/Поглед.инфо/ Първият концлагер у нас след септември 1944 г. е създаден от САЩ, СССР и Англия

Темата за концлагерите у нас след септември 1944 г. е болезнена и за изпратените в тях, и за тези, които са ги изпратили - правителството на ОФ, в което влизат представители на "Звено", БЗНС, БКП и БСДП. (Дали Симеон Сакскобургготски помни, че трудово-възпитателните общежития са одобрени от регентите в Негово име!). Пръкналите се днес пещерни антикомунисти хвърлят цялата отговорност за лагерите върху гърба на комунистите. Но - внимание! Мнозина от близките на концлагеристите сами са ги предавали на властта с молба да ги "поправи", та да станели те добри и примерни граждани. Включително и близките на известния страдалец - музиканта и вицаджията Сашо Сладура (Александър Николов - 1917-1961).

Всяка от управляващите тогава партии е подкрепила всеотдайно идеята за лагерите. А всъщност, първият концлагер (ноември 1944 - декември 1945 г.) в с. Зелендол край Горна Джумая е създаден от Съюзната контролна комисия на САЩ, СССР и Великобритания, която е гарант на прехода от фашизъм към демокрация у нас. Само с нейни разпореждания са въдворявани и освобождавани "пансионерите" им в Зелендол. Там били настанени страшни престъпници, преди всичко жени, деца и старци с чуждо гражданство, най-вече с германско, от 1 до над 80-годишна възраст. Към 23 април 1945 г. в Трудово-изправителното селище са въдворени 239 души. Според спомените на 11-годишния тогава концлагерист Роберт Попиц, условията са били трудни, нямало е дори течаща вода за миене и пиене. Били настанени в две разнебитени немски бараки на общи нарове. Взимала е тогавашната власт пример от фашистите преди септември 1944 г. как се прави лагер...

Време е да "спукаме" и един друг балон. Да сте прочели или чули един поне от страдалците в лагера край Ловеч с непосилните му трудови дневни норми в каменните кариери, както и от женския в с. Скравена, да си е признал, че е бил криминал? Поне до моите уши и очи не е стигало такова сензационно откровение. Но, както се вижда от архивите, повечето въдворени са били закоравели криминални престъпници с по 5, 10, 20, 30 и повече присъди - за убийства, изнасилвания, кражби, измами. От 1235 лица в лагерите край Ловеч 1142 са криминални, а само за 24 има данни, че са политически. Дали и имената на рецидивистите от лагерите край Ловеч са изписани върху Мемориала на жертвите на комунизма пред НДК?!

Но има и друга „забравена” днес категория затворници - от общо 1200 души през целия период 810 са пуснати на свобода като неправилно задържани! Немалко са и, отново внимание! - "джендъри", с "големия" грях хомосексуализъм, и смъртността сред тях зад телените мрежи по обясними, но трудни за изричане причини, е „особено висока”.

Издевателствата наистина са били нечовешки и за тях в Политбюро на ЦК на БКП постъпват сигнали от ген. Иван Чуков, проф. Желязко Колев и прокурора Васил Ганев. Всевластният партиен орган взема незабавно най-решителни мерки за пресичане на извращенията и убийствата. Виновниците от управата за допускането им, които са си затваряли очите, а може би и са инициирали някои от тях, са наказани партийно и служебно. Но основното решение е просто - лагерите се затварят окончателно - 107 са предадени на съд и наведнъж са освободени 442 души, от които 72 жени, като Политбюро, по доклад на Тодор Живков, задължава партийните и държавните органи в страната да им осигурят работа и да се грижат за тях! Да го е казал това някой днес наред с обилно разпространяваните „зловещи” измишльотини?

Но нека се върнем при политическите затворници. Един любопитен въпрос - кого обвиняват те за изтърпяното в лагерите? Изяснява го в спомените си "Всичко тече" акад. Илчо Димитров: "С прякото им насърчение (на американците - б.а.) Н. Петков възглави сравнително силно, но обречено опозиционно движение, което бе смазано след подписването на Парижкия мирен договор. Разговарял съм със завърнали се от Белене опозиционни дейци: Проклинаха Барнс (американския дипломатически представител), вдъхнал им напразни надежди, за които бяха понесли тежки изпитания."

Днес все още не спират да бленуват "да се прочете цялата истина". Ами добре, нека направим още една крачка към нея. Числата и данните, които ви предлагаме по-долу, са наистина уникални, макар и смразяващи. Но както сами ще се убедите въпреки някои дребни различия между отделните справки, посочени и от авторите - те са автентични и не подлежат на съмнение!

Сборник с проучвания и документи

"Политически опасни лица"

(Въдворявания, трудова мобилизация, изселвания след 1944 г.), съставители и автори Пенка Стоянова и Емил Илиев, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1991 г.

Из "Въдворявания в България (т.нар. Трудови-възпитателни общежития)

Първият лагер след идването на правителството на ОФ на власт е в периода след септември 1944 г. до декември 1945 г. в с. Зелендол (според документите в МВР - "Зелени дол"), Благоевградско. Лагерът се създава по условията на примирието и е по нареждане на Съюзната контролна комисия (СКК) в България. Той е за поданици на Германия и нейните сателити - германски, австрийски, унгарски и други граждани, или за българи, създали семейства с такива. Преди въдворяванията в Зелендол групата е събрана за известно време с. Павел баня (сега град). В сведение на директора на народната милиция Руси Христозов до Съюзната контролна комисия се споменава, че към 23 април 1945 г. "В трудово - изправително селище Зелени дол са въдворени 239 души, като немски и унгарски поданици".

Освобождаването им става с писма-нареждания от СКК в периода от април до декември 1945 г. С писмо № 4339 от 6/11 декември СКК уведомява проф. П. Стайнов (министър на външните работи и комисар по изпълнение Съглашението за примирие), че смята за възможно ликвидирането на съществуващия до Горна Джумая лагер за "интернираните поданици на Германия и нейните сателити". От своя страна на 12.ХІІ. проф. Стайнов се обръща към Антон Югов (министър на вътрешните работи) да нареди "веднага да бъдат освободени задържаните в лагера "Зелен дол".

След закриването на ТВО "Белене" през август 1959 г. една голяма група от първите пуснати на свобода лагерници - рецидивисти, повишава нивото на престъпността в страната и най-вече в София. Особена наглост, вкл. физическа, някои от освободените проявяват спрямо органите на милицията с мотивировката, че няма ТВО и никой не може да ги изпрати където и да е без присъда. Ръководството на МВР - министър Георги Цанков и зам.-министър Мирчо Спасов, използват създадената обстановка, за да задържат най-закоравелите рецидивисти и се обръщат към висшестоящите органи да се продължи под някаква форма въдворяването. Така се стига до откриването на Трудово-възпитателното общежитие край Ловеч, което от 10 август 1961 г. носи името Трудова група. Няма писмено решение на Политбюро на БКП за създаването на лагера край Ловеч. Вероятно това е устно санкционирано от Политбюро през септември - октомври 1959 г.

Още в началото на септември там са изпратени няколко въдворени, (според Гогов група от 4-5 души), която да подготви условията за пристигане на основната група. Тя се състои от 166 човека, оставени в ТВО "Белене" първоначално за проверка на възможността да бъдат съдени. Те са характеризирани от ръководството на МВР като "непоправими рецидивисти, крайно опасни за обществения ред и сигурност". От тях 35 лица са осъждани от 10 до 30 пъти; 36 - от пет до десет пъти; 68 - до пет пъти и 27 проститутки и морално разложени мъже, няколкократно изпращани в ТВО.

Лагерът край Ловеч, макар и отдалечен от времето на бурни политически събития, бележи върха в репресивната политика на тоталитарната власт. Той е с най-тежък режим за въдворените и с най-много случаи на убийства. Този механизъм на управление не гарантира първоначалните замисли, което се вижда и от факта, че някои от въдворените са освобождавани с преценка - "неправилно изпратени". (В доклада на комисията, ръководена от Борис Велчев от март 1962 са отразени други данни: "От създаването на групата (от 170 докарани от ТВО Белене) през нея са минали над 1200 души. От тях 810 са пуснати на свобода като неправилно задържани, 159 са умрели и 223 мъже и 31 жени се намираха в лагерите край Ловеч и с. Скравена". Според нас тези цифри са дадени приблизително" - бел. П.С. и Е.И.).

Не само първоначалната група, но и голяма част от преминалите през Трудова група - Ловеч, са криминални престъпници. Някои от тях след освобождаването им отново са връщани за втори, а и за трети път. От освободените през януари - февруари 1962 г. 462 лица - 237 са осъждани и изпращани в затвора до пет пъти, 118 до десет пъти и 34 - над 10 пъти. За пръв път в Трудовата група са 309 лица, за втори - 114 и за повече от два пъти - 19 души. Отделни лица имат 30-50 присъди. Неосъждани са само 9 лица, но с простъпки достатъчни за изправянето им пред съда.

Към 13 март 1962 г. в лагера край Ловеч се намират 253 лица, от които 195 българи, 56 цигани, 1 евреин и 1 арменец. От лагерниците в този период 100 са осъждани за криминални престъпления над 10 (някои над 30) пъти; 70 - между пет и десет пъти; 74 - до пет пъти и отново 9 човека не са осъдени.

Както бе отбелязано, в Трудовата група се изпращат, макар и незначителен процент, и политически, а не само криминално проявени лица. От доказано преминалите през лагера 1235 лица криминални са 1142. За 24 има данни, че са политически, безспорни са например бившият народен представител от БЗНС "Никола Петков" от Пазарджик Любен Боянов и предателят на партизански отряд "Антон Иванов" Георги Тодоров Стоилов. Според П. Гогов, в Трудовата група са въдворявани и двама гръцки политемигранти. Смесени, с криминални и политически прояви, са 21 души, няма данни за 48 души. От 133 жени, преминали през филиала с. Скравена, само една е въдворена по линия на Държавна сигурност - "контакти с чужди дипломати", останалите са по линия на Народната милиция.

Освен политически и криминални, има и една категория, изпращани в ТВО - в Белене и в Ловеч, само с някакво дребно провинение, или дори без такова. Става въпрос за хомосексуалистите. В България това поведение не е било наказуемо според законите; изпращани са в затвора само криминално проявени хомосексуалисти. За съдбата на останалите, които не са нито насилници, нито дори активни хомосексуалисти, отговорност носят предразсъдъците на близките им и обществото. Въдворяването в ТВО се оказва подходящ начин за тяхното изолиране.

Веднъж попаднали в лагерна обстановка, смъртността всред хомосексуалистите е особено висока поради издевателствата, на които са подлагани от страна на криминалните престъпници. Трагично е, но има случаи, когато инициативата за изпращането на тези хора в лагерите се подема от близките им - родители, съпруга - които естествено са най-засегнати от тяхното особено поведение. В лагера в Ловеч са изпращани и хора с психични отклонения.

След 1960 г. от починалите 147 души 7 са въдворени по политически причини, 6 - по смесени, 122 от починалите са въдворени по криминални причини. Няма данни за 9 души. В общественото мнение битува тезата, че за да бъдат въдворявани по-лесно хора в лагерите, на тях са им приписвани криминални престъпления, когато всъщност причината е политическа. Без да се изключват подобни случаи, все пак по-вероятно е обратното: през 50-те и даже в началото на 60-те години много по-лесно е било да бъде изпратен човек в лагерите поради политическо престъпление, даже и приписано.

Друга категория са лица, изпратени в лагерите по, така да ги наречем, лични причини, например придобилият широка известност случай със сина на полковника от МВР, допуснал да го изпратят в лагера за "превъзпитание". Такъв е случаят и с Александър Николов (Сашо Сладура), изпратен в лагера по лични подбуди, тъй като единствената му политическа дейност са "вицовете".

За разлика от въдворените действително по политически причини, убийствата на тези лица често са плод не на заповед или внушение "отгоре", а на жестокото отношение от страна на надзиратели и други лагерници, само мълчаливо прикривани от ръководството на лагера. Не се потвърждават сведенията, промъкнали се в печата в периода март - юни 1990 г. за използване труповете на лагерниците за храна на свине.

В първия период на ТВО (1944-1953 г.) преобладава политическият мотив за въдворявания; през втория, особено от края на 50-те години, повече от въдворяваните са криминално проявени. Така за времето 1944-1948 г. от общо въдворените 8 160 по политически причини са 6 143 лица, по криминални и аморални - 1647 и за 370 няма данни. От 1958 до 1962 г. от общо въдворените 3 360 лица по политически причини са 701, по криминални и аморални - 2 633 и за 19 няма данни.

В годините след 9.ІХ.1944 г. България е поставена в условия, които не й позволяват избор на политическа уредба. Нейното бъдеше се предопределя от великите сили още от Московската среща и Ялтенската конференция. След края на Втората световна война у нас не беше възможно да се избегне копирането на сталинския тип социализъм - концлагерите, затворите, изселванията, тоталитарното управление изобщо. Всяко българско ръководство, което би се опитало да провежда свой, различен курс, неизбежно би попаднало самото то в лагерите. Един от "независимите" просто е съдебно убит (Трайчо Костов), а това е косвено указание и за всички останали партийни и държавни ръководители след него.

Нивото на правното съзнание на обществото и нормите на поведение на личността по онова време съществено се различават от днешните. Милионите жертви, паднали в световната война, притъпяват чувствителността на хората към човешките права, внасят хаос в ценностната ориентация на мнозинството. Своя роля изиграва и "лошата традиция" от годините преди 9.ІХ.1944 г., когато управляващите също използват лагери и интернирания за политическите противници.

Протокол "А" № 101

на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 5. тV. 1962 г.

1. Осъжда като порочен, несъвместим със социалистическата законност и морал режима, установен в трудовата група край гр. Ловеч.

2. Трудовата група край гр. Ловеч (за мъже) и в с. Скравена (за жени) да се разформирова.

Комисия с представители на Министерството на вътрешните работи и Главната прокуратура, под непосредственото наблюдение на отдел "Административни органи" на ЦК на БКП, да прецени най-внимателно кои хора, задържани в горните трудови групи, следва да бъдат освободени и кои закоравели престъпници ще се предадат на съдебните органи.

Партийните комитети и организации, органите на МВР и народните съвети да вземат мерки за настаняване на подходящи работа на всеки бивш въдворен и затворник като се полагат усилия за тяхното превъзпитание.

3. Обръща най-сериозно внимание на бившето ръководство на МВР за това, че не е взело всички възможни мерки за своевременно пресичане на всякакъв възможен произвол в трудовата група край Ловеч.

Архивни източници:

АМВР, ф. 23, оп. 1, а.е. 147

АМВР, ф. 23, оп. 1, а.е. 95

АМВР, ф. 23, оп. 1, а.е. "Заповеди за въдворяване", Т. 1 и 2.

АМВР, ф. 23, оп. 1, а.е. "Заповеди за освобождаване", Т. 3 и 4; Статистиката е от експертите на Специалната комисия..

АМВР, ф. 23, оп. 1, а.е. 102, ф. 23, а.е. 109

АМВР, ф. 23, оп. 1, а.е. "Списък на въдворените и починалите в Трудова група - Ловеч"; според експертите на Специалната комисия починалите въдворени по политически причини са 5 души и по смесени - също пет."

ЦПА, ф. 1, оп. 6, а.е. 4749

ЦПА, ф. 1, оп. 6, а.е. 4749

АМВР, ф. 23, оп. 1, а.е. 103

АМВР, ф. 23, оп. 1, а.е. "Материали на специалната комисия"; статистиката е от експертите на Специалната комисия. Използвани са всички документи за въдворени лица; въведените имена са проиграни на компютър и повторенията са изключени.

Дума