Ран-Ът", в резултат на което, първо ни направиха напълно неконкурентноспособни,а след това , разпродавайки и разграбвайки всичко постигнато от социалистическа България в т.ч. и спестяванията и депозитите в банките, ни сложиха "усмирителна риза"във вид на "валутен борд",като ни наредиха:"Правете капитализъм, при който пазара да е определящ, частната собственост да е неприкосновена, справедливостта да не е критерий за успех, защото винаги ще има богати и много бедни, а за компенсация ви даваме пълна свобода навсякъде и във всичко!!"

И целия този комплекс от внушения и принуждаване "демократите от всички страни" нарекоха: свободен избор на народа ?!?

ххх

Малко история за това, как фактически "нелигитимно",

без да ни питат, ни вкараха в НАТО, а след това и в ЕС!

В резултат на парламентарните избори през 2017 г. лидерът на партия ГЕРБ управлява страната с гласовете на по-малко от 1/6 от българските граждани ,имащи право на глас, а ако прибавим потенциалните гласове на българските граждани, временно пребиваващи извън страната, то този процент е само 11,4% , т.е. 1/9 от народа на България . За да бъде приета Истанбулската конвенция, създаваща трети пол в човешката цивилизация, то на депутатиге от ГЕРБ им трябват или гласовете на патриотарите – 27 на брой, или тези на ДПС – 26, или около 25 гласа на "номади от "Воля" или БСП, което общо би било 20,1% от имащите право на глас в страната.

Простата аритметика показва, че половината от българския народ въобще не възприема политическата класа за легитимен субект на управление, поради което и не отива да гласува! Същите тези български граждани не четат български вестници, не гледат българска телевизия, не слушат българско радио, а общуват помежду си в социалните мрежи и се информират за ставащото по света и у нас от интернет-сайтовете. Липсата на абсолютно и относително доверие на суверена към представляващия го орган, парламента, не пречи на онези с големите заплати, формирани от данъците на данъкоплатците, да гласуват противонародни закони и с помощта на държавния репресивен апарат да задължават гражданите да ги изпълняват!

В истински демократично общество, този абсурд не би бил възможен, но у нас е факт! Истанбулската конвенция е актуалния въпрос, но така беше и с приемането на България в ЕС , и с вкарването на страната в НАТО! Без всенародно допитване!

Не по-малко брутални са и действията на великите сили към съдбата на малките народи през последните десетилетия! Ето малко история, касаеща България!

През септември 1988 година, в речта си пред Генералната асамблея на ООН, Михаил Горбачов заявява: "СССР няма намерение със сила да пречи на промените в страните от Източна Европа". Това е началото на "края на историята", какъвто през март 1989 година ще обяви Френсис Фукуяма. На съветския лидер му бе внушено, че проблемите с буксуването на "перестройката" се дължат на икономическата помощ, която СССР оказва на национално-освободителното движение и на страните от третия свят, както и поради неизгодните за СССР търговски договори със социалистическите страни в рамките на СИВ. Проблеми с низкия стандарт на живот на руските хора имаше, но най-голямото перо, около 40% от бюджета, бяха огромните разходи за отбрана, харчени от СССР в рамките на Варшавския договор. Горбачов реши да изхвърли "баласта" и "процес пошел!". На мястото на "Доктрината Брежнев" се появи "Доктрината Синатра" – " Did It My Way!" . За това си волево решение "Иуда" получи своите "сребърници" – в края на 1990 г. Горбачов стана нобелов лауреат за мир.

През юни 1989 г. Генералният секретар на ЦК на БКП Тодор Живков посещава Москва по покана на Генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов. Двамата лидери водят разговорите от различни позиции : единият трябва да руши социалистическата система, а другият трябва да спасява, каквото може от българския социализъм. Горбачов обвинява Живков ,че твърде възрастните ръководители на социалистически държави през последните двадесет години са изостанали от времето и са главната спирачка за навлизането на иновациите и съвременните технологии в икономиките на своите страни; втората претенция е, че БКП провежда неправилна и несъгласувана с КПСС политика по националния въпрос чрез насилствената смяна на имената на българските турци. Живков отговаря ,че българите не могат да си позволят при високата раждаемост сред мюсулманското население да поставят под съмнение националната индентичност на България. Предлага да се изградят на пазарен принцип съвместни, "де юре" частни, българо-съветски предприятия във водещите отрасли на икономиката, преди всичко в енергетиката, транспорта, военно-промишления комплекс и биотехнологиите между големите монополисти на двете страни. И след като получава уклончиви отговори на предложението си за създаването на автономни стопански субекти, Живков заявява, че България ще върви по свой път, а няма , както става в СССР , да предава доброволно политическата власт на неясни политически субекти. Раздялата е прохладна.Горбачовведнага свиква съвещание и изпраща свой човек да сваля Живков от власт в България . В София, ЦК на БКП пуска в червения бюлетин за вътрешно-партийна информация статия, в която се разказва за изключително сърдечната среща в Москва между двамата ръководители и подкрепата, която съветското ръководство декларира за България и лично за др.Тодор Живков. Но резултатът от "мача" е предварително ясен!

Няколко дни след това линията на Горбачов за разпад на стария и изграждането на Нов световен ред – "New World Order"– получава своето еднозначно потвърждение. На 2 и 3 декември 1989 г. , край бреговете на о-в Малта, на борда на съветския параход "Максим Горки" ,бившия директор на ЦРУ, вицепрезидент на Рейгън и 41-ви президент на САЩ (1989-1993) Джордж Буш-старши започва срещата с Горбачов с думите:" Ние бяхме потресени от стремително развиващите се промени в Източна Европа. И не бихме искали да се окажем в позиция , която би била разглеждана като провакационна! Бихте ли взели отношение по повод възможностите за движение отвъд "status quo"? ".

Потвърждавайки необходимостта и целесъобразността от "въвлечеността на САЩ в европейския процес", отговорът на Горбачов е потресаващ: "По друг начин не можем да разглеждаме ролята на САЩ в Стария свят – това би било нереално, погрешно, и в крайна сметка, неконструктивно. Вие трябва да знаете ,че това е нашата фундаментална позиция".

В момента на изричането на тези думи, декември 1989 г., Съветския съюз е страна по двустранни и многостранни договори: Парижкия мирен договор от 1947 година, подписан след края на Втората световна война, Договора за образуването на Съвета за икономическа взаимопомощ от 1949 г., Договора за създаването на Организацията на Варшавския договор от 1955 г., заключителния Акт от Хелзинки от 1975 г..Именно законовото действие на тези договори има предвид Джордж Буш, когато задава въпроса за нарушаване на "status quo". 

Организацията на Варшавския договор е разпусната през юни 1991 г., СИВ прекратява своето съществуване на 28 септември 1991 г., а Заключителния Акт от Хелзинки е действуващ юридически документ и понастоящем!!!

Ръководството на САЩ, явно, не е могло да повярва ,че такава "ревизия" е възможна и във връзка със събитията в Румъния, на 24 декември 1989 г. държавният секретар Бейкър изпраща нота до Шеварнадзе , в която го уведомяваа, че "САЩ не биха възразявали, ако СССР и неговите съюзници от Варшавския договор се намесят в Румъния за да предотвратят кървавите събития, предизвикани от кризата с режима на Н.Чаушеску".

За разлика от Будапеща-1956 и Прага-1968, през 1989 г.Москва отговаря с отказ.

Проверката е направена.Сега вече може да се премине към разчленяването на СССР и към приемането на нови членове в НАТО от Източна и Централна Европа!

Днес, когато се разраства дискусията за засилващото се военно противопоставяне по границите между РФ и държави-членки на НАТО и официалната декларация на правителство, че РФ е военна заплаха за България е редно да си припомним, как и защо НАТО се разширяваше на изток през годините въпреки , че "Организацията на Врашавския договор" вече над 26 години не съществува.

В края на ноември м.г. организацията "Архиви на националната сигурност" към Университета "Джордж Вашингтон" в Ню Йорк обнародва 30 разсекретени документа, отнасящи се до преговорите за обединяването на Германия през 1990 година. От тези документи е видно, че по отношение на обединяването на двете Германии, ГДР и ГФР, е имало сделка, както предпочита да се изразява 45-я президент на САЩ, говорейки за междудържавните отношения. Трябва да се има предвид, че в момента на рухването на "Берлинската стена" от двете ѝ страни е имало над 500 000 руски и около 277 000 американски военнослужащи с най-модерно, в т.ч. и ядрено въоръжение!

През 2016 година, в своята статия: "Ще се договорим или не? Краят на студената война и предложението на САЩ експанзията на НАТО да бъде ограничена", американския журналист Джошуа Ицковиц Шифринсон пише:"Въпреки днешните заявления на много политически дейци и анализатори, съществуват значителни доказателства, че твърденията на Русия "за нарушените обещания" по отношение разширяването на НАТО не са безпочвени.Ако бъдат приложени принципите от теорията на международните отношения към вече известните и отново обнародвани документи за преговорите през 1990 година, се получава, че руските лидери по същество са прави: разширението на НАТО е нарушило принципа "услуга за услуга", залегнали в основата на дипломатическите усилия, достигнали своята кулминация при обединяването на Германия и включването ѝ в алианса".

Ето и някои изказвания на най-отговорни държавни ръководители на САЩ и Западна Европа по времето, когато тайните и явни апологети на "студената война" тръпнеха в сладострастно очакване за рухването на комунизма!

На 23 септември 1989 година министър-председателя на Великобритания Маргарет Тачър, след като моли да не се води стенограма, в бесада с Михаил Горбачов заявява, че въпреки направените заявления в комюникето на НАТО, западните държави не считат написаното за необходимо."Великобритания и Западна Европа не са заинтересовани от обединяването на Германия.Това ще доведе до изменение на следвоенните граници, а ние това не можем да позволим, защото подобно развитие на събитията ще подкопае стабилността на цялата международна ситуация и може да застраши нашата сигурност". "Ние, освен това, не сме заинтересовани от дестабилизацията в Източна Европа и разпадането на Варшавския договор.... Аз мога да Ви съобща ,че това е и позицията на президента на САЩ. Той ми изпрати телеграма в Токио, в която ме моли да Ви съобща ,че Съединените щати няма да предприемат нищо, което би могло да застраши интересите и сигурността на Съветския съюз или пък да бъде възприето от съветското общество като заплаха".

Известна е и фразата на Франсуа Митеран, който въпреки официалната подкрепа на Франция за обединението на Германия заявява: "Аз толкова много обичам Германия, че бих бил много щастлив, ако те си останат две!"

Джеймс Бейкър, държавен секретар на САЩ, в беседа с М.Горбачов , 9 февруари 1990 г. споделя: "НАТО е механизъм за подсигуряване американското присъствие в Европа. Ако НАТО бъде ликвидирано,то тогава в Европа няма да има такъв механизъм. Ние напълно сме наясно, че не само за Съветския съюз, и и за други европейски държави е важно да имат гаранции,че ако САЩ запазят своето присъствие в Германия в рамките на НАТО, то съществуващата военна юрисдикция на НАТО няма да се разпространи нито на дюйм в източно направление. Ние считаме, че консултациите и дискусиите в рамките на механизма "две плюс четири" (Договор за обединението на Германия, сключен на 12 септември 1990 година между ГДР и ГФР и приподписан от САЩ, Франция, Англия и Съветския съюз - б.м.) трябва да гарантират,че обединението на Германия няма да доведе до разширяването на военната организация НАТО на изток".

За да сложи подписа си под Договора за окончателното урегулиране бъещето на Германия, сключен между ГДР и ГФР през септември 1990 г. Горбачов е бил убеждаван и от британския министър на външните работи Дъглас Хърд (11 април) ,и от президента на Франция Франсуа Митеран (25 май), и от президента на САЩ Джордж Буш-старши (31 май), че в новия си вид НАТО няма да бъде заплаха за СССР

Горбачов подписва и това е началото на края на СССР, на социалистическата система, на опитите за практическа реализация на марксистко-ленинската идеология, на двуполюсния модел в развитие на света, а за някои и края на историята въобще!!!

"Освободените" народи потънаха в своите розови сънища , но не за дълго!

Днес действителността е по-страшна от бандитските години на първоначалното натрупване на капитала през 90-те, защото всички до болка осъзнахме, че никой никога не е имал намерение да мисли и да работи за добруването на българския народ! Вече и на теория, и на практика знаем, че малките страни са разменна монета в играта на големите!

Тези страни са чисто и просто географска територия, която трябва да бъде отвоювана от стратегическия противник, без война, (защото за "великите" ядрения отговор е неприемлив), и предоставена на местната колониална администрация, управляваща в интерес на метрополията и, най-вече, с цел – собствено обогатяване!

х х х

А сега накъде?

Политиката (от старогръцкиπολιτικόςгръцкиπόλις [p'olis] – граддържава, свързано с жителите на града или държавата) е умението да се управлява полиса.

Политиката е "маратонско бягане"между съперници , като на финала е целта, която си е поставил "състезателя" през времето, когато практикува тази професия. Българските политици, по принцип, не носят отговорност за упражняването на професията "политик" – затова на тях им е безралично, каква е обществената цел и кой им поставя задачата! Важното е да се върви нагоре, по стълбата, и да се "трупат пари за черни дни", когато вече няма да я има "хранилката"! Проблемът е ,че парите не са "бели"!

След подигравката , която си направи президента на една от най-бедните страни в света – КНДР, Ким Чен Ин с президентите на едни от най-богатите и високотехнологични страни – САЩ, Япония и Южна Корея, използувайки по своеобразен начин любимото американско оръжие в межуднародните отношения - силата като аргумент, за всички здравомислящи хора стана ясно ,че светът е изправен пред генерална промяна и нов еволюционен цикъл в своето развитие.

Основателно възниква въпроса: дават ли сигнали политическата класа, интелигенция, младежта и цялото гражданство на България, че са наясно с настъпващата смяна на еднополюсния режим и прехода към полицентричен свят? Едва ли, след като никой не говори за това, а и при господстващия поведенчески модел – конформизма – по-удобно е или да се "снишим за да премине бурята" или да чакаме, какво ще ни наредят "големите началници". Но "най-големият началник" неотдавна заяви: "Аз вярвам в Америка. Като президент на Съединените щати аз поставям Америка на първо място. По същият начин и лидерите на другите страни са длъжни на първо място да поставят собствените си държави !"( Д.Тръмп, Давос, Швейцария, 26 .1.2018г.). Сега вече става много трудна "играта" за политическите мъже и жени в България, защото не посланикът от "Козяк", не резидентът на ЦРУ, не човекът от ФБР или ръководителят на ДЕА, не някой от директорите на Атлантическия съвет във Вашингтон, не българите в Трилитералната Комисия , не лобистите от "Уестингхаус", а техния пряк началник, президентът на САЩ казва ,че всеки трябва да се оправя сам и да не чака нито помощ, нито указания. Не са далеч от прилагането на подобен стил в международните отношения и донорите от ЕС, и прагматичния Китай, и лъганата нееднократно от българските политици нова Русия...!

Събитията през последните два месеца еднозначно показват, че са налице признаци за навлизането в преходен период към модела на многополюсния свят:

– досегашния световен лидер САЩ и най-близките му партньори постепенно сами се отказват от ръководните си и властови позиции в света – процес, аналогичен с този при оттеглянето на Горбачов и замяната му с волеви, но болен и страдащ от алкохолизъм висш партиен чиновник, който под диктовката на центрове отвъд океана превърна могъщата супер сила в бедна, беззащитна и, не можеща да изхрани самата себе си, второстепенна държава;

– Доналд Тръмп в качеството си на президент, с подкрепата на национално отговорния индустриален капитал загърбва клинтоновата тотална глобализация и заедно с Русия и Китай създават ново политическо движение – национал-глобализъм , при което без да се отказват от глобалната търговия и координация, поставят на първо място и многозначително интересите на собствените си страни и народи. Първата крачка на новоизбрания американски президент бе излизането от Транстихоокеанското споразумение и Парижкия протокол за климата, последван от демонстративния отказ от среща с президента на Украина в Давос т.г. , въпреки натиска на неоглобалистите, МВФ и СБ; непожеланата среща с Макрон и Меркел, за сметка на сърдечните разговори с "необвързаната" вече Тереза Мей и близкия му по идеи Натаньяху.

– 24 години, трима американски президенти, в общо шест президентски мандата, налагаха на народите "Новия световен ред" на тотална глобализация под контрола и ръководството на САЩ. Тоталната глобализация предполага ефективно управление на планетата от един единствен център, безапелационно изискващо всички потенциални или действуващи конфликти по света да бъдат притъпени или замразени, а държави и ръководители, провеждащи независима от САЩ политика да бъдат ликвидирани.С тази цел бе разпален конфликта в Косово и бомбандирана Югославия, бяха проведени военните операции в Ирак и обесването на Садам, бе предизвикана "арабската пролет" за да бъде свален Мубарек и убит Кадафи, бе извършен опита за преврат в Турция, бяха финансирани и организирани цветните революции в страните от бившия СССР и т.н.И Тръмп за броени месеци изпепели лелеяните 24 години надежди за вечно световно господство, обявявайки, че за него Америка е преди всичко, а другите – сами да се оправят!

– Доналд Тръмп взриви дълго подготвяното от глобалистите арабо-еврейско примирение с решенията си да признае Йерусалим за столица на Израел и да излезе от договора за иранската ядрена програма, разпалвайки отново лютата ненавист между араби и еврей и принуждавайки Иран да се съюзява с Русия. По същия начин Тръмп разбалансира многостранните преговорни механизми с участието на тихоокеанските "съюзници" и Китай по ядрената програма на Северна Корея, като заложи на двустраннния контрол, тласкайки КНДР в обятията на Москва така, както направи и с коалицията във войната в Сирия, практически бламирайки Пентагона и американските "ястреби"- глобалисти в очите на световната общественост;

– след една година яростна битка , национал-глобалисти и Тръмп реално установяват контрол над Федералната резервна система, ФБР, ЦРУ и секретната служба на Министерство на финансиите. Посещението във Вашингтон на ръководителите на специалните служби на РФ за преговори с техните американски колеги, което е санкционирано от президента, е явен сигнал, че Тръмп овладява управлението на страната и в навечерието на изборите за Конгрес и Сенат ще консолидира достатъчна сила за да се справи окончателно с глобалистите и да започне реално и пълноценно да управлява страната.

Тази поредица от събития през последните месеци, както и предстоящите избори в РФ и Италия, сформирането на правителство в Германия, двусмислено положение, в което се оказаха Полша и Турция с появата на Доналд Тръмп – всичко това показва, че в европейските платна задуха "урагана на промените".

В тази нова световна ситуация, мислещите и "пусналите дълбоки корени" в родната земя българи, обединени в клубове и социални групи, трябва бързо да стигнем до единомислие по следните въпроси:

– обща и еднозначна оценка за настъпващия крах на сегашния еднополюсен планетарен модел, начело с хегемона САЩ;

– обща и еднозначна прогноза за настъпващите промени в геополитическата структура на света и оформянето на новите регионални цивилизационни центрове;

– обща и еднозначна нагласа за своевременен избор на верни ориентири и обективни критерии при създаването, обсъждането и приемането на нов модел за развитието на страната в близка и средносрочна перспектива и присъединяването на България към най-адекватния по манталитет и традиции регионален валутно-икономически център.

И когато необратимо стигнем до общото разбиране за същността и характера на избрания от нас нов модел на развитие на България трябва сплотени да преминем към действия, които да гарантират, че този модел ще стане и осъзнат избор, и колективна цел на народа по пътя му за нова и благополучна България!

P.S. Един от принципите в Декларацията на държавите – участнички в Съвещанието за Сигурност и сътрудничество в Европа - 1975 г. в Хелзинки, гласи:

"... Те (държавите -участнички, а това са всички европейски държави, САЩ и Канада –б.м.) така също имат право да принадлежат или да не принадлежат към международни организации, да бъдат или да не бъдат участнички в двустранни и многостранни договори, включително и правото да участвуват или да не участвуват в съюзни договори; те така също имат правото на неутралитет".

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), със седалище във гр.Виена, Австрия, е с делегирано изключително право, като постоянно действуващ межуднароден орган, да следи за изпълнението на Заключителния Акт и Декларацията от Съвещанието от Хелзинки, състояло се през септември 1975 година.

сп."Сигурност"


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели