/Поглед.инфо/ В края на изтичащата 2014-та година, в която политическият развой у нас достигна непознати висоти и дълбини, превръщайки се в пълен театър на абсурда, реших да си опресня познанията за понятието „държава”. Няма да ви обременявам точно по празниците с определения и теории от Платон и Конфуций, през Макиавели и Русо, до Спенсър и Маркс, но систематизирах накратко няколко опорни точки в търсене на отговора – на кои определения и квалификации отговаря сегашният статут на нашата Република България в качеството й на държава. И се получи следната картинка.

Ето нещата, които би трябвало да имаме, но очевидно нямаме:

  1. Нямаме собствена армия, гарантираща националната сигурност.

  2. Нямаме охрана на границите от набезите и нахлуването на чужди племена.

  3. Нямаме действаща икономика.

  4. Нямаме работеща индустрия и селско стопанство.

  5. Нямаме суверенна външна и вътрешна политика.

  6. Нямаме независима съдебна система.

  7. Нямаме адекватно образование и култура.

  8. Нямаме реално здравеопазване.

  9. Нямаме социална политика.

  10. Нямаме държавна политика за съхраняване на национална идентичност.

  11. Нямаме гражданско общество.

  12. Нямаме религиозни и морални ценности във функционирането на общността.

За сметка на това обаче, паралелно и като следствие на горните неща, си имаме:

  1. Имаме НАТО и американска армия, която управлява незначителните остатъци от българската такава.

  2. Имаме десетки хиляди нелегални пришълци.

  3. Имаме чужди икономически монополи, компании и търговски вериги, чийто печалби осигуряваме доброволно срещу оскъдно и мизерно заплащане.

  4. Имаме полуразрушени заводи и пустеещи плодородни земи, които вече се изкупуват от чужденци. Българската държавна железница е пред закриване.

  5. Имаме президент и правителство, които изпълняват безпрекословно, единствено и само повелите на Берюксел и Вашингтон.

  6. Имаме корумпирана съдебна система и поръчкова/бездействаща прокуратура.

  7. Имаме разбита образователна система и унищожена култура, компенсирани с чалга.

  8. Имаме болно и измиращо местно население.

  9. Имаме подложени на тотален геноцид пенсионери, деца и млади хора, за сметка на изхранването на паразитиращото циганско население, а вече – и за сметка на издръжката на нелегалните имигранти.

  10. Имаме успешно подменена национална идентичност, в която българският етнически фактор доброволно се е съгласил да бъде асимилиран от циганския такъв и да му служи, а вече е приел да обслужва и прииждащите от юг племена, които са основно мюсюлмани, с разнообразен етнически и расов произход.

  11. Имаме наченки на гражданско общество, което функционира виртуално във Фейсбук е там протича както целият публичен дебат, така и ожесточената борба за съдбата на държавата.

  12. Но най-вече – имаме евроатлантически ценности, в името на които нямаме и имаме горните неща.

Всъщност, къде видяхте наличието на държава?

Извинете, но аз мисля, че говоренето оттук нататък за България като за суверенна държава е не просто смехотворно и неадекватно на фона на историческите реалности, а е по-вредно и от самите реалности. Осъзнаването на статута ни на периферна колония от Четвъртия свят и като следствие на това – неговото официално приемане от всички индивиди, включително бъдещото му публично легитимиране от управляващата колониална администрация и институциите, могат да бъдат първата стъпка към дефинирането на статуквото и съобразяването с волята на суверена, тоест на народа, както и на излъчените от него лидери. Наистина, не виждам къде е проблемът да се признаем официално за колония, щом това е волята както на населението в географската територия България, така и на управляващите, които са законно избрани от населението. Официалното обявяване на колониалния ни статут би успокоило значително общественото напрежение, излишните политически катаклизми и безкрайните дебати в казионните медии и социалните мрежи. Така или иначе, на нещо повече от този статут ние като население не сме способни и потенциалът ни за създаване на суверенна държава е исторически невъзможен и обречен, тъй като желание за такава няма, особено като се има предвид суровата и непредвидима геополитическа действителност.

Аз наистина не виждам в какво се изразява драмата да се признае обективната историческа истина, и оттук нататък да се опитаме заедно да подобрим статута си на колония, в рамките на позволеното ни от Метрополията (САЩ-ЕС).

Това е по-разумно, отколкото хабенето на жизнената ни енергия за една съмнителна и абстрактна виртуална кауза, която отдавна е пердута.

А и току виж, обединени като един в послушанието и чрез заявяване на едно по-директно стратегическо желание за пълно и съзнателно колониално поведение, успеем да си извоюваме статут на колония от Третия свят, което все пак би било някакво постижение като евентуален бонус за отличници.

Не е справедливо само Плевнелиев, Борисов, Кунева и сие да вършат тази работа.