/Поглед.инфо/ Или защо българската политическа класа не прави живота на обикновените хора по-добър?

Днешните политическите мъже и жени на България денонощно се надговарят от телевизионните екрани, вестникарските колони и интернет-сайтовете, за да докажат кой е по- или най-голям защитник на народните интереси, колко много са направили и правят за Отечеството, какви безстрашни борци са за националния суверинитет и сигурност и, най-вече, колко скромно и честно живеят като обикновени български труженици. Направо да ги ожалиш!!!

Цялата тази политическа олигархия, до съвършенство овладяла черните изборни технологии, когато се докопа до " кокъла" веднага започва да се изживява като месии, до болка самовлюбени в себе си, родени за да "правят голяма политика"! Само дето никой извън България не ги забелязва!

Тези довчерашни охранители, партийни номенклатурчици,пишман- бизнесмени и бизнесуоменки, приватизатори, самозвани интелектуалци и бивши третостепенни чиновници, вместо да се доказват ежедневно като "слуги" на избралия ги народ, дал им заплати в пъти по-големи от парите , с които преживява 90 % от населението на страната, без умора занимават общественността със собствените си интриги и "безкомпромисните" си взаимни нападки. Здраво окупирали големите си държавни бюра, в тишината на просторните си кабинети, нашите "изключителни" саморасляци чертаят все по-изящни схеми за разпределение и персонално преразпределение на преминаващите през тях местни и чужди финансови потоци. Нищо лично, само бизнес!

И някакси, от само себе си ми идва на ум безсмъртния стих на великия Ботев, написан преди повече от 145 години:

" Свестните у нас считат за луди, 

глупецът вредом всеки почита: 

"Богат е!", казва , пък го не пита, 

колко е души изгорил живи, 

сироти колко той е ограбил

 и пред олтарят бога измамил 

с молитви, с клетви, с думи лъжливи

И на обществен тоя мъчител 

и поп, и черква с вяра слугуват;

  нему се кланя дивак учител, 

и с вестникарин зайдно мъдруват..!" 

Комай му "Дойде времето!" не само да питаме:

Как така Република България, превърнала се от народна в частна, само за 27 години достигна дъното в европейските класации по качество на живот на гражданите си?

Кои бяха народните "представители", които направиха от трудолюбивия, щастлив и уверен в бъдещего си народ, бедно, болно и нещастно население, разпиляло чедата си по целия свят в търсене на спасение!

Ето ги доказателствата:

През 1988 населениято на НРБ е било 8 млн. 981 хил души с прираст – плюс 1,1 на 1000; през 2016 г. населениято е 7 101 859 , а приръстът е минус 6,0 на 1000.

През 1985г. делът на българския БВП по ППС в световния е бил 0,319%, а през 2016 г. е почти три пъти по-малък – 0,121%.

В известната в цял свят с аграрното си производство България, съотношението по отделни позиции за 2015 година към 1990 година е следното: произведено зърно през 2015 година към произведеното през 1990 г. е 105% , картофи- 38%, тютюн- 32%, слънчоглед- 437%, памук- 20%, зеленчуци- 19%, плодове- 23%, грозде- 36%, захарно цвекло- 0%, месо- 23%, мляко- 47%, яйца- 52% .

Ако приемем цената на бензина А-95 в началото на 2016 г. в България за 100%, то същият бензин в Чехия е бил по-скъп с с 9%, в Германия с 32%, а в Гърция с 47%. В същото време, със средната заплата в своята страна българинът може да купи 343,7 л. бензин А-95, чехът - 649 л., гъркът - 826 л. , а германецът -1691 л., т.е. пет пъти повече. Със средната си заплата през 2016 година българинът е можел да си купи 3850 квт/ч електроенергия, 1119 куб.м. природен газ, а средностатистическото българско семейство е харчило месечно за храна 31,4% от доходите си. За Чехия тези данни са съответно 5243 квт/ч., 1276 куб.м. и 20% от доходите; за Гърция - 7437 квт/ч., 1893 куб.м. и 20,7% от доходите си; за Германия – 7945 квт/ч., 3556 куб.м. и 12% от доходите си.

В едно от европейските изследвания за качеството на живот по света гр.София бе поставен на 116-то , последното за страни от ЕС място от всичко 231 града в целия свят. Причината е в много ниските оценки на София за: политическа стабилност, бизнес и социална среда, здравеопазване, образование, престъпност, транспорт и инфраструктура.

И още една класация, която от морална гледна точка крайно дискредитира политическата класа и управлащите през последните десетилетия с невключването на България в Глобален световен индекс за условията при оттегляне (GRI) в пенсия за гражданите на страните. Този многостранен индекс е разработен от Natixis Global Asset Management  за CoreData Research /www.ngam.natixis.com/global/ и включва 18 показатели, даващи обективна представа за възможностите на държавите по отношение на грижата към хората, работили десетки години за благото на народа и Отечеството си.

Показателите са разпределени в четири групи и са следните: А/ Финанси, включващ – коефициенти за финансовата зависимост на възрастните хора, наличие на проблемни банкови кредити, ниво на инфлация, лихвен процент, данъчна тежест, оценка за управлението на държавата и размер на държавен дълг; Б/ Материално благосъстояние, включващ – коефициент за равенство на доходите, размер на доходите на глава от населението, процент на безработицата; В/ Качество на живот, включващ – коефициент на щастие, качество на въздуха, на водата и санитария, биологично разнообразие и среда на обитаване, екологични фактори; Г/ Здраве, включващ – продължителност на живота, размер на разходи за здравеопазване на глава от населението, размер на разходи за здравеопазване, които не се покриват от медицинска застраховка.

Всеки един от тези показатели може да получи до 100% в зависимост от състоянието и изчислените коефициенти за съответната страна в течение на една година. Досега френската финансова корпорация е направила пет такива изследвания. През 2016 година в Глобалния индекс са попаднали 42 държави, които са получили рейтинг над 40% и една - Индия, която е на последното място с 12%-ов рейтинг. България , Румъния и Хърватия, от страните-членки на ЕС , вероятно поради факта ,че не набират 40%-ов рейтинг, въобще не попадат в класацията на Глобалния индекс.

На първо място е Норвегия с 86%, Германия е седма със 77% , Чехия е шестнадесета със 72%, Унгария е на тридесето място с 64%, Турция е на тридесет и девето място с 45 %, Гърция е на четиридесет и втора позиция с 41%.

Според нашето скромно мнение, показателите и класацията по методиките на Глобалния индекс следва да бъдат непрекъснато в полезрението на управляващите и опозиция, но най–вече на журналистите, политолозите, социолозите и статистиците в България. Посоката на движение на тези показатели дава пълна и обективна представа за компетентно управление, за добросъвестност при изпълнение на поетите ангажименти, за качествен и достоверен контрол от страна на опозицията за изпълнението на предизборните обещания. Положителните и количествени изменения на стойностите на показателите на Глобалния индекс би трябвало да бъдат главния мотив и аргумент на гласоподавателите, когато те дават или отнемат властта от една или друга политическа партия и коалиция. Всякакво друго поведение на суверена е поредната предоставена възможност на политическите мушмуроци да "преливат от пусто в празно" и да се правят на велики, можещи и даващи ни акъл от телевизионните екрани как да живеем!!!

Регресният път от социализъм обратно към капитализъм , поет от българското общество преди 27 години, започна с жаждата за промяна и маниакалното преследване на американската мечта. Гуруто на тази промяна бе неизвестният към този момент (април 1989 година) заместник-директор на Института за военно-политическо планиране на Държавния департамент на САЩ, политологът Франсис Фукуяма. В своята статия, озаглавена "Краят на историята?" и публикувана в списание "The National Interest", той казва: "Това, на което, вероятно, ще станем свидетели, не е просто края на студената война или поредния период на следвоенната история – това е краят на историята като такава, завършване на идеологическата революция на човечеството и универсиализация на западната леберална демокрация като окончателна форма на управление .... Нашето бъдеще зависи от това в каква степен съветският елит ще приеме идеята за общочовешката държава (ХХII конгрес на КПСС, много по-рано, бе декретирал създаването на общонародна държава, но при глобализацията формулировката вече е всеобхватна- б.а.) . От публикациите и личните ми срещи аз правя еднозначния извод,че събралата се около Горбачов либерална съветска интелигенция вече окончателно, за удивително кратък срок, е възприела идеята за края на историята".

Ясно и категорично! И българската политическа класа се хвърли да изпълнява насоките, дадени от "Големия нов брат", прегръщайки с въодушевление идеите на "Вашингтонския консеснсус". С аплодисменти приема да изпълнява "Програмата Ран-Ът", като Народното събрание за много кратно време отменя, редактира и създава стотици правни норми, генерирайки юридически вакуум при правоприлагането на съвършенно нови за манталитета и българската народопсихология социално-икономически и обществено-политически правила и законови норми.

Стадото е оставено без пазачи! Дворът е разграден! Чакалите и хиените се нахвърлят върху 45 години съзижданото от народ и държава благосъстояние !

През 2012 година Франсис Фукуяма пише нова програмна статия "Бъдещето на историята?", в която не само отменя прибързаното обявяване на края на идеологиите и историята, но явно обезпокоен от състоянието на американското общество пише категорично: "Сегашната система на концентрация на богатство в САЩ вече работи за собственото си укрепване, финансовия сектор използува своите лобисти за да избегне обременителните и неудобни форми за държавно регулиране". Ето това се казва завой на 180 градуса! Вече не пазара решава всичко, а идейния гуру на неолиберализма и рейгономиката настойчиво търси държавата, която да спре настъпващата разруха! Невероятно, но това признание прави чест на Фукуяма !

През юни 2014 година Франсис Фукуяма пише третата си програмна статия, озаглавена:" Какво общество ни очаква в края на историята?", като публикувания авторски текст не дава отговор на поставения в заглавието въпрос , а поради успехите на алтернативата – КНР, прави анализ на направеното в държавите от Източна Европа , поели по пътя на неолибералните реформи в т.ч и България: "Главният проблем пред обществата, стремящи се към демокрация е тяхната неспособност да дадат на хората това, което те по същество искат от правителствата: лична сигурност, икономически ръст и базови държавни услуги ( особено по отношение на здравеопазването, образованието и инфраструктурата),необходими за да реализират своите възможности. Борците за демоклация, по понятни причини, се концентрират върху обуздаването на хищеническия и тираничен характер на държавното управление!"

Този текст , а и статията, в която конкретно се споменават България и Румъния като страни, поразени от корупция, впечетлява със своята прозорливост и актуалност. Държавното управление на България т.е. нейната политическата класа, според Фукуяма, е тиранична и хищническа, забравила за личната сигурност на хората, не работеща за икономическия им просперитет и не предоставяща качествени и всеобхватни жизненоважни държавни услуги. Тази оценка на всепризнатия световен идеолог на прехода към пазарно стопанство, на професора от Харвард и старши научния сътрудник в Института за международни изследвания "Фримен- Споли" към Станфордския университет, добавена към констатациите на ЕК за "дефицит на управленски капацитет" на българските управленци през годините е гръмогласно доказателство за пълното служебно несъотствие на българските политици, довело страната до пълен крах. Има и още нещо изключително важно!

Как е възможно българските политици, политолози, журналисти, социолози и просто скъпоструващите на народа държавни чиновници така дълбоко да са си заровили главата в пясъка на личното си забогатяване и конформизъм, че да не стреснат от оценките на Франсис Фукуяма за България и да не потърсят отговор от американското посолство у нас за вмешателството във вътрешните ни работи чрез внедряването на План-модела на американските специалисти Ричард Ран и Роналд Ът?

Как така не се намери някой от т.н. български интелектуалци и, преди всичко, от маститите анализатори-икономисти, който още през 2004 година да подкрепи констатациите на нобеловите лауреати Пол Кругман и Джоузеф Стиглиц за това, че постановките на "Вашингтонския консенсус" са напълно погрешни и тяхното изпъл-нение от източноевропейските страни да се подложи на ревизия и пълна отмяна?

В края на октомври 2016 година, две седмици преди президентските избори в САЩ, Франсис Фукуяма публикува поредната си статия, озаглавена "Политически упадък или обновяване на Америка?" И в тази статия именития американски философ и политолог проницателно оценява ситуацията в САЩ и задава най- актуалния и важен за света въпрос днес:

"Преди две години доказах ,че Америка страда от политическо загниване. Конституционната система на ограничения и противовеси в съчетание с партийната поляризация и появата на добре финансирани групи води на възникването на това, което аз наричам "ВЕТОкратия". Това е положение, при което е по-лесно да не дадеш на правителството да направи нещо, отколкото да го използуваш за благото дело".

И задава въпроса:

"Интелектуалното придизвикателство е в осмислянето на следното – възможно ли е заради намаляването на неравенството на доходите ( а това е "динамит", който отключва гражданска война и социална революция - б.м.) в страната чрез спада на съвкупния национален доход да се отдръпнем от глобализацията, без при това да се разруши националната и световна икономика?"

В цитираната по-горе класация по Глобалния индекс за условията при оттегляне в пенсия, най-богатата и мощна държава в света, САЩ, заема едва седемнадесето място с 72% рейтинг. Този достоверен факт е изключително тревожен сигнал за действителния политически упадък и дълбокото вътрешно , по всяка вероятност, антагонистично разполовяване на американското общество. Девизът на Тръмп "Да направим Америка отново велика!" в огромна степен съдържа икономически подтекст. "Мозъчните фабрики" в Америка отдавна знаят, че решението е в оздравявянето на икономиката и финансиите, защото с такъв държавен дълг и с три четвърти по-малко по обем национално производство от Китай, проблемите в американското общество ще нарастват и ескалират.

Сега, когато американският президент потвърждава предизборното си обещание, че САЩ няма да налагат собствените си виждания за демокрация, ред и начин на живот на другите страни и народи е време това политическо послание да бъде чуто и от Посолствата на САЩ по света , и от неправителстената организация "Америка за България" и от Американската агенция за международно развитие (USAID).

Но тази постановка много бързо трябва да бъде осмислена и от българската поли-тическа класа, която свикна ежедневно да си "ляга и става" с очакването да чуе или случайно да не пропусне указанията от "големите началници".

Интелектуалците, честните и мислещи хора на България ,в невероятно къси срокове, трябва да намерим най-широко обединяващия ни общ знаменател и да концентрираме мисъл и действия към намирането на Брод за България през блатото , в което по наивност, комформизъм и за удобство и от леност сами се вкарахме. Този Брод, в условията на настъпваща четвърта индустриална революция, би трябвало да ни изведе към модел на развитие на страната , съобразен с традиционните ни ценности, със силната и регулираща роля на държавата, с грижата за добруването на народа и възможността за изява на творческия гений на българина.

Реализирайки потенциалните градивни възможности на индустриалците, предпри-емачите и търговците, с помощта на строгата , но справедлива ръка на държавата, единни и съсредоточени, с желание да вдъхнем ново, българско съдържание на крилата постановка на големия политикономист Адам Смит: "От егоизма на всеки, към благоденствие за всички!" – само така бихме били достойни за великата си история и паметта на успешните български държавници!

сп."Сигурност"


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели