/Поглед.инфо/ След успешното посещение на президента Радев в Москва по предварително официално обявената покана на президента Путин, в инфоромационното пространство отново се разиграва междупартийна драма , но за пръв път от почти десет години, дискусията е центрирана около въпроса: кой – ГЕРБ или БСП има по-силни позиции в Русия. Ако по отношение на БСП отговорът е ясен , то ГЕРБ, с русофилското си "салтомортале", изненадаха не само анализаторите, но и европейската общественост, а Атлантическият съвет в България (АСБ) е направо в потрес, защото не много отдавна, министър-председателя Борисов, лично и отчаяно, доказваше на представителите на Американската търговска палата в София , че:

"Ние сме едно, ние сме приятели, аз иначе нямаше така да ви говоря. Признали сме Хизбула за терористична организация. Спрели сме три големи руски проекта. Спрели сме руски самолети над морето. Това, ако не е партньорство, какво е?"

В тази тоналност, бе и специалнана декларация на УС на АСБ, по повод отправената от президента Радев покана до президента Путин да посети България:

"АСБ преценява, че отправянето на покана към руския президент Владимир Путин за присъствие у нас на 3 март 2018 година е недалновиден, късоглед политически ход със силен антибългарски, антиевропейски и антинатовски заряд".

Б.Борисов отмина с мълчание този изблик на русофобия!

Ето някои подробности за посещенията, които научихме от открити източници, явно, недостъпни за изявяващата се като дипломат - международник, бивша здравен министър, но юрист по образование Д. Атанасова и за световно неизвестната журналистка от агенцията ПИК Данка Радева.

Президентът Радев официално бе поканен на посещение в Русия като гост на Президента Путин. Докато за предстоящото посещение на Борисов, в България разбрахме от телевизионните екрани по време на срещите на Радев в Москва и то от руските му домакини. Явно, някой високопоставен български представител в руската столица се е постарал,чрез безпрецедентната за дипломацията форма да минимизира отзвука и значението на първото за десет години посещение на български президент в Русия. Въобще, тази история е точно толкова странна, както онази, с отказа на правителството на Борисов да подкрепи кандидатурата на Бокова за Генерален секретар на ООН и обявеното чрез Ангела Меркел съгласието на РФ за кандидатурата на Кристалина Георгиева при положение ,че такова съгласие не е било давано, който факт бе съобщен впоследствие официално от руската страна. Нескопосаният опит на Бойко Борисов за овладяване на ръководния пост в ООН направи за смях домораслите ни политици, но и показа колко дълбоко е разделена България!

И още един поразяващ факт. Даже при крайно изострените отношения между министър-председателя Жан Виденов и президента Жельо Желев, с огромно нежелание, но в името на авторитета на страната, Жан Виденов винаги е давал съгласие членове на кабинета да бъдет включвани в официалните делегация на президента при официални пътувания зад граница. За да подчертае, неадекватното поведение на Борисов във воденето на международните дела, президентът Путин специално бе включил в делегацията си за преговорите с Радев министъра на промишлеността и търговията Мантуров и министъра на енергетиката Новак. Особно подчертан и многозначителен знак на внимание към президента Радев, въпреки тенденциозното отсъствие на министри в състава на българската делегация, бяха планираните и проведени разговори във висшия изпълнителен орган, Министерския съвет на РФ, с председателя Дмитрий Медведев.

През последните близо десет години българо-руските икономически отношения по вина на българския министър председател бяха практически замразени. Във всички официални послания на руската страна към България през този нелек период винаги се подчертаваше високата оценка и значението на духовната близост между двата народа, както и надеждата за възстановяване на добросъседското и взаимоизгодно сътрудничество във всички области. Плод на този подход бе и най-високото руско участие в чествуванията на 140-годишнината от Освободителната руско-турска война в лицето на негово преосвещенство, патриарха на цяла Русия и Москва Кирил. При срещата на Радев в Сочи силно впечатление направи изрично подчертавания от президента Путин повод за посещението – целогодишното честване на кръглата, свещена за българския народ годишнина, което предполага и, че вероятното идване на Путин в България по покана на президента Радев през есента ще бъде също в рамките на това чествуване. С други думи, руският президент изпраща посланието си до българската общественост, че първостепенни, непреходни и вечни са исторически духовни връзки между двата народа, които и определят близките му отношения с президента Радев като законен представител на приятелския български народ.

В тази връзка, на набедената журналистка, взела отношение в сайта на агенция ПИК, вероятно, ще ѝ бъде интересно да узнае ,че има разлика и в съдържанието , и по времетраене между лично оповестяваната оценка за проведените преговори от президентите брифинг (анг.: briefing,от brief -„кратък“,„къс“,„сбит“)  за пресата и организирането на пресконференция след преговорите с акредитираните журналисти. И тъй като "среща на върха" не е имало почти десет години , то проведената в Сочи може да се приеме за знакова, като двамата ръководители я определиха за ново начало на възстановяването на деловите отношения в икономическата област между двете страни, които отук нататък ще бъдат пряка отговорност на двете правителства и Междуправителствената смесена комисия.

Не си спомням в историята насъвременната руската дипломация случай, когато в течение на една седмица, един след друг на посещение в страната да се изреждат двамата най- висши ръководители от една и съща държава. И тъй като посещението на Радев е планирано и обявено предварително, то явно, посещението на Борисов е извънредно и по негова молба. Едва ли това е само имиджов ход, защото Борисов не владее чужди езици , а това в доверителното международно общуване на най-високо ниво е условие, без което не може. Следователно, няма да сме далеч от истината ако кажем, че целта на Борисов е да отиде и "да целуне ръка",а това е крайно необходимо, защото някакси трябва да се компенсират пред Путин приказките , че той еднолично е спрял три руски енергийни проекта, което си е и самата истина.

Първият, "Бургас-Александропулис, бе спрян, защото руската страна смени своя представител от "Лукойл" на "Транснефт", което за Борисов, предвид неговите стари "служебни" ангажименти към руската частна компания, бе неприемливо, а и Буш-младши, приятеля на гръцкия милиардер Лацис не бе вече на власт.

За спирането на другите два проекта основи инициатори бяха американските държавни секретари Кери и Клинтън и сенатора Маккейн.

Но Борисов има проблем – без да го питат, той сам се изтъква ,че е спрял изпълнението на договорите. А това си е чиста проба доказателствена база за нанасянето на огромни финансови вреди на българската държава. Когато еднолично разтрогваш подписани търговски договори ,носиш и лична юридическа отговорност, още повече при положение ,че международен съд е признал България за виновна страна и я е осъдил. С други думи , ако руската страна не поеме ангажимента да използува поръчаните и платени от България реактори за АЕЦ"Белене", то огромния дълг на БЕХ към хазната няма как да бъде върнат , да не говорим за платените разноски по делото такси, неустойки и пр.. И само Путин е с възможности да развърже този възел, ако поиска, естествено. Но едва ли ще го направи, ако условията за участие в бъдешия търг за АЕЦ"Белене" не са крайно изгодни за РФ!

Що се отнася до "газовия хъб" , то трябва да си абсолютно "перде" за да отидеш при "православния си брат" и да молищ за тръби и газ, за "хъбче" , след като преди години си се договарял със същите тези руски ръководители, подписал си изгоден за страната си договор, но впоследствие си го развалил и от едностранните ти действия партньорът ти е понесал милиарди долари загуби!

Руската дипломация, както винаги в преговори с разединено ръководство на чужда държава, добре си изиграва картите! Пред рускато обществено мнение Путин доказва, че не е в изолация, че страна, член на НАТО и ЕС, изпраща своя министър-председател в Москва и то след изричното съгласие на Меркел и Макрон, да "иска прошка" и да настоява за подобряване на отношенията. Освен това , както е известно, за средата на юни е планирано тържественото пускане на газопровода TANAP, който ще доставя газ от Азърбайджан през Турция, Гърция и Албания до Италия, поставяйки под въпрос втората тръба от "Турски поток" за ЕС. С объсждането на предложените от България "хъбче" и "Български поток" РФ подсеща Турция , че има и други варианти за транзитирането на русккия газ до Европа и пхо бързо да дава разрешение за втората тръба за газ до Европа.

Въобще историята с посещението на Радев и предстоящето на Борисов в Москва показва, за кой ли път вече ,че в международните отношения "големите" противници на управляващите български политици са...други,конкуриращи ги, български политици.

Ето потвърждение на казаното от най-новата ни история. На 18 март 1996 година министър-председателя Виденов направи в Москва впечатляваща среща с руския президент Елцин, който прие предварително съгласуваните, изключитено важни за българската държава предложения. Само за няколко месеца след срещата, конкуриращи те го български политици, организираха зърнената криза в България, обявиха чрез Желев и СДС ,че Виденов е предложил на Елцин България да стане член на нов съюз от типа на СССР (пълна лъжа и глупост!); организираха интрига,заедно с руския посланик, че Виденов е наредил да се връчи протестна нота до МВнР на РФ по повод "намесата" на руския президент във вътрешните работи на РБ, която руския посланик,естествено, театрално отказа да приеме. Това бе докладвано в нужния момент и в нужната редакция на Елцин, който заяви ,че не иска повече да чува за Виденов, при положение, че два месеца преди това между тях се бе появила голяма симпатия.

"Мултигруп" победи! Посланикът спаси кожата и, даже по-късно, бе награден с орден за битката му с Виденов по "превземането" на българската газопроводна мрежа. Вяхирев, Черномирдин, Авдеев, Луканов и редица други чрез "Топенерджи" си гарантираха допълнителните доходи. Сорос и посланика на САЩ си отдъхнаха ,защото се задаваше връзка "Виденов-Милошевич". Руският приятел, който ни помагаше за организацията на срещата между двамата ръководители на "четири очи, без преводач, по указание от Москва, бе блокиран от местните специални служби в една арабска страна, намирайки се практически под арест в сградата на посолството на РФ в продължение на няколко години. Виденов чрез метеж бе свален, а Милошевич, който ни спаси от провокираната истинска зърнена криза – арестуван!

През лятото на 2002 година, използувайки личните си контакти, организирахме среща на изпадналия в международна изолация, заради подмолните действие на С.Паси държавен глава Първанов с президента Путин . През септември с.г., в президентската резиденция в Сочи, българският гост бе посрещнат от руския си колега като голям приятел и човек, готов за всестранно и взаимноизгодно сътрудничество. Мълниеносно в България бе създадена група от близкият кръг на Първанов, която чрез донос оклевети руските ни колеги, работещи в България, а посланика се погрижи информацията да стигне до Москва.Така един голям истински приятел на България бе отзован ,за да може контактите и бизнеса на олигарсите в енергетиката да минават през точно определени техни хора!!Впоследствие той бе реабилитиран, но за България това бе началото на рязкото отдалечаване от Русия, но за други – това бе жадуван празник!

Както се казва, историята вечно се повтаря като фарс! За съжаление, на гърба и за сметка на народа!