/Поглед.инфо/ Днес завършваме поредицата от няколко страници, посветени на 70-ата годишнина от Парижката мирна конференция (1946-1947 г.), свикана да уреди отношенията с победените хитлеристки държави, сред които е и България. Като финал предлагаме част от емблематичната реч на Вячеслав Молотов, ръководител на съветската делегация в Париж, която днешните наши новоизлюпени русофоби никак не обичат да си спомнят.

Вячеслав Молотов (1890-1986) е председател на Съвета на народните комисари (Министерския съвет на СССР) през 1930-1941 г. и министър на външните работи до 1949 г. (Внукът на Молотов - Вячеслав Никонов, депутат в руската Дума и приятел на България, нееднократно е гостувал на страниците на ДУМА). На конференцията в Париж Молотов прави изключително аргументирани и емоционални изказвания в защита на териториалната цялост на България, която е застрашена от апетитите на Гърция, подкрепяна твърдо и всеотдайно най-вече от Великобритания, но и от други велики и недотам велики сили. Благодарение на усилията на съветските делегати нашата южна граница остава непокътната. А ламтежите за репарации от страна на Гърция именно Молотов смалява от близо един милиард на 45 милиона долара.

Днес неговото име не носи нито една улица в София, да не говорим за паметник или за една най-обикновена паметна плоча...

P.S. В материал от 29 септември т.г. руският сайт "Военный обозреватель" с горчивина напомня, че Вазовските машиностроителни заводи в Сопот в годините на Втората световна война произвеждат снаряди за оръдията на германските заводи "Круп", доставяни в големи количества на съветско-германския фронт! Толкова за "неучастието" на България във Втората световна война срещу СССР и за това какво е направила Русия за оцеляването на страната ни. Както се казва в такива случаи: Няма ненаказано добро!

Из книгата на Славчо Васев и Крум Христов "България на Парижката мирна конференция 1946", под печат в ИК "Синева"

БЪЛГАРСКАТА ГРАНИЦА ЩЕ ОСТАНЕ НЕНАРУШИМА
Реч на В. МОЛОТОВ

"Господин Председателю, Господа делегати,
Политическата комисия за България одобри с преобладаващо болшинство на гласовете, включително Англия, Съединените щати, Съветския съюз, предложението на Съвета на министрите на външните работи за запазване на сегашната българо-гръцка граница, което отговаря на интересите за траен мир в Европа. А на пленума на конференцията британският делегат, въпреки своето гласуване в комисията, а още преди това в Съвета на министрите, възглави групата на болшинството делегации в състав от 12 гласа, които се въздържаха, когато се гласуваше въпросът за запазване в неизменен вид на днешната българо-гръцка граница, в резултат на което конференцията не взе никакво решение по този въпрос. Това означава, че Англия посредством гласовете главно на малките държави се стремеше на пленума да постигне такова решение, което в никакъв случай не може да отговаря на интересите за стабилността на мира и може да бъде само тласък към авантюри и агресия.

Пита се, нима такова гласуване съответства на националните интереси на Етиопия, Белгия, Бразилия, Индия, Холандия, Австралия, Канада, Нова Зеландия, Южноафриканския съюз или Китай и най-после дори и на самата Гърция, въздържала се заедно с Англия от гласуване по тоя въпрос. Не е ли тая комбинация от делегации своеобразна игра на гласове, която обаче нито един честен делегат, изобщо нито един обективен човек не може да не разглежда иначе, освен като груба политическа грешка, която е в ущърб на мира и изгодна само за сеячите на безпокойства и нови агресии.

Тая комбинация на гласуване хвърли сянка върху цялата практика на гласувания в тая конференция, но не може да има съмнение в това, че Съветът на министрите на външните работи отново ще одобри предишното си решение за стабилността на българо-гръцката граница, което ще бъде осъждане на изкуствената комбинация от 12 гласа, въздържали се на пленума на конференцията. Политическата игра с гласуването по въпроса за българо-гръцката граница съвсем няма да бъде одобрена от общественото мнение на демократичните страни. Очевидна е грешната сметка, направена с тая политическа игра. Ето защо ние с увереност казваме на българите - нашите приятели: "Българи, бъдете спокойни, вашата граница ще остане непокътната" (аплодисменти).

Проектодоговорът за мир с България пред Съвета на външните министри

Парижката мирна конференция, която трябваше да вземе препоръки по предложение от Съвета на външните министри по проектодоговора за мир с Италия, Румъния, България. Унгария и Финландия, завърши своята работа...

След това тримата външни министри напуснаха Париж. Скоро от Лондон те се отправиха за Ню Йорк. Сесията се откри на 4 ноември в 23 ч. вечерта в хотел Уолдорф Астория. Първите заседания бяха посветени на договора за мир с Италия. Българският мирен договор се постави на разглеждане едва на 11 ноември.
Във взетите препоръки по проектодоговора за мир с България от Парижката мирна конференция имаше две особености. Първата бе, че по член първи от проектодоговора, който уреждаше въпроса за границите на България, конференцията не бе дала никакви препоръки и че този въпрос остава да се реши от Съвета на външните министри; и втората особеност бе, че решението по българските репарации беше взето необосновано и прибързано, в една атмосфера, която е вече добре позната на всички.

Пред великия защитник на България - Съветския съюз, тук предстоеше тежката задача да защити границите на нашата страна и да намали размера на определените вече от Парижката конференция репарации от 125 милиона долара. И водачът на съветската делегация, В. Молотов, не закъсня да се противопостави с целия си авторитет на всички опити да се утежни положението на България и да се извоюва за нашата страна един възможно по-лек мир. Особено твърдо и енергично бе неговото становище по въпроса за границите на България.

В предобедното заседание на Съвета на външните министри от 11 ноември... съветът премина към въпроса за българските репарации. Британският делегат Бевин поиска да се приеме приетото вече от конференцията британско предложение за размера на репарациите, а именно България да заплати 125 милиона долара репарации. Бърнс изтъкна по този повод, че доколкото това предложение на британската делегация не е било прието с мнозинство от две трети, делегацията на САЩ е готова да разгледа и други предложения за размера на българските репарации. Но Бърнс поиска да запази определения вече размер репарации за Гърция по силата на британското предложение от 62 милиона и половина долара, като се намали размерът, определен за Югославия, и се реши България да заплати на Гърция и Югославия всичко 78 милиона долара репарации.
Молотов отговори на Бевин. Той намери, че е странно това искане от България да заплати на Югославия например репарации в размер, който надвишава размера на българските репарации, посочен в предложението на самото югославско правителство. Съветският делегат посочи, че на България се налагат репарации свръх нейните възможности. "Не трябва да се забравя - заяви той - че България ни подпомогна да ускорим края на войната против Хитлер и Мусолини. Аз мисля, че трябва да държим сметка за това."

Накрая Молотов предложи България да плати на Гърция и Югославия 30 милиона долара репарации. И по този въпрос на това заседание Съветът на външните министри не можа да постигне съгласие.

Решението за българската граница

Към края на заседанието Бевин повдигна въпроса за българо-гръцката граница. Той заяви, че от страна на гръцката делегация съществува "тенденция за ревизиране на границата с България". По тази причина британският делегат поиска да се измени българо-гръцката граница в полза на Гърция.

Водачът на съветската делегация Молотов решително се противопостави на тия неоснователни искания. "Съветската делегация смята - заяви той, - че не е уместно да повдигаме нови въпроси и особено въпроси, които засягат изменението на българските граници. Ако желаем мир между България и Гърция - а ние действително желаем това - по-добре би било за нас да не повдигаме въпроса за българо-гръцката граница. Ако повдигнем въпроса за изменение на българската граница, ние несъмнено ще предизвикаме искания от страна на България против Гърция, които са много по-основателни, отколкото други подобни искания на Гърция спрямо България". Молотов припомни, че съществуващата българо-гръцка граница бе одобрена от Военната комисия на Парижката мирна конференция с 10 гласа срещу 2 и 1 въздържал се.

Кув дьо Мюрвил уведоми Съвета, че Франция подкрепя текста на член 1 от проектодоговора за България в неговата първоначална редакция - така, както бе предложен от Съвета на външните министри, като одобрява днешната линия на българо-гръцката граница.

Тия разисквания по договора за мир с България не останаха без отзвук в световния печат. Американският печат изтъкна твърдата позиция на Молотов, като каза, че съветският делегат дал да се разбере, че няма да се съгласи на нито една мярка, която би утежнила положението на България.

В едно от следващите заседания на Съвета на външните министри въпросът за българо-гръцката граница бе поставен отново. Повод за това даде един нов гръцки меморандум по отношение на границата, с който се иска около 1/10 от първоначалните гръцки искания спрямо България, предявени на Парижката конференция, българска територия да бъде предадена на Гърция.

Британският министър на външните работи Бевин се изказа в полза на това гръцко искане за коригиране на гръцко-българската граница в полза на Гърция, като го окачестви като умерено искане. Предоставено бе това ново гръцко искане да бъде разгледано от помощник-министрите на външните работи.

Когато въпросът бе внесен отново в Съвета на външните министри, благодарение на енергичната защита на съветския делегат Молотов - границата на България остана ненарушима. Текстът на член първи бе приет такъв, какъвто бе предложен първоначално от Съвета на външните министри. А според този текст българската граница се запазваше такава, каквато е днес.

Пак по настояването на съветския делегат размерът на българските репарации бе намален от 125 милиона долара на 70 милиона долара. Англия оттегли своето предложение за нов член втори към договора, с който се визираха правата на евреите в България чрез допълнителни гаранции, които съдържаше този член.

В първите дни на декември Съветът на външните министри окончателно постигна споразумение по договорите за мир с петте държави... На 11 декември в полунощ радиото разпространи по света следното съобщение:

"Съветът на четиримата външни министри реши мирните договори с Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия да бъдат подписани на 10 февруари 1947 г. в Париж от представителите на четирите велики сили и от представителите на петте бивши неприятелски държави".

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели