/Поглед.инфо/ След 75 години да си спомним приноса на САЩ, СССР и Великобритания за оцеляването на евреите ни

Навършват се 75 години от изтреблението в Треблинка на 11 343 евреи, включително и на пеленачета, от Македония и Беломорска Тракия и неуспешните опити на монархофашистката власт у нас да "командирова" в лагерите на смъртта в Полша и десетки хиляди български евреи от стара България - срещу масрафа от 250 германски марки на глава, които на нашите джамбази им се стрували много.

Днес ви предлагаме почти непознати документи, които разрушават мита за Царя-спасител. (да не говорим за потъналото му в кръв до лактите монархофашистко правителство.) Защото декемврийската декларация от 1942 г. на трите велики сили САЩ, СССР и Великобритания и нотите на американското до българското правителство по еврейския въпрос у нас в началото на 1943 г., които то отказва да приема, говорят и за това, че съюзниците са напълно наясно с ролята, която играе българската монархофашистка власт в Холокоста над евреите ни. И с още нещо са красноречиви американските телеграми, които днес естествено дори не се споменават - те са очевидно една съществена причина за спасяването на българските евреи от старите предели през съдбоносната пролет на 1943 г. Българските евреи оцеляват не само заради българския народ, Светия синод, БКП и въоръжената съпротива, но и поради съюзническия натиск, включително на СССР, върху пронацистките български управници. Така че Мария Захарова ще се окаже права с напомнянето за ролята на Съветския съюз в спасението им. За САЩ и Великобритания също никой не продумва днес. А САЩ са имали сензационната идея да спасят над 30 хиляди български евреи чрез прехвърлянето им в лагери в Турция, ресурсно осигурени от американското и английското правителства.

И трите съюзни държави предупреждават недвусмислено по различни поводи, че след края на войната всички, които са "затънали" в Холокоста, ще бъдат наказани сурово от трибунали и народни съдилища. Още на 14 октомври 1942 год. правителството на СССР публикува своето заявление с недвусмисленото заглавие „За отговорността на хитлеристките завоеватели и техните съучастници за злодеянията, извършени в окупираните страни на Европа”. Кой и защо премълчава тези факти сега не е въпрос с кой знае каква сложност. Такава е брилянтната тактика на нашите неофашистчета - когато не им изнася нещо, изпадат в гробно мълчание. Изхвърлят истината и от училищните програми, за да лишат поколенията от памет и да представят наказанието на виновните като "престъпление на комунизма". Странно е, че и знаещи историци премълчават тазинеудобна за властта тема. Премълчават, че още през септември 1941 год. в Обръщение към българските граждани ЦК на БКП предупреждава полицията, съдилищата и администрацията: „Те трябва да знаят, че не е далеч денят, когато ще бъдат изправени пред народен съд и тоя съд ще бъде безпощаден.” А в Манифеста на Отечествения фронт от 28 август 1944 год. е включена т. 9: „Народен съд над виновниците за досега водената катастрофална политика и за всички провинени в изстъпления над народните борци и мирното население в България и окупираните земи.”

Буко Пити става известен още преди преломната 1944 г., като през 1937 г. издава в тираж 3000 броя сборник с красноречивото заглавие "Българската общественост за расизма и антисемитизма". В него той дава думата на 23-ма видни български общественици и на 39 учени, писатели и културни дейци, които разкриват ролята на евреите у нас в изграждането и защитата на България. Не че някой се вслушва в гласа им три години по-късно.

Буко Пити съставя и публикува през 1969 г. в Израел и сборника с документи "Те, спасителите", няколко от които ви предлагаме със съкращения днес, както и част от малко известно интервю на патриарх Кирил, дадено при посещението му в Израел през 1962 г., с което той "заковава" на стената на позора не само цар Борис ІІІ, но и царица Йоана.

Из сборника с документи и биографични скици "Те, спасителите", съставител и издател Буко Пити, Тел Авив, Израел, 1969 г.

КАМАРА НА ОБЩИНИТЕ

Протокол, [от] заседание на 17 декември 1942 г.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАРОДИ

Г. СИЛВЕРМАН, постави на държавния секретар на външните работи въпроса дали е в състояние да направи някакво изявление относно плана на германското правителство за депортиране на всички евреи в Източна Европа, както и за избиването им до края на текущата година.

Г. ИДЪН, държавен секретар на външните работи: Да, господине, със съжаление трябва да уведомя Камарата на общините, че напоследък достоверни сведения достигнаха до правителството на Негово величество относно варварския и нечовешки начин, по който биват третирани евреите в окупираната от нацистите част от Европа. По специално, получи се нота от полското изгнаническо правителство, чието съдържание бе предадено и на другите обединени народи. Също така, това съдържание доби голяма гласност и чрез печата.

Правителството на Негово величество в обединеното кралство, след получаването на тази нота проведе съвещание с правителствата на Съединените американски щати, Съветския съюз и с други преко засегнати съюзнически правителства. Бих желал да използвам случая, за да доведа до знанието на Камарата текста на следната декларация, която в момента се обнародва едновременно в Лондон, Москва и Вашингтон:

"Вниманието на правителствата на Белгия, Чехословакия, Гърция, Люксембург, Холандия, Норвегия, Полша, САЩ, Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, Съюзът на съветските социалистически републики, Югославия и на Френския национален комитет бе привлечено към многобройните доклади, получени от Европа, според които германските власти, незадоволяващи се само с лишаването на лицата от еврейски произход във всички територии, над които се е разпрострело тяхното варварско владичество, от най-елементарни човешки права, сега се провежда в изпълнение често повтаряната заплаха на Хитлер да унищожи евреите в Европа. Евреите от всичките окупирани страни биват прехвърляни при условията на неописуем ужас и бруталност в Източна Европа. В Полша, която се е превърнала в главна фашистка кланица, гетата устроени от германските нашественици биват систематично опразвани от всички евреи с изключение на малък брой високо квалифицирани работници, необходими за военната индустрия.

Задигнатите от германците евреи изчезват безследно. Никой не слуша нищо вече за тях. Физически способните биват умъртвявани чрез тежък труд в трудови лагери. Недъгавите биват оставяни да измират от глад и студ, или пък биват умишлено избивани в масови екзекуции. Броят на жертвите в тези кървави жестокости предполага се да възлиза на стотици хиляди невинни мъже, жени и деца.

Горепоменатите правителства и Френския национален комитет порицават остро таз зверска политика на хладнокръвно физическо отмъщение. Те заявяват, че подобни събития са в състояние да подкрепят решението на всички свободолюбиви народи да смажат варварската хитлеристка тирания. Те предупреждават тържествено решението си всички онези, които са отговорни за тези престъпления, че не ще избегнат наказанието. Също ще продължат да предприемат необходимите мерки за практическо постигане на тази цел."

Г. СИЛВЕРМАН: Изразявайки своята благодарност на уважаемия г. Идън за тази декларация, в която той даде красноречив израз на онова, което съвестта на човечеството има да каже по този въпрос, бих желал да го помоля да разясни два въпроса: първо, дали под фразата "всички онези, които са отговорни за тези престъпления" трябва да се разбира, че се отнася само за онези, които са издавали заповедите, нарежданията, или пък следва да се разбира и за включването на всички онези, които са били дейно свързани с провеждането на тези нареждания?

(Един от народните представители: "Целия германски народ."…)

Г. ИДЪН: Уважаемия господин и уважаемата Камара наверно си дават сметка, че току що прочетената от мен декларация е една международна декларация, одобрена от всички правителства, поменати в увода. Що се касае до отговорността за извършените престъпления, ще кажа с положителност, че намерението е щото всички лица, които могат с право да бъдат държани отговорни за тези престъпления, били те главатарите, или непосредствените виновници за тези издевателства, да бъдат третирани еднакво и да бъдат изправени да отговарят за деянията си…

ТЕЛЕГРАМА

Министъра на външните работи, Вашингтон, 318, София 20 юли 1941 г. на пладне

Гласуван е закон, облагащ всички еврейски имущества с 20 на сто данък, освен другите данъци.

Това е чисто дискриминационна конфискация.

ЪРЛ

ТЕЛЕГРАМА

Министерство на външните работи, Вашингтон, 8 август 1941 г. 18.00 часа

До американската легация

СОФИЯ

С настоящето ви се нарежда да връчите на българското министерство на външните работи нота, която да привлече вниманието на Негово величество върху дискриминационните последици от закона, в случай, че той бъде приложен по отношение на американски поданици от еврейски произход. Американското правителство, следователно, верва, че постановленията на закона не ще бъдат проведени в изпълнение по отношение имоти и други облагаеми имущества, притежания на американски поданици…

Съставяйки нотата, която ще връчите, трябва също да изтъкнете, че един от основните принципи на нашето правителство е да не прави разлика на базата на расов произход или вероизповедание между американски поданици или между чужденци, живущи в нашата страна, включително и българи, и че в отношенията си с чужди държави то винаги категорично е отказвало да признае правото на тези държави да провеждат подобна дискриминация между американски поданици, независимо от мерките, прилагани от други държави спрямо техните собствени поданици.

В отговор на молба за съвет, вие трябва да обясните становището на нашето правителство така, както е изложено по-горе и да изтъкнете, че то ще поддържа тази позиция във всеки протест, който ще направи в индивидуални случаи от името на американски поданици…

Х ъ л

ТЕЛЕГРАМА

Министерство на външните работи, ВАШИНГТОН, 27 март 1943 г.

До американската легация БЕРН (Швейцария),

765

С настоящето ви се нарежда да помолите швейцарското правителство да предаде на българското правителство, чрез своя пълномощен министър в София, който е натоварен да се грижи за американските интереси, че българското правителство е понастоящем заето с гонения против еврейското си малцинство и че то е докарало тези гонения до степента на изпращане евреите извън обсега на своята власт, в Полша, където те ще бъдат подложени на различни форми на жестокост, продиктувани от нацистката дегенерация.

При тези обстоятелства, правителството на САЩ привлича вниманието на българското правителство към гореизложеното и най-тържествено, в името на човечността и универсалните понятия на порядъчност, моли правителството на България да обсъди повторно линията на действие, която му се приписва, да прояви съжаление към страданията, които предизвикват прилагането в изпълнение на тази линия на действие на хиляди невинни хора и да разреши на тези евреи да отпътуват спокойно за онези неутрални страни, където биха били приети като постоянни или временни жители.

ТЕЛЕГРАМА

Министъра на външните работи, Вашинтон, 2046, Берн, 1 април 1943 г., 18 часа

Швейцарското правителство смята, че не ще може да помоли швейцарския пълномощен представител в София да предаде на българското правителство съдържанието на Вашата телеграма номер 765 от 27 март, тъй като напоследък българското правителство отказа да приеме онази част от едно послание на английското правителство, посветена на същия въпрос. Вместо това господин Пиле-Голаз ще покани българския пълномощен министър в Берн и ще му предаде съдържанието на Вашата телеграма.

Х а р и с о н

ТЕЛЕГРАМА

Министерство на външните работи, ВАШИНГТОН, 29 март 1943 г.

До американската легация АНКАРА, 288

По повод телеграмите, получени от консула в Истанбул, въпроса за евентуалното оказване на помощ на евреите от България и в териториите, окупирани от български войски, бе разгледан съвместно с г. Идън.

Постигнато бе съгласие за предприемането на две мерки:

1. Съвместен протест от американското и английското правителства, посредством швейцарското правителство, до българските власти срещу еврейското малцинство в България и по-специално срещу изпращането на евреите вън от пределите на България, в Полша.

2. Спешен апел до турското правителство да приеме тридесет хиляди или повече евреи, които биха напуснали евентуално България, ако им се разреши да сторят това.

Съответни нареждания са изпратени на американския и английския пълномощни министри в Берн досежно първата мерка. Що се касае до втората мерка, в предложението се предвижда строежа на един или няколко малки лагера някъде в Турция, които да приютят тези бежанци. Американското и английското правителства ще дадат уверения на правителството на Турция, че разходите по евакуирането и подържането на бежанците ще бъдат заплатени от тях, и че двете правителства ще доставят на Турция необходимите или допълнителни припаси за изхранването на бежанците. Двете правителства ще репатрират бежанците след войната.

Г. Идън е дал вече нареждане на вашия английски колега да се присъедини към вас при сондирането на турското правителство, ако английското министерство на външните работи е съгласно.

В случай, че не получите никакво възражение (противопоставяне), умолявате се да направите незабавно поменатото предложение на турските власти.

Из изявленията на патриарх Кирил

пред в. "Народен глас" на 13 март 1962 г. при посещението му в Израел:

"Българския народ е спасителят на българското еврейство и това определение е точен резултат от верен разбор на историческите факти. Истината е, че цар Борис се страхуваше от нас, от Синода, но той се страхуваше много повече от други, които по-смело и с оръжие отстояваха народните правдини. Той се страхуваше от самия народ и ако ние нямахме тази опора на народа, нашето влияние нямаше да окаже никакъв резултат.

Ние знаехме, че не правителството, а царят решаваше въпросите, а правителството провеждаше неговата воля. И в тази среща с нас, със синодалната делегация, в която влизахме митрополит Паисий Врачански, който е тук с нас, митрополит Михаил Русенски и аз, царят отново се опита да се скрие зад гърба на правителството, когато поставихме въпроса за слуховете, които се разпространяват относно евреите и добавихме мнението ни, че намеренията спрямо евреите са нечовешки, царя нетърпеливо ме прекъсна: "Евреите са шпиони. Правителството докладва, че евреи са хванати в шпионски афери."

В разговора се намеси митрополит Паисий, който възрази на царя: "Затова има държавна сигурност и полиция, за да залови и наказва нарушителите на закона. Но заради някои единици да се накаже цял един народ!? Та нали и сред българите има заловени шпиони, нима за това трябваше да се унищожи целия български народ?"

Ето това беше мнението на цар Бориса за евреите: шпиони, които трябва да се обезвредят. Ние казахме, че огромното болшинство от българските евреи са лоялни граждани. Те са участвали във всичките войни на България, отличили са се със своето примерно държание, спомогнали да издигането на нашето стопанство. Тогавашния министър-председател Богдан Филов се намеси гневно и каза: "Така ли ще ни дадат Тракия, така ли ще ни дадат Македония?" Ние продължихме и добавихме, че няма никакво оправдание за действията срещу евреите. Българският народ е чужд на такива настроения и действия, той се противопоставя на всекакви мерки от този род.

Отношенията ми с двореца винаги са били лоши и на мене се е гледало недружелюбно от страна на царските хора. От една страна поради отношенията ми със самата царица, която виждаше в мое лице, човек, който се бореше активно срещу нейните опити да въведе католическото влияние в България. От друга страна, дворецът не ми гласуваше доверие заради моето далечно минало…

Настъпи края на варварската война. Хитлер и верните му слуги в България, както и навсякъде по света получиха заслужено възмездие. Но… остатъците от нацизма и антисемитизма продължават да виждат около себе си злокобната сянка на нацисткия звяр.

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели