/Поглед.инфо/ Тези четири документа не са от най-известните, да не говорим за това, че хич и не ги цитират, защото са доста неприятни за читатели, които са убедени, че развитието на България преди 1944 г. е съвсем нормално. От първия - телеграмата от посланика на Третия райх у нас Адолф-Хайнц Бекерле, става съвсем ясно какво разбират под нормалност днешните яростни защитници на тогавашния режим, които твърдят, че в България е нямало фашизъм - в този "нормален" режим полицията е екзекутирала и рязала глави, и ги е излагала за зрелище и за сплашване, не само на бойци от българската съпротива, включително и на деца, но и на пленени английски и американски летци.

А за да не си помисли някой, че всички тези злодейства, които се извършват в България по време на Втората световна война, са  "провинциална художествена полицейска самодейност", предлагаме и една телеграма от дневника на Бекерле, с която той донася в Берлин за избухналия спор в Министерския съвет около начина, по който следва да се води борбата с "шумкарите" и техните близки. Този документ показва в "малко" по-различна светлина прославения хирург проф. Александър Станишев, който в битието си на министър на вътрешните работи заявява на някои от по-милозливите си колеги, че той ще продължи да води борбата със съпротивата по досегашния брутален начин, т.е. – с палене на къщи, зверски изтезания, убийства без съд и присъда. В противен случай щял да си подаде оставката.
Не е за вярване, че такива неща са се обсъждали в Министерския ни съвет само месец и половина преди 9.09.1944 г.
А за да се добие истинска престава за съпротивата в България по време на войната, с която д-р Станишев се бори тъй самоотвержено, противно на някои нови митове, чиято цел е да я омаловажат и изтрият от паметта на българите, цитираме изцяло и един германски документ.

Из дневника на пълномощния министър на Третия райх в България Адолф-Хайнц Бекерле

   ПИСМО-ТЕЛЕГРАМА
   София, 6 юли 1944, № 1021 от 6. 07., приета на 9.07.
П о в е р и т е л н о

Както разбрах от страна на тукашната швейцарска мисия и както ми беше потвърдено и от главния секретар на външното министерство, тукашният швейцарски шарже д'афер, като представител на протекторските сили, неотдавна обърнал вниманието на българското правителство, че в Самоков и Своге са били избити пленени английски и американски летци. Той заявил, че напълно разбира, че ожесточеното от терористичните въздушни нападения българско население може да прибегне до законна самоотбрана и саморазправа с неприятелските летци, но че е недопустимо, когато в линчуването участва армията и полицията, и когато, както в Своге, се режат главите на летците и се поставят за зрелище в началото на селото.
Главният секретар на външното министерство обещал проверка по случая.
Както разбрах в Министерството на войната, досега от населението или от военните, респективно полицията, са избити 18 летци.

Бекерле                                                                           
            
ТЕЛЕГРАМА

София, 15 юли 1944 г., № 916 от 15.VІІ, приета на 15.Vтт

Д ъ р ж а в н а  т а й н а

На 12 юли министърът Станишев ми съобщи поверително, че се е сблъскал с трудности в Министерския съвет по въпроса за борбата с партизаните. Багрянов и повечето от министрите заявили, че са съгласни с воденето на борбата с въоръжените партизани и с тяхното ликвидиране, но не одобряват бруталното преследване и санкциите срещу близките на партизаните. Особено недоволство изказали от новия директор на полицията [полковник Сава Куцаров], който бил много брутален. Той заявил, че по принцип се е разпоредил да се засили борбата срещу партизаните. Той, Станишев, е напълно съгласен със своя директор. Дори и когато полицейските мерки засегнат някой невинен, то това не е толкова важно, отколкото сплашването, което обезпечават бруталните действия на полицията. Стълкновението в Министерския съвет, при което на негова страна застанали военният министър и министърът на строежите полковник Василев, стигнало дотам, че накрая Станишев заявил, че по този въпрос той не признава друг курс и ако трябва, ще си подаде оставката. Тогава Багрянов отстъпил и одобрил неговите насоки за борба срещу партизаните. Нещо повече, през следващите дни Багрянов насрочил съвещание с висшите командири на въоръжените сили, на което той, Багрянов, ще говори за външнополитическите насоки на политиката, а Станишев - за вътрешнополитическите.
    Това съвещание се проведе на следващия ден. Един от участващите генерали ми каза, че Багрянов, излагайки външната политика на правителството, заявил, че в нейната основа са залегнали германско-българските отношения, от които България не може и няма да се отклони. На това трябва да се подчини всичко останало!

Бекерле                                                                       

Из Дневника за военните действия на Германската военноикономическа служба в София за резултатите от дейността на бойните групи и партизанските отряди в България през април и май 1943 г.

5 май 1943

На 3 май бе застрелян бившият български директор на полицията и сегашен полковник във военното министерство [Атанас] Пантев. Очевидно става въпрос за политическо убийство. В София бе обявена двудневна блокада. Полковник Пантев се смяташе за енергичен и прогермански настроен.

10 май 1943. На 8 май имаше нов опит за убийство на националистически настроен българин. Става дума за един цивилен инженер от българските въздушни сили [Кулчо Янакиев], който бе прострелян, но само ранен, в жилището си от един малолетен евреин. Престъпникът бе арестуван. Убиецът на полковник Пантев вероятно е български запасен капитан, който досега все още не е открит. [Акцията е извършена от В. Станев и М. Гръбчева – б.а.]

11 май 1943. Според съобщения от Службата на Абвера в София през април в България са извършени следните саботажни и терористични акции:
Саботажи: 7 случая на дерайлиране на влакове, от тях 6 чрез разместване на стрелки, 2  сблъсквания на влакове, 4 случая на прерязване на спирачки във вагоните, 5 случая на прекъсване на съобщителната мрежа, 4 случая на използване на взривни вещества по жп съоръжения.
Констатирани бяха 35 терористични случая.
Зачестилите в последно време нощни прелитания на вражески самолети в района около Скопие ни карат да предполагаме, че бандите в този район са получили отново пратки с оръжие, боеприпаси и пари.
В старобългарската територия бе наблюдавана бандитска дейност в околностите на Пловдив. Предприетите от българските служби прочиствателни акции досега не доведоха до ликвидиране на бандите. 
Загуби при военните и полицията: 13 убити и 6 ранени; при цивилното население - 4 убити и 1 ранен; при бандите 8 убити, 2 ранени, 3 пленени.

Из протокол от разпита на обергрупенфюрер Адолф-Хайнц Бекерле
23 март 1945 г., Москва, Архив на Федералната служба за сигурност (ФСБ)

Бекерле:
...Аз се стремях да установя контакт с прогерманските български организации ("Легионерите" - генералите Жеков, Луков; "Ратниците" - професор Кандаржиев; комитета на "Антикоминтерна" в България - инженер Кръстев и др.), за разпространението през тези организации на пропаганден материал, внедряването в българския живот на германската култура и изкуство с цел на разпространяването на национал-социалистическа идеология. Накрая, мое задължение беше точното изпълнение на текущите политически поръчения на германското правителство, които трябва да кажа, че бяха много и които се отнасяха до най-различни страни от вътрешния живот на България.
...През май 1943 г., аз получих от Берлин заповед да организирам в София антикоминтерновска изложба с цел да възбудя сред българите ненавист към Съветския Съюз и неговите ръководители. След обсъждането на този въпрос с министъра на вътрешните работи Габровски беше създаден комитет за организирането на тази изложба. От външната страна изглеждаше, че това е дело на българското правителство, но в действителност всичко направихме ние - германците, под моето лично ръководство. Изложбата функционира около 6 седмици.
...По указание на Химлер, което получих по телеграфа, съвместно с пълномощника на германското правителство по еврейските работи - Данекер, с помощта на министъра Габровски успях да изселя от Македония и Тракия евреите (14-15 хиляди човека), които съгласно моето настояване, бяха изпратени в Полша. По-нататъшната им съдба не ми е известна.
Въпрос: При това, българските и немските части под претекст на борба с партизаните унищожаваха мирното население, изтребваха невинни жени, деца, опожаряваха селища, села?
Отговор: Да, това се правеше с цел профилактика, за да не могат другите жители да попадат под влиянието на партизаните.

Адолф-Хайнц Бекерле

Отрязаните глави на партизани от отряд "Антон Иванов": Петър Вранчев (Боян), Атанас Кънев (Дончо) и Георги Чолаков (Асен)

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели