/Поглед.инфо/ Константин Муравиев е роден на 5.03.1893 г. в Пазарджик. Израства под грижите и влиянието на вуйчо си Александър Стамболийски. Завършва Френския Институт за висши науки в Цариград. Заема отговорни постове в правителството на Стамболийски. Два пъти е министър и един път министър-председател, три пъти е свалян от власт от едни и същи хора - от кръга "Звено". След 1944 г. е осъден на доживотен затвор, лежи с прекъсвания по затвори и лагери до 1961 г. Умира на 31.01.1965 г.

В спомена си Муравиев описва първия си разговор с проф. Александър Цанков - за това кой убива министър-председателя Александър Стамболийски и кой избива десетки хиляди българи след 1923 г. 

Из спомените на Константин МУРАВИЕВ "Събития и хора" (под редакцията на академик Илчо Димитров)

Един ден през 1935 г. дойде при мен адвокатът Груйо Павлов, мой познат от войната и личен приятел на Ал. Цанков.

- Натоварен съм - разказва Павлов - с една приятна за мен задача. Бай Александър Цанков желае да се срещне с теб лично. Ако си съгласен, аз ще уредя срещата у мен, защото там е най-удобно.

...На другия ден в 9 ч. вечерта бях у Груйа Павлов. Той беше в официални черни дрехи. Съпругата му беше приготвила на една маса закуски като за прием. Цанков беше седнал прегърбен в един дълбок фотьойл, с двете ръце събрани под носа, и ме гледаше изпитателно под вежди. Той стана с мъка, когато се приближих. Груйо Павлов ни запозна. Цанков изпрати домакините да си легнат и им каза, че сам щял да заключи вратата, като си отива.

Останахме сами. Измина една минута в мълчание. Чаках той да заговори. Най-сетне Цанков каза:

- Исках да се видя с вас. Нас ни делят толкова много неща, че е необходимо да се обясня пред вас. Писано е много, говорено е още по-много - повечето публично. Не всичко е истина. Всеки пише и говори, както му е угодно. Аз съм замесен в много работи, а в други ме замесват без никакво основание. Станах изкупителна жертва и за чужди грехове. Не отричам своята отговорност за 9 юни, но в кръга на моята дейност само.

След убийството на Греков през май 1922 г. ме намери полк. Иван Вълков, който бил председател на конспиративния Военен съюз. Дотогава аз не бях в течение на тяхното съзаклятие. Съобщи ми, че ръководството на Военния съюз се е спряло на мен за образуването на новото правителство, което щяло да се създаде, след като се извърши превратът за свалянето на земеделското управление. Всичко било готово. Датата щяла да бъде определена "отгоре". Дотогава аз трябвало да обмисля всичко - състава на новото правителство и неговата политика. Необходимо било да се явя пред Негово величество, за да ме види и ми даде евентуално някои упътвания. За тази цел да съм се обадел на Павел Груев, който щял да уреди срещата. Полковник Иван Вълков добави, че това патриотично дело заслужава да се подготви добре, като всичко се държи в пълна тайна. Затова само той щял да държи връзка занапред с мен. И наистина до преврата аз не видях повече царя.

Обадих се на Павел Груев, който ми каза да бъда постоянно готов за срещата. След две дена той ме повика към 4.30 часа следобед.

- След половин час - каза той - ще влезете в Зоологическата градина, ще вървите покрай лявата страна и като изминете около 20 крачки, ще видите малка врата, която не се заключва. Отворете я и влезте в Ботаническата градина. Вървете направо, докато стигнете една затворена беседка. Спрете и почакайте.

Точно в 5 часа аз бях на означеното място и зачаках. Беше минал половин час вече, когато се появи изведнъж царят отнякъде.

- Искали сте да ме видите, професоре, какво има?

Разказах му за разговора с полковник Вълков. Запитах го за някакви упътвания, преди да пристъпя към решения. Той беше в течение на всичко.

- Ах, да! Това е твърде интересна идея, която заслужава добре да се обмисли. Виждате ли, професоре, ще ни се наложи да излезем за малко извън рамките на закона и традициите, за да спасим страната. Днешните управници злоупотребяват с голямото доверие, което им дава народът. Ше трябва да се принудят да напуснат властта. Друго средство няма. Хора, които милеят за родината и са готови да се жертвуват за нея, са се спрели на вас да възглавите бъдещето правителство. Това за вас е голяма чест, но и голяма отговорност.

Той беше - продължи Цанков - смутен и говореше доста несвързано. Употребяваше много чужди думи, някои от които на език, непознат за мен. Затова ми беше твърде трудно да следя мисълта му. След това и той ми каза, че няма да може повече да ме вижда, затова Иван Вълков ще поддържа връзка с мен занапред. Пожела ми добър успех и изчезна навътре в градината, както бе дошъл, а аз се върнах по същия път незабелязано.

...Не подозирах, че партиите ще ми създадат толкова затруднения, които се явиха в началото на управлението. Освободихме водачите им от затвора, където заслужено лежаха. Отменихме всички закони, които ги обременяваха и бяха ощетили богатствата им. Възнаградихме военните и им възвърнахме всички права и привилегии. Партиите ни използваха всячески, но минаваха опозиция и ни злепоставяха. Още на 9 юни не можа да се развие никаква планомерна дейност. Целият конспиративен елемент стана фактор. И тези, които тогава нямаха никаква дейност, станаха властници. Всичко се обърна на стихия. Всички се впуснаха да си отмъщават и така започнаха изстъпленията. Други се обогатяваха. Още тогава почнаха да трупат всички отговорността върху мен. Аз трябваше да стана изкупителна жертва за чужди престъпления. Мярката за злодеянията носеше моето име: "кървавият Цанков, кръволокът Цанков, кървавият Цанков сговор" и т.н., а аз ви се кълна, че на съвестта ми не тежи нито един живот!

- Кой тогава заповядваше тези убийства - запитах.

- Убийствата се инспирираха и извършваха от няколко централи. Най-първо от "високо място", след това от Вълков и специалния му антураж от офицери екзекутори - Кочо Стоянов, Порков, Куцаров и др. от Конвента - тогава така наричаха ръководството на Военния съюз, чиито нареждания се изпълняваха в най-отдалечените гарнизони. ...Ръководството на Военния съюз не беше вече тайно. То се състоеше от Иван Вълков, Дамян Велчев, Христо Калфов, Кимон Георгиев, Никола Рачев, Славейко Василев, Иван Русев, генерал Лазаров, Г. Вълчев и Янко Стоенчев. Трети център беше Иван Русев, особено кръвожаден човек, заедно с неговата специално подбрана администрация. Четвъртият център бе ВМРО, чиито злодеяния са известни. Покрай тях действаха и отделни индивиди и се отдаваха безнаказано на убийства за забогатяване, за отмъщение или за задоволяване на най-долни страсти. От тези центрове излизаха всички убийства и злодеяния. Всеки от тях действаше самостоятелно, без да се счита обвързан с някакви задължения с правителството и законите.

- Вие къде бяхте тогава и какво правехте?

- Там е моят грях, че аз се държах пасивно и не реагирах. Слабостта ми бе тази, че нямах партия, нито приятели. Другарите ми от Народния сговор също бяха без никакво политическо значение и влияние.

- Можете ли да ми кажете кой заповяда убийството на министър-председателя?

- Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски. Убеден съм, че той е направил това по поръчение на царя. Той беше само едно оръдие на царя. Имах възможност да констатирам това. Той минаваше за добър топограф, но иначе нямаше никакви способности.

- Царят можеше ли да предотврати убийствата?

- С една дума, с един жест той можеше да предотврати всички убийства и своеволия. Той разполагаше с войската и с Военния съюз, както и с ВМРО.

Целта на моя разговор с вас тази вечер е да ви кажа, да ви уверя, ако щете, че аз не съм замесен в никакво убийство - пряко или косвено. Обвиненията, които ми се отправят, са голословни. Тези обвинения продължават да ме преследват и измъчват. От тях аз се разболях, станах нервно болен. Когато чуех насън, че минава по улица "Витоша" камион, аз се събуждах и изпадах в нервна криза. ...Когато научих, че Петко Петков е убит, аз изгубих съзнание, толкова бях нервно разстроен. По съвети на лекари занимавах се с котки и гълъби, но и това не помогна. ...Царят е толкова подъл, толкова коварен, така изкусно се прикрива, че мъчно може да се познае даже и от този, който работи с него. А при това е страхлив и бяга от отговорности.

...Цанков продължи да разхвърля отговорности, като нарече тогавашното управление "управление на неотговорни фактори". Почна да се повтаря. Най-подир ме запита какво мисля по всичко това.

- Вие определихте точно управлението си като такова на неотговорните фактори. Но това не е достатъчно. Защото сте един от авторите на 9 юни. А знаете, че всеки преврат влече след себе си гражданска война и безредици. Освен това вие сте министър-председател на това управление. Така вие мъчно можете да се отделите от общите отговорности. Слушах ви много внимателно и се мъчех да ви разбера, но не можах. Знаете, че убитите през ваше време са десетки хиляди и че този кървав поход на терор продължи години. Не виждам как можете да обърнете общественото мнение и да получите някакво снизхождение, освен с един голям смел жест - да се даде публичност на истината, на голата истина, независимо кого ще засегне тя. Обществото и историята ще ви разберат. Няма да жалите и "високото място", на което още не желаете да дадете истинско име. Знайте, че историята много работи прощава и забравя, но не и кръвта!

Беше късно - 1 часът след полунощ. Сбогувахме се без "довиждане". Прегърбен и сломен от големите си отговорности, той се изгуби в тъмнината, без охрана и без куче. Той беше психически болен човек и в криза на пълна депресия диреше облекчение на неспокойния си дух.   

Министър-председателят Александър Цанков и цар Борис III

Муравиев - втори вляво от царя  

Дума