/Поглед.инфо/ След като разграбиха и разрушиха всичко, което бе построено за 45 години в социалистическа България, и я превърнаха в държава със затихваши функции, сега ГЕРБ и реформаторите, наследници на СДС, не се задоволиха с това "преодоляване на тежкото наследство от комунистическия режим". Сега ни забраняват дори да си спомняме как сме живели като нормални хора. Забраняват ни го със закон! Всички символи, лозунги, знаци и предмети от онова време трябва да бъдат премахнати под заплаха от солени глоби, а учебниците да бъдат пренаписани така, че децата ни да научат как техните баби и дядовци са сътворили най-мракобесния период в историята ни. Това налудничаво начинание има своите паралели в хитлерова Германия, а авторите му искат да унищожат и паметници, и памет така, както вандалите от ИДИЛ взривяват древната историческа култура на Сирия - не я харесвали.

Само че памет не можеш да взривиш. Вяра със закон не се премахва. Вие изгорете учебниците, а ние ще сложим на ревера си петолъчката, както едно време евреите носеха звездите си. Хайл!

"Комунистическите символи" имат своята вековна и светла история, за която аналфабетите не щат да знаят. Тази история е нашият отговор днес. Изследването на Валентин Караманчев (1932) е отпечатано в далечната 1972 г. и е първата книга на известния български писател и журналист. В нея той разкрива историята на комунистическите символи, повечето зародили се преди векове. Години по-късно ще се появят книгите му "Мървашки песнивец", "Черешова задушница", "Въздаяние" и др.

***
Из книгата на Валентин Караманчев
"Пролетарска символика"
1972 г.

Червеното знаме

Червеното знаме има дълъг и славен стаж, но праисторията му се губи далече, далече в миналото. То се е развяло още преди двадесет века, по време на народни вълнения в Китай. Въстаналите роби приемали горди имена - Червени вежди, Червени копия, Червени воини. През Средните векове в Близкия изток измъчени селяни го издигнали срещу неправдата и експлоатацията. В арабските летописи техният бунт е наречен "Сурх алем", което ще рече "Червено знаме". В Европа се е появило с неудържимата лавина на отчаяните селски въстания. Предводителят на английските селяни Уод Тейлър е известен като Червения конник. Червения Жак, олицетворение във френския фолклор на безпросветната селска маса, даде името си на страшния антифеодален метеж - Жакерията. Червеното знаме е било мълчаливата и страшна закана на крепостните селяни, тяхното изтощено докрай търпение, тяхната преляла ярост.

В началото на юли 1789 г. санкюлотите, така били наричани парижките пролетарии и бедняци в отличие от представителите на висшите класи, издигнали червено платно с надпис "Военно положение е обявено от суверенния народ". Дотогава суверенни са били само кралете. Под това знаме се стекли тълпи от безправни и бедни. На 14 юли, водени от своя верен класов инстинкт, те превзели с щурм Бастилията и я разрушили до основи. Именно червеното знаме било първото знаме на революционната маса от 1789 г. Буржоазните историци старателно крият в трудовете си този факт.

Първите самостоятелни работнически вълнения и демонстрации чак до 1832 г. протичат под черен флаг - зловещо олицетворение на безнадеждната алтернатива, изписана върху платното: "Да живеем, работейки, или да умрем, сражавайки се". На 5 и 6 юли 1832 г. парижкият пролетариат въстана. Той не вдигна над барикадите трицвета на Френската революция, който вече беше включен в украсата на Юлската монархия. В негово име Тиер заповяда на войниците: "Бъдете безпощадни! Убивайте и децата, и жените, за да не остават и да не се плодят отмъстители". Парижкият пролетариат не издигна и траурния креп на лионските тъкачи, а понесе високо аления пламък на гнева. Изрови го от тлеещите пепелища на историята, съживи го в горещите си груби длани и го развя над редиците си. Оттук нататък работниците свързаха името си с червеното знаме и с червения цвят завинаги. Възпявайки това въстание, Виктор Юго остави в "Клетниците" своето преклонение пред червеното знаме, пред червения цвят.

От барикадите край Сена червеното знаме премина у английските чартисти. Войниците на Гарибалди носеха ризи с неговия цвят. А в буреносната 1848 г., в която се роди Комунистическият манифест, с него във Франция бе възвестена републиката и революциите в Германия, Австрия, Италия. Републиката живя малко. Революциите не успяха. Свещеният съюз на европейската реакция ги победи. На 19 май 1849 г. излезе последният, 301-ви брой на редактирания от Карл Маркс "Нов рейнски вестник". Страниците му бяха отпечатани в червен цвят.

И докато победителите тържествуваха и тръбяха самоуверено, че времето на революциите е минало, червеното знаме се развя с цялата си прелест и красота над Парижката комуна - първата диктатура на пролетариата. За първи път червеното знаме се извиси над държавни учреждения не само като израз на бунта и разрушението, а и като олицетворение на съзидание и истинско народовластие.
Червеното знаме победи и стана светиня на първата социалистическа държава - Русия, която пролетариите от целия свят заобичаха като свое отечество. И по-нататък всяка победа на социализма, на международното работническо и комунистическо движение беше победа, е победа и ще бъде победа на червеното знаме.

Погледнете пъстрия атлас на националните знамена! Над всички цветове преобладава червеният. Той участва в съчетанията на повече от сто от тях. Червеният, основен хералдически цвят, в повечето случаи е свързан с кръвта, борбата и революцията, защото не ще се намери народ, чиято история да не е борба, който да не е проливал кръв и да не се е стремял към свобода и независимост.

Цветът на червеното знаме се свързва с кръвта. Вероятно още първобитният човек започва да възприема кръвта като олицетворение на самия живот. Червеният цвят е символ на живота. Човекът вярва, че червеният цвят, цветът на кръвта, обладава магическа сила. Той обагря болните в червена боя, за да им влее живот. Алените цветя, плодове и предмети по-късно заменят кръвта в много обреди и обичаи. У нас гергьовското агне се белязва с червено, а пролетта се посреща с мартеници. Може би тази тайнствена връзка между червения цвят, кръвта и живота е накарала угнетените да изберат баграта на своето знаме. Цветът, най-добре от всичко символизиращ просветителната сила на човешкия разум, ще служи винаги за емблема на единението на демокрацията в целия свят и символ на единението между силата на разума и мощта на труда. Червеното знаме е единственото, което държавните граници не могат да обезсилят. Няма континент, няма страна, където то да не е познато, където то да не воюва, където да не е приветствано от салюти или пресрещано от пушечни залпове. За него са изпети прекрасни песни - от "Бандера роса" до "Под знамето, червеното", поети са му посветили стихове, живописци и ваятели са го обезсмъртили, гравирано е върху ордени и гербове.

С прилагателното "червен" често си служи буржоазията, за да изрази своята класова омраза, страх, истерия и безсилие. Тя стои пред червеното знаме като затъпял от ярост бик. Възхода на комунистическото движение и на социалистическите страни тя нарича "червена опасност" или "червен призрак". Заради прогресивните им разбирания и уважението им към Съветския съюз тя нарича "червени" Фритьоф Нансен, Алберт Айнщайн, Анатол Франс, Ромен Ролан, Пикасо, Федерико Гарсия Лорка, Хюлет Джонсън и много, много други. Когато буржоазията загуби контрола над нервите си, списъкът на "червените" става прекалено дълъг.
 
Петолъчката

В най-дълбока древност, още преди появата на истинското писмо, човекът започва да си служи с условно обозначение на някои явления, с условни знаци за нещата и предметите. Постепенно, с течение на времето, са се установили трайни изображения, които с развитието на религиозните култове и по-сложната организация на обществото прерастват в стройна символика. Посредством тях се изобразяват явления, събития, вярвания и принадлежност към религия или секта, към племе или фамилия, към идеология или партия. Ето широко разпространеният кръст. Той се появява много столетия преди християнската религия.

Революционните движения също така използват различни условни обозначения на своя характер, състав или цели. До червеното знаме, до сърпа и чука - символа на единството на работниците и селяните, до издигнатия юмрук - мълчалив поздрав на антифашистите, грее червената петолъчна звезда. За нея в българския език е намерено звучното име "петолъчка".

Но звезди, всевъзможно оцветени и в повечето случаи петолъчни, се срещат често в различни гербове и знамена, които нямат нищо общо с пролетариата. В австралийските и новозеландски флагове символизират съзвездието Южен кръст, под което се намират тези далечни земи. Върху старото йеменско знаме те са израз на пет основни догми на Корана. В кубинското знаме, учредено от революцията през 1895 г., петте еднакви лъча на бялата звезда са гаранция на свободата и равенството на расите и народностите, населили поробения от Испания остров.
Друга служба и съдба има звездата върху знамето на САЩ. Тук белите звезди са наредени като зърна на сметало, с което може да се изчисли и проследи пътят на завладяването на един континент. На 4 юли 1776 г. в синия квадрат на новопоявилото се американско знаме са нанесени 13 звезди - за всеки щат по една. Сега техният брой в резултат на завоевателната политика е достигнал 50. Със силата на оръжието Испания е принудена да продаде Флорида - една звезда. Насилствено е завладян Тексас - още една. Заграбена е половината територия на Мексико - ето звезди за Калифорния, Аризона, Ново Мексико. Надиграни са съперниците Франция и Англия - звезди за Орегон, Невада. Срещу 7 милиона долара е купена необятна Аляска - още една звезда.

Преди да кацне върху червеното знаме, преди още комунистите да са я причислили към своя емоционален арсенал, звездата трептя в революционната поезия и публицистика като образ на мечтите и на далечното щастие, на светлината и на справедливостта. Звездата е символ на нещо възвишено, символ на пътеводност. В каноните на хералдиката тя олицетворява вечност! Руските революционери въведоха звездата в арсенала на революционната символика. "Полярна звезда" се нарича алманахът на декабристите. Същото наименование носи и списанието на Херцен и Огарьов. След годините на Столипинската реакция болшевиките назоваха своя легален вестник "Звезда". В дните след Октомврийската революция петолъчката стана символ на единството, братството и солидарността на работниците и всички трудещи се от Европа, Америка, Азия, Африка и Австралия. Пет континента - пет лъча, събрани в една звезда. И наистина, всички алени петолъчки, които таим в сърцата, не са ли късче от голямата звезда на борците за щастие и свобода?

Дума