Иначе, десните у нас бясно крещят, че трябвало да се знае истината за миналото - но тяхната "истина" за лошите и добрите, е подчинена на тяхното чуждоугодничество, не на фактите. Защото фактите, например от Парижката мирна конференция, срутват безмилостно всичките им лъжи в тяхната хибридна война срещу истината. Документите са техният кошмар. Затова се мълчи, че Георги Димитров (1882-1949), чието име днес не се споменава дори, е спасил отечеството ни от ново разпарчeтосване - да, благодарение и на близките си връзки със съветското ръководство и Сталин. Само че България е цяла, а нямаше да е! Дори Димитров да не беше сразил Хитлер в Лайпциг през 1933 г., само за това е задължително да има паметник и поне една улица в София да носи неговото име. Както е в десетки страни по света. Но фактите не са удобни за доктрината на днешните десни, затова те искат да ги изтрият от паметта на бъдните поколения.

И още една ерес документите показват безпощадно ясно. Някои от днешните ни незаменими съюзници са направили всичко възможно, за да изтръгнат от родината ни Пирин и Родопа, долините на Места и Арда и да погърчат българското им население! А за да не минава днешната ни граница близо до Пловдив, решителна роля изиграва Съветският съюз. И понеже, господа, никоя история и никоя личност не са черно-бели, научете от архивите, че един от най-големите радетели за Народния съд срещу фашистите - Никола Петков, е имал политически мечтания да се подчиним на Великобритания, която отстоява исканията на Гърция към България. Ако те бяха се сбъднали тогава, докъде щеше да стигне апетитът на нашите съседи?! Може би наистина до Дунава.

Вие подменяте историята! Наричате фашистите "жертви", криете всичко останало. Нещо страшно се случва днес в нашето отечество!

 Из "ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО
 към външните министри на Съветския съюз, Великобритания, САЩ и Франция във връзка с подписването на мирния договор", 1947 г.

 Българското правителство току-що получи официалния и окончателен текст на договора за мир - така, както той бе съставен напоследък от съвета на четирмата министри на външните работи - и счита за своя длъжност да донесе до Ваше знание чувствата и мислите, които го вълнуват в навечерието на подписването на този важен международен акт.

Преди всичко българското правителство от името на българския народ желае да изрази своето дълбоко задоволство, че след продължителни усилия и преговори съответните правителства постигнаха пълно съгласие по клаузите на договора за мир с България. Предстоящото подписване на договора ние считаме като един голям успех на делото на мира и международното сътрудничество, като една нова важна стъпка към установяването на нормални отношения след една дълга и страшна война. Българското правителство изказва искрена благодарност на съюзените велики сили за улесненията, които му се дадоха в течение на преговорите, да изложи и защити своите гледища и интересите на българския народ, както и за всички подобрения, които се направиха в постановленията на договора.

Заедно с това обаче българското правителство не може да не изрази своето дълбоко огорчение от някои несправедливости и несъобразности, които за голямо съжаление бяха допуснати в едни или други клаузи на договора и които ще останат да тежат върху положението и развитието на българския народ.

В преамбюла на договора, въпреки всички доводи, които бяха представени от българска страна, не се признава на България качеството на съвоюваща страна на обединените народи. Без да искаме да отричаме отговорностите на България за престъплението на бившите фашистки управници, ние се надявахме, че великите сили ще оценят участието на българския народ в общата борба против хитлеристка Германия. В това нашият народ би видял едно признание на неговите усилия и жертви и би черпил в този факт едно дълбоко морално удовлетворение. И все пак на България бе отказано едно подобно удовлетворение, макар че по нашата преценка тя напълно заслужаваше да й бъде признато качеството на съвоюваща държава.

Ние не можем да скрием, от друга страна, разочарованието, което изпитва българският народ, виждайки, че са оставени без последствие неговите законни искания да се осигури на България един действителен излаз на Егейско море, като й се върне отнетата й без всяко основание Западна Тракия. Той разбира, че при съществуващите днес условия може би съюзените велики сили не са били в състояние да направят нещо по-добро, но иска да вярва, че Организацията на обединените народи ще намери начин и средства в подходящия момент да премахне изкуствено създадената преграда към Егея и да изправи една толкова тежка неправда и създаде в тази част на Югоизточна Европа условия, които ще бъдат от обща полза за всички демократични страни.

С голямо огорчение трябва да отбележим и една друга несправедливост, която се съдържа в договора за мир. Тя се отнася до репарационното бреме, наложено на България. Наистина, съветът на четиримата министри на външните работи намали препоръчаната от парижката конференция сума от 125 млн. долара на 70 млн. долара, но ние се надявахме, че ще се вземат под внимание изнесените многократно от българското правителство данни, които установяваха, че и такава сума е един много тежък товар, който българските държавни финанси и народно стопанство мъчно биха понесли. Ние изтъкнахме също с най-убедителни доводи, че репарации в този размер, особено по отношение на Гърция, за която са определени 45 млн. долара, не отговарят на действителните щети, причинени от органи на българските окупационни власти, нито пък може да се съгласуват с факта, че българският народ даде значителни жертви в хора и материални блага в общата борба срещу хитлеристка Германия. Ние имахме основание да очакваме, че ще се държи по-пълна сметка за всички тия обстоятелства. За съжаление определена е била една сума от 70 млн. долара, която е несправедлива и която ще засегне болезнено нашите и без това крайно затруднени финанси и стопанство.
Но има и едно друго отежняващо положение. В сравнение с препоръката на парижката конференция относно начина на погасяване репарационните задължения. Окончателният текст на договора за мир, като постановява, че като основа за оценката на доставените по чл. 21 от договора стоки ще се вземат международните пазарни цени за 1938 г. в щатски долари с повишение от 15% за индустриалните произведения и 10% за другите произведения, в действителност определените на България репарационни задължения значително се отежняват.
При това положение за погасяване на така фиксираните български репарации ще трябва да се отрежда значителна част от приходния бюджет на държавата, към който, като се прибави и общата сума на задълженията на българската държава по външните заеми - които България би желала лоялно да изпълни, - стига се до положението, че голямата част от българския износ ще бъде ангажиран за посрещане на тия задължения.

Друг въпрос, който несправедливо уврежда българските интереси, се отнася до българските креанси спрямо Германия. Окончателният текст на чл. 26 от договора наистина гарантира в & 1 българската собственост в Германия, но чрез разпоредбите на & 4 лишава българската държава и поданици от всички тия креанси както договорни, така и произлизащи от вреди и загуби, последвали през време на войната. Този некомпенсиран с нищо отказ от вземания, и то от 1 септември 1939 г. насетне, макар че бившото българско правителство се бе присъединило към Тристранния пакт едва на 1 март 1941 г., съставлява едно допълнително отежняване на българското стопанство и финанси от репарационно естество.

Българското правителство смята за свой дълг да привлече вниманието Ви върху тия обстоятелства и да изтъкне необходимостта да се потърсят при прилагането на договора подходящи мерки за облекчаване на тежестите, с които ще бъде обременено българското стопанство и които то не е в състояние да понесе.
Също така ние считаме, че би трябвало репарационните плащания да започнат не по-рано от 2 години след влизането в сила на договора за мир, особено като се вземе предвид крайното изтощение на народното стопанство, отежнено от две последователни незапомнени суши. Като привлича Вашето внимание върху тия несправедливости и несъобразности, които за съжаление не са единствените, допуснати в договора за мир с България, българското правителство изказва своята твърда надежда, че много от тия несправедливости и несъобразности могат да бъдат изправени с течение на времето и чрез подходящи споразумения между заинтересованите страни.
             "Работническо дело" бр. 27,
                    4 февруари 1947 г.

Из речта на Георги Димитров
пред националната конференция на ТКЗС, 4 февруари 1947 г.

Тъй като вашата конференция заседава в навечерието на подписването на мирния договор, позволете ми да кажа няколко думи по тоя въпрос. (Ръкопляскания. "Ура!")
Както знаете, на 10 февруари ще бъде подписан в Париж мирният договор. С подписването на мирния договор се урежда окончателно международното положение на нашата страна след войната. Това е положителното и главното, което дава мирният договор. (Ръкопляскания.) Всеки от вас разбира, че един отрязък от развитието на нашата страна в това отношение ще се завърши и ще се открият по-добри перспективи за едно ново, по-благоприятно и по-сигурно развитие за нашето народно стопанство. (Ръкопляскания.)

Всеки разумен човек може да разбере, че условията на мирния договор можеха да бъдат сто пъти, да не кажем и повече, по-тежки, отколкото сега, ако не беше Отечественият фронт. Те щяха да бъдат страшно непоносими, убийствени за нашия народ, ако не беше неоценимата помощ на Съветския Съюз и ако не беше историческият 9 септември (ръкопляскания), ако не беше участието на нова България в освободителната война против хитлеристка Германия. (Ръкопляскания, възглас: "Ако не беше др. Димитров!" Всички стават прави и бурно и продължително ръкопляскат"). Ако не беше, другари и другарки, нашата правилна, демократична, миролюбива външна политика, последователно провеждана от Отечествения фронт - ако всичко това не беше, положението на България можеше да бъде такова, каквото е ужасното положение на Германия. На Отечествения фронт ние трябва да благодарим, че мирният договор, въпреки своите тежки клаузи, не е катастрофален, за какъвто действаха враговете на България...
Разбира се, ако кобургите, нашата българска буржоазия и българските фашисти не бяха тикнали България в лапите на Хитлер, ако България беше на страната на обединените нации по време на войната, ние щяхме като съюзническа държава, подобно на Югославия и др., да участваме в уреждането на следвоенния международен мир (ръкопляскания) и нямаше да бъдем изложени на подобни тежести. Известно е кому принадлежи вината, историческата вина и отговорност. При тия условия понятно е колко недостойно и недобросъвестно е поведението на опозиционните водачи, които се стремят да замажат, да прикрият отговорността на кобургите, на буржоазията и да я прехвърлят на Отечествения фронт. ("Позор!")
             "Работническо дело", бр. 29,
                   6 февруари 1947 г.

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели