/Поглед.инфо/ На 24 януари т.г. се навършиха 100 години от рождението на отец Ангел Столинчев (1917 – 2003) дългогодишен архиерейски наместник в град Сандански. Името на този малко известен провинциален свещеник нашумя преди две години, когато излязоха от печат двата негови тома с мемоари, всеки от по над 1000 стр. Те са една истинска енциклопедия на пиринския край, която обхваща не само църковния живот, но и живота на обикновените хора, те са същинска енциклопедия на всичко случило се в живота им, включително и политическия, по неговото време. Потресаващи са неговите думи:

Дано Бог се смили над народа ни.

Сред тая наша разпуснатост в нрави, порнография и сексуални извращения, корупция, кражби, убийства, изнасилвания, подкупи, продаване на човешки души и Бог дига ръцете си от нас.

С молитви се обръщаме към Бога.

Боже, не ни забравяй и не ни изоставяй.

Смили се над нещастният ни народ.”

Особено голямо внимание отец Столинчев отделя на църковния разкол, убеден съм че изследователите му един ден ще го изучават не само по неговите толкова емоционални спомени, но и по факти и документи, събирани от него педантично, много от които днес са непознати за читателите. Някои от тях, като темата за съдбата на митрополит Пимен, провъзгласен за алтернативен патриарх от десницата са направо скандални. За да не изпаднела някоя тайна, той е изолиран от власт имащите през 1999 год. и оставен да умре без отопление и храна.

Из двутомника „Църква” на отец Ангел Столинчев,

ИК „Синева”, 2015 год.

Паметна бележка

Смъртта на дедо Пимен, 10. ІV. 1999 год., Велика събота

Официално беше съобщено, че дедо Пимен е починал на 10. ІV.1999 год. в болницата „Св. Ана” – София. Съобщиха, че погребението му ще бъде на 13. ІV. 1999 год., вторник – третия ден на Великден при църквата „Рождество Богородично” – гр. Благоевград. Това съобщение го направи епископ Инокентий от Софийския алтернативният синод.

Св. Синод на Българската Православна църква не взима никакво отношение по тоя въпрос – погребението на дедо Пимен – и на погребението не дойде нито един митрополит от Св. Синод.

Дядо Пимен основа разкола в църквата през 1992 год. С него бяха дедо Калиник от Враца и дедо Панкратий от Стара Загора. След туй направиха дедо Пимен втори патриарх, като отрекоха Св. Синод на дедо Максим.

Тоя разкол много време се протака и сега продължава да се протака.

Дядо Панкратий се върна в Св. Синод и стана синодален старец, наравно с всички митрополити.

Дядо Калиник също се върна в Св. Синод.

Остана само дедо Пимен, който не се върна в Св. Синод, понеже не му позволиха неговите хора.

Напоследък го изцяло бяха изоставили в Митрополията. Не му даваха отопление, грееше се само с електрическа печка „Диана”. Храната не му била добре подсигурена.

В болницата „Св. Ана” в София беше изцяло изолиран от достъп на хора. Не пускаха никого при него. Това го е понесъл много тежко. Властимеющите бяха забранили всякакъв достъп до него.

О. Славчо Бочуков, който му беше Архиерейски Наместник в гр. Сандански и водеше отцепилите се свещеници в околията и бяха на страната на разкола, също не го допускаха до дедо Пимен.

Когато на времето поп Илия от с. Хърсово през 1948 год. на 8. ХІ. уби дедо Борис в с. Коларово и после падна тежко болен, също не пускаха достъп до Илия, а го пазеха милиционери, да не отиват хора при него от страх да не изпадне някоя тайна.

Същото стана и с дедо Пимен.

Около смъртта на дедо Пимен се пуснаха слухове, че той умрял много по-рано, но се пазело в тайна, за да изберат Великата събота за неговата смърт. Говори се, че е пазен в хладилна камера докато решат кога да обявят смъртта му. Това го писа светската преса. Даже ББС от Лондон съобщи, че дедо Пимен умрял по-рано, но е бил пазен в хладилна камера в болницата „Св. Ана” в София.

Къде е истината никой не знае. Знаят само малко хора от неговото обкръжение.

Погребението

На 13 април 1999 год., третия ден на Великден стана погребението на дедо Пимен в Благоевград при църквата „Рождество Богородично” в южната й част, в църковния двор.

От страна на Св. Синод нямаше никакво разпореждане за неговото погребение и никой от Св. Синод не присъствува на погребението му.

Ние – аз, о. Благо и о. Любен на своя глава решихме да отидем на погребението му със страх да не ни нещо попречат, но не се случи нищо неприятно.

Отидохме с колата на о. Благо. Влязохме в църквата при ковчега на дедо Пимен, както беше поставен в средата й, поклонихме се и поставихме на ковчега цветя.

Поклоних се и целунах челото на дедо Пимен. Направи ми впечатление, че от носа надолу беше поставена бяла покривка и устните и брадата му не се виждаха, открито беше само челото му.

На главата му имаше корона, бялото му було беше поставено на ковчега му до главата и увиснало надолу. Короната бе същата, която нашето Настоятелство му подари по-рано, за спомен и я направи епископ Геласий по наше поръчение.

Това показва колко много дедо Пимен беше привързан към нашия град. Тука му беше на него любимото място за отдих и почивка. В цялата епархия нашата околия му беше много мила и най-спокойна в духовния му живот, а Сандански му беше любимия град в цялата му епархия. Той често идваше тука за служба и за почивка.

И за това пожелал да му поставят тая корона на погребението му. Това ми каза о. Славчо Бочуков, че му е поръчал да бъде погребан с тая корона.

О. Славчо беше гарант, че няма да ни се случи нищо неприятно. И наистина, той ни посрещна пред вратата на църквата и през цялото време на погребението ни придружаваше. На него му имаха доверие и на нас никой не ни направи забележка.

Влязохме в олтаря. Службата водеше епископ Инокентий. Служеха още епископ Константин, разведен свещеник, направен от дедо Пимен епископ, епископ Амвроси, епископ Евлоги, епископ Яков, роден от с. Копривлен, бивш енорийски свещеник в гр. Самоков, епископ Гавраил от гр. Неврокоп. Всичко 6 души.

Това е целият ни елит в страната.

Като влязох в олтаря епископ Константин ми каза: „Хайде, кога ще се обединим?” Казах му: „Когато пожелаете.”

След службата почна опелото. Водеше епископ Инокентий. От дясно до него беше Яков и Евлоги, а от ляво – Амвроси, Константин и Гавраил.

Турнахме и тримата ние епитрахили и излязохме на опелото. Ектении не казахме, взимахме участие в общото пение.

Епископ Амвроси не е добре със здравето и само присъствуваше.

Опелото почна със […] и се четоха два Апостола и две Евангелия, като при погребение на светски човек, а не като на духовник.

След свършването на опелото вдигнаха покойника, прекараха го през олтаря и всички се отправихме към гроба му, който е от южната страна на църквата в църковния двор.

Тука се направи [...] и ковчегът беше спуснат в иззиданата му гробница.

Преди това свалиха короната му и му поставиха бялото було, като на патриарх.

Изпя се „Вечная памет”, пуснаха ковчега и почнаха да хвърлят пръст върху ковчега му за Бог да прости.

На погребението му имаше около 1000 души миряни от града и от други места на епархията.

След погребението веднага се прибрахме в Сандански.

Медиите

На другия ден журналистите съобщиха, че на погребението на дедо Пимен са присъствували над 20 души висши духовници, четени са седем апостоли и седем Евангелия, което е абсолютна лъжа.

От това личи колко много заблуждават и лъжат хората с вестниците си.

На погребението му бяха само 6 (шест) души от неговия си синод.

Те бяха – Инокентий, Амвроси, Евлоги, Константин, Яков и Гавраил. Само 6 души.

След погребението всички се събрали на обед в ресторант близо до църквата.

На погребението беше и директорът на вероизповеданията Любомир Младенов, фактори от Благоевград и други фактори от София, които не познавам.

Бяха също от София Анатоли Балачев, свещ. Камен Бараков, о. Румен от Банско и други свещеници от неговото обкръжение.

Архиерейският Наместник от Петрич Ангел Кочев не дойде на погребението. О. Славчо се нервираше, че го няма и не е дошъл.

В пресата писаха, че от страна на Св. Синод никой не е присъствувал, а също така и свещеници, привърженици на Синода не са присъствували. И тука излъгаха, защото от нашата околия ние бяхме трима представители на погребението му.

Ние се водехме от принципа – за умрелия или добро, или нищо.

Аз му бях дългогодишен Архиер. наместник, над 40 години, работихме с него, толкова много време, че не можех да не отида на погребението му.

За разкола не ме уведоми и сгреши. Той знаеше много добре, че ще се противопоставя на тая му постъпка решително и затова не ме уведоми.

Аз не го последвах, а си останах към Св. Синод, където бях в бюрото, когато избираха дедо Максим и съм броил бюлетините. И дедо Пимен пусна бюлетина за дедо Максим, която мина при преброяването, когато ги проверявахме.

Дядо Максим е мой състудент. Той си беше законно избран. Останах при истинския Св. Синод.

13 април 1999 год., гр. Сандански

[Решение на Светия синодот 27 април 1999 година

във връзка с кончината на митрополит Пимен]

Неврокопска

митрополия До Високоблагоговейните

№ 102 Архиерейски наместници

14 май 1999 г. Председателите на църковните

2900 - гр. Гоце Делчев настоятелства и управленията на

(Неврокоп) манастирите в св. Неврокопска

епархия

Боголюбиви отци и сестри,

Във връзка със смъртта на Негово Високопреосвещенство, бившия Неврокопски митрополит Пимен, Св. Синод на БПЦ в пълен състав в заседанието си на, протокол № 11, разгледа наше писмо изх. № 89 от 2 април 1999 година, с което поставихме въпроса как да се поменува в Св. богослужения покойния бивш Неврокопски митрополит Пимен и като взе предвид, че Всеправославния събор, състоял се в нашата столица – София – на 30 септември и 1 октомври 1998 година, сне наложените му църковни наказания и го възстанови в църковно общение и в степента на свещеничество, която е имал преди да изпадне в разкола, с правото да се смята и титулова бившия Неврокопски митрополит, реши:

„Името на покойния да се впише в Синодалните диптихи на блажепочиналите архиереи.

В епархията, където е бил митрополит, да бъде поменаван след блаженопочиналите митрополити Иларион, Макарий и Борис, за упокоение на душата му.”

Като Ви съобщаваме горното решение на Св. Синод, нареждаме то да бъде направено достояние на християните в богохранимата Св. Неврокопска епархия по подходящ начин.

Все във връзка с горното, нареждаме за в бъдеще името на покойния бивш Св. Неврокопски митрополит Пимен да бъде поменавано в Св. богослужения.

Призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш в Христа молитствувател,

+Неврокопски Митрополит

Натанаил (подпис).

Дума