/Поглед.инфо/ Човек е така устроен, че през определени периоди от време , обикновено във връзка с някоя кръгла годишнина, си прави равносметка на изминалия житейски път. Така и с обществото. Тези, които гласно или негласно отговарят за формирането на общественото съзнание в нужната им посока, използват кръглите годишнини или за назидание или за вдъхновяване на народните маси, но често и да изтрият от народната памет факти , събития и емоции, които противоречат или не отговорят на актуалните политически, идеологически, криминални или егоистични цели на властимащите. Ние правим обратното – казваме истината!

Октомври и България

През ноември т.г. отбелязаваме 100 години от победата на Октомврийската революция, която много хора по света определят като велико историческо събитие , а други – като седмоноемврийския държавен преврат в Русия. Няма по силен аргумент за доказване на истината от сравняването на обективни факти и събития, случили се през определен исторически период. Когато стандартът на живот в една страна е висок, то обикновените хора рядко си задават въпроса на какво се дължи тяхното благоденствие – те спазват законите, плащат си данъците, а в замяна получават добър живот и добра житейска перспектива. Когато нещата в една държава не вървят,то тогава се появяват стотици адвокати на властта, които започват да обясняват и доказват, че причините са или обективни, или че има неразбиране от хората за големите "усилия", които полагат управляващите за да решават ежедневно възникващите сложни проблеми. Ето защо в такива случай се прилага латинската максима "Per argumentum a contrario" – сравняваме "известното", т.е. получените крайни резултати от реализирането на поставена определена цел и чак тогава правим оценка за "неизвестното"– кое и кога е било добро и кое лошо за народа и страната през годините.

И така , вземаме за сравнение развитието и мястото на транспортния отрасъл през трите периода от развитието на България от Освобождението до наши дни. В една държава превозените пътници и, преди всичко, превоза на товари са най-верния показател за икономическите ѝ възможности, особено когато говорим за експортно ориентирана икономика, каквато е българската.

Първата ж.п. линия в света е линията Манчестър-Ливерпул, открита през 1830 година. В българските земи, за да извозва зърното и дипломатическата поща по територията на Отоманската империя , турската държава с финансиране от "Отоман банк", учредена с английски и френски капитали, отдава на концесия строителството и експлуатацията на първата ж.п. линия по българските земи – Варна-Русе, движението по която започва през 1865 година. Четири години по-късно концесията е прехвърлена на белгийския банкер, барон Морис де Хирш. До 22.09.1908 година българските железници и изградените към тях ремонтни бази са собственост на Османската империя и се експлуатират от концесионер – дъщерна фирма на Дойче банк. След обявяването на независимостта на България, железниците са национализирани и стават собственост на българската държава.

Обединяването на Княжество България с Източна Румелия има своята цена. Великите сили задължават страната да компенсира Османската империя с 650 млн. златни лева , в т.ч. и стойността на железниците, която е 42 млн. златни лева ( около 820 млн.евро). Младата българска държава не разполага с такива финансови средства и този непосилен държавен дълг се преоформя като кредит, при най-добри условия и със срок за погасяване 75 години, като кредитодателя вече не е западва банка, а Русия , която от своя страна опрощава неоспоримия дълг на Турция към нея на приблизително същата сума. Впослествие , през 1921 година, по нареждане на ръководителя на Съветска Русия Владимр Улянов -Ленин цялата останала непогасена сума по кредита на Царство България към РСФСР се опрощава.

Към 1939 г. българските железопътни линии достигат 3560 км (нормални и теснолинейни), двойни линии няма. Подвижният състав включва 485 парни локомотива (електрически и дизелови няма), 5980 пътнически и 10 400 товарни вагона. През годината са превозени 12,3 млн. пътници и 4,5 млн. товари.

През 1989 г. дължината на жп линиите е 4 300 км. През 1979 г. приключва замяната на парните локомотиви с 1118 електрически и дизелови локомотиви и 98 мотриси. По степен на електрификация на железния път - 62%, България заема 7-мо място в страните от Европа и Северна Америка. Старите 11 000 вагона са заменени с нови 44 200 вагона в т.ч. и българско производство, от които 2 300 пътнически. Въведена е механизация и телемеханика в управлението на жп системата. Превозените пътници през 1989 г. са 99 милиона - 8 пъти повече от 1939 г., а превозените товари - 77,2 млн т - 17 пъти повече от 1939 г. Приходите от железопътния транспорт за 1989 г. надвишиват разходите със 75.0 млн. лв.

Степента на автомобилизация като отношение хора-автомобили е основен показател, който характеризира развитието и нивото на страните през 20-и век. През 1937 г. в страната има регистрирани 4111 автомобила, от които 3020 пътнически и 1091 товарни, 1252 мотоциклета и моторетки, 1345 междуселищни линии, които се обслужват от 347 автобуса със 7234 места. Дължината на пътищата е 31,6 хил. км, от които с твърдо покритие са около 19 000 км. Автомагистрали и първокласни пътища изобщо няма

През 1989 г. в България има регистрирани 1,4 млн. автомобила - на 6-7 жители по 1 автомобил, което е 188 пъти повече от 1939 г. Дължината на пътищата става 37 000 км, от които с твърдо покритие - 33,7 хил. км, с асфалт - 32 хил. км, първи клас - 2,9 хил. км и автомагистрали - 266 км.През 1989 г. с автомобилния транспорт са превозени 891 млн. т товари и близо 2,5 млрд. пътници.

През 1957 година е създадено предприятие за автомобилни превози “Международен автомобилен транспорт” (МАТ), което през 1989 г. е сред най-големите и най-авторитетни фирми в света, покриваща три континента - Европа, Азия и Африка. СО “МАТ” разполага с мощен парк от 4500 модерни тежкотоварни, хладилни, бордови и фургонни автокомпозиции, автовози, цистерни и има широка мрежа от клонове, гранични бюра и представителства, сервизни бази и терминали по всички важни пътни артерии в трите континента. СО “МАТ” осигурява целогодишен транспорт с търговска скорост 550-650 км в денонощие, поддържа връзки с 60 чуждестранни фирми и има свои собствени специални "ро-ро" кораби за превоз на товарни автомобили по р. Дунав и Средиземно море.

Морското търговско карабоплаване на България през 1939 г. се осъществява от Българското търговско параходно дружество (БТПД) - смесено акционерно дружество с 1/3 собственост на държавата и 2/3 собственост на частни лица. То има 9 кораба с общ тонаж 23 000 бруто регистър тона и товароподемност 30 000 т. През 1989 г. създаденият изцяло след 1944 г. морски търговски флот има 109 кораба с 1,28 млн. бр. р.т и 1,87 млн. т. товароподемност, който е 56 пъти по-голям по регистровия тонаж и е 62 пъти по-голям по товароподемност от този през 1939 г. За този период в четирите български корабостроителници са построени 1 660 плавателни съда, по-голямата част от които са за износ.

През 1989 г. националния авиопревозвач има 52 пътнически самолета с 4837 места, превозените пътници са 2,7 млн. души. Компанията обслужва редовни линии на 5 континента. Приходите на въздушния транспорт надвишават разходите със 179 млн. лв. В България гражданска авиация, до създаването на ТАБСО пред 1949 година, не съществува.

95% от всички автобуси в България се произвеждат в заводите „Чавдар“, Ботевград – средногодишно по 2 700 автобуса. В комбината в Шумен до 1989 г. са произведени 27 000 тежкотоварни автомобили ЛИАЗ.

Общо целият транспорт през 1989 г. е превозил 114 пъти повече товари и 117 пъти повече пътници, отколкото през 1939 г. Такъв е конкретния и измерим с цифри резултат за народа и страната от избрания модел на развитие, формирал се след победата на Октомврийска революция и то само за един отрасъл от икономиката на социалистическа България, транспортния.

Днес, 28 години по-късно, когато официалната държавна политика приема ,че на 9.09.1944 г. е извършен преврат с помощта на окупирала страната Червена армия, морската държава България няма корабостроене и разполага с немощен речен и морски флот, няма своите мощни СО"МАТ" и БГА"Балкан". Няма повече производство на камиони, автобуси, леки коли и дизелови двигатели. Има железници, които през всичките тези години "кретат" с държавни дотации и външни кредити, при прогресивно намаляващ пътникопоток и товарни превози – резултат от катастрофалния демографски срив и унищожената индустрия и селско стопанство.

Октомври и света

Великата Октомврийска революция и страната на строящия се социализъм – СССР бяха пример за милиони хора на планета в борбата им за по-добър живот и справедлив свят. Въпреки военната интервенция на Запада срещу младата Страна на съветите, въпреки подпомогнатия от американските транснационални компании хитлеро-фашизъм в похода му против Съветския съюз, въпреки огромните финансови, търговски, ембаргови, диверсионни и военни провокации и заговори срещу СССР и страните, избрали социалистическия модел на развитие, идеалите на Великия Октомври и днес са актуални за човечеството.

На проведения на 6 ноември т.г. в Москва тържествен форум под надслов "Октомври 1917 - пробив по пътя към социализъм" присъствуваха делегации на 130 леви и социалистически партии от 83 държави в света в т.ч. и ръководителя на парламентарната група на "Обединените леви" в ПАСЕ Тини Кокс. В доклада си пред форума Председателя на ЦК на КПРФ Генадий Зюганов заяви: "Ние отново си спомняме и отдаваме почит на изключителните борци за социална справедливост и социализъм Карл Маркс и Владимир Ленин, Феликс Дзержински и Йосиф Сталин, Ернст Телман и Георги Димитров, Фидел Кастро и Салвадор Алиенде, Хошимин и Че Гевара, Нелсън Мандела и Уго Чавес ". Днес марксизмът е господстваща идеология , а социализма – предпочетан модел на развитие за Китай, Виетнам, Лаос, Куба, Никарагуа, Венецуела. В парламентите на редица европейски страни новите леви и местните комунистически партии имат свои депутати, като Комунистическата партия на Чехия и Моравия е трета политическа сила и на неотдавна проведените парламентарни избори спечели повече депутатски мандати от управляващата доскоро социал-демократическа партия – член на ПЕС.

На 18-я конгрес на ККП, проведен през 2012 г., новоизбрания Генерален секретар Си Дзинпин заявявя: "Да се пренебрегва историята на Съветския съюз и Съветската комунистическа партия ,да се пренебрегват Ленин и Сталин, да се пренебрегва и всичко свързано с това е равноценно на исторически нихилизъм. Подобно пренебрежение обърква нашите мисли и срива партийните организации на всички нива".

Оценявайки значението за света на ВОСР, Си Дзинпин докладва пред делегатите на 19-я конгрес на ККП, проведен през октомври т.г.: "Преди сто години със залповете на Октомврийската революция в Китай се появи марксизма-ленинизма. Прогресивните умове на Китай намериха в научната теория на марксизма –ленинизма пътищата за решаването на проблемите на страната. Така китайският народ намери опора в борбата си за национална независимост , свобода, процъфтяване и щастие".

Както е известно от историята, след решенията на ХХ конгрес на КПСС по разобличаването на култа към личността на Сталин, ККП под ръководството на Председателя Мао скъсва отношенията си с КПСС и СССР. Независимо от това, през 1972 година, в речта си пред конгреса на Партията Мао Дзедун е категоричен: "Залповете на Октомврийската революция ни донесохо марсизма- ленинизма. Напред след руснаците – такъв беше нашия лозунг!". И днес, въпреки 35–годишната дистанция между двата конгреса, явно е, че е търсено пълно припокриване на оценките на двамата китайски лидери за ВОСР за да се разбере от всички лявомислещи хора по света, че Китай няма да постъпи като Русия през 90-те години на миналия век и няма да се отклони от възприетия модел на развитие – изграждане на социализъм с китайска специфика.

Октомври и родината на революцията

Не така еднозначна е оценката за ВОСР в нейната родина, днешната Руска федерация. Известният либерал-демократ и скандалист, депутатът Владимир Жириновски определя революцията като " престъпление и мошенничество". На другия полюс е Председателя на КПРФ Генадий Зюганов: "Ленин не просто спаси страната – той създаде съветската държава, където властта бе дадена на труда, а не на капитала,където образованието и науката бяха от първостепенно значение за държавата. За 20-те години сталинска модернизация промишления потенциал на страната беше увеличен 70 пъти".

Обективна и балансирана , особено като се имат предвид гоненията срещу църквата през годините на господствуващия атеизъм в СССР, бе оценката на Патриарха на Москва и цяла Русия Кирил: " Тогава хората са мечтаели за свят без експлуатация, без бедност, без войни, за свят ,в който науката ще реши всички проблеми и ще изцели хората от всички болести. Но за много от тези хора мечтите са се превърнали в кошмар. Къде е била грешката? Не е ли в това, че хората са се стремили да построят хуманно и справедливо общество, пренебрегвайки духовната основа на човешкия живот и подчинявайки нравственността на идеологията, което е довело до оправдаване на несправедливостта и до прояви на жестокост при строителството на "светлото бъдеще"?"

За политическите наблюдатели, анализаторите и за милиони хора по света бе от огромно значение да чуят и видят оценката за Октомврийската революция и 70-те години социалистическо строителство в СССР от президента Путин и представителите на властта в РФ. Тон за тази оценка бе даден на 30 октомври в Москва, където по подобие на "Стената на плача" в Ерусалим бе изградена "Стена на скръбта" в памет на жертвите от политическите репресии. Там реч държа президента Путин , който между другото каза: "Това страшно минало не трябва да бъде зачеркнато от националната памет, при това е невъзможно то с нищо да бъде оправдано, с никакви висши, така наречените, блага за народа"(??!!-б.м.) На пръв поглед логична теза – идват избори и политическата целесъобразност за печелене гласовете на десните избиратели се превръща в основен двигател за успех. Но в конкретния случай, едва ли е позволено, даже на президента Путин, да игнорира факта, ,че великата революция, която "роди" социализма, направи щастливи, уверени в бъдещото си и равнопоставени в обществото стотици милиони хора по света!

И още нещо! За един ръководител на велика сила е непростимо да съди предшествениците си за правото им еднолично да приемат непопулярни, понякога жестоки решения в името на независимостта, суверинитета и благоденствието на огромната част от народа си. Едва ли някой е забравил смразяващото изражение и думите на министър-председателя Владимир Путин : "В сортире их замочим! Все!" ("Ще ги убиваме в клозетите! Край!"- пр.м.), казани по адрес на чеченските сепаратисти през септември 1999 година. Нима не бяха жестоки, макар и напълно оправдани, решенията на президента за щурма на Театралния център на Дубровка в Москва през 2002 г., при който от нервно-паралитичния газ на атакуващите спецназовци на ФСБ, наред с терористите загинаха и 130 невинни жертви, от които 10 деца, или щурма на училище №1 в гр. Беслан, Северна Осетия през 2004 г., при който загинаха 314 невинни руски граждани, от които 186 деца?

Интерсно би било, не дай Боже, да видим, каква би била реакцията на Върховния главнокомандващ на РФ, ако през южните , северозападните и източните граници на Русия нахлуят военни интервенти, организирани от западните държави за подкрепа на вътрешните опозиционни политически сили, с което да предизвикат поредната братоубийствена гражданска война в Русия?

На откриването на "Стената на скръбта", за пръв път за последните 17 години, държавният протокол на президента на РФ включи като официално лице на това най-висше по ранг мероприятие старшия съветник на президента Борис Елцин и негова дъщеря Татяна Юмашева, с който протоколен факт бе дадена официална оценка за "държавническата" дейност на жената, която заедно с Анатилий Чубайс, игра първостепенна роля за "канализирането" на руската политика в руслото на клинтъновия "Нов световен ред" в периода от 1996 до 2000 година. Фактът ,че в откриването на "Стената на скръбта" тя взе официално участие в церемонията показва, че за жертви на политически репресии не се признават 150-те убити и над 400-те ранени руски граждани ,защитаващи Върховния съвет на РСФСР от танковете на редовната руска армия, разстреляла "Белия дом" на "Краснопресненская набережная" през 1993 г. по заповед на действащия тогава президент, който със свой незаконен указ преди това бе разпуснал Върховния съвет на РСФСР и Съвета на народните депутати в противоречие с действуващата към този момент Конституция на страната?!

От първи до осми ноември 2017 г. в Санкт-Петурбург, в Москва и в десетки градове на РФ бяха проведени стотици мероприятия в чест на годишнината , но в тях не взе участие, нито президента, нито висши представители на държавната администрация на РФ.

Многозначително! Едва ли причината е само предстоящите президентски избори и опитите на "Единная Россия" да консолидира руското общество под знамената на популизма, патриотизма и примирението. По-скоро, може би, истината се крие в стремително изменящата се геополитическа ситуация в света и необходимостта да се приемат бързи, но резултиращи в бъдещето, глобални и верни решения.

Октомври и геополитика

Лозунгът на президента Тръмп "Да направим Америка отново велика!" предполага въвеждането на жесток протекционизъм и завръщане на американските капитали и производства обратно в САЩ. Фактически това означава "търговска война" с Китай! В същото време Председателят Си говори за: "...настъпващата победа на социализма с китайска специфика в новата епоха" и за осъществяването на "китайската мечта за великото възраждане на китайската нация". И както се пошегува един американски икономист: "Тръмп се вдига на нова "Война за независимост" , но вече независимост не от британската корона , а от китайските комунисти".

Дни след 19 -я конгрес на ККП, държавния секретар на САЩ Рекс Тилерсън в беседа в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон постави Китай наравно с тероризма и ядрената програма на КНДР , заявявайки , че "Китай отправя предизвикателства към световния ред и норми, прокламирани и защитавани от САЩ". Във връзка с 100 – годишнината от Октомврийската революция в Русия, Белият дом разпространи Заявление, като датата 7-ми ноември е обозначена като "Национален ден за жертвите на комунизма". В публикувания документ между другото се казва: "Днес ние си спомняме за тези, които умряха и за всички онези, които продължават да страдат от комунизма... Нашата страна потвръждава своята непоколебима решимост да запали светлината на свободата за всички, които са достойни да имат по-свободно бъдеще.... Болшевишката революция доведе до създаването на Съветския съюз и тъмните десетилетия на репресивния комунизъм, на политическа философия – несъвместима със свободата, с процъфтяването и достойното отношение към човешкия живот".

По всичко изглежда, че света е пред прага на грандиозна схватка, в която първопричината е икономическа, но същността отново е идеологическа , при това, както във времената на студената война се очертава непримирима, антагонистична битка между марксизма и неолиберализма, между социализма и капитализма. Брутният вътрешен продукт на Китай е три пъти по-малък от този на Европа и САЩ взети заедно, а сравнен с този на Русия – тридесет пъти. Военният бюджет на НАТО четири пъти превъзхожда китайския, а военните възможности на евроатлантическия алианс са доста по-големи от китайските. Военният потенциал на Русия, особено ядрения, е напълно съпоставим с този на САЩ и реално оказва и ще оказва възпиращо действие срещу потенциална агресия. Огромната територията на РФ, най-новите ѝ хиперзвукови междуконтинентални балистични ракети и високоточните крилати "Калибри" са реално логистично и ударно преимущество по отношение на НАТО. Съвреминният етап в развитието на икономиките на Китай и Русия свидетелства , че те в много отношения се допълват– евтина работна ръка, земя и суровини срещу високи технологии, инвестиции и пазар за продукцията, като в бъдеще Китай за Русия ще играе исключително важна роля, такава, каквато американските и западноевропейските транснационални компании изпълняваха през последните тридесет години, създавайки икономическия супергигант Китай, стига блестящите лични отношения мужду Си Дзинпин и Путин да се запазят още дълги години.

Невероятното идеологическото съвпадение на оценките за Октомврийската революция на президентите на САЩ и РФ създават усещането ,че Владимир Путин иска да има статута на балансьор в новия двуполюсен американо-китайски свят, като, вероятно, той ще търси рязко сближаване на позициите си с канцлера Меркел и другите европейски ръководители, вкл и завръщането на РФ в Г8.

След малко очаквания "Brexit" (British Exit) картите в ръцете на големите играчи, в т.ч. и у задкулисните, така се ръзбъркаха, че, в крайна сметка, се оказа, че времето работи за Путин и Си Дзинпин. Първият, с най-голяма вероятност ще получи четвърти, отново шестгодишен, президентски мандат, докато втория, вече най-малко още пет години ще е начело на своята "поднебесна". В същото време и Тръмп, и Меркел изпитват огромни проблеми вътре в страните си, което автоматично отслабва техните изходни позиции в предстоящите драматични геополитически преговори с източните им парньори.

ххх

Що се касае до народната оценка за Великата Октомврийска социалистическа революция , то според изследване на ВЦИОМ на РФ, проведено през 2017 година, 38% от анкетираните руски граждани отбелязват ,че "ВОСР е стимулирала социалното и икономическо развитие на страната"; 23% определят революцията като "нова епоха в развитието на страната"; 14% считат, че тя е "забавила социално-икономическото развитие", а едва 13% определят революцията "като катастрофа за Русия".

Глас народен, глас Божи! Няма как да не се съгласим!

сп."Сигурност"