/Поглед.инфо/ СС спецове излитат за Иран от Божурище, за да убият Чърчил, Рузвелт и Сталин

Каква е тая наша орисия - стане не стане нещо зловещо по света, все българска следа да се открива. Подпалването на Райхстага ли не щеш, забърканото от ЦРУ и италианските тайни служби покушение срещу папата ли? Или "българският чадър" за Георги Марков. Такава диря лъкатуши и в старателно подготвения от Хитлер атентат срещу "Тримата големи" в Техеран през 1943 г. Нацистки спецове в убийства, дегизирани като "кюрди", се подготвят и в "Овча Купел" в София. От летище "Божурище" те излитат за Иран, където от 28 ноември до 1 декември 1943 г. се провежда техеранската среща между Чърчил, Рузвелт и Сталин. Решенията, които тримата вземат, ще разбият окончателно илюзията на Хитлер за раздор между тях. Най-важната им договореност е за откриване на дългоочаквания втори фронт в Европа. Една от последните надежди в съзнанието на Хитлер е да ликвидира с един удар тримата си врагове, с които се е вкопчил в смъртоносна схватка.

Операцията по атентата е изпипана до последния детайл, всичко е предвидено, с изключение на това, че легендарното съветско разузнаване през Втората световна война ще получи сигнал от своя, както го определят гениален, разузнавач, Николай Кузнецов (Паул Зиберт). Имало и второ потвърждение, за което не се съобщава нищо от кого и откъде идва. Съществуват основания да се твърди, че сигналът е подаден от българи съветски разузнавачи. Големият антифашист Анжел Вагенщайн, най-превежданият в света български белетрист в последните десетилетия, ми е разказвал, че в Сливенския затвор, където 120 нощи е очаквал да го обесят, е хвърлен и затворник с 15-годишна присъда, който му споделя, че брат му - съветски разузнавач, е осъден на смърт и присъдата му е изпълнена, защото е предупредил Центъра в Москва за атентата в Техеран. Не си спомня имената Джеки.

Не съм проучвал толкова много документи за нито един друг материал. Двама осъдени на смърт - резидентът Елефтер Арнаудов и Никола Бонев - главни действащи лица в групата "Алюр", са изградили своя мрежа от информатори, която обхваща всички български летища, включително и това в "Божурище", където главен техен сътрудник е самолетният техник Петър Абаджиев. Богдан, брат на буховчанина Никола Бонев, е осъден на 15 години затвор. В тая примамлива хипотеза обаче датите трудно могат да се натъкмят, макар да не е невъзможно. Но въпреки усилията ми не открих нищо черно на бяло за връзката им със замисленото покушение в Техеран, затова млъквам на тая тема.

Разбира се, вземат се всички мерки, преди всичко от съветска страна, и опитът за атентат е безмилостно смазан. Най-важната - американският президент се съгласява на нещо невероятно - настанява се не в американското, а в руското посолство - барабар с филипинския си готвач. Така се отнема на СС екзекуторите възможността да застрелят или взривят тримата водачи по улиците на Техеран, в които били разположили не една или две, а цели 9 засади. Съветските "вълкодави" обаче ги унищожават до крак в кървавата вакханалия на 26 ноември.

Знаел ли е някой от държавниците ни тогава каква "манджа" се е готвила на българска територия в съвършена секретност? Генерал Лукаш издава заповед българският обслужващ персонал да предаде изцяло на германците контрола върху летище Божурище за няколко дни, но дали му е споделено нещо по-конкретно? Навярно никога няма да разберем.

Днес ви предлагаме откъси от четири източника - от спомените на Уинстън Чърчил (1875-1965), от мемоарите на сина на президента Рузвелт - Елиот Рузвелт (1910-1990), на ръководителя на външното ни разузнаване през 50-те години ген. Господин Гочев (1915-1975) и от реферат на Красимир Йозов.

Тук можете да гледате и знаменития игрален филм "Техеран 43", създаден през 1981 г. от режисьорите Александър Алов и Владимир Наумов, в който играят няколко от най-големите филмови звезди по онова време - Ален Делон, Армен Джигарханян, Наталия Белохвостикова и др. Песента се изпълнява от Шарл Азнавур, който е автор и на текста й.

"Техеран 43" - първа част:
https://drive.google.com/file/d/1RArutSP2Hw3eTgY8L9OFgTspMZy9IsYh/view?u...

"Техеран 43" - втора част:
https://drive.google.com/file/d/1glAA-McmC6OfgrXhGQx0T4l-VCpuY2bj/view?u...


"Мемоари" на Уинстън Чърчил
том 5, изд. "Труд", 1995 г. 
Из главата "Техеран: откриването"

...След време пристигнахме в британската легация, която беше обкръжена от силен кордон англо-индийски войски. Легацията и градините около нея почти допираха до съветското посолство и тъй като англо-индийската бригада, на която беше възложена нашата сигурност, беше в пряка връзка с още по-големите руски части, които охраняваха тяхната територия, те скоро се размесиха и ние се превърнахме в изолиран район с всички предпазни военновременни мерки. Американската легация, която се охраняваше от американски войски, отстоеше на около миля и нещо, а това означаваше, че или президентът, или Сталин и аз, трябва да пресичаме насам-натам тесните улици на Техеран по два-три пъти дневно по време на конференцията. Междувременно Молотов, който беше пристигнал в Техеран едно денонощие по-рано преди нас, разправи някаква история, че съветските тайни служби разкрили заговор за убийството на един или повече от "Голямата тройка", както ни наричаха, и мисълта, че един или двама от нас непрекъснато ще ходи по улиците, го изпълваше с голяма тревога... Аз подкрепих енергично апелите на Молотов към президента да се премести незабавно в съветското посолство, което беше 3-4 пъти по-голямо от другите и разположено на обширна площ, която сега беше обкръжена от съветски войски и полиция. Убедихме господин Рузвелт. Така всички се събрахме в един район и можехме да разискваме по проблемите на световната война, без някой да ни досажда. Аз бях настанен много удобно в британската легация и трябваше да вървя само няколко стотин ярда до съветската резиденция, за която тогава можеше да се каже, че е центърът на света.

Из мемоарната книга на Елиот Рузвелт "През очите на Рузвелт", ИК "Гея", 1947 г.

Първата сутрин след нашето пристигане прекарахме цял час на аеродрума, търсейки военен автомобил да ни отведе в града. Оттам ние прекарахме друг час, лутайки се из града да търсим адреса си. Първо аз, разбира се, се запътих за американската легация, но там ми казаха, че баща ми е отседнал в руското посолство. За това, както по-късно научих, е имало основателни причини. Отначало баща ми отказал поканата на Сталин, която била отправена лично от него, поради факта, че баща ми би се почувствал по-свободен, ако не е гост никому, а още повече, понеже бе отказал по-раншната покана на британците и не искаше да ги обиди, като приеме руската. Но удобството и нещо по-важно, сигурността, му диктуваше да приеме поканата. Американската легация бе доста далеч от британското и съветското посолство. Последните две ги делеше само една улица. И тъй като градът несъмнено бе наводнен от нацистки шпиони - руските тайни полицейски агенти по-късно известиха, че са извършили няколко ареста на [Е], които са планирали покушение на тримата големи - разумът диктуваше да се живее, където бе най-безопасно.

Действително, руснаците сториха всичко възможно, за да направят гостуването на баща ми приятно. Самият Сталин отстъпи централното здание на баща ми и се премести в едно по-малко. Превъзходните филипински готвачи от флотата на Съединените щати също дойдоха от Кайро. Нещо повече, за пълно удобство, ни бе наредено той да заеме за спалня стаята, която води направо в залата за конференциите.

Из документалната книга на Господин Гочев "Бюро д-р Делиус", изд. "Народна култура", 1969 г.

През ноември се събраха Рузвелт, Чърчил и Чан Кай-ши да обсъдят бъдещите действия против Япония. След това в Техеран се състоя среща между Сталин, Чърчил и Рузвелт. На Техеранската конференция бяха разгледани и съгласувани военни въпроси, беше решено откриването на втори фронт, прие се декларация за съвместни действия след войната. Заседанията ставаха в самостоятелна сграда на територията на съветското посолство. Тази сграда беше охранявана от международен караул: на всеки пост имаше трима часови - по един от страна СССР, САЩ и Англия.

На 17 декември лондонските вестници предадоха едно съобщение, което събуди голям интерес:

"По съобщение на вашингтонския кореспондент на агенция "Ройтерс" президентът Рузвелт съобщил на пресконференция, че се е настанил в руското посолство в Техеран, а не в американското, тъй като Сталин бил уведомен за германския заговор.

Маршал Сталин, добавил Рузвелт, е съобщил, че е възможно да бъде организиран заговор срещу живота на всички участници в конференцията. Той помолил Рузвелт да се настани в руското посолство, за да избегне необходимостта от пътувания до града. Президентът заявил, че край Техеран се намирали стотици германски шпиони. За немците било твърде изгодно, добавил Рузвелт, ако съумеели да си разчистят сметките с маршал Сталин, с Чърчил и с него по време, когато те биха пътували по улиците на Техеран."

На Хитлер му хрумна нова идея - да убие Чърчил и Сталин и да отвлече Рузвелт, за да може да диктува на американците своите условия. Както се разкри по-късно, този заговор е бил наречен от хитлеристите операция "Вайтшпрунг" ("Далечен скок"). Шефът на главното управление за имперската безопасност Калтенбрунер възложи тази операция на началника на VІ отдел при управлението - на д-р Валтер Шеленберг. Младият Шеленберг се залови енергично да подготвя операцията. В планините на Норвегия бяха изпратени диверсанти, специално подбрани по определени външни белези - мургава кожа, продълговато лице и сини очи. Оставиха си мустаци, за да приличат на кюрди и през цялото време се движеха в кюрдска национална носия, с пояси и ятагани.

Така се случи, че за тази операция беше поканен и пехотният офицер от Ровно Паул Зиберт от "приятеля" му есесовеца фон Ортел. Паул Зиберт беше всъщност съветският разузнавач Николай Иванович Кузнецов от специалния чекистки отряд на подполковник Д.Н. Медведев. Кузнецов докладва на командира си, а той от своя страна съобщи в Москва. Там бяха засечени две сведения - едното от Берлин. Нямаше никакво съмнение, че операция "Вайтшпрунг" е в пълен ход...

Групата "кюрди" беше изпратена в София. Настаниха я в една от специално опразнените вили в Овча купел.

Никой в София, освен Делиус, не знаеше за гостите. Охраната организираше лично той. Един следобед на летище "Божурище" пристигна Делиус и се запъти към специално охранявания хангар, където имаше огромен самолет "Юнкерс - 52". До този самолет можеха да се приближат само той и трима доведени лично от него техници. Охраната беше предупредена, че за всеки пропуск ще има само едно наказание - разстрел. Всичко беше готово. Оставаше само да чакат човека от Берлин. Точно в 23 часа на пистата се приземи изтребител и от него слезе мъж в цивилни дрехи с вид на дребен чиновник. Когато пристигнаха, самолетът беше изкаран вече на пистата, моторите му работеха. По него нямаше никакви опознавателни знаци. "Кюрдите", строени в редица, чакаха. Шеленберг се ръкува и каза само няколко думи:

-  Помнете, че в тази нощ фюрерът не спи и мисли за вас. Онова, което ще направите, ще разтърси света.

"Кюрдите" се качиха, моторите зареваха и самолетът се понесе по замръзналата писта. В него светеше само една лампичка - лампичката на щурмана, който бе забил поглед в една точка: Шираз.

Делиус и и Шеленберг се върнаха в бюрото. Радистът чакаше. Шеленберг му подаде текста на радиограмата: "Берлин. Принц Албертщрасе 8. Секретно от имперско значение. До райхсфюрера Химлер. Операцията "Далечен скок" започна".

...Странни неща се случиха през последните дни на ноември в Техеран. Един след друг изчезваха видни членове на немската колония в града. Нощем из различни места на града избухваше яростна стрелба. Иранската полиция откри убити на улицата двама млади хора в кюрдска носия. Те нямаха никакви документи. По телата им откриха особени знаци, татуирани под мишницата на лявата ръка. Полицаите, разбира се, не знаеха, че това са знаци на кръвната група и че те се татуират само върху кожата на есесовските офицери...

От "кюрдите" никой не се върна. След два месеца доктор Делиус зачеркна от задачите си грижата по приемането в България на участниците в операция "Далечен скок".

Из реферата на Красимир Йозов "Операция "Дълъг (далечен) скок"

Командирът на групата на атентаторите майор Паул фон Ортел непосредствено преди излитането е повишен в чин полковник. Ото Скорцени остава на белградското летище. В последния момент немското ръководство решава операцията в Техеран да ръководи фон Ортел, защото Скорцени е бил вече известен в света.

В Иран немското разузнаване по това време продължава да действа, неговата агентура плете шпионски мрежи и разширява своето влияние.Тази дейност се ръководи от офицера от разузнаването Шулце Холтус, формално той бил немски генерален консул в Тебриз, а фактически бил човек на Абвера. Шулце поддържал връзка с представителя на Гестапо Майер, който действал в околностите на Техеран.

Именно към базата на Майер край Техеран е летял немският бомбардировач със седемте атентатори, водени от Ортел. Един ден по-късно тръгва друга група немски диверсанти, съставена от опитни абверовци и гестаповци. Тя трябвало да се спусне при Шулце Холтус в базата на Абвера - 100 км. източно от Техеран. Групата ръководи щурмбанфюрерът от СС Вили Мерц. За три дни в Техеран са кацнали общо пет групи диверсанти, но тяхната дейност е обединявал прекият ръководител на операцията полковник фон Ортел.

Нацистите били разработили подробен план да убият Сталин и Чърчил, когато минават с колите по улиците на Техеран, а Рузвелт да отвлекат, за да могат по-лесно да се спазарят с американците. Рузвелт е трябвало да бъде ликвидиран, само ако не успее заплануваното отвличане.

Всичко така старателно подготвяно дотук обаче се е знаело от СССР, благодарение на гениалния разузнавач Николай Кузнецов.

Майор Владимир Григориев бил командир на специалната група, която на 21 ноември в транспортен самолет е била прехвърлена в Иран със задачата да осуети плановете на нацистите и да ликвидира експедицията.

Групата на майор Григориев организирала на 26 ноември "Вартоломеева нощ" за немската шпионска мрежа в Техеран. Унищожени били девет засади по протежение на улицата, по която е трябвало да минат лидерите на антихитлеристката коалиция, а някои шпиони били изненадани както спели. Труповете на неизвестните нацисти са изпратени спешно в Москва със съветски самолет. Също там е пристигнал и Николай Кузнецов, който със съответни специалисти е разпознал трупа на голямата надежда на фюрера - фон Ортел.

Техеран, 1943

Дума