/Поглед.инфо/ Превратът на 9 юни се е извършил с английска и италианска благослови.

Днешната публикация на частичка от спомените на Йордан Панов-Шемшето (1891-1989), деец на БКП, е толкова интересна и значима, че едва ли не всичко в нея си заслужава да се изтъкне като заглавие. Кой знае днес, че превратаджиите, заслужилите и приятелите им от всички нива след 9 юни 1923 г., са били щедро възнаградени - получават безплатно парцели в София, за да си строят жилища, и така са се създали цели квартали в пространството между Военното училище, Орлов мост, Полиграфическия комбинат и Слатинския редут. По тоя начин са били застроени и кварталите от Александровската болница до Красно село: Подофицерски, Царибродски, Босилеградски и Добруджански. За зверствата над Стамболийски получава своя безплатен парцел за къща и Славейко (Злодейко) Василев - в самия тогавашен център, на пресечката на ул. "Искър" и бул. "Стоилов". Дали някои квартали на София днес не са толкова "сини" и "демократични", толкова нахъсани срещу "червените боклуци" на принципа "Крушата не пада по-далече от дървото"?

По темата за партийното разузнаване на БКП в средата на 20-те години на миналия век малцина историци са писали. Тези събития и случки са забравени и запокитени в най-отдалечения прашен ъгъл на паметта ни. Отношенията между БЗНС и БКП по това време - също. Малцина знаят и това, че комунистите са предупреждавали Стамболийски за подготвяния погром, но той не е реагирал. И че превратът е извършен с английска и италианска благословия!

Шемшето е родом от Радомир, работи във Военния отдел на БКП, под ръководството на Коста Янков. Отговаря за разузнаването и се справя добре, дори наблюдава денонощно входа на окървавената до немай къде Обществената безопасност. Прониква и в "светая светих" - нейния агентурен апарат. Подготвя и извършва десетки слабо известни днес операции, които биха правили чест на което и да е професионално разузнаване по света. Много от тях звучат сензационно. Шемшето създава и канал през Югославия за извеждане в Съветския съюз на стотици застрашени революционери.

Из спомените на Йордан Панов-Шемшето
"Наричаха ни конспиратори", Партиздат, 1970 г.

...Заминах още същата вечер с влака и на другата сутрин рано-рано се явих при Антон Иванов. Той ми съобщи, че ще работя в София в нелегалния апарат на партията - по охраната и разузнаването. Беше излишно да ме питат дали съм съгласен. Чувствах, че ЦК ми оказва високо доверие, знаех, че ще работя в непосредствена близост до първите хора на партията, пък и право да си кажа, привличаха ме рисковете и опасностите на нелегалната дейност.

През следващите няколко дни Антон Иванов ме представи последователно на Дядо, на Васил Коларов, Георги Димитров, Тодор Луканов, Христо Кабакчиев, Никола Пенев, д-р Никола Максимов, Димитър Попов, Александър Атанасов, Еню Марковски и Йордан Йорданов.

В началото на 1920 г. по решение на ЦК се създаде Върховна военна революционна колегия (комисия) като орган на ЦК за всестранна подготовка на партията за бъдещи въоръжени сблъсъци с буржоазията. За да бъда по възможност най-малко известен на нашата партийна организация в София, водех се за член на партията при ЦК, където членуваха секретно и няколко десетки офицери на действаща служба. С тази тройна маскировка: студент, секретар на адвокат и партиец, без да се водя по списъците на Софийската организация, започнах да работя в нелегалния апарат на партията - в охраната и разузнаването.

Разузнавателната мрежа в София се изгради много бързо, още първия месец след моето пристигане в София, благодарение на голямото съдействие, което ми оказаха секретарите на кварталните партийни организации. "Невидимите очи и уши" на разузнаването знаеха своя секционен секретар - нищо повече. Помежду си те един друг не се познаваха. Дори не подозираха, че са органи на разузнавателна организация.

Така се изгради секретната разузнавателна мрежа в София, която обхвана следните по-важни обекти: Обществената безопасност, Вътрешното м-ство, Военното м-ство и другите министерства, председателя на Народното събрание, чуждите легации, полицейските участъци, военните казарми, Военното училище, Съюза на запасните офицери, Съюза на запасните подофицери, Радиотелеграфа, Дирекция на пощите, щабовете на буржоазните партии, Столичната община, Университета, театрите, по-главните хотели и ресторанти, както и някои по-големи индустриални предприятия.

Спомням си, че секретният списък съдържаше над 200 имена на партийци и съчувственици непартийци, които бяха на разположение на нашето разузнаване. За нуждите на разузнаването бях организирал и постоянно наблюдение на Обществената безопасност, която се помещаваше в зданието срещу квартирата на Найден Николов, адвокат, на ъгъла на улиците "Бачо Киро" и "Искър". От квартирата на Найден Николов, притулен зад дантеленото перде на прозореца, често пъти наблюдавах входната врата на Обществената безопасност, стремейки се да запомня физиономиите на хората, които влизаха и излизаха оттам. Това системно наблюдение ми даде възможността да разпознавам всичките щатни агенти, както и секретните сътрудници. Имената им пък научавах от деловодителя на Обществената безопасност - Илия Стойков Пчеларов, като му описвах физиономията, походката и облеклото на посетителите.

За сверяване имах именния списък на щатния персонал при Обществената безопасност, който възлизаше общо на 52 души. Този списък-ведомост за заплатите на персонала ми бе доставен от наши другари чиновници, докладчици при Върховната сметна палата - учреждението, където се проверяваха всичките разходи на държавата.

Обществената безопасност наблюдавах и от кантората на Стефан Томов Герджиков, която се намираше на ул. "Искър" 11. За маскировка продавах хляб от едно гише, изрязано в прозореца. По-късно, когато Обществената безопасност се премести в хотел "Континентал", на ъгъла на улиците "Леге" и "Клементина", сега "Александър Стамболийски", за наблюдателен пункт ми служеше квартирата на Борис Хаджисотиров, която се намираше срещу Обществената.

Познаването на тайните полицаи много ни улесняваше при охраната на нашите събрания, митинги и манифестации. Същевременно ги респектирахме, прогонвахме ги и така се предпазвахме от евентуални провокации, които по онова време се устройваха само от тайната полиция. Много арести на наши хора сме осуетявали, благодарение, че познавахме агентите на Обществената безопасност...
Нашето разузнаване поддържаше връзки и с разузнаването на Съветския съюз. Сведенията ни за врангелистите, както и тези от чуждите легации, се предаваха от Георги Костов на Христо Боев.

Един път седмично изготвяхме на пишеща машина и разузнавателен бюлетин за информация на ЦК. Спешните сведения съобщавахме  незабавно на Васил Коларов или на Тодор Луканов - първият бе политически секретар на партията, а вторият - организационен. За постоянна връзка с тях служеше секретарят на Военната организация - Тодор Атанасов, който отиваше в ЦК почти всеки ден като общински съветник в София и като ръководител на Централната комисия при ЦК за комунистическото представителство в изборните учреждения в страната. А тайните срещи на членовете на ВО пък ставаха в адвокатската съдружническа кантора на Тодор Атанасов и Васил Манафов на ул. "Сердика", близо до ул. "Екзарх Йосиф". Хазяйката на кантората бе интимна приятелка на един от земеделските министри, който често я спохождаше, и това обстоятелство за нас представляваше солидна гаранция срещу евентуална проверка от страна на земеделската полиция.
Понякога се налагаше да отговаряме и на полицейския терор. Тайната полиция арестува през 1920 г. д-р Наим Исаков - член на Контролната комисия на партията. Двамата наши секретни сътрудници в Обществената безопасност - Илия Ст. Пчеларов от с. Друган, Радомирско, и Трифон Георгиев от с. Михалци, В. Търновско, веднага ни уведомиха за арестуването на Исаков. Още първата нощ обаче, преди ЦК да направи надлежните постъпки за незабавното му освобождаване пред министъра на вътрешните работи, д-р Исаков попаднал на полицейски агент-антисемит, който влязъл в килията му, вързал го здраво с въжета и му нанесъл такъв жесток побой с дърво, че той лежал неподвижен цяла седмица от получените рани.

Няколко месеца по-късно нашият секретен сътрудник в Обществената безопасност Трифон Георгиев, който беше отличен шофьор, по свой почин, с една кола на Обществената извежда на разходка въпросния агент и някъде зад с. Панчарево, край р. Искър, го застрелва със собствения си пистолет. Това остана неразкрито от властта. Трифон Георгиев, студент-химик, се числеше в екзекутивната група на Военния отдел при ЦК под псевдоним "Тайфун". Той загина при погрома на партията през април 1925 г. През есента на 1922 г. във Военната организация при ЦК на партията се получи тайно съобщение от Шумен, че след няколко дни щял да замине за София един офицер - представител на Шуменския гарнизон, за да вземе участие в тайно съвещание на ръководството на Военната лига. По този повод бях изпратен в Шумен заедно с младежа Кочо Шулев със задача да проследим шуменския делегат до София и да открием мястото, където ще стане тайното съвещание на лигарите... Пазейки го най-зорко (офицера) из целия път, на другия ден пристигнахме в София. Още същата вечер Шулев и Зографов, вървейки по следите му, откриха тайната квартира на лигарите - на бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Раковски", в къщата на един бивш министър-либерал от Първата световна война. Земеделското правителство беше веднага уведомено за това тайно съвещание на Военната лига, но то не взе никакви мерки срещу фашистите-конспиратори.

В края на 1922 г. един студент, по убеждения анархист [Асен Даскалов], подготвя и репетира извършването на атентат срещу Ал. Стамболийски в квартал "Коньовица", София, на големия завой на ул. "Цар Симеон" преди Захарната фабрика, през който завой ежедневно минаваше с колата си Стамболийски. За целта атентаторът препречва пътя с една тежконатоварена с въглища гальота и зачаква. Задава се колата със Стамболийски, спира при гальотата и след като последната се отместя, тръгва отново. Репетицията е направена. Научавайки за нея, наш отговорен другар от ЦК лично предупреди Стамболийски за случая, а той му отговорил: "Вярно бе, имаше гальота и аз спрях, докато се тя отмести, но не вярвам анархист да посегне върху мене, защото им направих голяма добрина - освободих задържаните в 6-ти участък анархисти и не позволих тяхното интерниране."

През февруари 1923 г. обаче същият студент-анархист, но вече като терорист на ВМРО, хвърли бомбата в Народния театър в министерската ложа, където са били Стамболийски, Цанко Бакалов, Петър Янев и Александър Обов, но по чудо последните останали незасегнати от експлозията, тъй като миг преди избухването на бомбата бяха избягали от ложата в коридора... Този студент, вече македонски терорист, имаше проект за избиването на всичките земеделски министри наведнъж, когато заседава Народното събрание. От него водена, 10-членна група терористи ще влезе в Народното събрание като слушатели. Те са въоръжени с щурмови (дълги) пистолети "Парабелум" за точна стрелба и когато всичките министри заемат местата си, по даден знак терористите откриват стрелба като всеки стреля в предварително определения си министър. Изпълнението на този чудовищен проект обаче бе отменен по нечие нареждане.

Една година по-късно, на 12.ІХ.1924 г., в гр. Горна Джумая (сега Благоевград) същият студент анархист-терорист взе най-активно участие в избиването на левицата във ВМРО: Алеко паша, подполковник Атанасов, Арсени Йовков и др. През август 1925 г. терористът-студент бе убит във влака на гара Батановци (сега Темелково) от своите господари - същите, които убиха Тодор Александров, Панчо Михайлов, генерал Протогеров и др.

Така с неговата смърт потънаха в гроба много злодейски тайни на монархо-фашистката власт.

Подготвяният в продължение на две години от едрата буржоазия и монарха държавен преврат бе извършен на 9 юни рано сутринта в тъмно, посредством въоръжените сили на армията, под ръководството на Военната лига и при чуждестранна благословия (английска и италианска). Свалено бе насилствено законно избраното земеделско правителство, убит бе по най-зверски начин министър-председателят Александър Стамболийски, като му отрязаха главата, и в България се установи монархо-фашистка власт.

Превратът се извърши бързо, тъй като бе подготвен много грижливо под ръководството на Военната лига, но освен това той не срещна и сериозна въоръжена съпротива от законната власт.

С превратаджиите бяха и част от професорите, съдиите, адвокатите, писателите, търговците, занаятчиите, поповете, железничарите, пощенците, другите държавни и частни чиновници, както и други професионални, културни и спортни организации. За оказаното съдействие на превратаджиите всички получиха по някаква облага. Тогава се раздаде безплатно на заслужили, приятели и роднини обширното пространство между Военното училище, Орлов мост, Полиграфическия комбинат и Слатинския редут - жилищни строежи. По онова време това място представляваше ливади, където пасяха конете на 1-ви конен полк. Също след 9 юни се раздадоха безплатно места и се създадоха кварталите от Александровска болница до Красно село; Подофицерски, Царибродски, Босилеградски и Добруджански. На ул. "Искър" и бул. "Стоилов" (сега "Волгоград") се даде безплатно място и на един от палачите на Стамболийски - полковник Славейко Василев. И много години след това между приятели и познати се говореше шеговито: "Няма ли да разберем и ние нещо от 9 юни?" Този израз бе нещо като поздрав при среща.

На 9 юни ЦК на партията обяви неутралитет - зае изчаквателна позиция. По-късно това бе оценено като съдбоносна грешка. Обикновено се изтъква само една причина - недостатъчната ленинизация на партията по онова време. Но деветоюнската позиция на ЦК на БКП беше обусловена и от други предпоставки. Земеделските водачи не бяха единни - те враждуваха помежду си за лични облаги и някои от тях се намираха под влиянието на буржоазните водачи (що се отнася до преследването на комунистите). Ние считахме Марко Турлаков, Стоян Омарчевски, Коста Томов, Коста Муравиев, Христо Манолов за стопроцентови оръдия на буржоазията в Земеделския съюз. Всичките земеделски водачи без изключение държаха неотстъпно за самостоятелна земеделска власт и отхвърляха всяко предложение за единен фронт с комунистическата партия.

Превратът се извърши в един момент, когато още не бяха заздравели раните от изборния терор върху комунистическата партия на 22 април 1923 г. - месец и половина преди 9 юни. Тези преследвания допринесоха най-много за погрешното становище на партията спрямо преврата. За ненамесата в преврата ЦК имаше такова гледище: "На 9 юни се бият двете буржоазии - градската и селската, - нека се бият, нека се взаимно изтощават, след което с един удар ще ги пометем и двете." Това гледище обаче се оказа погрешно.

В полза на неутралитета бе и споменът от жестокото потушаване на общата железничарска и пощенска стачка през 1919-1920 г., когато стачниците бяха мобилизирани, други бити и натикани по затворите, а семействата им посред зима изхвърлени от гаровите жилища. Също споменът от опожаряването на Народния дом на партията и разгромяването на клуба й на ул. "Кирил и Методий" на 24 май 1921 г., извършено от нападатели, охранявани от земеделската полиция.

Но макар и постоянно преследвана, партията бе на страната на земеделската власт срещу организаторите на преврата - Военната лига и македонските терористи на Тодор Александров. В навечерието на 9 юни ЦК на БКП обаче бе прекъснал напълно всичките си връзки с ръководството на Земеделския съюз. Този именно благоприятен момент на вражда и разединение между земеделци и комунисти бе използван от буржоазията за извършването на преврата.

По този повод и във връзка с критиката на Коминтерна към средата на юли се състоя тайно събрание на софийския актив в тавана на Народния дом на площад "Лъвов мост", на което се развиха дискусии върху "неутралитета". Имаше изказвания, че 9-тоюнската позиция на ЦК е правилна, но имаше и такива, и то доста резки, които я намираха за погрешна. Спомням си как изказванията на един другар-пощенец в полза на ЦК се посрещнаха с враждебно дюдюкане и викове: "Слънчоглед!". Начело на тази голяма група противници на неутралитета бяха Коста Янков, Димитър Гичев, Марко Фридман и др.

Дума