/Поглед.инфо/ Историята е замела под килимчето си хиляди кандидати за слава и богатство, повечето от тях празни дърдорковци, каквито и днес са в изобилие. Но повече от 90 години след смъртта му, името на един новозагорски комунист - Петко Енев, не изчезва. И до ден днешен улици продължават да носят неговото име и никой не смее да им посегне, и паметниците му са опазени. Десетки свидетелства за неговото ораторско майсторство са оцелели. Виделите какво ли не съдии и прокурори трудно го прекъсват в съдебните зали. Изпратените да разтурят събранията му полицаи и войници, на които той говори, стават част от многобройната му публика и кротко слушат речите му, подпрели се на пушките си. И друга причина има за респекта, който е всявал - той е един от най-храбрите българи. От Първата световна война Петко Енев се прибира у дома с едно око и с 6 рани. И с орден за храброст.
А той е завършил "Право" в Софийския университет и е адвокат. Но от 1912 г. е член на БРСДП (т.с.), участва във всички акции на партията, ръководи Септемврийското въстание през 1923 г. в Новозагорско, войвода е на чета. Заловен и изправен пред съда, той отстоява блестящо "червените" си идеи и то така, че съдът го пуска на свобода. Но белият терор не го отминава, той е арестуван, жестоко инквизиран и разстрелян в Стара Загора на 27 април 1925 г.
Ораторското майсторство на Петко Енев достига до нас по любопитен начин. На процеса му през 1924 г. гимназистът Йордан Чолаков, владеещ стенография, прилежно записва казаното в съдебните заседания, особено е старателен при речите на Петко Енев. Десетилетия по-късно ги разшифрова и така ги запазва за историята. Предлагаме ви откъси от защитната реч на Петко Енев на 15 декември 1924 г. като адвокат на самия себе си. Ще видите неговите думи за причините за Септемврийското въстание 1923 г. и негови мисли, в които звучи пряк паралел с някои днешни порядки.
Из книгата по стенографски записки на Йордан Чолаков (1981 г.) "Процесът срещу Петко Енев"
Защитната реч на Петко Енев
15.12.1924 г.
Господа съдии,
През месец септември миналата година нашата страна биде разтърсена от едно кърваво събитие, което безспорно е, че ще остави своите последици за дълги години и под сянката на които последици ще има да се движи политическият живот на нашата страна. Това, което се смяташе от много учени - наши държавници, че е присъщо само на другите държави, дойде да похлопа със своите кървави ръце на нашата порта. Нашата малка, бедна и измъчена страна биде посетена от тъй наречената гражданска война. И ако днес ние тук сме изправени на подсъдимата скамейка да отговаряме пред някои членове на наказателния закон, аз смятам, че имам за свой дълг да подчертая, че ние не сме нарушили 99 член и 247, но че ние сме остатък от онази голяма част на българския народ, която миналата година, без да се бои от санкциите на българските наказателни закони, предпочете да извърши едно въоръжено въстание в редица малки села, градове и паланки. Това голямо събитие трябваше да дойде, за да бъдем в края на краищата арестувани и тук след една година и три месеца арест това да бъде преобърнато в един вулгарен процес.
Аз смятам, че когато вие искате на нас смъртно наказание, когато ние сме лежали 15 месеца в този затвор, когато против нас се хвърлят куп хули и клевети, смятам, че вие ще ми дадете възможност да хвърля един поглед на това, което се случи. Исторически е невярно, че това, което стана на 19 и 20 септември, е дело на Централния комитет на Комунистическата партия и на Земеделския съюз, както е прието да се схваща.
На 20 септември стана едно въоръжено въстание. То не е писано в никакви закони, но то е написано в историята на всички народи. То не е написано, обаче то се пише всеки момент с кръвта на неговите синове. Защото за Септемврийското въстание господин прокурорът се е заел да доказва, че комунистическата партия, вследствие на недоволството на масите набъбвала и понеже щяла да се пукне, решила да го изрази във въстание. Днес вие отивате да изследвате само последствията, но в никой случай техния зародиш и произход. Тук, когато цял един народ се вдига, когато наред с Петко Енев се вдига и дядо Момчил на 70 години - опълченец от Шипка; когато наред с 15-годишни младежи се явяват и старци, тогава не е достатъчно само да се каже, че комунистическата партия с някаква магическа сила вдигнала всички тези хора, които се въоръжили, станали и си счупили главите. Господин прокурорът апелира, че главни виновници няма. Аз ви заявявам, че аз съм главният виновник. Аз поемам всичката отговорност. Но нека съдът и обвинителната власт да поемат и те отговорност спрямо нас.
Септемврийското въстание не е документ, а факт, който не може да бъде откъснат като едно зърно от броеница. Септемврийското въстание е един исторически продукт. То е следствие от редица причини и аз смятам, че всеки, който иска да отсече моята глава от раменете, е длъжен да покаже причината и следствието. В противен случай аз съм в правото си да смятам, че съм жертва на насилие.
Господа съдии!
Ние сме изправени да отговаряме като дейци на едно въоръжено въстание. Обаче това Септемврийско въстание какво е само по себе си? Откъде се явява то? Защо брат срещу брата вдигна пушка? Защо син застана срещу баща и обратно? Ето големият въпрос на който съм длъжен да отговоря, който всеки съд е длъжен да постави пред себе си и след туй да вземе съответно становище. Вие знаете, че аз като стар деец на комунистическата партия все съм имал за 20 пари акъл да знам какво правя.
Септемврийското въстание е едно логично последствие на деветоюнското събитие. Който каже "а" трябва да каже и "б". Когато на 9 юни българската конституция биде изядена с корите, когато се нарушиха конституционните порядки в тази страна, когато българската демокрация биде по най-страшен начин удушена, тогава нямаше съд за тези, които я удушиха. Тогава никой не дойде да плаче за тази конституция. Всички търсиха само по този или онзи начин да се приспособят към новото положение. Е, добре! Ние сме български граждани, ние не сме животни в тази страна, които могат да ги водят. Също и ние сме българи и може би и много по-добри от всички ония, които искат да ни изкарат, че сме предатели, ние, които смятаме, че всяко задължение има и права. Защото задължение без права е робство. Ние пожелахме да не бъдем роби. Ние може да сбъркахме, може да нямахме право, но за всеки случай Септемврийското въстание не е дело на Петко, Иван и други. Септемврийското въстание - това е онзи отпор, който народът ни изригна срещу онези издевателства и посегателства, които са насочени срещу неговите права и свободи.
Войните, тия страшни войни, които не са наше дело, показаха, че те не могат да бъдат приписани на нас. Тия войни достатъчно отровиха душата на този народ и той сметна, че виновниците на тия войни не са земеделците, не са комунистите, а старите партии. Имаме един референдум, който доказа с 750 хиляди гласа, че виновниците за 200 хиляди - 300 хиляди български жертви, разсеяли своите кости по всички краища на Балканския полуостров, не са комунистите - това са старите партии. Те, старите партии, бяха отговорни за нашата съдба, когато се завърнахме от фронта - кой с половин крак, с една ръка, с едно око, които пък завърнали се здрави, останали без дом и без поминък. Когато този народ поиска сметка, тогава Земеделският съюз се явява като параван да ги спасява. Имаме Владайската революция - тя не беше наше дело, тя не беше дело на Стамболийски, това беше дело на оня отчаян свят на хората, които са осъдени да вардят съдбините на българското отечество. Очевидно е, че всичко до онзи момент трябваше да се измени. Защото колкото и да бъде прост този народ, колкото и да бъде неук, той все пак има в своите ръце, в своята душа достатъчно усет, макар и много непросветен, за да може да познае кое е добро и лошо. И понеже господин прокурорът каза, че народът рекъл: "Хайде да опитаме сега комунистите!", аз задавам въпроса: защо не го оставихте да опита комунистите? Таман щеше да опита комунистите, дойде господин Цанков в името на демокрацията и каза: "Всички комунисти вън от законите в затвора!" Откъде накъде? По силата на кой член от българската конституция на господин Цанков е разрешено, а на господин Петко Енев е забранено? Колкото господин Цанков и аз съм заслужил пред българския народ - аз съм оставил окото си на Димова поляна и имам шест рани по тялото си, и когато дойде да изпълнявам своето право и своето задължение по член 54, вие ми казвате, че аз ще отговарям, а господин Цанков не може да отговаря. При това положение аз съм длъжен да ви заявя, че аз обичам конституцията, но не мога да обичам тия, които я прилагат.
Ние извършихме едно неуспешно въстание. Но аз ще кажа, че вие не можете да ме съдите по тези закони, които не мога да призная, защото те са закони, които вие прилагате различно. Когато някой изхожда из средите на комунистите, на фукарите, тогава законите се прилагат спрямо метежници, а когато изхождат от другите слоеве, тогава там има народна воля и божия милост.
Председателят на съда (към публиката): Който е дошъл тук и мисли, че се намира на събрание, да си излезе навън.
Петко Енев: Девети юни наруши равновесието на политическите сили в нашата страна. Мен не ме интересува, че имало негово величество Цар Борис, който е бил на тази или на другата страна. Мен не ме интересува дали царските укази са излезли в 9 или 10 часа и са благословили акта на девети юни. За мен е важно, че против волята на българския народ дойде едно правителство, което не е желано. Този същият народ, който оре земята, който създава всички блага на тази земя, той има суверенното право да избере своите управници.
Ние знаехме, че земеделческите маси ще тръгнат с нас. Те знаеха програмата за същото правителство и че ще тръгнат за една селско-комунистическа акция. В този смисъл да се установи и едно работническо-селско правителство в предвидената програма, която бе обнародвана в ред периодични издания. Но ние бяхме страшна сила. Ние бяхме страшни, защото 230 хиляди гласа получиха комунистите, които с всеки избор се увеличаваха. 550 хиляди земеделци и 230 хиляди комунисти - това стават 780 хиляди гласа. От тях 500-600 хиляди гласа бяха готови за единния фронт. А какво означаваха тия 500-600 хиляди души за господин Цанков? Той знаеше, че деветоюнското правителство не може да се държи по легален път, че то щеше да бъде бламирано в Народното събрание.
Поканете пленените от нас 30-40 души да ви кажат как сме се държали спрямо тях. Нито един от тях не дойде да ви заяви, че сме ударили някому един шамар. Смятам за наша гордост, че в процеса на една гражданска война, когато ожесточението на страстите беше дошло до крайния си предел, пролетариатът се оказа велик по душа. Ние заловихме хора с оръжие, които стреляха срещу нас, ние ги освободихме, ние ги пуснахме, ние не сме убийци.
Дума
