/Поглед.инфо/ Днес, 6 февруари, ми се случи телевизионна вечер и гледах най-позорното издание на „Още от деня” с Димитър Цонев. Трима журналисти, единият от които дори от квотата на Президента в СЕМ, избълваха такова огромно количество проамериканска и антируска помия, че надминаха дори и bTV в поголовната промивка на мозъци. Мария Стоянова, пълно копи-пейст на своя ментор Плевнелиев и изпаднала в някакво невъздържано словесно изтъпление с шлифования си американски акцент, беше готова да обяви война на Путин, ако имаше тази реална възможност. То не бяха хвалби на хунтата в Киев, на Меркел, на Германия, то не бяха клетви по Владимир Владимирович (както го наричаше Чавдар Стефанов), който бил виновен за смъртта на повече от 5000 невинни жертви, и който, видиш ли, все пак не трябвало да се отъждествява с руския народ, според мъдрото обобщение накрая на Петко Георгиев.

Така ли?! Я виж ти!

За сведение на синия и „реформиран” журналист, президентът Путин бележи абсолютен рекорд на подкрепа от над 83% през цялото време на украинската криза, така че има пълно тъждество на лидер и народ, господа журналисти. За разлика от България например, в която подкрепата за президента бележи рекорд на Гинес с под 10%. Всъщност, извинявам се, че обидих малкото останали журналисти в България, като нарекох така бесните русофоби, които ошашавиха даже водещия Димитър Цонев със своите истерични изтъпления по повод посещението на Меркел и Оланд в Москва.

Върхът на всичко беше потресаващото заключение на Петко Георгиев, че десетки хиляди бесарабски бежанци щели да ни залеят, ако войната се разрасне. Каква трагедия! За нашите кръвни сънародници, за българите, няма място в днешна България. Има място само за прииждащите ислямски тълпи от Близкия изток, Азия и Африка, но за родните ни братя от Южна Украйна място няма.  Така е наредила нашата пътеводна звезда ЕС, която от своя страна спазва командите на своята пътеводна звезда САЩ.

БНТ дължи извинение на своите зрители за това безумно и тенденциозно издание на „Още от деня”. Националната телевизия се изяви като американска и германска такава, дори като украинска национална телевизия, но не и като българска. При положение, че огромната част от българския народ заявава твърдо отрицателното си отношение към икономическите санкции и евентуалната бъдеща война на НАТО срещу Русия, това телевизионно предаване беше срам и позор не само за наричащата се „национална” медия, но и за журналкистиката като цяло. Поръчката блесна толкова жалко и елементарно, че беше унизително да се гледа.

Питам се, какво ще говорят утре същите гости в студиото, ако тази нощ се окаже, че Меркел и Оланд са си стиснали ръцете с Путин и са се договорили за децентрализация на Донбас? Какво ще кажат, ако се окаже, че разломът по оста Париж-Берлин, от една страна, и Вашингтон-Лондон, от друга, се е задълбочил? И че Европа май е против въоръжаването на Украйна от САЩ? Какво ще говорят тогава? Все пак срещата продължава в този нощен час и резултатите ще бъдат ясни сутринта. Как ще се извъртят тогава нашите гости-журналисти в националната БНТ? А ако допуснем обратното – ЕС и САЩ останат единни в позицията си срещу Путин и в подкрепа на Порошенко, това ли е щастливото събитие, което всички очакват в България и в Източна Украйна? Това ли е изходът за хората на Луганск и Донецк, които дават живота си в името на своята кауза – да се защитят себе си и децата си от фашисткото правителство в Киев?!

Добре, че беше изданието на Панорама по-късно вечерта, което, без да има особена заслуга от страна на водещия Бойко Василев, се получи за голям шок и на него самия като съзаклятие на изживяващи внезапен катарзис събеседници и на истинско говорене между д-р Тренчев, проф. Константинов и Корнелия Нинова. Даже казионният събеседник в компанията – министър Вучков, се почувства длъжен да влезе в общия тон и да даде вид на човек, който сякаш за първи път в живота си чуваше Истините.

Тримата участници в Панорама разбъркаха котела пред изумения поглед на водещия и говореха като хора, които осъзнават, че сме стигнали до тази критична точка в националното си падение, в която или ще се обединим като народ, или ще загинем завинаги.

Нещо се случи тази вечер. Един дух излезе от бутилката. Запомнете това.

И утре след срещата в Москва си го спомнете.

Ако забравите – аз ще помня.

Вместо вас.