Масоните - тайното оръжие за смяна на всяка власт в България

/Поглед.инфо/ Участието им в Деветоюнския преврат срещу правителството на БЗНС през 1923 г.и в деветосептемврийския през 1944 г. е решаващо

Има една тема, по която се говори рядко и по традиция под сурдинка и тайнствено - масонството в България и участието му в политическия живот. Някои автори лансират тезата, че масонството у нас било аполитично и надпартийно, а всъщност цялата му надпартийност е в употребата на всяка партия за собствените му цели - тайни или явни.

Малко известен факт е, че Великата ложа на България, основана през 1917 г., е имала пряко и дори ръководно участие в Деветоюнския държавен преврат срещу правителството на БЗНС през 1923 г., в убийството на Стамболийски и завземането на властта от профашистките партии, довело до тежки последици за България в течение на десетилетия. Най-точен вероятно е акад. Александър Теодоров - Балан, който също е бил масон: "Свободните зидари не са партия, но простират своята работа в средата на всяка партия, както и повсъде вън от нея..."

Проф. Величко Георгиев (1931-2015) е един от най-добрите познавачи на масонството. Той разкрива изчерпателно процесите в него и не се притеснява да посочи дълбоките противоречия, които го раздират още от възникването му в България. Особено голям интерес предизвикват изследванията му върху участието на масоните в Деветоюнския преврат и в масовите убийства в средата на 20-те години на ХХ в. Нещо, което още веднъж показва, че масонството е било свързано дълбоко с двореца, а и с върхушката на едрия капитал в България и Европа. Както ще се види в откъса, който ви предлагаме, авторът не спестява имена, а разкрива в пълнота злокобната роля, която играят масоните в българския политически живот по онова време. И само по онова ли? Масоните, които са начело на първото правителство след 9.09. 1944 год. 1944 у нас, стигат дотам, че не се спират пред нищо, дори участват в безмилостното ликвидиране на другарите си, с които са се кланяли до вчера на масонските си идоли. Гениален ход – едни масони убиват други масони.

Из книгата „Масонството в България” на Величко Георгиев, изд. „Наука и изкуство”, 1986 год.

Като важен фактор за защита на интересите на българската буржоазия след Първата световна война се очертал Военният съюз. Дейци на ВЛБ като Ал. Протогеров, П. Мидилев, К. Николов и др. участвували в подготовката за неговото основаване, в създаването на тази офицерска организация. ВЛБ се свързала най-тясно с действуващото и запасното офицерство и с неговите организации. Представителите на офицерството в масонските ложи представлявали доста внушителна група. В това отношение била продължена традицията още от основаването на ложа „Заря” и на ВЛБ в годините на Първата световна война. А през разглеждания период велик майстор бил тъкмо полк. П. Мидилев. В редовете на масонското братство били привлечени секретарят на централното управление на ВС майор Н. Рачев, важният функционер на съюза К.[имон] Георгиев и др. Това създавало благоприятни условия за прокарване на масонско влияние сред офицерството и неговите организации, било допълнителен улесняващ фактор за буржоазно въздействие върху тях.

ВЛБ съзнателно се стремяла да създава около себе си ореол на могъщ тайнствен фактор, да се саморекламира като важна сила в страната направо с Военния съюз. Показателно е и изказването на проф. Ал. Теодоров-Балан в това отношение. Когато в края на 1920 г. правителството на Ал. Стамболийски предприело някои мерки за обезсилване на Военния съюз, маститият професор казал: „Да дадем да се разбере, че у нас има зидарска ложа, пък и правителството да разбере, че покрай военната организация (става дума за Военния съюз — В. Г.) има и друга”. Връзките между ВЛБ и Военния съюз се поддържали чрез П. Мидилев, Н. Рачев, К. Георгиев, П. Златев, К. Николов и много други.

ВЛБ съчувствувала на засегнатото от военните клаузи на Ньойския договор българско офицерство, действувала в общ фронт с всички, които ратували за запазване на макар и малочислена, но наборна българска армия. Когато през 1921 г. съглашението поставило пред земеделското правителство въпрос за закриване на последните остатъци на наборната армия, в страната била организирана масова протестна кампания против това ултимативно искане на победителите. Постъпки в този дух по масонска линия направила и ВЛБ. Нейното ръководство било толкова уверено в успеха си, че на тайно заседание на 20 септември 1921 г. великият майстор П. Мидилев самохвално съобщил, че размерът на армията след ходатайството на ВЛБ пред масонските централи на съглашенците щял да бъде запазен такъв, какъвто бил в момента. Както се знае, тогава България била принудена да се подчинява безпрекословно на съглашенците.

За подпомагане на нуждаещи се перспективни от масонска и изобщо от политическа гледна точка запасни офицери, дейци на Военния съюз и др., през 1921 г. по инициатива на Съюзния съвет на ВЛБ осем масони „заедно с други граждани от видно обществено положение” образували общогражданския комитет. Засега не разполагаме със сигурни данни за дейността на този комитет. Но едва ли той е останал само на книга.

През 1922 г. ВЛБ си осигурила силни позиции в ръководството на Военния съюз и в това на Съюза на запасните офицери. Това обстоятелство наред с други също улеснило координацията на всички струи на опозиционния буржоазен фронт и целенасоченото използуване на посочените офицерски организации като ударна бойна сила на този фронт.

В масонските ложи след войната, особено в София, най- дейни били ръководни дейци на ВМРО и на емигрантските организации на българите от Македония. За пример можем да посочим цял списък от имена начело с Ал. Протогеров. Това се дължи на обстоятелството, че националноосвободителното движение на българите от Македония било най-голямо и най-силно в сравнение с останалите потоци на българското националноосвободително движение тогава; на това, че въпросът за съдбата на македонските българи заемал централно място във външнополитическата дейност на българските правителства след налагането па Ньойския договор и на още ред причини. Целта била да се използуват възможностите на ВЛБ за нуждите на движението, а вероятно има и други съображения.

Свързаните с ВМРО и с емигрантските организации на македонските българи масони били групирани преди всичко в най-големите и най-силни столични ложи — „Зора” и „Светлина”, които се ръководели от тях. Масони били членовете на задграничните представители на ВМРО. Изпълнителният комитет на македонските благотворителни братства, а после Националният македонски комитет до края на разглеждания тук период се оглавявали от масони. Масони работели и в другите организации на българските бежанци.

В служба на масонството били поставени също и някои представители на официалната, най-голямата църква в България — източноправославната, а също така и протестантската. Всички най-видни представители на протестантската църква в България начело с нейния ръководител пастор Д.Фурнаджиев били ръководни дейци на ВЛБ. От страна на православната църква във ВЛБ били привлечени предимно дейци, свързани с поддържането на отношенията й с държавната власт или които работели в нейните учебни заведения и в разни църковни настоятелства. Между тях били Г. Цветинов — началник на вероизповедния отдел в Министерството на външните работи, Ст. Цанков — началник на културния отдел при Светия синод, В. Узунов, Д. Михайлов и др. Много от тях били свързани с борбите на екзархията в Македония и Одринско до войните. На масонството симпатизирали представители на реформисткото течение в православната църква.

Тези и други, неупоменати тук факти очертават ВЛБ като формация, която активно се месела в обществено-политическия живот на страната. Тя била използувана от буржоазията за създаване на единство в нейните редове, за насочване дейността на отделните й групи в общото русло.

За спазване прилагането на Ньойския договор в България била настанена специална Междусъюзническа военна комисия. Някои от нейните служители били масони, с които българските свободни зидари установили връзки. Едни от тях дори участвували като прибратени в живота на софийските масонски ложи. Според едно свидетелство на 25 април 1921 г. англичаните-масони от английската част на репарационната комисия Едуард Ууд и Никол участвували в заседание на българска ложа. Тези връзки били използувани от българските масони и в борбата против земеделското управление. Вероятно те били един от каналите, чрез които през 1922—1923 г. буржоазната опозиция получавала информация за хода на напрегнатите преговори по репарационния въпрос. Навярно и чрез него тя получавала окуражителни насърчения в борбата против земеделския режим.

Изключително важен момент в следвоенната история на България бил държавният преврат на 9 юни 1923 г. Той бил подготвен с усилията на цялата българска буржоазия, подпомогната от международната буржоазия, а извършен от Военния съюз и Народния сговор. Отношение към преврата имала и ВЛБ. Засега много обстоятелства около нейното участие и отношението й като формация към деветоюнския преврат са забулени в дълбока тайна. Съществуват обаче сериозни податки, които позволяват да се постави началото на нейното разгадаване.

Военният съюз и Народният сговор, зад които стоели силни кръгове на едрия капитал, се ориентирали към насилствено сваляне на правителството на Ал. Стамболийски още през есента на 1922 г. От страна на Военния съюз много голяма полза за подготовката на преврата изиграли масоните запасни офицери и видни дейци на съюза. Н. Рачев (секретар на неговото централно управление), К. Георгиев, Д. Велчев, Л. Стоенчев и др. Те имали голяма заслуга за превръщането на Съюза на запасните офицери в легална форма на проявление на Военния съюз. В дейността си те били подпомогнати и улеснени от председателя на Съюза на запасните офицери ген. Ив. Луков. Наред с други тези обстоятелства улеснили твърде много създаването на общ фронт на т. нар. запасно войнство, ударната бойна сила на буржоазията в решителната фаза на борбата за отстраняването на земеделското правителство от власт.

Макар и малко на брой, но на ключови места, масони имало и в командуването на доброволческата армия. Почти до преврата важен пост в Министерството на войната заемал великият майстор на ВЛБ полк. П. Мидилев. Началникът на гарнизона в Хасково подполковник Пенчо Златев също бил масон. Позициите на масонската ложа в армията се засилили особено много, след като в средата на май 1923 г. на мястото на подалия оставка началник-щаб на армията полк. Н. Топалджиков бил назначен полк. Стефан Нойков. Според едно сведение от масонски произход на този пост той бил назначен с удоволствие от цар Борис. Така или иначе отношението на царя към това назначение не може да е било отрицателно. Съгласно масонските правила и съществуващата практика, особено по време на управлението на БЗНС, постъпването на служба на членовете на масонското братство в земеделското правителство не могло да става без съгласието на ВЛБ. В противен случай такива масони или били изолирани, или бивали отстранявани от масонските редове. А с полк. Ст. Нойков такова нещо не се случило. Затова със сигурност може да се предположи, че пръст в това дело имала ВЛБ. Защото Ст. Нойков станал член на ложа „Заря” в началото на 1916 г. и продължавал да участвува в масонското братство и като началник-щаб на армията. Разположението на Ал. Стамболийски той успял да спечели след издаването на книгата си „Защо не победихме?” и след участието си в редица дипломатически мисии и особено след успешната мисия като ръководител на българската делегация в българо-югославските преговори в гр. Ниш през март 1923 г., завършили с подписването на Нишкото споразумение.

Един от изследователите на историята на деветоюнския преврат — Й. Митев, правилно посочва, че ролята на началник-щаба на армията полк. Ст. Нойков в подготовката и хода на преврата още не е изяснена. Съпоставянето на редица обстоятелства ни кара да смятаме, че възглавяването на щаба на армията от масона Ст. Нойков се отразило най-благоприятно върху подготовката и хода на деветоюнския преврат. В известен смисъл това дообяснява ускоряването на преврата, за да не бъде изпусната благоприятната възможност. Защото при възглавяването на Военното министерство от неопитния родственик на Ал. Стамболийски К. Муравиев това означавало оглавяването на армията от опитния и умен началник-щаб. А като се има предвид ролята на военните масони, това в края на краищата означавало оглавяването на армията от ръководното ядро на Военния съюз. С това бил предрешен успехът на военния преврат. Защото били създадени най-благоприятни условия за безпрепятствена работа, която представителите на Военния съюз вършели по подготовката на преврата, особено в армията. И едва ли е случайно, че по време на преврата нито една войскова единица не се обявила в защита на земеделския режим. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че сред някои масони след преврата се оформило впечатлението, че цар Борис го извършил именно чрез началника на щаба на армията.

Ст. Нойков бил привърженик на буржоазния политически фронт. Ето какво пише по интересуващия ни въпрос неговият близък приятел масонът полк. К. Николов: „Ньойският договор изхвърли и Стефан Нойков из редовете на родната войска. За да бъде полезен на тая войска, Нойков още един път се яви в редовете й, но за късо. На времето не се прецени по справедливост това негово връщане въз войската. Но тия, що знаят как Нойков прие да стане началник на щаба, ценят високо неговия жест — да пожертвува името си, но да спаси армията. Такива бяха тогава времената”. Тези редове също потвърждават убеждението, че Ст. Нойков действително има отношение към успеха на деветоюнския преврат.

Известните организатори и ръководители на преврата Н. Рачев, К. Георгиев, Д. Велчев, П. Златев и др. също били масони.

Масони играли роля и при създаването и дейността на Народния сговор – другият фактор, участвувал в извършването на преврата. Между тях били председателят на организацията проф. Ал. Цанков, професорите Н. Милев, Ян. Моллов, Вл. Моллов, Т. Кулев, дейците на буржоазните партии Б. Вазов, Гр. Василев, Я. Д. Стоенчев и др., военните масони и др. Масони участвували активно в обработването на общественото мнение против земеделския режим, в дейността по неговото дискредитиране в чужбина (Вл. Моллов в Италия, Гр. Василев във Франция и Англия, Ст. Стоилов в Австрия и др.). Връзката между вътрешните и външните заговорници се осъществявала и чрез масони. През март 1923 г. Н. Рачев изпратил масона Ст. Мошанов до Виена със специално поръчение до сговористките емигранти, което той успешно изпълнил.

Деветоюнските превратаджии използували ВЛБ и за осигуряване на представители в правителствения екип. В това отношение се имала предвид практиката в западните капиталистически държави, където масони играели изключителна роля в правителствата и останалите държавни институции. На масона и същевременно председател на Народния сговор Ал. Цанков било възложено да стане министър-председател. Той от своя страна осигурил за кабинета масоните Я. Д. Стоенчев и Ян. Моллов. На 7 юни 1923 г. Н. Рачев поръчал на Ст. Мошанов да докара от Враца зетя си Цв. Бобошевски, за да бъде включен в кабинета като представител на Обединената народнопрогресивна партия. Масон бил и министър П. Тодоров — ръководен деец на Радикалната партия. Постът министър на вътрешните работи заел зап. ген. Ив. Русев — виден член на Народния сговор и същевременно масон. Д. Казасов — представляващ уж БРСДП, попаднал в листата на кабинета поради близките си връзки с масони и поради това, че бил на път да влезе в масонската ложа, което и направил през 1926 г. За министър на външните работи бил тъкмен проф. Н. Милев – ръководен деец на Народния сговор, редактор на в. „Слово” и първомайстор на ложа „Заря” – най-голямата и най-силна и влиятелна ложа в България. Той обаче не заел този пост поради съображения от международен характер – като активен деец на движението на македонските българи да не би да предизвика недоволството на белградските управници. Така ВЛБ се оказала резервоар на министерски кадри за деветоюнските превратаджии. От всичко девет министри в кабинета на Ал. Цанков пет „случайно” се оказали масони. Масони взели участие и във формирането на държавно-политическата система на деветоюнския режим.

Тези и други още известни и неизвестни данни дали основание на ръководството на ВЛБ в своя отчетен доклад пред великия събор от 22 септември 1923 г. да пише: „При това ние всички без изключение има да се радваме и гордеем от дейността на отделните наши братя между нашето профанно общество, било между чуждия свободно-зидарски свят. Така не можем да не споменем, че между тия, що свалиха шепата мракобесни властници от миналия режим (на БЗНС – В. Г.), ние наброяваме много наши братя”.

Всичко свидетелствува за активна авангардна роля на масоните в борбата за сваляне на демократичното управление на БЗНС и за установяване на диктаторския деветоюнски режим. Особено в случая е, че това те вършели не по заповед на ВЛБ, а като членове на други буржоазни политически организации. Но то е било поощрявано, подкрепяно от ВЛБ, било е съзвучно с нейната обществено-политическа линия, със

съществуващия в масонските ложи дух. Затова ВЛБ се гордеела с „подвига” на масоните превратаджии.

През 1919 – 1923 г., особено през периода на самостоятелното управление на БЗНС, масонството в България полагало усилия да израсне като буржоазен фактор, стремящ се да играе роля в борбата за консолидиране на всички течения на буржоазния лагер и на всички негови организации в единен антиреволюционен поток и за реставриране позициите на буржоазията.

Тесният кръг на масоните, специфичният режим в техните ложи, усвоената от тях тактика, възможностите за многостранни връзки с всички среди на българската буржоазия и нейните организации, култивираният там антикомунизъм, както и възможностите за връзки и общувалия с видни представители на международната буржоазия направили от масонските ложи в България и особено в столицата през този период предпочитана форма за независимо от конституционните политически фактори проявление. Тъкмо този характер на масонските ложи дал възможност да се групират представители на различните слоеве на буржоазията, на буржоазния общественополитически фронт. Масонските ложи подсказали и дори дали пример за създаване на тези представители на политически организации (трайни като Народния сговор и нетрайни като Християнската партия например), вдъхновявали ги и съдействували да бъде съгласувана дейността им в тях.

След деветоюнския преврат ВЛБ станала в известен смисъл особен управляващ фактор. Развитието на масонството в България навлязло в нова фаза.

Дума