„Публикувайте копие на това ПИСМО-ТЕЛЕГРАМА ...публикувайте също документи и доказателства за тази “НАША СТРАХОТНА АВИАЦИЯ“ за онова време, която е сваляла на поразия американски и английски самолети .... не забравяйте да публикувате документация и име”.

Отговаряме днес на това резонно искане, както го направихме и в сайта.

Източникът, посочен от съставителя проф. Витка Тошкова в сборника с документи "Тайните на Третия райх", изд. "Български писател", изд. 1992 год.: "Документите и фрагментите от "Дневника на Бекерле", включени в сборника, са подбрани от колекцията с микрофилми на Националния архив на САЩ (Т 120, Roll 73 3156), копия от които са купени от ГУА при Министерсккия съвет през 1978 г. и се съхранява в ЦДИА (инв. № 243, ролки 7, 8, 9, 4). Оригиналите се намират в Политическия архив на Министерството на външните работи на ФРГ в Бон." Очевидно, господин Цветков може да се запознае с тях и да повярва, че такава телеграма на посланик Бекерле до Берлин наистина съществува. Може да го стори, ако не в архивите в САЩ и Германия, то в българския централен държавен архив и във Военния архив във Велико Търново. А що се отнася до иронията за "нашата страхотна авиация", то трябва да се има предвид и ролята на немската авиация у нас и в Румъния, както и факта, че немалко от тях са аварирали. Който иска нека разлисти едно изключително изследване „Летящи крепости над България” на Румен Руменин и да прочете имената на английски и американски военнослужещи, загинали при въздушни действия над България, като и броя на телата, които не са били разпознати и в тях не са открити документи. Над 150 е общият им брой. Селищата край които са свалени вражеските тогава самолети са над 100. Дори в Русе тогава има английско военно гробище, в което са погребани много от тях. И от списъка с военнопленници пилоти, които са освободени от лагера в Шумен в дните около 9.09. 1944 год. може да се научат имената им и техния брой. Те са внушителните 329 души. Така че очевидно убиването на военнопленници и рязане на глави от полицията е било изключение, а не правило, но го е имало.

Предлагаме ви един документ, който не е изчерпателен, най-малкото защото в него не са включени имена на американски летци.

Из сборника с документи „България непризнатия противник на Третия райх”, Издателство на МО „Св. Георги Победоносец”, 1995 год.

Писмо № 4554 генерал-полковник Сергей Семьонович Бирюзов и на началника на щаба на Съюзната контролна комисия генерал-майор Сучков до министъра на външните работи и на изповеданията, комисар по изпълнение на Съглашението за примирие до министър Петко Стайнов с искане на сведения за убийството на английски военнопленници

София, 19/20 декември 1945 г.

Господин Министре,

Във връзка с едно запитване на представителя на Великобритания при Съюзната контролна комисия генерал-майор [Уолтър] Оксли, моля да съобщите следните сведения:

1. Как са били наказани българските престъпници, виновни за убийството на английски военнопленници, изброени в приложения „А” и „Б” към настоящето писмо.

2. Сведения за съдбата на английските военни чинове, изброени в приложение „В”, изчезнали по време на въздушните действия над България.

Приложения: според текста на три страници

Заместник-председател на СКК в България

генерал-полковник (п) [Сергей С.] Бирюзов

Началник на щаба на СКК в България

генерал-майор (п) [А.И.] Сучков

ПРИЛОЖЕНИЕ „А”

Военни, посочени от британските власти

като незаконно убити в България

№ 12409 майор У. Ф. Томпсън, част артилерия, Подробности: пленен в околностите на Мургаш на 31 май 1944 год[ина] е бил убит на 5 юни 1944 год[ина] (В действителност е разстрелян на 10 юни с.г. – б. съст.) по заповед на капитан [Константин] Стоянов, местен командир на българската жандармерия. Погребан в Литаково, България. Научаваме се, че кап[итан Константин] Стоянов е бил екзекутиран по съкратената процедура от селяни на 10 или 11 септември [19]44 год[ина] (също в Литаково). (в действителност се самоубива на 9 септември 1944 год. – б. съст.) Би ли могло това да бъде удостоверено?

Разбираме също, че лицата, които са взели участие в убийството на майор Томпсън, са били впоследствие съдени от Народния съд в Ботевград. Би ли могло да ни се дадат достатъчно извлечения от протоколите на процеса, а същото така и резюме от присъдите и изпълнението им.

Превод от английски [език]

ПРИЛОЖЕНИЕ „Б”

Изчезнали военни чинове, които се смятат

за убити при действията в България

№ 230720 майор М. Л. Дейвис, общата част на прикомандированите, заловен в областта на Църна Трава (Югославия) на 25 март [19]44 год[ина] и съобщено, че е бил убит от български войски [в действителност загива в бой на 21 март 1944 г. – бел. съст.].

№ 3768385 свързочник Р. Г. Уатс, свързочна служба, заловен в областта на Църна Трава (Югославия) на 25 март [19]44 год[ина] и съобщено, че е бил застрелян от български войски. ( В действителност загива в бой на 21 март 1944 г. – бел съст.)

№ 83274 ефрейтор Ж. Р. Шанон, свързочна служба заловен в областта на Църна Трава (Югославия) на 25 март [19]44 год[ина] и съобщено, че е бил застрелян от български войски. ( В действителност загива в бой на 21 март 1944 г. – бел съст.)

№ 1500130 фелдфебел, Н. Мънроу, пионерен корпус, в същото действие както майор Томпсън (вж. приложение „А”) и съобщено, че е намерил смъртта си в областта на Литаково. ( В действителност загива на 18 май 1944 г. – бел съст.)

№149579 Ж. Макс Уокър армейски служебен корпус, в същото действие както майор Томпсън (вж. приложение „А”) и съобщено, че е намерил смъртта си в областта на Литаково. (В действителност загива около 15 юни 1944 г.)

Фелдфебел Л. Блякмор, фелдфебел Ф. Ж. Линдстром, ефрейтор № 23683 Х. Ж. Томпсън, поручик С. Смит, армейски служебен корпус, съобщено, че са починали от рани, нанесени им от българи в областта на Прищина (Югославия) на 4 юли 1943 год[ина]

ПРИЛОЖЕНИЕ „В”

Чинове от Кралските въздушни сили, за които е съобщено, че са изчезнали след въздушни действия

1318127 старши фелдфебел Ж. Р. Уидърс, КВС, 952045 фелдфебел Ф. Х Уортингтон, КВС, фелдфебел Д. Ж. Луис – изчезнали при въздушни действия срещу софийския железопътен парк на 15 март 1944 год[ина].

1740034 фелдфебел Ж. Д Йол, КВС, фелдефебел Н. Бийсон, КВС, изчезнали на 2 юли 1944 год[ина] и съобщено, че са паднали със самолета си при Пирот, близо до българо-югославската граница.

1581057 Л.Б. Брирли, КВС, съобщено, че е бил убит при Поликастрон, на македоногръцката граница през септември 1944 год[ина]

ЦВА, ф. 38, оп. 2, а.е. 119, л. 105 – 108. Оригинал, машинопис

Бележки за срещата между генерал-полковник Сергей Бирюзов и генерал-майор Уолтър Оксли за… формирането на групата на подполковник Чейтър за разследване извършените военни престъпления в България

София, 29 ноември 1944 год., 17.30 ч…

…3. ГРУПАТА НА ПОДПОЛКОВНИК ЧЕЙТЪР

Тогава генерал Оксли постави въпроса за подполковник Чейтър и неговата група и заяви, че посланикът на Негово британско величество в Москва е осведомил на 2 ноември г-н [Андрей] Вишински, че тази група, състояща се от подполковник Чейтър, още трима офицери и няколко по-ниски чинове, е изпратена в България. Той е бил инструктиран от своето правителство да осведоми съветското Върховно командване за този факт, което е направил със свое писмо СКК/В/80/1 от 6 ноември [1944 г.] Съобщено му било, че под[полковник] Чейтър има задача да разследва случаите на убийства на британски офицери и военнослужещи в България и че той ще иска още един офицер, който познава всички факти, да бъде изпратен в помощ на под[полковник] Чейтър, а по-късно ще иска свидетели, ако има такива налице…

Подполковник от ГЩ (п) Р. К. Нокс,

ръководител на секретариата

P.R.O. F.O. 371/48133, p 7. Фотокопие, машинопис, превод от английски език

Из дневника на регента ген. Никола Михов, изд. „Изток-запад” и „Синева”, 2004 г.

…Князът ми даде един много интересен доклад на Р.О. (Щаба на войската), в който се излага подробно как е била ръководена борбата на шумците от Кайро, интересна дейност на английския майор Дейвис, който бил загинал и пр., добре систематизирано и точно съобщено от един пленен англичанин. Жалко, че наши българи се намират за такава срамна противодържавна дейност. Виждаме сега колко правилно сме настоявали за прочистване на Моравско…

Из изследването на Аврора Котева и Николай Котев „Британското разузнаване в България 1939 – 1945 год”, Военно издателство, 2003 год..:

…Случаят с Вадим Гриневич създава пълно недоверие в официалното отношение на българските власти към дипломатическия статут на служителите на Английската легация. Независимо от протестите на пълномощния министър Джордж Рендъл, изразени на 27 февруари пред българския министър-председаел, Вадим Гриневич така и не е открит. Той е изпратен в германски концлагер, от където е освободен след войната. След това се завръща в България, отново е на работа в Английската легация, като се занимава с въпроса по излавянето на българските военнопрестъпници, някои от които лично познава…


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели