/Поглед.инфо/ Тъжно.
Наистина тъжно…
ВМРО реши да остане зад витрината на бутиковия патриотизъм. Красиви носии, развяващи се знамена, отбелязване на годишнини от исторически и военни събития, поднасяне на венци пред паметниците на бойната слава, просветителски събития във възрожденски дух, артикулиране на образа на врага в лицето на Турция, гневни слова срещу циганите.
И толкова.
ВМРО реши да остане в историята.
Може би намерението беше друго – да яхне гребена на вълната с новата политическа сила, да я превърне в своята ракета-носител.
Глупав и отчаян ход. Привидно – абсурден и нелогичен. Но може би добре обезпечен.
Сделката изглежда перфектна – ВМРО изтъргува своя патриотичен облик и дух. А това беше най-нужният пълнеж за пръкналата се изведнъж политическа сила на Бареков. Един набързо надут политически балон трябваше да се налее освен с пари, и със съдържание. А какво по-хубаво от умерения национализъм на ВМРО и неговите червено-черни знамена. На Бареков му беше нужна историческа визия. И той си я купи.
Това, което не можа да си купи, просто го преписа – Волен се беше погрижил да публикува своя План Сидеров. Удобен, лесен и евтин начин за сдобиване с идеология.
Така патриотичната визия и съдържанието бяха осигурени. А с тях – и определено количество патриотичен електорат. Четите на ВМРО, плюс разочарованите и колебаещи се атакисти. Дотук чудесно.
Последва поглед вдясно. Евроатлантизъм, туй-онуй. Какво да се измисли набързо – освен един оригинален американски генерал. При това не кой да е. А самият Уесли Кларк – разрушителят на Югославия. Същият, който бомбардираше болници, училища, църкви, телевизионни кули. Това малко не се връзваше с патриотичната визия, ама карай – воеводите нямаха нищо против. Замълчаха си чинно и свиха знамената пред натовския генерал. Пък и генералът вече ухаеше различно – на Шистов газ.
Така бяха осигурени някакъв брой евроатлантически гласове.
В този момент срамът на ВМРО прерасна в позор.
Четите се надигнаха. Това, че бяха станали част от продукта на ДПС - някак си бяха преглътнали със стиснати зъби. Издържаха на хулите и подигравките. Как – те си знаят. В крайна сметка преглътнаха и генерала. Воеводите някак си ги укротиха. Но редиците им оредяха…
А новият политически субект продължи с размах полета си в политическия небосклон.
Нисшите духом бяха осигурени отдавна – турнетата си свършиха работата с културна програма и художествена гимнастика. В движение беше забърсан един журналист-милиционер, който драматично се присъедини в ефир към общонародното движение.
С Гергьовското агне в последния момент се завърши декора на политическата трапеза. За допълнителен ефект и намек с мургав оттенък последва снимка с кебапчета и кюфтета на скара.
И точно когато всичко изглеждаше перфектно завършено, геният без цензура се сети – изпуснал беше лявото и комунистите. В тяхна чест обяви курс към връщане на Народната република.
Толкоз.
Повече няма накъде.
Пародийният политически продукт на българския Франкенщайн беше сглобен светкавично и завършен за няколко месеца. Без цензура.
Цялата сбирщина в този нелепо съшит и карикатурен политически труп вече е ясна. Странна армия тръгна към Брюксел – събрана от кол и въже.
Едно не стана ясно – коя е всъщност общата идея, освен репетиция за ново парламентарно трио през септември. Златният пръст на Волен се оказа най-продуктивният мит, най-успешната стръв и най-желаната цел в българското политическо пространство. Толкова желан, че решиха да му го вземат.
Сценарият е написан. Актьорите са на филмовата площадка. Масовката и статистите – също.
Българският народ беше призован да изиграе поредната статична роля.
Този път го призоваха и воеводите.
Тъжно…
Не видяха тъжната истина – няма кой да развее високо хоругвите и знамената.
Защото знаме със свито сърце се не вдига…
И песен със свито сърце се не пее…
Народът извърна очи от воеводите под цензура.
Тъжно е, че те ще го разберат последни.
На 25 май през нощта.
