/Поглед.инфо/ В края на миналата година сп. "The Economist" публикува на първа корица традиционните си предновогодишни колажи, където чрез символизма и езотериката на картите Таро креативно се прогнозираха глобални събития със значение за цялото човечество през 2017 г.. "Главният аркан" в колодата бе картата "Колело на съдбата", поставена в третата колонка , което за символите в нея означаваше "големи препятствия". Целият колаж бе назован "Планетата Тръмп" и внушението бе ,че съдбата на 45-я президент на САЩ в голяма степен ще зависи от изхода на парламентарните избори в Холандия, Германия и президентските във Франция. Такава бе прогнозата на медийния и "мозъчен" флагман на най-мощния и влиятелен транснационелен европейски финансово-индустриален конгломерат , този на Ротшилдови и Аниели. Но колажа показваше и накъде през 2017 ще бъдат насочени усилията на "властелините на света" в противопоставянето им на несистемния антиглобалист Доналд Тръмп. За Страната на лалетата, самото включване на евроскептика Герт Вилдерс, вързан за долната част на "Колелото на съдбата", символизираше, че вероятността за негова победа в изборите не е голяма, но е възможна. Впоследствие, малко преди изборите, бе реализирана гениална комбинация чрез драстичното противопоставяне на управляващата партия в Холандия на опитите на Ердоган директно да влияе на холандските турци при участието им в референдума за промяна на Конституцията на Република Турция..

Поразяващ бе и резултатът - глобалисткото холандско правителство демонстрира твърдост и антитолерантност към турските и другите етнически малцинства, туширайки по този начин опасенията на коренното население на страната, докато Ердоган за пореден път потвърди имиджа си на патриот и борец за велика Турция, печелейки гласовете на турската диаспора в Европа. Герд Вилдерс получи втори резултат и 20 депутати в Парламента, с 4 повече от изборите през 2012 година ,а управляващата партия на Рюте загуби 8 депутатски мандата, в сравнение с предишните избори, но остана на власт.

Така резултата в Европа от "мача" на глобалистите с Тръмп стана 1:0, а ако вземем под внимание референдума във Великобритания и " Брекзит", то той е 1:1!

Втората битка бе с изключителен залог - избор на президент на велика сила, притежаваща петия, решаващ глас на постоянен член в Съвета за сигурност на ООН – този на Франция.

За президент на Петата република бе избран Емануел Макрон, който от 2004 до 2008 година е инспектор в Министерство на икономиката. На 29 години е привлечен за заместник–докладчик на Комисията за подобряване на френския растеж, комисия, ръководена от Жак Атали, който по това време е съветник на Никола Саркози. От 2006 до 2009 година Макрон членува в Социалистическата партия , работи като инвестиционен банкер в "Rothschild & Cie Banque", в периода 2012-2014 година е в секретариата на Ф.Оланд, а от август 2014 до март 2016 г. е министър на икономиката, финансиите и индустрията. Вероятно, поради отказа на Оланд да се кандидатира за втори мандат и неудобната дясна кандидатура на Франсоа Фийон, но най-вече стреснати от увеличаващите се шансове на Марин Льо Пен, за успех в президентската надпревара, неочаквано за всички се взема решение министър Макрон да подаде оставка, веднага да учреди прогресистко движение "Напред" и само пет месеца преди изборите, почти неизвестният политик, да обяви канидатурата си за Президент на Френската република. През ноември 2016 г. сп. "The Economist" предвиждаше победа на МаринЛьо Пен ?!

Задачата е поставена и "мозъчните фабрики" на глобалистите надминават себе си: 39-годишеният млад, напорист, обаятелен и извънпартиен кандидат, чиято политическа програма е озаглавена "Революция"(за французите думата "революция" е символ на величия и патриотизъм), със слоган "En Marche!"-Напред!", внушаващ"Движение и Промяна", ( а и удачно избраната креативна абвиатура "ЕМ", която французите свързаха с "ЕiMe" –"обичам" и "ЕМ"–Емануел Макрон), с декларирана толерантност към емигрантите, с мощна социална демагогия, със съпруга на 63 години,която обира симпатиите на французойките-гласоподавателки от "третата" възраст" – два месеца преди изборите се очерта като най-вероятния победител в тях. След бруталната история през 2012 година с предполагаемия кандидат–президента на социалистите Доменик Строс Кан, след ожесточената компроматна канонада срещу Франсоа Фийон и Марин льо Пен във френските и световни средства за масова информация, сега, с неприкриваното ангажиране на мощен административен ресурс, "мондиалистите" показаха за пореден път, че световното задкулисие няма задръжки, когато става дума за власт и пари.

Емануел Макрон бе "измъкнат от ръкава" на Жак Атали, виден апологет на глобализацията и "Новия световен ред", яростен защитник на тезата за изключителната роля на еврейството в ръководството на световните дела – факт, който изключително много го сближава с фамилията "Ротшилд", за която френският историк на банковото дело Жан Мари Шмит казва:„Формално Ротшилдови, за разлика от Рокфелерови, или да кажем Фордите, никога не са се занимавали с политика. Но те са сваляли крале и предотвратявали войни, затваряли са вестници и са събаряли министри, ако това е било необходимо за техните интереси“.

И понеже става дума за гигантска по своите мащаби и последствия битка за бъдещето на света, се налага да влезем по-дълбоко в най-новите тенденции на планетарната реализация на клинтъновата докрина от 1992 година "Третият път" в нейното френско изпълнение.

В книгата си "Евреите, светът и парите" Жак Атали пише: „В този жесток свят, управляван с помощта на силата, парите постепенно се оказват най-висшата форма на организация на човешките отношения, позволяваща да се решават без насилие всички конфликти, включително религиозните“ . И още, пак там: „Парите са машина, която превръща свещеното в светско, освобождава от принуждение, канализира насилието, организира солидарността, помага да се противостои на исканията на неевреите, явяват се прекрасно средство за служене на Бог“. А в книгата си "Световната икономическа криза… А какво по-нататък?“ , излязла през 2009 г., Жак Атали споделя: "Между демокрацията и пазара… има сериозно противоречие: демокрацията може да съществува само на определена територия, докато пазарът граници не знае, било то капитали, технологии, труд, имуществени блага и др. Световна демокрация днес не съществува, а и практически в нито една област няма даже единно правово пространство, но широко са разпространени глобалните пазари, в това число и финансовите. Те бързо еволюират и се разпространяват извън пределите на държавите и националностите, заобикаляйки всякакви ограничения, господствуват навсякъде…“ Атали стига и до същността, обясняваща днешното противоборството с Тръмп, като заявява ,че са възможни два изхода от възникналата ситуация: а) да се върнем към протекционизма и по този начин да извършим демонтаж на световните пазари; б) срочно да се заемем със създаването на световно правителство, което би „въвело ред“ на световните пазари. За него първият вариант е явен „регрес“ на човечеството. Мнението му е: ако човечеството желае „прогреса“ и „демокрацията“, то трябва да избере втория вариант. По-нататък той пише: „Вероятно нищо или почти нищо от предложеното (става дума за движението по пътя към новия световен ред - б.м.) все още не е направено. Докато катастрофата (която, разбира се, никой не желае!) не настане, никой, особено САЩ, няма да се съгласят да се подчинят на общото наднационално решение. Необходими са били хилядолетия войни, за да може европейците да се примирят със самата идея за единство, създавайки ЕС“.

Това е квинтесенцията на глобализацията, формулирана от бившия Президент на Европейската банка за реконострукции и развитие. Но това е и веруюто на днешните фанатизираните противници на Тръмп в САЩ и по света. Това е и скрития план на Емануел Макрон, който с избора си направи резултата срещу Доналд Тръмп вече 2:1!

Но има и едно крайно интересно мнение за евентуалната победа на Макрон, изказано от един от противниците на Доналд Тръмп, Нобеловия лауреат по икономика, Пол Кругман, публикувано във в-к "Ню Йорк таймс", ден преди втория тур на изборите:

"В неделя във Франция ще се състои втория тур на президентските избори. Болшинството наблюдатели предвиждат , че центристът Емануел Макрон ще победи бялата националистка Марин Льо Пен (крайно време е да не облагородяваме фактите и да наричаме нещата с истинските им имена). Аз съм уверен: правилата на "New York Times" ми позволяват направо да заявя, че много се надявам на победата на здравия разум. Победата на Льо Пен би се превърнала в катастрофа за Европа и целия свят.

Но считам за справедливо да задам няколко въпроса по повод на това, което се случва. На първо място, как стигнахме дотук? И още, поражението на Льо Пен няма ли да се окаже само временен отдих от продължаващата в Европа криза?

Малко история. Както всички, намиращи се от другата страна на Атлантика и аз често гледам на Франция през "очилата" на Тръмп. Но важното е да се разбере ,че въпреки големите различия в базовите икономически и социални тенденции между френската и американска политика, налице са и редица сходства.

Преди всичко, Франция има достатъчно успешна икономика въпреки ,че пресата дава доста отрицателни оценки за нея. Това се прави предимно от онези идеолози, които настояват, че щедрите в социално отношение държави задължително ще се сблъскат с катастрофални последици. Вярвате или не, но за възрастния французин в активна трудоспособна възраст (от 25 до 54 години) е много по-лесно да си намери работа, отколкото за неговия американски събрат.

Французите въобще не произвеждат по-малко. Да , като цяло, ако сравняваме данните на глава от населението, то те произвеждат с 25 % по-малко от нас. Но това е така , защото техните отпуски са по-дълги и те излизат в пенсия по-рано. Очевидно е, че в това няма нищо по-лошо. И въпреки че във Франция, както и в останалите страни, постепенно се съкращава количеството на работните места в сферата на производството, там не се случи нищо подобно на "китайския шок", който в началото на 2000-те години рязко срина заетостта в производствената сфера на САЩ.

Т.е., не бих казал, че френската икономиката е великолепна , но, във всички случай, тя не е и толкова ужасна. Но при нея съществува и още нещо. Франция има мощна система за социална защита на населението, за каквато американските прогресисти могат само да мечтаят. Това са гарантираното висококачествено здравеопазване за всички, щедрите пособия за отглеждане на новородени деца, системата на детските ясли и градини за всички желаещи и много други.

И накрая, но не по значение. Поради посочените различия в политиката, а може би и по други причини, Франция не изпадна в този социален колапс, в който се намира преобладаващата част от бяла Америка. Да, във Франция има сериозни социални проблеми. А кой ги няма? Но там няма и помен от вълната на "смъртта от отчаянието", каквато наблюдаваме сред бялата работническа класа на САЩ, и за която пише Ана Кейс (Anne Case) и Енгус Дитън (Angus Deaton).

Накратко казано, не бихме могли да определим Франция като щастлива утопия, но по почти всички показатели държавата осигурява на гражданите си напълно приличен начин на живот. И възниква въпроса: защо токова много хора са готови да дадат гласа си за една расистка и екстремистка (отново не искам да прибягнам до евфемизми)?

Безусловно причините са много, и преди всичко това е безпокойството на обществото по повод имигрантите-мюсулмани. Но вече е ясно , че част от гласовете за Льо Пен са гласове против безцеремонните и откъснали се от живота чиновници, които командват в Европейския съюз. За съжаление, в представите на тези избиратели има и елемент на истина!

Тези от нас ,които следят, как европейските институти се борят с дълговата криза, започнала от Гърция, а след това разпространила се и в много европейски страни , бяха потресени от повсеместната безчовечност и високомерие.

Въпреки, че Брюксел и Берлин отново и отново допускаха грешки в икономическите си разчети ( провежданата от тях пролитика за "затягане на коланите"се превърна в истинска икономическа катастрофа, както предупреждаваха критиците им), те продължаваха да действуват така, като че ли знаеха отговорите на всички въпроси, а страданията на хората те приемаха като необходимо наказание за старите им грехове.

На еврочиновниците в политически план всичко им се размина, защото малките страни много лесно биваха сплашвани, защото за тях бе страшна перспективата да им бъде спряно европейското финансиране, а и нямаха сили да се противопоставят на затрупващите ги изисквания. Но европейския елит ще направи ужасна грешка, ако си въобрази, че по този начин ще може да се държи и с големите играчи.

На преговорите, които в момента се водят между ЕС и Британия, вече са налице признаци на приближаващата се беда.

Жалко е ,че британците гласуваха за Брекзит, защото заради него Европа в бъдеще ще стане по-слаба, а тяхната страна – по-бедна. Но европейските чиновници все по-натрапчиво започват да приличат на изоставена съпруга, която чрез бракоразводното си дело се надява да обере мъжа си до шушка.Това е просто безумие. Харесва ли ни или не, но Европа някакси трябва да намери начин да съжителствува с Британия след излизането ѝ от ЕС, защото заплахи, отправяни към Лондон, както това се правеше с Атина, до нищо няма да доведат, по простата причина, че Съединеното Кралство е голяма, богата и горда страна.

Но да се върнем към френските избори. Нас, може би, трябва да ни е страх от евентуалната победа на Марин Льо Пен. Но заедно с това, нас трябва да ни тревожи и факта, че в случай на победа на Макрон, то Брюксел и Берлин, вероятно, ще стигнат до извода , че Брекзит е аномалия и ще си повярват, че европейските избиратели могат да бъдат сплашвани и да правят само това, което им нарежда високото европейско началство.

Затова трябва да кажем направо: даже ако успеем в неделя да избегнем най-лошото, то всичко , което ще получи европейския елит от победата на Макрон ще бъде ограничен във времето шанс да поправи собственото си поведение".

P.S. "В средата на 1960-те години френския Президент Шарл де Гол поискал разяснение от финансовия си министър за същността на Бретън-Удската международна система за организация на валутните курсове и търговските разплащания от 1944 година, който му отгворил със следния пример:" Представете си ,че на търг се предлага картина на Рафаел. Наддават немеца Фридрих, арабина Абдула, руснака Иван и янкито Джон. Всеки предлага за картината съответното количество свои стоки: арабина – нефт, немеца – техника, руснака – злато, а янкито Джон с усмивка предлага двойна цена и вади от кесията си пачка нови стодоларови банкноти, взел картината и си тръгнал." "В какво се състои трика?" – попитал президента. "Трикът е в това, че янкито дал стодоларови зелени хартийки,които фактически струват няколко долара, защото цената за изработката на една стодоларова хартийка е три цента".

Тогава Президентът на велика Франция Шарл де Гол наредил да съберат из цялата страна хартиените долари на стойност 750 млн.дол. и по време на официалното си посещение в САЩ, в съответствие с положенията на Бретън-Удската спогодба, след голям скандал, ги заменил за 66,5 тона злато" – (проф., д.ик.н. Валентин Катасонов).

сп."Сигурност"