/Поглед.инфо/ Десните политици с лекота жонглират с  "репресиите на комунистическия режим", за да оправдаят собствени нелицеприятни деяния или да се изкарат герои, каквито не са били. Виж, да споменат погромите на фашистката власт над българския народ през 1923-1925 г., заради които се произнасят присъди в първата половина на 50-те години - никога!

На 14 юни 1924 г. на улицата е убит депутатът земеделец Петко Д. Петков. Комунистът депутат Тодор Страшимиров е разстрелян на улицата на 17 февруари 1925 г. Комунистът депутат Харалампи Стоянов - убит на улицата на 6 март 1925 г. след изказване от трибуната срещу допълнението към Закона за защита на държавата. В тази поредица е и Димо Хаджидимов - депутат комунист, член на ВМОРО. Роден е на 19 февруари 1875 г. в Горно Броди, Сереско. Виден деец на националната борба на българите там за освобождение. Учи и работи в Дупница и Кюстендил. Близък приятел с Яне Сандански, върху когото оказва силно влияние със социалистическите си идеи. През май 1903 г. при с. Баница е убит Гоце Делчев, а Хаджидимов след сражението, продължило цял ден, се спасява по чудо. Следва право в Софийския университет, изключен заради социалистическите си идеи. Става член на БКП след Първата световна война, член на ЦК - от май 1924. Избран за депутат в ноемврийските избори на 1923 г. След острите му изказвания в Народното събрание срещу извършваните от властта погроми е убит с куршум в главата на улицата на 13 септември 1924 г.

Предлагаме ви със съкращения стенограма от Народното събрание, показваща атмосферата, в която левите депутати - комунисти и земеделци, след като разобличават от трибуната престъпленията на фашистката власт на Александър Цанков и цар Борис ІІІ, екзекуторите на властта са ги застрелвали безмилостно, най-често в улиците около парламента.  Но не са млъквали, въпреки че са били напълно наясно какво ги чака, защото, споделят максимата на Хербст, че ако замълчат, биха се опозорили.  

106. заседание на Народното събрание

Четвъртък, 19 юний 1924 година

(Открито от подпредседателя Н. Найденов, в 15 ч. 50 м.)

Председателствуващ Н. Найденов: (Звъни) Моля г. секретаря да направи проверка на присъствуващите г. г. народни представители.[…]

Председателствуващ Н. Найденов: (Звъни) Присъствуват 102 души народни представители. Понеже имаме достатъчно присъствуващи съгласно правилника народни представители, обявявам заседанието за открито.

Преди да пристъпим към дневния ред, имам да направя някои съобщения.

Г.г. народни, представители! На мястото на починалия народен представител Петко Д. Петков е поканен идущият след него подгласник г. Димо х. Димов. Той ще трябва да положи установената от конституцията клетва.

(Свещеник Иван Писев подвежда под клетва народния представител г. Димо х. Димов, който отказва да целуне евангелието и кръста)

От сговористите: Трябва да целуне евангелието и кръста.

Министър-председател А. Ц. Цанков: Трябва да изпълни обреда – да целуне евангелието и кръста – иначе клетвата не е положена.

Председателствуващ Н. Найденов: Г. Димов! Трябва да изпълните обряда.

Министър-председател А. Ц. Цанков: Аз моля, г. председателю, да го поканите да изпълни обряда,

Председателствуващ Н. Найденов: Г. Димов! Вие изпьлнихте обряда в по-голямата част – дадохте тържествено обещание, тъй както е предвидено в конституцията: подписахте клетвения лист. Мисля, че трябва докрай да изпълните обряда. След като направихте това, няма причини да не изпълните докрай обряда.

И. Симеонов (д. сг): Това е голяма контрадиция: кълне се в името на царя и отечеството, а не иска да целуне евангелието.

Д. х. Димов (к): Г. председателю! Дайте ми думата.

От сговористите: Не може! Не може да говори: той не е още народен представител.

Д. х. Димов (к): Добре. Аз виждам какво е вашето настроение. (Отива и целува евангелието и кръста) Аз не исках да целувам това евангелие, защото са го целували юди и клетвопрестъпници.

Искам думата да направя една малка декларация, да кажа какъв съм и кого ще представлявам.

Председателствуващ Н. Найденов: Има думата народният представител г. Димо х. Димов за обяснение

Д. х. Димов (к): Не за обяснение. Понеже съм нов във вашата среда, ако желаете, искам да кажа няколко думи за себе си, какво ще правя тук.

Г. г. народни представители! Едно трагично обстоятелство ме довежда тук при вас; една потресна смърт опразни местото, което идвам да запълня сега. Преди няколко дни падна подло убит и пладнешки, разстрелян, като бясно куче софийският народен представител Петко Д. Петков всред една от най-многолюдните улици на София, близо до оградата на Народното събрание. Това злодеяние биде посрещнато от цялата страна с възмущение и погнуса и няма две мнения, че това убийство, това злодеяние, не е никаква провокация, не е дело на лична мъст, на, отмъщение, че не е и работа на някаква революционна, организация, цялото име на която се разнася из софийските улици от няколко дни насам. Обществената съвест в тоя случай не може да бъде заблудена – тя знае истината. А тази истина е, че това убийство е убийство политическо, едно от многото и неизброими вече политически убийства, станали тук, у нас, които характеризират днешния режим.

От сговористите: Долу! Позор! (Тропане по банките) Председателствуващ Н. Найденов: (Силно звъни)

И. Хрелопанов (д. сг): Да му се отнеме думата.

И. Лeкарски (д. сг): (Към Д. х. Димов) Вие нямате моралното право да говорите това. (Тропането по банките продължава)

Председателствуващ Н. Найденов: Отнемам Ви думата, г. Димов (шум)

Н. Рачев (д. сг): Без да има доказателства в ръка, не може да нанася обида на правителството и на целия Парламент. Да се изключи!

И. Хрелопанов (д. сг): Г. председателю! Моля Ви се, дайте ми думата.

Ц. Бръшлянов (д. сг): Да му се отнеме думата. (Пререкание между квестор X. Христов и Д. х. Димов)

Н. Пъдарев (д. сг): Вън провокаторите! Ние искаме да работим тук.

Д. х. Димов (к): Ако нямам правото да кажа и аз две думи, за какво ида тогава тук?

Някой от сговористите: Не можеш да говориш. (Глъчката продължава)

Председателствуващ Н. Найденов: (Силни звъни)

Някой от сговористите: Първата му дума беше провокация.

Председателствуващ Н. Найденов: (Звъни) Моля ви се, г-да.

Г. г. народни представители! Понеже г, х. Димов, токущо положил клетва и влязъл в нашата среда, си позволи да каже фразата, че днешният режим се характеризира с политически убийства и с това обижда днешното управление, а също така и болшинството, на което се крепи това управление, аз предлагам да се изключи за три заседания.

Д. х. Димов (к): Още сега ми отнемате правата на депутат.

Някой от сговористите: Да се изключи за пет заседания, за десет заседания.

Председателствуващ Н. Найденов: Има думата народният представител г. Димо х. Димов за обяснение съгласно правилника.

Г. Димов! Позволете ми да Ви помоля да се ограничите само с обяснението. Недейте усложнява инцидента, защото и без туй вече от няколко дни насам имаме твърде нежелателни инциденти.

Д. х. Димов(к): Кой е крив за това?

От сговористите: Вие сте криви.

Д. х. Димов: Криви са ония, които ги предизвикват.

Председателствуващ Н. Найденов: А г. г. народните представители от болшинството, ако имат доверие в председателството, моля ги да имат нужното търпение, за да мога и аз да изпълня своя дълг. И бъдете уверени, че ще го изпълня.

Д. х. Димов (к): Г. г. народни представители! Мене ме просто удивлява това, как така г. председателят прецени моите думи...

Ц. Бръшлянов (д. сг): Камарата ги прецени.

Д. х. Димов (к): ... като една обида, на един режим. Ами ако тоя режим създава факти, които ми дават право като народен представител да кажа, че той може да се характеризира като една или друга система на управление, нима трябва, за това да ме изключвате за три дни от заседанията? Аз не мога да разбера какво право имат тогава народните представители.

В. Моллов (д. сг.): На провокация!

Д. х. Димов (к): Аз смятам, че не съм направил никакво престъпление и, следователно, няма защо да се полага въпрос дали да бъда изключен или не.

В. Моллов (д. сг): Убиецът, виновникът е заловен. Защо говорите такива работи?

Д. х. Димов (к): Аз съм изпратен от избирателите, които имат свои интереси, за да ги защищавам, а не, за да угаждам на вас.

В. Моллов (д. сг): Вие не защищавате интересите на избирателите, а убийците, престъпниците.

Д. х. Димов (к): Аз моля да ми се даде думата да продължа и да не се слага на разискване този въпрос, че съм оскърбил правителството или народното представителство от болшинството.

Председателствуващ Н. Найденов: Моля. г. г. народни представители! Ония от вас, които са съгласни с предложението на председателството да се изключи г. Димо х) Димов за три заседания заради думите, които каза и които аз вече цитирах, моля да вдигнат ръка. Болшинство, Събранието приема.

Моля г. х. Димова да напусне заседанието.

Д. х. Димов (к): Протестирам за тоя неокачествим произвол! (Излиза)

Председателствуващ Н. Найденов: Има думата Народният представител г. Тодор Кожухаров.

Т. Кожухаров (д. сг): Г. г. народни представители! Сцената, на която бяхме досега свидетели – сцената с народния представител г. х. Димов – ми даде повод да направя едно предложение, което аз бях приготвил още вчера да направя, но което председателството не ми допусна да направя. Преди да го направя обаче, аз желая да се мотивирам.

Вчера, по повод на интерпелацията на г. г. Косовски и Страшимиров, в залата на Парламента се разигра една срамна сцена, която не бива да се отмине от народното представителство без нужното внимание. Господата от дружбашко-комунистическия фронт си позволиха да хвърлят към парламентарното болшинство едно тежко и с нищо незаслужено оскърбление и обвинение наричайки го с прозвището „убийци". Убийството на народния представител Петко Петков справедливо изтръгна общото възмущение сред всички среди. Възмущават се всички, възмущаваме се най-много ние, които поддържаме тия хора на министерската маса. […]

Въпреки това, обаче, тия хора (сочи земеделците) се опитаха да ни нанесат едно оскърбление като ни нарекоха „убийци”. И като протест за своя убит другар Петко Петков, устроиха в Камарата една маскарадна сцена. В тая сцена най-активно участие вземаха народните представители: г. г. Косовски, Дилянов, Петрини. Ковачев и Тарашманов.

Някой от сговористите: И Страшимиров.

[…] Т. Кожухаров (д. сг): Е добре, същият този г. Петрини вчера най-много крещеше и в едно пререкание с мене нарече и мене „убиец".

Н. Петрини (з): Вие носите това име от 9 юний насам.

Т. Кожухаров (д. сг) Ето, аз гледам тия господа и се питам: хора с тоя морален ръст, хора от калибъра на Григор Кузмановци, Грънчаровци, Петрини, Диляновци, Косовски и пр., дорасли ли са те до тази висота, за да бъдат достойни да отправят към нас такива оскърбления? Тия хора цели три години, подобно на добре охранени животни...

Председателствуващ Н. Найденов: (Звъни) Не обиждайте, г. Кожухаров.

[…] Н. Петрини (з): Убийци сте вие, защото убивате хората по улиците! Вие леете кръв по улиците!

Т. Кожухаров (д. сг): . . . днес проливате крокодилски сълзи за него и правите отвратителна спекула с неговата кръв!

Н. Петрини (з): С реки от кърви си влязъл в тая Камара. С реки от народна кръв сте дошли всички тук на тия банки.

Председателствуващ Н. Найденов: (Силно звъни) […]

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели