/Поглед.инфо/ Богдан Филов - човекът отговорен за смъртта и страданията на хиляди българи и за позорното обвързване на България с Хитлер. Министър-председателят, който през декември 1940 г. внася в Народното събрание Закона за защита на нацията, въвел фашистките репресии срещу евреите у нас. Който на 1 март 1941 г. подписва присъединяването на България към нацисткия Тристранен пакт, а на 13 декември 1941 г. обявява война на САЩ и Великобритания. Който е начело на правителството, депортирало към нацистките лагери 11 000 български евреи от Македония и Западна Тракия през март 1943 г. Един от главните апологети на фашизма у нас, осъден от Народния съд и екзекутиран през февруари 1945 г. според неподлежащите на дискусия решения за незабавно наказване на главните виновници за фашизма, наложени на победена България от съюзниците победители. Присъдите на Народния съд изиграха огромна роля на мирните преговори в Париж през 1946 год., за да не бъде България териториално разпокъсана отново. През юни 1996 г. Върховният съд на "демократична" България, под давлението на главния прокурор Иван Татарчев, отмени присъдата, с което де факто се оневини фашизма.     

Филов е арестуван в Чамкория, но как е станало това нямаше да знаем без разказа на Иван Пауновски. Този писател, преводач и литературен критик с непреклонна гражданска позиция е почти непознат днес, но само допреди 30 години бе сред безспорните авторитети в българската литература. Книгата му "Възмездието" е една от първите за Народния съд, през далечната 1971 г. тя бе посрещната с огромен интерес, макар да е доста неудобна и за чуждите, и за своите. Говори се, че лично Тодор Живков се намесва, за да бъде разрешено отпечатването й. Но както сам пише по-долу авторът, той не всичко е включил в разказа си тогава и е оставил някои прелюбопитни теми за по-късно. А става дума именно за арестите на няколко от фашистките ни управници, сред които - Богдан Филов, укрили се на 9 септември 1944 г. във вилата на Турската легация в Чамкория. (От нея дни след ареста им ген. Стоян Заимов, син на ген. Владимир Заимов, успява макар и трудно, да вземе дневниците на Богдан Филов и ген. Никола Михов и по този начин тези безценни свидетелства от времето на фашизма се опазват за бъдните поколения) Иван Пауновски разкрива подробностите по ареста.

АРЕСТУВАНЕТО НА ФИЛОВ

Из книгата на Иван Пауновски "Смут и човек", изд. "Български писател", 2015 г

 С приятели съм споделял, но не знам дали обръщат внимание, че изследването на отделни подробности отлагах по време на работата си, защото смятах, че като потрябват, лесно ще ги узная. Тъй беше с арестите на бившите управници, които е трябвало да се изправят пред Народния съд. Пътьом из документите узнавах за едного или другиго как е бил задържан. Но нямаше нарочно документи - кой, къде, от кого.

И за мое учудване се затрудних най-много покрай главните подсъдими. А уж тъкмо за тях би трябвало да се знае това подробно и от много хора. Съвсем друго излезе. Всъщност единствен, който знаеше как са били повикани от Царска Бистрица двамата регенти, беше ген. Владимир Стойчев, защото именно той бе осъществил тази операция, без кн. Кирил и ген. Михов да усетят твърде какво им предстои. В книгата разказвам за това, но за третия бивш регент, за Филов, само съобщавам, че бил арестуван и докаран в хотел "Славянска беседа", щаб тогава на народната партизанска милиция. Това знаех от Никола Янчев, приятел на баща ми. Също, че и Добри Божилов го явили там. Но и Н. Янчев не знаеше или не помнеше кой, как и откъде ги бил докарал. Но помнеше, че запитал арестувания Филов защо не се е сетил да избяга при господарите си, при хитлеристите. Филов бил разтреперан, блед, не на себе си и не излъгал, както по-късно пред съда, че от патриотизъм, чувство за дълг и пр. останал, а си казап истината: "...Бяхме сигурни, че ще се разберем с англичаните и американците."

Но така и не описах в книгата как Филов е бил арестуван. Бях отложил издирването си като лесна работа и то ме изненада с несполука: тоз бил, онзи бил, а когато отивах при тия хора, излизаше, че само се говори за тях, но те в арестуването на Филов не са участвували.

Вече книгата беше написана и излязла, когато случаят с ареста на Филов се изясни донейде непредвидено. Във Варна стана. Там в дома на журналистите (МДЖ) идваха и някои учени, идваха от тяхната си станция. Познавах се с проф. Петко Стайнов и съпругата му, писателката Анна Каменова. При тях, когато пишех, бях ходил със снимки от процеса и с молба да разпознаят подсъдимите. С някои от тях проф. Стайнов бе като депутат заседавал в Народното събрание или просто ги знаеше кои са - чиновници, военни, министри, свидетели. Едни веднага назоваваше, за други се колебаеше или не можеше да се сети. Между другото казваше за някои, че доста не си приличат. Какво да се прави - от положение на властници и видни господа, те бяха се поохлузили из затвора, посменили прически и дрешки, настроението им по-друго, изразът на лицата и той не е предишният...

И ето че във Варна пак се видяхме и проф. Стайнов ни покани с моята съпруга да идем на гости в станцията на БАН. Нея вечер и узнах как е станал арестът на Филов. Узнах го, както се казва, от първа ръка. От акад. Евгени Каменов. Но той по-късно става академик, а в ония дни, веднага след 9.IX.1944 г., е бил назначен за главен секретар в Министерството на външните работи.

В спомените си Муравиев разказва, че на 12 септември при него дошъл представител на Външното министерство, за да вземе ключовете на касата в Министерския съвет. Но името му не съобщава. Бил е Евгени Каменов. И пак той на другия ден е трябвало да уреди въпроса с Филов. Но защо Евгени Каменов? Работата е, че както се разбрало вече, бившият регент Б. Филов се намирал във вилата на Турската легация, т.е. в Чамкория. Там потърсил убежище и бил приет. И сега трябвало официално лице, и то, разбира се, от Външното министерство, да отиде в евакуираната легация и да поиска предаването на Филов официално.

И с тая мисия бил натоварен именно Евгени Каменов, секретар на министерството. И трябвало да го придружават естествено неколцина въоръжени лица - от новите милиционери. Само че тук се явила трудност, която в наши дни е комична, а тогава е била наистина трудност от принципно естество. Не можело тия лица да бъдат как да е, т.е. цивилно, партизански облечени, а трябвало в официален вид, значи с униформи, а униформите - полицейски.

Какви други, като други нямало още. И кой трябвало да се премени с тях, щом като милиционерите били всичките партизани до вчера, и комунисти, и ремсисти, и изобщо хора, които били съгласни голи да тръгнат, пеш на ръце да идат до Чамкория и Филов заедно с легацията да пренесат, но да обличат полицейски униформи - това не! Това в никой случай! Това - да ги убият, ако щат!

И щяла мисията да се провали или отложи тъкмо по тази причина. И големи разправии избухнали, заплахи с изключване от редовете, обвинения пък в изнудване, въпроси как ще човек с такава униформа да гледа в очите хора и другари по улицата.

Ние не можем сега да си въобразим и истински да почувствуваме тая буря от възмущение и усещане за позор, който тия наши другари трябвало, според тях, да изтърпят, и то пак заради оня Филов, оня фашист... оня... оня гад... и пр.

Но нямало как и дисциплината... впрочем аз мисля, че омразата и ядът надделели, униформите били навлечени и групата се отправила за Чамкория. В легацията посрещнали Евгени Каменов учтиво, но хладно. Въвели го. Той се представил официално и предявил искането Филов да бъде предаден на новото правителство.

И тук се оказало, че Филов не бил само той потърсил убежище при турските дипломати, а в легацията се намирали още Добри Божилов, бивш министър на финансите и министър-председател, и Димитър Василев, инженер, бивш министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. И може би още един, но Евгени Каменов не беше сигурен.

Турските дипломати се държали уклончиво. Не изразили съгласие да предадат исканите лица, но и не заявили отказ. И казали по едно време, че ще съобщят на Филов и колегите му за предмета на разговора. Но не станало нужда. Филов и другите сами слезли от горния етаж. Евгени Каменов предполагаше, че те сигурно са чували разговора и са разбрали, че няма смисъл да се спотайват повече.

Слезли, седнали. Евгени Каменов им съобщил каквото трябвало, както и това, че неподходящо място са избрали, за да изчакват събитията. Филов отговорил, че така се наложило, че те потърсили гостоприемството на турските си приятели, защото събитията били неясни, обстоятелствата несигурни и те просто не искали да попаднат евентуално в ръцете на безотговорни елементи.

Тъкмо това казал: безотговорни елементи.

Знаем го тоя термин, твърде употребяван от хората на проф. Ал. Цанков: те убиваха прогресивните интелектуалци, комунистически дейци и земеделци единнофронтовци, депутати, а сетне заявяваха, че било дело на безотговорни елементи.

Така че и от страна на Филов е било демагогия.

Но той бил свикнал с демагогията и продължил, че се бояли от безотговорни елементи, но сега, когато се явяват официални представители, положението се променяло и че той и другарите му били съгласни да се изпълни искането на правителството. Те не били против това, те не се бояли от поемане на отговорност, защото винаги с чувство на отговорност са изпълнявали своя дълг и са защитавали интересите на България и нашия народ в тия тежки и съдбоносни години. В тоя дух се изказал и сетне благодарил на домакините за гостоприемството, в което не се бил съмнявал, защото винаги... и пр.

Вече из пътя настроението на арестуваните рязко паднало. Филов се опитвал да поведе разговор, другите мълчали. В Самоков имало доста хора по главната улица. Някой познал арестуваните. И едва ли не спрели колите и не измъкнали Филов и Божилов, а Василев не бил тъй популярен. Но се разминала работата. Отървали се с тоя страх. С него си обяснявам защо и тримата пристигнали в "Славянска беседа" тъй бледи, уплашени и разтреперани. Може би са очаквали бърза разправа. Но това не станало и в следващите дни и месеци те си повъзвърнали самочувствието.

Дума

Не бил фашист Богдан Филов? А тая издайническа негова дясна ръка не казва ли „Хайл Хитлер”?!


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели