/Поглед.инфо/ Името Георги Димитров носят градове и улици по целия свят, паметни плочи и паметници пазят следите от жизнения му път. С името на кой друг българин това се е случило? Когато се каже "героят от Лайпциг", никъде по света не питат за кого става дума. Има само една страна, чиито управляващи в 90-те години демонтираха паметника му, взривиха мавзолея му, прекръстиха улицата, наречена на него. Една страна - родината му. 

Месеци след като Хитлер взема властта и е във вихъра си, един българин нанася първия удар по фашизма. Пламнал е Райхстагът - светая светих на Германия, обвинени за палежа са българи, начело с Димитров. През месец март са арестувани, започва Лайпцигската епопея. Свидетели на обвинението са първите мъже до Хитлер - Гъоринг и Гьобелс. Срещу тях - Георги Димитров, без адвокат, сам срещу фашистката машина. Целият свят, затаил дъх, следи този двубой. Победният финал е посрещнат с възторг - Димитров е освободен поради липсата на доказателства за вина. Но заминава за Москва, не се връща в родината си, която така пламенно защитава на процеса, защото тя... отказва да го приеме. Днешните следовници на тогавашната фашистка власт у нас отказват да приемат дори паметта за него.

 "Демократите антикомунисти", които искат името на един голям българин да се забрави, всуе се морят! Включително и позабравената днес реч на Георги Димитров от стенограмата на Лайпцигския процес и разпита му на Гьоринг.

 Из "Георги Димитров пред фашисткия съд"

(писма и документи от времето на ареста и Лайпцигския процес), 1945 г.

Из заключителната реч пред съда,

16 декември 1933 г.

 Димитров: Допускам, че говоря с рязък и суров език. Моята борба и моят живот също бяха резки и сурови. Но моят език е език откровен и искрен. Свикнал съм да наричам нещата със собствените им имена. Не съм адвокат, който по задължение защитава тук своя клиент.

Защитавам сам себе си като обвиняем комунист.

Защитавам своята собствена комунистическа революционна чест.

Защитавам своите идеи, своите комунистически убеждения.

Защитавам смисъла и съдържанието на моя живот.

Ето защо всяко произнесено от мене пред съда изречение е кръв от моята кръв и плът от моята плът. Всяка дума е израз на моето най-дълбоко възмущение против несправедливото обвинение, против факта, че такова антикомунистическо престъпление се приписва на комунистите.

Трябва решително да възразя против твърдението, че съм преследвал пропагандни цели. Може да се счита, че моята защита пред съда имаше известно пропагандистко действие. Допускам, че моето поведение пред съда също може да служи като пример за обвиняемия комунист. Но не това беше целта на моята защита. Моята цел се състоеше в това - да опровергая обвинението, че уж Димитров, Торглер, Попов и Танев, Германската комунистическа партия и Комунистическият интернационал имали някакво отношение към пожара.

Зная, че в България никой не вярва в нашето мнимо съучастие в подпалването на Райхстага. Зная, че в чужбина въобще едва ли някой ще повярва. Но в Германия условията са други, тука могат да повярват на такива странни твърдения. Ето защо аз искам да кажа, че Комунистическата партия не е имала и няма нищо общо с участието в такова престъпление. Ако се говори за пропаганда, то много от изказванията тука носеха такъв характер. Речите  на Гьобелс и Гьоринг също оказаха косвено пропагандно въздействие в полза на комунизма, но никой не може да ги държи отговорни за това, че техните речи имаха такова пропагандно действие (движение и смях в залата).

Печатът не само ме хулеше по всякакъв начин - това ми беше безразлично, - но във връзка с мене наричаха и моя български народ "див" и "варварски"; мене ме наричаха "тъмен балкански субект", "див българин" и аз не мога да отмина това с мълчание. Вярно е, че българският фашизъм е див и варварски. Но българската работническа класа и селяните, българската народна интелигенция съвсем не са диваци и варвари. Равнището на материалната култура на Балканите безусловно не е така високо, както в другите европейски страни, но духовно и политически нашите народни маси не стоят на по-ниско равнище, отколкото в другите страни. Нашата политическа борба, нашите политически стремежи в България не стоят по-ниско, отколкото в другите европейски страни. Народ, който 500 години живее под чуждо иго, без да изгуби своя език и националност, нашата работническа класа и селяните, които се бореха и се борят против българския фашизъм и за комунизма - такъв народ не е див и варварски. Диваци и варвари в България са само фашистите. Но аз ви питам, господин председателю, в коя страна фашистите не са варвари и диваци?

Още много по-рано от времето, когато германският император Карл Пети казвал, че на немски той говори само с конете се, а германските дворяни и образовани хора пишели само на латински и се срамували от немския език, във "варварска" България апостолите Кирил и Методи бяха създали и разпространяваха древнобългарската писменост.

Българският народ с всички сили и извънредно упорито се е борил против чуждото иго. Ето защо протестирам против нападките срещу българския народ. Аз нямам причина да се срамувам, че съм българин, и се гордея, че съм син на българската работническа класа.

Тука се твърдеше, че пожарът в Райхстага трябвало да послужи като сигнал за въоръжено въстание. Това, което твърдеше Гьоринг, тук развива върховният прокурор като висш обвинител. През февруари 1933 г. Комунистическата партия стоеше през опасността да бъде забранена. Аз мога да говоря по това въз основа на опита на Българската комунистическа партия. След въстанието през 1923 г. Българската комунистическа партия беше забранена, но тя работеше, и макар това да й струваше многочислени жертви, тя стана по-силна, отколкото преди 1923 г. Това разбира всеки критично мислещ човек.

У мен беше намерен позив на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал. В тоя позив между другото се казва:

"Главно препятствие по пътя на образуването на единния фронт за борба на комунистическите и социалдемократическите работници беше и е политиката на сътрудничество с буржоазията, провеждана от социалдемократическите партии, които сега са поставили международния пролетариат под ударите на класовия враг. Тази политика на сътрудничество с буржоазията, известна под името на т.нар. политика на "по-малкото зло", доведе в действителност в Германия до тържеството на фашистката реакция."

Какво даде съдебното следствие, господа съдии? Легендата, че уж пожарът в райхстага е дело на комунистите, съвсем рухна. Пожарът в Райхстага не се намира в никаква връзка с дейността на Комунистическата партия. Работниците в това време се намираха в положение на отбрана против настъпващия фашизъм. Германската комунистическа партия се опита да организира съпротивата на масите, отбраната. Но доказано е, че пожарът в Райхстага беше предлог, прелюдия към широко замисления унищожаващ поход против работническата класа и нейния авангард - Германската комунистическа партия. Трябва да кажа, че въз основа на този извънреден декрет се арестуваха не само комунисти, но и социалдемократически и християнски работници и се разтуряха техните организации. Бих искал да подчертая, че този извънреден декрет беше насочен не само срещу Германската комунистическа партия, но и против другите опозиционни партии и групи. Този закон беше необходим за въвеждането на изключителното положение и той непосредствено, органически е свързан с пожара в Райхстага.

Председателят: Ако нападате германското правителство, аз ще ви отнема думата.

Димитров: На националсоциалистите беше необходима диверсионна маневра, за да се отвлече вниманието от трудностите в националния лагер и да се провали единният фронт на работниците. "Националното правителство" се нуждаеше от внушителен повод за издаването на своя извънреден декрет от 28 февруари, който отмени свободата на печата, неприкосновеността на личността и установи системата на полицейски репресии, концентрационни лагери и други мерки за борба против комунистите.

Председателят (прекъсва Димитров): Вие стигнахте до последната граница, правите намеци.

Димитров: Аз искам само да осветля политическото положение в Германия в навечерието на пожара в райхстага така, както аз го разбирам.

Върховният прокурор Вернер каза тук, че Ван-дер-Любе е бил комунист, каза по-нататък, че даже ако даже той не е комунист, то той бил извършил своето дело в интерес на Комунистическата партия и във връзка с нея. Това твърдение е неправилно. Кой е Ван-дер-Любе? Комунист? Съвсем не! Анархист? Не! Той е декласиран работник, бунтуващ се лумпен-пролетарий, твар, с която са злоупотребили, която са използвали против работническата класа. Нито един комунист в света, нито един анархист няма да се държи пред съда така, както се държи Ван-дер-Любе. Ако някой комунист би извършил нещо подобно, не би мълчал пред съда, когато на подсъдимата скамейка седят невинни. Не, Ван-дер-Любе е оръдие, с което е злоупотребил фашизмът!

Полицейският чиновник Хелер цитира тук едно комунистическо стихотворение. Аз също ще си позволя да цитирам едно стихотворение - от най-великия германски поет Гьоте:

"Властвувай или се покорявай,

с тържеството или с мъката се запознавай,

издигай се като тежък чук -

или стой като наковалня!

Да, който не иска да бъде наковалня, той трябва да бъде чук!"

Тази истина не бе разбрана от цялата германска работническа класа нито в 1918 г., нито в 1923 г., нито на 20 юли 1932 г., нито през януари 1933 г. За това са виновни социалдемократическите водачи...

Върховният прокурор предложи да се оправдаят обвиняемите българи по липса на доказателства. Но това съвсем не може да ме удовлетвори. Въпросът далеч не е така прост. Това не би отстранило подозренията. Не, през време на процеса бе доказано, че ние нямаме нищо общо с подпалването на Райхстага; ето защо няма място за каквито и да било подозрения. Ние българите, също както и Торглер, трябва да бъдем оправдани не по липса на доказателства, а за това, защото ние като комунисти нямаме и не можехме да имаме нищо общо с този антикомунистически акт.

Аз предлагам да бъде взето следното решение:

1. Върховният съд да признае нашата невинност в това дело, а обвинението за неправилно; това се отнася до мене, Торглер, Попов и Танев.

2. Ван-дер-Любе да се разглежда като оръдие, използвано във вреда на работническата класа.

3. Виновните за необоснованото обвинение срещу нас да се привлекат под отговорност.

4. За сметка на тези виновни да ни обезщетят загубите за изгубеното от нас време, за повреденото здраве и за преживените страдания.

Председателят: Тези така наречени предложения съдът при обсъждането на присъдата ще има предвид.

Димитров (продължава): Ние, комунистите, можем сега не по-малко решително, отколкото старикът Галилей, да кажем: "И все пак тя се върти!" И това колело, подкарвано от пролетариата под ръководството на комунистическия интернационал, не ще сполучат да спрат нито с изтребителни мерки, нито с тъмнични присъди, нито със смъртни наказания. То се върти и ще се върти до окончателната победа на комунизма!

....................

Из стенограмата на съдебното заседание,

4 ноември 1933 г.

Из разпита на свидетеля Гьоринг

 Димитров: Свидетелят е министър-председател, министър на вътрешните работи и председател на Райхстага, и носи ли министърът отговорност за своята полиция?

Гьоринг: Да!

Димитров: Питам: какво направи господин министърът на вътрешните работи на 28 и 29 февруари или през следните дни, щото чрез полицейското следствие да бъде установен пътят на Ван-дер-Любе от Берлин до Хенингсдорф, неговото пребиваване в Хинсдорфския приют, неговото запознаване там с две други лица и по какъв начин да бъдат разкрити ниговите истински съучастници? Какво направи вашата полиция?

Гьоринг: Като министър аз, разбира се, не тръгнах по следите като детектив, а за това имам моята полиция.

Димитров: След като вие като министър-председател и министър на вътрешните работи заявихте, че подпалвачите са комунисти, че Германската комунистическа партия е извършила това с помощта на Ван-дер-Любе като комунист чужденец, не послужи ли това ваше заявление, за да се насочи полицейското следствие, а след това - съдебното следствие, в определена посока и да се изключи възможността да се търсят други пътища, за да се намерят истинските подпалвачи на Райхстага?

Гьоринг: Преди всичко, законът предписва на углавната полиция при всички престъпления да предприема своите следствия във всички посоки, независимо от това накъде те водят. За мене не бе тъй важно да установя отделния малък вагабонтин, а партията, мирогледа, който бе отговорен за това. Углавната полиция ще разследва всички следи, бъдете спокойни. Аз само трябваше да установя: престъпление вън от политическата сфера ли е извършено или това престъпление е политическо. За мене то бе политическо престъпление и аз бях също така убеден, че престъпниците трябва да се търсят във вашата (към Димитров) партия. (Маха с юмруци към Димитров и крещи) Вашата партия е партия от престъпници, която трябва да бъде унищожена!

Димитров: Известно ли е на господин министър-председателя, че тази партия, която "трябва да бъде унищожена", управлява една шеста част от света, именно Съветския съюз, че тоя Съветски съюз поддържа дипломатически, политически и стопански отношения с Германия и че неговите стопански поръчки са в полза на стотици хиляди германски работници?

Председателят: (към Димитров): Забранявам ви да водите тук комунистическа пропаганда.

Димитров: Тук господин Гьоринг води националсоциалистическа пропаганда! (След това се обръща към Гьоринг) Тоя комунистически мироглед господствува в Съветския съюз, в най-голямата и най-добрата страна на света, и тук, в Германия, има милиони привърженици в лицето на най-добрите синове на германския народ. Известно ли е това...

Гьоринг (крещейки): Аз ще ви кажа какво е известно на германския народ. На германския народ е известно, че тук вие се държите нахално, че сте дошли да подпалите Райхстага. Но аз не съм тук, за да позволя да ме разпитвате като съдия и да ме упреквате. В моите очи вие сте мошеник, който трябва да бъде просто обесен.

Димитров: Аз съм много доволен от отговора на господин министър-председателя.

Председателят: Дали сте доволни, това ми е съвършено безразлично. Сега ви отнемам думата.(Към полицаите) Изведете го вън!

Димитров: Вие навярно се боите от моите въпроси, господин министър-председателю?

Гьоринг (викайки подир Димитров): Чакайте само, когато ми попаднете в ръцете, вън от правовата власт на тоя съд! Подлец!

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели