/Поглед.инфо/ През семтември отбелязахме 150 години от първото издание на "Капитала". На 7 ноември ще отбележим и 100 – годишнината на Великата Октомврийска социалистическа революция. Две дати, които разтърсиха света и дадоха , за голямо съжаление, нереализирани надежди на милиони трудови хора, които с честен и ежедневен труд и днес се борят да оцеляват в едно несправедливо общество.

В човешката история не са един и два примерите, когато умни представители на обществените прослойки, богати фамилии и транснационални компании, претежаващи аналитични възможности и "остапбендъровски" комбинатизъм, с успех са манипулирали и насочвали огромни маси от населението гневно и открито да изразяват недоволство си от тежките условия на живот и материалното неравенство.

Зад всяка една голяма социална колизия, в т.ч. и при провеждането на избори, винаги стоят хора и организации с големи финансови възможности. Съсловната битка след наполеоновите войни в Европа се е водила между зараждащата се класа на капиталистите и финасистите със законите, правилата и привилегиите на наследствената феодална аристокрация и монархиите. След неуспешните си опити по време на Виенския конгрес през 1815 година да учреди световно правителство, което той да кредитира срещу държавните данъци, Натан Ротшилд отправя заплаха към руския императорски двор на Романови за вечна "вендета", и това, което измисля новото капиталистическо съсловие в тази ситуация, е да настроят експлоатирания пролетариат т.е. народа, срещу наследствената аристокрация. В този ред на мисли, за социал-демократа Александър Парвус–Гелфанд, за Немския Генерален щаб, за Февруарската революция, за Ленин и Октомврийската революция, като своеобразно изпълнение на клетвата на Ротшилдови, ще се говори аргументирано след време...

От историята е известно, че основен спонсор на Карл Маркс е бил големият френски банкер Жак Лафит, който в дневника си пише:"...Аз искрено помагам на тези двама млади мъже (Маркс и Енгелс – б.м.). Надявам се, че плановете им ще се превърнат в цялостна доктрина, която ще съкруши основите на световните  (монархически)  династии и ще ги предаде за изяждане от низшите маси. И аз се моля за това». В тази връзка, съвсем не е случайно , че в своя "Капитал" Маркс много внимателно коментира дейността на банкерите и финансовия капитал, докато капиталистите-индустриалци са обявени за главните тирани и експлоататори на труда на работническата класа.

Според много изследователи в победилото индустриално общество мястото на феодалите заемат чиновниците. Така е и в тотално бюрократизирания ЕС, така е и в отделните страни-членки. Отговорността на чиновниците постепенно се диференцира, следвайки разделението на властите – в изпълнителната власт отговорността се носи пред висшестоящия началник, в съдебната власт – пред главния прокурор и върховния съдия, а в политическата надстройка – пред ръководителите на партии, СМИ и обществено-политическите организации. Ето защо, днес ние можем и трябва да говорим за деградацията на отговорността на чиновниците в държавната администрация до нивото на феодалните отношения – отговорност, която се свежда само и единствено до безпрекословно подчинение на непосредствения "началник". ( Нашият "пръв чиновник" и той си има "голям началник", както знаем!) Същата феодална функционална иерархия съществува и в съдебната система, която практически изпълнява ролята на "наказателните бригади" на съответните чиновници. Във феодалното общество "политика" като управление на процесите и "идеология" като одухотворяване на политиката въобще няма и това констатираме и днес – политиците не носят отговорност, просто политиците се превръщат в чиновници. Сядайки зад пултовете за гласуване в парламента, депутатите, т.е. законодателната власт, играят ролята на политическа масовка, осигурявайки на изпълнителната власт, т.е. на чиновниците, демократична "премяна" и нужната "прическа" според случая и поръчката.

На принципа на тоталната субординация и безпрекословна подчиненост е изграден и воеонно-политическият блок НАТО. Колективната отбрана е само претекст, защото всички са наясно, че след 1991 година вече няма реален "луд" противник, който да тръгне срещу "ръжена". Затова пък и победените – Германия и Италия, и победителите – Англия и Франция – и най-вече новите членове, т.е. държавите от бившия Варшавски договор, са вкарани в желязната иерархия на феодалното чиновничество, под ръководството на цивилни и военни американци. Когато възниква военен конфликт между членове на съюза, както беше при кипърската криза между Турция и Гърция, никой от " големите началници" не се намесва и войната си върви до естествения ѝ завършек с победа на по-силния. Когато някой трябва да бъде наказан за назидание, както беше с Югославия на Милошевич, всички се подчиняват и изпълняват. Съвършен механизъм за чиновнически феодализъм!

И така, "големият отвъдморски началник" нарежда на нашия "пръв чиновник" и определя, че Русия е заплаха за България, и че по този въпрос трябва да бъде приета декларация на Правителството, мощно подкрепена от патриотарите. Тази декларация трябва да бъде гласувана от Парламента и "облечена" в нужната "премяна" да се изпрати в Европейски парламент и да стане пример за онези, които се опитват да надигат глас за отмяна на санкциите срещу Русия!

Това е същността и целта на статуквото , което действа в България вече 28 години!

За награда чиновниците безпрепятствено, но под контрол, имат правото сами да си създават кланове и олигарси, които финансово да подкрепят властта, без да забравят и растежа на личното, чиновническото благосъстояние! Провеждат се и избори, които обикновено се печелят отново с парите на олигарсите и чрез целевото преразпределение на безвъзмездните европейски фондове. С добре "организирания" свободен избор, получавайки само 15% от гласовете на всички избиратели, властта се удържа години наред, докато не дойде "смяната" от т.н. опозиция, която практически е част от същата тази чиновническа гилдия, назовала сама себе си "политическа класа"!

Ще каже някой: "Твърде наивно"! "Наивно, ама действа, защото гласуват наивници!" – отговаряме ние.

Мнозина смятат, че откакто свят светува такива са традициите, аргументирайки се с действието на икономическите закони – пазарните принципи имат обективно действие и не се влияят от волята и желанията на хората. Това се твърди от онези с "неограничените възможности", защото тази постановка най-лесно оправдава професионалната им импотентност, криворазбраното им "служене" на народа и чиновническия им манталитет. Но именно животът, природата, обективната истина ги опровергава! В еволюционния процес са познати само две направления на движение – развитие или деградация. Ето защо, ако обществото се организира по посока на увеличващата се примитивност, то тогава налице е процес на деградация, какъвто процес наблюдаваме през последните десетилетия и у нас.

Днес, от позицията на нереализираните предизвикателства и възможности, ние обвиняваме политическата класа на България, че безотговорно, поемайки по пътя на най-лекото съпротивление, проспа времето и опциите за правилния избор на модел на развитие и доведе народа и страната до масова бедност , обезверяване и бездуховност!

Ето и доказателствата:

1.През 1990 година, скоростно и безмозъчно, политическата класа прие "Проект за икономическо развитие на България към пазарна икономика", подготвен срещу заплащане от група американски и български икономисти и финансисти, под ръководството на Ричард Ран и Роналд Ът. Този "план", откричайки напълно планирането като принцип в управлението, безпощадно разби държавния монопол върху достигналата световни стандарти тежка и хранително-вкусова промишленост, транспортно машиностроене , тежка химия и нефтохимия, външната търговия , банковото дело и агро-промишления комплекс; създаде условия за стремително понижаване на вътрешното потребление и допринесе за загубата на външните стокови пазари; предизвика трагичен за местния малък и среден бизнес конкурентен сблъсък с евтините и "субсидирани" западни стоки и услуги; декриминализира редица стопански и валутни престъпления, като с това откри пътя на криминалната приватизация и разграбването на общонародната държавна собственост!

2. През пролетта на 1989 година английският икономист Джон Уилямсън въвежда термина  "Вашингтонски консенсунс", включващ десет специфични препоръки за икономически политики, обединени в „стандартния" пакет от реформи за развиващи се страни в Латинска Америка, предлаган от базираните във Вашингтон институции: МВФ, СБ, Министерството на финансиите на САЩ, фондация "Херитидж", института "Брукингс" и ФРС на САЩ .

През семтември 2004 година на среща на Световна банка в Барселона 16 видни световни икономисти, сред които и нобеловите лауреати Пол Кругман и Джоузеф Стиглиц, заявяват , че "тясното тълкуване на принципите на макроикономическата стабилност, вътрешната либерализация и откритостта по отношение на международната търговия са ГРЕШКИТЕ на "Вашитгноския консенсус"... И още: "...по-справедливите общества предлагат на своите граждани повече обществени блага, повече социална подкрепа, повече социален капитал...".

Ето за това става дума! Невероятно, но още преди 13 година, вече деградиралата българска политическа класа, ако критически се бе вслушала в съветите на знаещите и ако е имала поне малко съвест, срам и интелект, е можела да предприеме действия, които да коригират модела на развитие на страната, като публично се откажат от безумието на плана Ран–Ът. Но не би!

3. Септември 2017 г. Днес, когато не само практическият опит на Китай, започнал още през 1979 година своя успешен път от социализъм през капитализъм и отново към социализъм с китайска специфика, но и признанията на "големите началници" от "Вашингтонския консенсус" ни дават основание да констатираме, че нашите пишман–политици, икономисти, финансисти, журналисти, политолози и социолози все още нямат куража да се изправят и ви-соко да кажат за реализирания модел на развитие на днешна България:"Царят е гол, господа!"

В публикувания през семтември т.г. Доклад на Кон­фе­рен­цията на ООН за търговия и развитие (ЮНКТАД) се отбелязва , че "...налаганата от различни организации, в т.ч. МВФ, "хиперглобализация" е тясно свързана с разпространяването на неравенство и несталбилност в световната икономика. В тези условия светът се сблъска с недостиг на производствени инвестиции, нестабилна заетост на населението и отслабване на системата за социално осигуряване". Според анализаторите на ООН, "посочените проблеми са вече с хроничен характер за много страни по света".

Управлението за независими оценки (Independent Evaluation Office, IEO) на МВФ в свой Доклад отбелязва: "МВФ е приемал прибързани решения, които са довели до твърде оптимистични икономически прогнози... "...МВФ не е съумял да адаптира (!!??- б.м.) своите препоръки за фискална и монетарна политика към конкретните условия, характерни за различните страни...".

Давадесет и осем години европейска България върви по грешен път! Чиновниците от различните по цвят правителства дълбоко са заровили главите си в пясъка, а когато ги показват, то те повтарят като папагали едни и същи бюрократични дитирамби, възхваляващи брюкселското евроатлантическо статукво.

В цялата тази история има и нещо положитилно. Това, че държавата и властта в процеса на деградацията си са достигнали своя феодален максимум е добре, защото на практика това означава, че целта, стояща пред тях, е постигната и би следвало да започне нов цикъл. Този нов цикъл може да продължи с деградация, но може и да възобнови развитието. Днес, за разлика от 89-та година, шансът е различен, и той не е в полза на сега действуващия проект. Същественото е, че единствено само управлението се свлече до феодалното си ниво на развитие. В същото време преобладаващата част на нашето общество остана на своето индустриално ниво на развитие, изповядваща индустриалната идеология в двете ѝ версии – социалистическа и либерална. Едновременно, с голямо съжаление отбелязваме, че между властта и народа като цяло настъпи пълен мирогледен дисбаланс. Този факт сродява обстановката у нас с тази в САЩ. Но докато тук е налице пълно разминаване между властта и обществото , то в САЩ обществото е разделено между симпатизантите на стария патриархален мироглед от епохата на европейския феодализъм и привържениците на сменилия го съвременен индустриален мироглед. Това е причината при тях сблъсъкът да не е само политически, но и обществен – състояние като пред гражданска война.

Бъдещата власт в България, водена от присъщия ѝ конформизъм, ще се стреми да следва познат и донесъл ѝ много персонални благини досегашен курс. Но обществото няма да се съгласи с тази втръснала до болка демагогия ! Вече за всички е очевидно, че в страните, където няма природни и финансови ресурси, няма производство, няма наука и високи технологии, глобализацията влоши кардинално живота на гражданите. Така неусетно, но неотвратимо един въпрос става първостепенен: "Кой е виновен?" и, естествено, отговорът е обективно ясен: "Властта и чиновниците!"

Това ще е началото на вътрешната политическа криза. Тя, вероятно, ще е от технически характер, защото у нас, както и в болшинството страни с подобни проблеми, няма адекватно на съвременните условия интелектуално подсигуряване на подобни исторически процеси. След като Франсис Фукуяма през пролетта на 1989 година обяви, че е дошъл краят на историята, всички вкупом решиха, че няма никакъв смисъл да се финансират научните изследвания в областта на философията, политикономията, и най-вече обществознанието, което доведе до закриване на научните институти и катедри по тези дисциплини. Днес единици са държавите в света, за съжаление, сред тях не е България, които да се занимават задълбочено и научно с въпросите на бъдещото развитие на човешкото цивилизация, а за домораслите български политически партии тази тема въобще е Terra incognita.  Това е и причината хората с будна съвест непрекъснато да се сблъскват с трудно решимите проблеми за консолидацията на обществото в името на обща и полезна за болшинството от гражданите национална кауза!

Но липсата на нова, работеща идеология няма да спаси политическата класа от задаването на следващия въпрос: "Какво да се прави?", като отговорът е предварително и обективно ясен: "Да се смени цялата политическа класа!" И не е от значение колко пъти тази власт ще бъде сменявана, защото при всички случаи, в крайна сметка, след натрупания си отрицателен опит, обществото ще даде доверието си на онези, които му предложат достижим и позитивен "образ на бъдещето" и хората ще гласуват доверие на политици с доказани способности да поведат народа към постигането на това бъдеще.

С реални действие, а не с празни обещания!

Мирогледният дисбалнс в обществото може да се проточи дълго само при положение, че властимащите разполагат с излишък от ресурси. Когато "баницата" за разпределяне намалее драстично, то "арогантните" ще загубят интерес към властта, по простата причина, че политическа класа разглежда статута си само като източник на сериозни доходи. А ако упражняването на власт започне да носи на чиновниците единствено проблеми, то желанието им да запазят управленските си "столове" моментално ще се изпари и мисълта им светкавично ще се пренасочи към отдавна подготвяното "пътуване" до вече обурудваните "резервни европейски и презокеански бази".

Глобалната политико-икономическа криза настъпва и идва времето, когато хората ще останат насаме с проблемите си. Крайно важно е в такива моменти всеки да има възможност да се докосне до алтернативни на предлаганите от "банкстерите" и техните "говорещи глави" тези. Идва времето, когато единени във вярата си и единни в действията си ще трябва да отвоюваме отново суверинитета си, да видим колко сме, да протегнем ръка към верните си исторически приятели и заедно да започнем строителството на нов "завод на живота, с яки бетонни стени". Трябва ни Нов обществен договор (НОД), който да определя отношенията на обществото с държавата в качеството ѝ на управленска структура. Този законодателно регламентиран документ, който ще задължава гражданите да спазват законите на страната и да си плащат данъците, трябва безусловно да вменява в дълг на държавата гарантирането на националната и лична сигурност, справедлив съд и изпълнението на фиксирани за съответния управленски мандат средноевропейски числови показатели за качеството на живот на нацията, както и съществуването на повсеместен граждански контрол, вкл. и чрез провеждането на местини и национални референдуми по всички наболели въпрос с използуването на най-високи и иновативни цифрови технологии.

С други думи, всеки гражданин трябва да познава законите и правата си, за да може да ги защитава. Законите трябва да бъдат логични и прости, гарантиращи изпълнението на поетите задължения и от двете страни, а не да работят единствено за защита интересите на "свързаните" с властта "групи" от "инициативни" субекти и лица. При подготовката на НОД инициативните групи трябва най-отговорно да се заемат с осмислянето на завладяващите света актуални неокомунистически идеи и решения, изчистени от грешките на XIX-тии XX-ти век и практически реализиращи се в социалистически Китай, способни да помогнат на човечеството да създаде проект, който да го спаси от деспотизма на световните "финансисти" и "банкстери" и от безкрайната алчност на транснационалните корпорации и компании.

Нужно ни е движение "напред" и "нагоре", без да ни впечатлява воя на антикомунистите и псевдодемократите, защото техният шанс да направят нещо добро за България тотално се провали ! Двадесет и осем години стигат!

За успеха на това дело не се изискват кой знае какви усилия – необходими са съдържателни обсъждания на различни форуми, включително и в социалните мрежи, където критически да се разработват всички съставки на класическия марксизъм, а с неговия инструментариум да се анализират успехите и провалите на неолиберализма, създавайки последователно и упорито ново, отговарящо на съвременните предизвикателствата политикономическо учение, а след което ще дойде времето и на апостолите – организатори на гражданството.

Такъв осмислен и ангажиращ избор е по силите на истински личности! Светът се задъхва за интелектуалици, пред които и времето на големите възможности, и времето на големите надежди отворят вратите си за да ни дадат шанса с уверена крачка да навлезем в полицентричния свят, за да градим заедно нашия "Нов планетарен ред"!

P.S. А ти, който четеш тези редове, истинска личност ли си или предпочиташ да служиш на апологетите на "васалния конформизъм" и "Златния телец"?

Ако се чувствуваш истинска личност и си готов за битка, то дай знак!

твой Георги Вацов


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели