В тунела на стрелбището Вапцаров се е усмихвал. С ирония към множеството военни полицаи, докарани да вардят убийството на шестима души с вързани ръце, сред полицаите е имало германци и италианци. Колкото да развенчаят още един днешен мит - че Борис ІІІ едва ли не искал да спаси поета. Напротив - Дворецът се е погрижил да засвидетелства лакейската си вярност пред своите фашистки съюзници. Никога, дори когато Царя ни е бил всесилен властник на България, той не е инициирал съдебен процес срещу окървавените свои хора, напротив, издигал ги е, генерали и министри ги е правил дори . Само един пример – Славейко Василев, наричан и Злодейко Василев.

 През 1996 г. Върховният съд на "демократична" България по предложение на главния прокурор Иван Татарчев реабилитира всички осъдени от Народния съд, а това означава и истинските убийци на Вапцаров от върхушката на страната ни. Девет години по-късно Върховният касационен съд отказа да разгледа искането на главния прокурор Никола Филчев за отмяна на присъдата на Вапцаров! Нека не си хвърляме прах в очите и да го кажем още веднъж: българският фашизъм е напълно реабилитиран, а антифашизмът е превърнат в обвинение за престъпление. А това, от което се палим и вълнуваме днес, е само следствийце от този печален и позорен факт. (Ей вие, трите победителки във Втората световна война, нали се бяхте заклели пред целия свят никога повече под каквато и да е форма да не позволите на фашизма да се реабилитира и възроди?!)

Предлагаме ви няколко извадки от сборника с документи "Никола Йонков Вапцаров. Дело 585/1942  г." (изд. фондация "Вапцарова вяра", 2012 г.),  разкриващи реалността в цялата й суровост.

Из обвинителния акт по преписка №№ 3123 от 8.ІV. 1942 г., 5247 от 27.V. 1942 и 5853 от 10.VІ. 1942 г. на прокурорството при Софийския военно-полеви съд

НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ е приел да заеме длъжност при Ц.К. на Р.П. в комисията, която е ръководила специалната (минноподривната) дейност в началото на м. септемврий 1941 г., като е знаел крайната цел на комунистическата партия, а именно насилственото събаряне на установения от Конституцията в страна обществен и държавен строй и заменяването му с болшевишки такъв, като за постигането на тази цел е предприела въстания, убийства, атентати и др.

Една седмица след като е приел това, той отишъл при Антон Т. Гьошев (Югов – б.а.) в Красно село и е получил от него нареждане да отиде в гр. Варна, за да предупреди ръководящите на партийната организация там, че в района на р. Камчия са слезли партийци, дошли от Съветска Русия, да се свържат с тях и ги укрият. Получил 1000 лв. за път, явката и паролата и още същата вечер е заминал. Свършил възложената му задача, върнал се и докладвал.

В началото на м. октомврий 1941 г. Атанас Д. Романов и Вапцаров занасят на ул. "Одаровци" две сандъчета с взрив, които укриват на тавана на тази къща. Преди това Романов е дал на Вапцаров пистолет и патрони.

В началото на м. ноемврий Атанас Д. Романов свързал Вапцарова с новия организатор на специалната линия Цвятко Радойнов, който след като приел доклада за положението на организацията, дал му насоки за бъдещата дейност, а именно да се формират бойни групи, на които да бъдат поставени бойни задачи, като при това се използва стесненото икономическо положение за създаване на настроение в полза на партията - Съветска Русия. Понеже бойните групи ще бъдели много и ще се сношавали с тях, то страната разделили на райони. Казал, че той ще държи връзка с хората от провинцията, които идват по тяхна линия и в случай, че Радойнов е зает да ги инструктира и да събира сведения за организациите в провинцията. За да влязат във връзка с партийните организации и да се формират бойни групи при тях да влезе Вапцаров във връзка с Г. Минчев, от когото да вземе явките и паролите за тях. Още на другия ден той намерил Г. Минчев и вземал явките  на 5-6 града като по своеобразен свой шифър ги написвал на един лист.

В началото на м. януарий 1942 Ц. Радойнов изпратил Н. Вапцаров в гр. Варна да провери има ли създадена организация по тяхна линия и да установи връзка с нея. Дали имат оръжие и какво е то. Имат ли бойни групи, колко и къде са те. Главната цел на отиванието му, обаче е била да провери дали със съдействието на Варненската партийна организация може да се осигури получаванието на оръжие от Съветския съюз. Приеманието на оръжието трябвало да стане към устието на р. Камчия на място залесено, за да не виждат подаваните на брега светлинни сигнали от сушата.

Изпълнение на присъдата

на осъдените на смърт чрез разстрелване:

 1. Антон Иванов Козинаров

2. Петър Иванов Богданов

3. Георги Иванов Минчев

4. Никола Иванов Вапцаров

5. Антон Николов Попов и

6. Атанас Димитров Романов

 На 23.VІІ. 942 г. бе произнесена присъдата от Военно полевия съд по дело 585/42, по което подсъдими бяха 61 комунистически функционери, от които 6 задочни.

Към 11.15 съдът прочете присъдата, съгласно която 12 от подсъдимите се осъждат на смърт, от които горните 6 человека, които присъстваха, а другите 6 задочно, като присъдата влизаше веднага в законна сила и подлежаща на незабавно изпълнение.

Към 16 часа се съобщи, че присъдата ще се изпълни по отношение на осъдените на смърт в 19 ч. в стрелбището на Софийския гарнизон при арсенала. Към 19.30 ч пристигна арестантската кола с осъдените. Очакваше се г. прокурора, адютанта на военния комендант, свещеника и др. официални лица.

Към 19.50 ч. дойде комендантския адютант със свещеника и съобщи, че е разрешено осъденият Антон Николов Попов преди екзекуцията да се венчае с Росица Манолова, дъщеря на бившия министър Христо Манолов (по сведения) бременна от него. След малко пристигна и автомобила с младоженката, придружена от сестрата (Роза Смилянова - б.а.) на Антон Николов Попов, братът на Петър Богданов, а именно Стефан Богданов, жената на Никола Вапцаров, жената на Петър Богданов.

По искане на Антон Попов от осъдените дойдоха да присъстват на венчалния обряд: Никола Вапцаров, Атанас Романов и Петър Богданов. Останаха в колата като изолирани: Антон Иванов Козинаров и Георги Иванов Минчев. Това е направено, понеже осъдените по процеса са считали Антон Иванов Козинаров и Георги Иванов Минчев като комунисти, които не са се държали достойно както при следствието, така и при разглеждане на процеса. След свършване на венчалния обряд младоженката и другите жени се качиха на автомобила и в момента на тръгването на автомобила сестрата на Антон Попов обърна се, махна с ръка и извика високо: "Довиждане, батко, ти умираш за свободата и аз ще умра за нея". Автомобилът отмина.

След това 6-тях осъдени бяха въведени в средния тунел на стрелбището, в което имаше поставена маса и бяха наредени на една редица. При масата дойде военният прокурор, който прочете присъдата, съгласно която 6-тях осъдени трябваше да бъдат екзекутирани. След прочитане на присъдата свещеникът ги покани да се изповядат, но всички отказаха. Прокурорът пристъпи към осъдените и ги запита дали има да кажат нещо. Антон Ив. Козинаров каза тихичко: "Цял живот съм се борил за свободата на този народ". Прокурорът го прекъсна и му каза, че такива декларации сега не са уместни. След това започнаха подсъдимите да си дават личните вещи, за да бъдат дадени на техни близки и домашните. След това Антон Попов извика високо: "Аз искам да кажа г. прокуроре, че всичко това е съдебна грешка. Ще дойде денят на свободата, когато един български Емил Зола ще каже: аз обвинявам, и този Емил Зола ще бъде народът". Осъдените бяха отведени на мястото за екзекуцията и завързани. Когато им поставяха качулките, направени от хартия, Петър Богданов извика: "Да живее близката победа на Червената армия, да живее близката победа на Червената армия!" И веднага след това: "Да живее близката победа на пролетариата!" Антон Козинаров се сбогува с осъдените, като извика: "Сбогом, другари!" и всички му отвърнаха: "Сбогом!"

Атанас Димитров Романов извика: "Смърт на фашизма! Скоро ще дойде и вашия край!"

Лицата, които бяха поставили вече книжните качулки, се отеглиха веднага и веднага осъдените групово запяха: "Тоз който падне в бой за свобода"... и последваха изстрелите.

Осъдените бяха екзекутирани.

24.VІІ. 942 г.

Из предложението на главния прокурор на република България за възобновяване на н.д. № 585/1942 г. на Софийския военно-полеви съд

 До Върховния касационен съд

на република България

 Уважаеми върховни касационни съдии,

С присъда № 509 от 23.07.1942 г. по наказателно дело № 585/1942 г. Софийският военно-полеви съд е признал Никола Иванов Вапцаров, заедно с други подсъдими за виновен в това, че през 1941 г. и пролетта на 1942 г. във военно време, като ръководно лице в забранената БКП...

В присъдата не е било предвидено обжалване и поради това тя не е проверявана по касационен ред. Приведена е в изпълнение в деня на постановяването й. Присъдата е постановена при съществено нарушаване на основни принципи и норми на наказателния процес и това е довело също и до нарушение на материалния закон, което прави недопустимо оставането й като съдебен акт.

В съответствие с изложените по-горе съображения предлагам да отмените по реда на възобновяването присъда № 509 от 23.07. на Софийския военно-полеви съд и да оправдаете Никола Йонков Вапцаров.

Главен прокурор: Никола Филчев, прокурор, зав. отдел "Съдебен" (Д. Димитров), прокурор, зав. отдел: (Ив. Петков), прокурор, зав. отдел: (Н. Дечева), прокурор: (П. Праймундов),прокурор: (М. Михайлова)

ВКС отказа да разгледа искането на главния прокурор за отмяна присъдата на Вапцаров

(Източник: Plovdiv24.bg, 20.05.2005 г.)

 Върховният касационен съд (ВКС) остави без разглеждане предложението на главния прокурор Никола Филчев за възобновяване на наказателно дело 585 от 1942 г. на Софийския военно-полеви съд. Припомняме, че главният прокурор поиска съдът да отмени присъдата и да оправдае подсъдимия Никола Вапцаров. Според ВКС предложението на главния прокурор е недопустимо, тъй като посочената от него разпоредба не може да се приложи за съдебни актове, станали окончателни преди 1 април 1998 г.

 Осъдените от Народния съд са оневинени

Из решение на Върховния касационен съд N: 243 от 12.04.1996 г., по н. д. N: 707/95 г., II н.о.

 С присъда от 1.02.1945 г., постановена в гр. София по наказателно дело N: 2/1944 г. на Народния съд, втори състав, 126 души народни представители от 25 Обикновено народно събрание са признати за виновни в това, че "за времето от 1.01. 1941 г. до 9.09.1944 г. в пределите на България са изложили сигурността на държавата - и поставили в опасност народните интереси, като са одобрили сключването на международни договори с воюващи държави и решение за обявяване на война и водене на война, одобрили са действия, нарушаващи обявения неутралитет към СССР и с това са отегчили международното положение на България, поощрили са убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания във връзка с водената външна и вътрешна политика на правителството и гонения срещу евреите, като за провеждането на горните деяния са допринесли дейно и съществено със своите действия, писания и слово".

Главният прокурор (Иван Татарчев - б.а) е направил пред Върховния съд предложение за отмяна по реда на надзора на така постановената присъда в осъдителната й част. В предложението се развива довод за явна необоснованост на изводите и заключенията на Народния съд относно обективната и субективната страна на инкриминираните деяния.

Крайният резултат от надзорната проверка на влязлата в сила присъда се свежда до констатацията, че... фактическите положения, приети за установени от съда, очевидно не се подкрепят от доказателствата по делото. В тази му част проверяваният съдебен акт следва да бъде отменен, подсъдимите трябва да бъдат признати за невинни и оправдани по предявеното им обвинение.

Дума