/Поглед.инфо/ В последните дни днешните "реформатори" и герберисти засилиха облъчването на българина със словоблудия за "жертвите на комунистическия режим". Честват ги, паметници им поставят, дори в учебниците предвиждат да ги вкарат като илюстрация за "престъпленията на тоталитарния режим". Никак не обичат обаче да чуват истината за деянията на тези "жертви".   

Днес предлагаме едно късче истина, поднесено не от кого да е, а от един от най-кървавите политици на България - Иван Вълков, генерала от пехотата, водеща фигура във военния преврат на 9 юни 1923 г., виновник за убийството на Александър Стамболийски и за масовите репресии и убийства през 1923-1925 г. на хиляди комунисти, привърженици на левицата, земеделци и анархисти. Вълков е сред основателите през 1919 г. на Военния съюз (извършил Деветоюнския преврат), негов председател от 1920 до 1928 г. Според някои автори именно ген. Вълков издава тайна заповед, която гласи:

"Всички гарнизони и военни единици да влязат във връзка с местните комитети на правителствената партия, за да съгласуват средствата за борба срещу синдикатите на селяните и срещу комунистите.

Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-смелите носители на тези идеи - интелигенцията..."

Народното отмъщение не го достига в дните след 9.09. 1944 г. През 1954 г. Вълков е осъден на смърт чрез разстрел, но поради преклонната му възраст смъртната присъда е заменена с 20 години затвор. Умира на 20 април 1962 г.

Вижте самопризнанията на една "жертва".

Борис ІІІ и ген. Вълков

Из Показания
на о.з. генерал-полковник Иван Вълков пред Народния съд

Именувам се Иван Вълков Вълков, о.з. генерал-полковник, в допълнение на показанията ми, дадени по-рано, казвам следното:
Подробностите и показанията ми за събитията около "9 юни", някъде излишни, замъглиха до известна степен същината. За това тук ще определя по-точно ролята на Царя около "9 юни" и изясня най-същественото по убийството на Стамболийски.

1. За ролята на Царя около 9 юни.

Както и по-рано казах, около два месеца преди 9 юни, Царят ме бе повикал на тайна среща в квартирата на Директора на зоологическата градина при самата градина (това бе немец). Той за пръв път ме вика, за да ме пита какво е положението във войската. Сигурно беше се научил от адютанта си майор Драганов Първан (после п-к, бивш военен и пълн. министър в Берлин и бивш министър на Външните работи в кабинета на Багрянов) и о.з. п-к Калфов Христо (бивш адютант на Царя, бивш министър на Външните работи и бивш председател на Н. Събрание), че сме изоставили идеята за преврат през м. февруари с.г. И стана ясно, че повикването бе да окуражи "Военния Съюз" в това направление, т.е. за преврата. Аз му съобщих, че настроението за едно сваляне на правителството е голямо. Помолих го - дали той не може по конституционен път да направи нещо за смекчаване на атмосферата, като се направи някоя реконструкция или нещо друго, за да не набъркваме войската и тя да се успокои. Той отговори категорично, че нищо не може да направи в тая посока. И тогава, след като се обяснявахме надълго и широко все върху едни и същи положения, той заяви, че не остава друго, освен избрания вече път т.е. преврата. С други думи, "Военния Съюз" имаше вече не само съгласие но и неговото желание. След това, аз вече не го виждах до 10-11 юни. Най-сетне, когато беше взето решението за датата "9 юни", Калфов е ориентирал Царя чрез Драганов. Калфов беше връзката с двореца. И царят, разбира се, не е направил никакви възражения, а възприел, както казваше Калфов, с облекчение решението. Това бе много ясно, както казах, поддържано от Царя и при срещата ми с него. Отиването му в Славовица на 7 юни, ясно е, е било за маскиране на преврата, тъй желан от него, а в същото време да се подсигури, в случай, че превратът не би имал успех.

След извършване на преврата, както и по-рано изложих, царят сутринта на 9 юни до 11 ч. се е криел из парка на двореца "Враня" т.е. до когато е бил вече сигурен, че превратът е успял. Делегацията от Цанков, Смилов, Казасов, Ал. Цанев (о.з. п-к) и пр., която беше отишла още от сутринта към 8 часа във "Враня", е била приета от княгиня Евдокия. В 11 ч. се явява Царят и след едно кратко привидно въздържание да подпише указа за новото правителство, подава същия указ и делегацията се връща. По убийството на Стамболийски той не отвори никога дума с мен - като че ли нищо не е станало. Значи, това убийство е било желано и одобрено от него. Ясно е, че Царят желаеше и поощряваше по всички пътища извършването на преврата. При това, той е мислил повече за "Трона", отколкото за България.

2. Най-същественото по убийството на Стамболийски.

Както посочих по-рано, почвайки от 9 юни, в течение на 5-6 дена, ние министрите прекарвахме дълго време всеки ден в Министерството на войната. Там следях събитията и очаквайки установяването на положението. Там идваха също и членовете на ЦУ на "В. Съюз" и други още офицери... Майор Рачев (секретарят на В. Съюз) ми доложи, че в М-вото е получено сведение от Сл. Василев на 9-ти вечерта или на 10 сутринта, че Стамболийски оказва съпротива със събраните негови селяни при Славовица и, че е имало нужда от подкрепа на войсково отделение там, изпратено от Пловдивския гарнизон. Това сведение го имал и н-ка на Софийския гарнизон г-л Лазаров. По тоя повод ЦУ на "В. Съюз" се събрало в Гарнизонното управление... Там е било решено да се изпрати к-н Харлаков с една рота при Славовица в подкрепа на войсковото отделение там. Някои (подполк. Данчев и Найденов и о.з. п-к Савов) са изказали идеята, че Стамболийски заслужава да бъде ликвидиран за това, като се използва съпротивата му. Това предложение е било прието. Аз трябваше в качеството си на председател да взема становище по това решение на "В. Съюз", което и направих, като се солидаризирах с него и одобрих.

Рачев ми съобщи също, че при заминаването на Харлаков, тия, които са дали идеята за ликвидирането на Стамболийски (посочени по-горе) или само п-к Данчев (не си спомням точно), са му предали решението на "В. Съюз" да се ликвидира Стамболийски, като се използва съпротивата на Стамболийски... Харлаков се бе представил и на мен в Министерството на войната по случай заминаването си за Славовица в бойна форма (до тоя момент Стамболийски не беше заловен). Както ще се види по-долу всички министри после се солидаризираха със станалото при Славовица. Както казах по-горе, при получаването на сведението, че Стамболийски се е съпротивлявал, министрите бяха в Министерството на войната. Всички се настроиха срещу Стамболийски, а Цанков смеейки се, казваше: "Те ще го пречукат него, ама да видим". А някой друг каза: "А бе, щом се съпротивлява, хак му е" - нещо подобно.

Харлаков заминава и заварва едно неочаквано за него положение. Стамболийски заловен и се намира в ръцете на Сл. Василев. Майор Рачев ми съобщи, че в мое отсъствие се е обаждал Сл. Василев. Рачев съобщил на Сл. Василев да предаде Стамболийски на Харлаков. Така Сл. Василев предава Стамболийски на Харлаков, който извършил убийството му в изпълнение решението на ЦУ на "В. Съюз", дадената му лична заповед от Цанков и на решението на ВМРО и ръководен от неговото силно желание да убие Стамболийски. Министрите бяхме в Министерството на войната, когато се получиха съобщенията за залавянето на Стамболийски, както и за убийството му. Тия съобщения бяха приети от някои видимо прикрито въздържано, а от други със задоволство, нескривайки радостта си. Особено невъздържан в това отношение беше Цанков, както помня, още Русев, Калфов, Стоенчев и Смилов. По-късно узнах, че при Славовица се е намирал съвсем неправилно Величко Великоскопски войвода с около 30 македонци. Тяхното присъствие там се дължеше вече на специално споразумение между Харлаков и самия Величко, т.е. ВМРО, която е упражнила голям натиск върху него. Самият Величко с няколко от своите хора са взели участие в убийството. Взели са участие и някои от офицерите на Харлаков, от които познавам (сега о.з. п-к) Кръстев. Там са били поручик Савов, когото не познавам, поручик (тогава) Дипчев, когото съм виждал, но дали е взел участие в самото убийство не зная. След връщането си от Славовица Харлаков не се е явявал на доклад при мен, а както се вижда - при г-л Лазаров. Преди убийството прочел присъдата на Стамболийски от името на "В. Съюз" и ВМРО.

Заравят труповете там вън от селото, но след известно време идва Сл. Василев и наредил труповете да се пренесат по-далеч от реката и се заровят. Това било направено, за да се изгубили следите и за това били върнати от Сл. Василев пътуващите за Славовица с автомобили чужди журналисти. За намерените пари Харлаков казал на г-л Лазаров, че ще се представят с протокол от комисия в Министерството на войната, което бе направено както по-рано изложих. Харлаков казал, че дал пари на някои офицери и подофицери, а още в началото (когато се пръснали пари при тършуването на долапите във вилата) някои подофицери и войници разграбили известна част. Той обаче построил после всички, които били във вилата и събрал взетите пари. Той сам не взел никакви пари. Парите, както изложих, се изпратиха от Министерството в БНБ. Кръстев заяви, че и Харлаков бил взел пари, макар че отказва.

Стана необходимо да събера ЦУ на "В. Съюз", за да обсъдим създаденото положение. Г-л Лазаров съобщи на другарите гореизложеното, което и те са знаели и с което се излага армията. Изказа се недоволство за начина, по който е процедирал Харлаков, поради присъствието на македонците там. Повдигна се въпросът за произвеждане анкета, както за убийството, тъй и за парите и пр. Този въпрос се обсъди обстойно от всички страни и се реши, че никаква анкета не може и не трябва да се произвежда. Не трябва да става и дума. Главният мотив бе - излагането на войската пред самата себе си, пред народа и пред света. И понеже при подобни решения не може да се преследва самия Харлаков и др., то за да се намалят приказките поне по негов адрес и във войската и вън от нея, да се изпрати в странство за изучаване език на срок 1 година. Това изпращане се оформи по-късно по надлежния формален ред.

Публикувано от Александър Гребенаров в кн. 2, "Македонски преглед", 2003 г.

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели