/Поглед.инфо/ Днес предлагаме документ с 95-годишна давност, който е своеобразен паралел на днешния ден, илюстриращ трънливия път, по който минава стремежът на народите за добросъседство и взаимопомощ - винаги заради политическите дрязги. На един позабравен днес български премиер с трагична съдба - Александър Стамболийски (1879-1923), се пада тежката участ да застане начело на България след катастрофата през 1918 г. Обичан от народа си, мразен от всички останали, той съумява да прекара държавния кораб през всички опасности и плитчини тогава. Мнозина обвиняват Стамболийски в предателство заради едно негово прочуто интервю в Белград, което малцина са чели. То е една от причините за скъсването на отношенията между земеделската власт и ВМРО - сблъсък, който ще има трагични последици за родината, а и за самия Стамболийски. Нека всеки сам прецени дали в интервюто си той предава националните интереси на България, или ги защитава.

Изявление на министър Стамболийски
пред журналисти на Белградската гара на 9 ноември 1922 г.
(В. "Земледелско знаме", 18.11. 1922 г.)

На 9 т.м. министър-председателят г. Ал. Стамболийски при пребиваването си в Белград е приел тамошните журналисти и кореспонденти на чуждата преса, пред които е направил следните декларации:

Защо съм дошел?

Естествено ще питате господа, защо идвам в Белград. По право ще бъде да ме питате защо така късно идвам. На този въпрос сами дайте отговор. Не бива да ви учудва, че един български министър-председател идва във вашата страна. Аз твърдя, че ако преди кървавото и братоубийствено минало българските първи министри посещаваха по-често Сърбия, а сръбските - България, това мрачно и печално минало сигурно не щеше да съществува. Не забравяйте още, че българският народ не беше свободен и самостоятелен, че той беше под гнета на един личен режим.

Аз идвам, следователно, да направа всичко възможно да се ликвидират по-скоро всички последствия от войната и да се създаде основа за сближение между двата братски народа, за което и като опозиционер, и като властник, с еднакъв жар и с еднаква енергия съм работил.

Какво ни дели.

Мога да ви кажа още отсега, че съм предоволен от онова разположение, което намирам в Белград. Срещнах се с вашите министри г.г. Пашич, Нинчин, Прибичиевич, Трифкович, Воя Маринкович, Лазар Маркович и другите. Утре ще имам честта да видя и Негово Величество Краля, а след това ще бъда на обяд у министър-председателя г. Пашич. Сигурен съм, че с моето посещение се създава една нова ера на добри отношения, на сигурно сближение.

Да бъдеме откровени. Нека се запитаме: какво ни дели? Прочитайки вашите сутрешни вестници, аз видях, как вие отговаряте на тия въпроси и ще се спра да ги разгледам тук пред вас.

Мирният договор.

Вие ни съветвате да изпълним договора за мир. Питам ви кога сме престанали да изпълняваме? Не забравяйте, че тоя договор трябва да се изпълни в течение на 37 години.

Аз идвам в Белград между другото да подчертая, че договорите за мир трябва да се изпълняват, но не само от нас, а от всички, които са ги подписали. По тези договори имаме и права и на тях държим и ще продължаваме да държим. Забележете, че България не иска ревизия на договорите, особено по отношение на Европа и, че тая ревизия поискаха и ще направят Великите сили на Съглашението и за ревизия Сърбия побърза да се съгласи. Значи вие сте за ревизия, ние сме за спазване на договорите. Впрочем тези големи въпроси ще се разрешат от Великите сили.
Нашата мисия в Лозана ще бъде да апелираме да се изпълни чл. 48 от Ньойския договор, така както го подписахме с Великите сили, т.е. излаз на Егейско море не през гръцка или турска територия, а през отстъпената на същите Велики сили Тракия.

Комитаджийството.

Второ. Вие искате от нас да премахнем комитаджийството. Никога българското правителство от примирието досега не си е служило с комитаджийството. То се е борило и ще продължава да се бори с него. Последният, приет в Народното събрание, закон за разбойничеството е едно ефикасно средство с тая борба. Комитаджийството, уверен съм, повече пакости е правило на България, отколкото на Сърбия. Седалището на щаба на комитаджиите е в сръбска територия, но никога не сме се оплаквали от това нещо. Напротив, да биха нашите съседи поддържали комити, ние пак нямаше да се оплакваме на някого, а щяхме сами да се разправим с тях, макар да сме разоръжени. Ние имаме привичката да търсим причините за злините в собствената си страна, а не у другиго.

За Македония.

Трето. Вие открито ми казвате, че не бива да говорим за Македония и сами признавате в своите вестници, че действително не говорим, но добавяте, че ние мислим за Македония и искате да не мислим за нея. Аз ви отговарям: Ние не мислим за Македония. Вие сигурно не вярвате на думите ми. Как да ви уверя? Апелирайте към Едисона да измисли един апарат, чрез който да се пробват мислите на хората.
Кой мисли за Македония? Вярно е, че ние българите не говорим за Македония, но има и други, които говорят и мислят за нея - това са самите македонци. Искайте вие не от нас, а от македонците да престанат да говорят и мислят за Македония. Не забравяйте, че македонците са истинските славянски ирландци, в които националното съзнание е силно развито и които се раждат борци. Направете щото тези хора да бъдат легални граждани на вашата страна.

Ние не искаме Македония, ние не ще се биеме с вас за нея, не само защото сме разоръжени, но да бихме могли, пак няма да се биеме. Вие да бяхте ни поднесли на тепсия самата Македония днес, ние няма да я приемем, не само защото не желаеме да повтаряме миналото, като дохождаме във вечни конфликти с нашите съседи, но и защото дълбоко вярваме, че никой при това положение така лесно не може да владее македонците. Ние казваме, нека ви са халал. Вие, обаче, които вземахте цялата им земя, трябва да приберете и самите тях. Не можете да задържате по огнищата им жените и децата, а да преследвате мъжете, които се скитат немили, недраги, по урви и балкани и създават търкания в нашите отношения. Ето големия въпрос, върху който вие трябва дълбоко да се замислите. Вие не искате да се казват те българи, а ги наричате славяни. Добре, третирайте ги каквито искате, но направете всичко възможно, те да се завърнат по огнищата си и да заживеят легално.

Виновниците за войните.

Четвърто. Вие искате още от нас да накажем виновниците за братоубийствената война и злочинията в Моравско. Ние вършим това. Ние бихме могли да ги натоварим в няколко вагона и да ви ги изпратим, но не желаем да ги правим национални герои. Оставете българския народ да се разправи с тях, защото те са извършили повече пакости над него, отколкото над вас. 17 септември - 19 ноември и още други дати - това са дати на великата народна разплата със своите врагове.

Преди и сега.

Ще ме извините за гдето ще ви направя този упрек: Вие винаги искате от нас, без нещо да давате. Аз искам да припомня и вашите задължения. Ще се съгласите, че от всички досегашни братоубийствени войни вие спечелихте играта, вие станахте велика Сърбия, вие сте в реда на великите богаташи от войната, а ние сме ония, които тя опропасти. Евангелието казва: на комуто е дадено повече, повече ще се иска от него. Когато ще говорим за бъдещето, не забравяйте вашия дълг, който е по-голям от нашия.

Вярно е, че вие можете да живеете и без нас, но вярно е, че и ние можем да живеем без вас, макар вие да сте 15 милиона, а ние - 5. Не забравяйте, че вие бяхте само 2 и половина милиона и не само можахте да живеете под гнета на една голяма Австрия, но можахте да създадете и велика държава. Вашето минало може да ни служи за един прекрасен пример, но аз искам бъдащето на двата народа да не прилича на тяхното минало, а смятам, че те по-добре ще живеят с приятелството, отколкото с неприятелството. И вие и ние требва да работим за това приятелство.
Двата братски народа са готови за сближение. Не е готова интелигенцията, която живее със старите предразсъдъци. Аз апелирам по-рано към сръбската интелигенция, а после към българската за прераждане, за опомнюване. По-рано към вас, защото вие сте представители на общественото мнение, не вече на един малък народ, а на една голяма държава. Когато от ратайството съдбата ти помогне да преминеш в класата на господарите, трябва и своята психология да погодиш съобразно новото положение.

Особено към вас сръбските журналисти, аз отправям своя апел и своя упрек. Не ни се сърдете, защото и аз съм журналист. Журналистът може да се яви в положението на дявол и да създаде ад в отношенията и живота на народите; журналистът може да се яви в положението на ангел и да създаде същински рай в отношенията на два съседни народа. В миналото, ще признаете, вие бяхте представители и носители на пъкъла. Аз апелирам към вас в бъдещето да бъдете такива на рая. И сръбското и българското правителства правят усилия за помирението и сближението на двата братски народа.

Моля ви не пречете, а съдействувайте на тия правителства и на великата идея

Дума.