/Поглед.инфо/ Какво ли не може да се прочете из интернет и някои медии, колчем стане дума за "шумкарите". Любима дъвка на днешните "демократи" са унищожителните нападения на партизаните над мандрите, представени с присмех и високомерие например така: "Като социална общност т.нар. партизани, по-точно "шумкари" са дъното, утайката на тогавашното общество - сбирщина от крадци, безделници, лумпени и шмекери. Основното им занимание, когато не се тъпчат с откраднати от мандри и стада храни, е да бягат презглава от преследващите ги полицейски, жандармерийски или армейски отряди".

А всъщност унищожаването на храни в мандрите е част от борбата срещу хитлеристите, чиито войски се изхранват и от България по време на войната. Нека напомним, че на 1 февруари 1941 г. е подписана "Спогодба между българското и германското правителство за финансиране и снабдяване на германските войски в България" (т.нар. спогодба Нойбахер). Според нея и споразумението между Българската народна банка (БНБ) и Главното управление на кредитните каси на Райха в Берлин, двете страни се договарят БНБ да предоставя необходимите суми в левове за покриване нуждите на германските войски в България. Всички разходи по пребиваването на немските войски в България се поемат от българския бюджет. От февруари 1941 г. до септември 1944 г. те изтеглят от БНБ 7,039 млрд. лв.!

Германците опоскват всичко, мярнало се пред очите им, снабдявайки се с хранителни продукти от България. Изпращат всеки ден храни и в родината си, където недохранването става всекидневие. Има данни, че към Германия в някои дни пътуват около 200 хиляди колета, често с дълготрайни млечни продукти. Целта на партизанските акции в мандрите е унищожаването на храните, предназначени за германците и събирани стриктно от органите на правителството.

Колкото и малко да са, съществуват сериозни исторически изследвания по тази тема. Автор на едно от тях - "Партизански акции в мандрите" (публикувано в сб."Векове", изд. "Народна младеж", 1972 г.), е позабравеният днес историк, икономист и финансист Давид Коен, който е навлязъл изключително задълбочено и добросъвестно в темата. Оказва се, че нападенията над мандрите стават изключително сериозен проблем за монархофашистката власт по време на Втората световна война, с който тя, въпреки предприетите панически действия, така и не се справя. Млечните продукти поради своята дълготрайност и качества са стратегически храни и стотици тонове от тях потеглят за Източния фронт и изгладнялата до немай къде Германия. Този пладнешки грабеж е силно ограничен именно поради "кокошкарските" акции на българската съпротива, които са един скромен принос към победата на съюзниците във войната срещу Хитлер. Съдете сами по документите, издирени от Давид Коен, откъси от които публикуваме днес.

Из сборника „Векове”, очерци, спомени, документи из тринадесет вековната българска история изд. „Народна младеж”, 1972 год.

Писмо на трънското държавно агрономство до Министерство на земеделието за провала на нарядите за масло поради заплахи от партизаните

Трън, 6 ІХ. 1943 г.

Донасям на почитаемото министерство, че през месец август не можа да се събере нито килограм масло в поверената ми околия. Причината се крие в това, че нито едно служебно лице в общината не смее да събира [масло] поради свободното движение на шумци, които предупреждават както стопаните, така също и служебните лица, че който събира или предава масло ще бъде убит. А досега се извършиха редица убийства в околията, както се подпалиха и три общини.

Околийски агроном: (п) не се чете.

Из протокола на правителствената комисия за обезщетяване на млекопреработвателите, пострадали от партизански акции

15.Х. 1943 г.

1.Млекопреработвател Рангел М. Тодоров от с. Власи, Царибродско, за млекопреработвателното заведение в с. Присян, Пиротско - 767 000 лв….

7. Млекопреработвател Кредитна кооперация „Съзнание” в с. Шейново, Казанлъшко, местност „Кара-мандра”, Казанлъшко – 32 775 лв…

13. Млекопреработвател Захари Тодоров Николов от с. Гара Пирин, Св. Врачко, за млекопреработвателното заведение в землището на гр. Св. Врач, местност „Башлийца” – [Нападната на 17. VІІІ. 1943 г. Не са признати щети поради укриване на част от млечните произведения след нападението, нередовно водене на отчетните книги и продажбите на черна борса]

14. Млекопреработвател Георги Дечев от гр. Карлово, за млекопреработвателното заведение в с. В. Левски, местност „Чукур мандра”, Карловско – 372 553 лв….

20. Млекопреработвател Кредитната кооперация „Любаш” в с. Лялинци, Трънско за млекопреработвателното заведение в с. Лялинци, Трънско – 95 730 лв.

[общо] 2 821 842 лв.

Из доклада от министра на земеделието до Министерския съвет относно обезщетяването на млекопреработвателите, пострадали от партизански акции през 1942 г.

18.ХІІ. 1943 г.

Господине Председателю,

През нощта на 11 срещу 12 октомври 1942 г. няколко добре въоръжени родоотстъпници – саботьори са опожарили балканското млекопреработвателно заведение (мандра) на кредитна кооперация в с. Черничени, Карловско. Вследствие на този пожар е изгоряла цялата постройка, заедно с намиращите се в нея инвентар и млечни произведения (около 3600 кг. кашкавал и 630 кг. масло).

Вредителски действия от тоя род не бяха отбелязани дотогава у нас. Поради това млечните произведения са били оставени на съхранение в самото млекопреработвателно заведение, където трябваше да се държат до започването на студовете, когато обикновено се извършва и тяхната продажба. Така се постъпваше до тази година с производството на почти всички балкански млекопреработвателни заведения, тъй като естествените условия на балкана са твърде благоприятни за правилното съхранение на кашкавала.

Идеята за предпазване на производството на балканските млекопреработвателни заведения от посегателството на нелегалните се породи след споменатата случка, а нарежданията за пренасянето на същото на сигурно място: хладилници или други складове се дадоха едва през втората половина на м. юли т.г.

Нанесените през настоящата 1943 г. върху млекопреработвателните заведения вследствие на вредителски действия са обезщетени от изравнителния фонд на цените въз основа на публикуваното в Д.В., брой 193 от т.г. 52-ро постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 24 август, протокол № 117. Понесените, обаче, от Кредитната кооперация в с. Черничени, Карловско, вреди и щети не може да бъдат изплатени по силата на това постановление, тъй като опожаряването на нейното млекопреработвателно заведение е извършено не през 1943 г., за която година е валидно въпросното постановление, а през 1942 г.

Предвид на това, намирам, че ще бъде разумно и целесъобразно ако се вземе решение за обезщетяване на Кредитната кооперация в с. Черничени. С този акт би се внесло успокоение и повече вяра в държавата между скотовъдците в с. Черничени и околните села. По този начин същите ще бъдат импулсирани към по-добросъвестно изпълнение на възложените им наряди по млекодоставянето…

Като ви докладвам горното, моля, господине Председателю, да занимаете почитаемия Министерски съвет, който ако одобри да приеме следното Постановление…

Министър на земеделието и държавните имоти

(п) Д-р Ив. Бешков

Из преписката на Министерството на земеделието с дирекция Гражданска мобилизация за закриване на застрашените от партизаните мандри

18.V. – 10. VІ. 1944 г.

1. Министерство на земеделието до Дирекция Гражданска мобилизация

Надпис върху писмо № 2561 от 18.V. н.г. на Околийския агроном, с което се съобщава, че поради страх от „шумци” стопаните в много населени места не искат да носят мляко в млекопреработвателните заведения.

№ 6371/30. V. 1944 г.

Министерството е на мнение, че в този случай, както и във всички други случаи, където млекопреработвателните заведения са силно застрашени от вредителски действия, трябва да се дадат на стопаните млекопроизводители наряди за предаване на предвидените по т. 83 от Наредбата количества домашно сирене или масло. В противен случай рискуваме да не получим нищо от тези силно застрашени райони. Моля съобщете вашето мнение.

Началник отдел: (п) Д. Николов

2.Дирекция Гражданска мобилизация до Министерство на земеделието

10.VІ. 1944 г.

На № 6371. Дирекция за гражданска мобилизация не е съгласна със закриването на млекопреработвателните заведения в застрашените от вредителски действия на нелегални комунистически части млекопреработвателни райони. Последните ще трябва да функционират и изпълнят определените им наряди млечни произведения.

Държавата е взела необходимите мерки и няма да допусне горните чети да внасят смут и разстройство при изпълнението на плана за млекопреработването.

Стопаните от посочените горе млекопреработвателни райони да се заставят да изпълняват задълженията си по Наредбата за ползуване на млякото.

Полковник – Началник щаба (п) Антонов

Из протокола на околийската комисия в гр. Берковица за разформироване на мандра поради партизанско нападение

Берковица, 19. ІV. 1944 г.

Днес 19 юни 1944 год. в гр. Берковица присъстващите: околийски управител Борис Панчев, околийски агроном Васил Филипов, околийски ветер. лекар д-р- Д. Русинов, окол. комисар по снабдяването Михаил Ив. Ганчев… се събра за вземане решение и даване мнение по отношение протичане млекопреработката в околията след станалото произшествие с мандрата в с. Черешовица, Берковско. Комисията след като констатира:

1.Че през нощта на 17/18 юни т.г. към 21 часа група нелегални са нападнали балканската мандра н с. Черешовица в м. „Деленица”, Берковско, като са заграбили и унищожили млечното производство от 50 големи и 13 малки пити кашкавал, общо към 450 кг. кашкавал, 20 кг. мандраджийско масло, 100 кг. извара, 250 кг. подсирено мляко, както и унищожили всичкия мандраджийски инвентар и опожарили самата сграда…

2. Че такава съдба са имали мандрите и в селата Смилоци,

Царибродско и Горни Криводол, Годечко…

3.Че риска да бъдат заграбени и опожарени останалите балкански мандри, а именно: Берковска, Клисурска, Заноженска, Дълги-Лъкска и Говежденската е открит и явен при което ще се загуби не само завареното производство, но ще бъдат унищожени мандраджийския инвентар и самите сгради

РЕШИ

1. Разформирова се мандрата в с. Черешовица…

4. Да се даде мнение да се изпратят войскови команди, които да охраняват балканските мандри…

Из преписката на Министерството на земеделието с околийския агроном в Кюстендил

…2. Околийският агроном до Министерство на земеделието

8.VІІІ. 1944 г.

На № 8547. Донасям в Министерството, че загубите на кооперацията произлизат от нередовното или никак невнасяне на млякото от някои млекопроизводители в мандрата, а последната е задължена да стои на поста си и да работи, макар и с минимално количество такова.

Стопаните не внасят млякото поради заплахата от страна на нелегалните, които кръстосват околията по всяко време и заплашват със смърт неизпълнителите на нарежданията им. Освен това и общинската власт е загубила своя авторитет, като не е направила нищо от своя страна, за да измени картината.

Кметовете и секр. бирниците са повече в градския център и само от време на време прескачат до общините си, не смеейки да пренощуват в село и да съставят актове по млекопреработването, защото последното се следи най-зорко от нелегалните.

Това е причината за малкото изпълнение % от наряда и като последица от това кооперацията ще понесе загуби.

Донасям, макар че ви е известно, че досега са унищожени от нелегални в околията 7 мандри, които не работят.

Околийски агроном: (п) Милошев

Из Окръжно на Министерството на земеделието до областните служби по земеделието за преместване на мандрите, охраняване на млечните произведения и пр. в застрашените от партизаните райони.

Поверително! Бързо! 7.VІІ. 1944 г.

В последно време някои млекопреработвателни заведения бяха обект на вредителски действия от страна на нелегални. Производството на тези млекопреработвателни заведения беше ограбено, инвентарът унищожен, а на някои от тях и сградите бяха опожарени.

Като се има предвид това, ще трябва да се вземат веднага всички възможни мерки за запазване главно на произведените млечни продукти и инвентара на заведенията в застрашените райони. За тази цел може да се препоръча напр. следното:

1. Ако е възможно да се премести самото млекопреработвателно заведение в някое по-безопасно място;

2. Готовите млечни произведения да не се държат в млекопреработвателните заведения, а да се пренасят за зреене и съхранение в по-безопасни места;

3. Излишен инвентар също да не се държи в заведението, а да се пренесе веднага на безопасно място.

На заинтересованите млекопреработватели ще трябва да се изтъкне, че няма да се плащат обезщетения за причинените им вреди и загуби щом се установи, че те не са изпълнили своевременно нарежданията на властите за предпазването на млечните произведения и инвентара от вредителски действия.

Началник на отдела: (п) Д. Николов

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели