Визитка:
Николай Малинов е роден на 12 септември 1968 г. в София. През 1992 г. завършва история в Киевския държавен университет „Тарас Шевченко”. През следващата година успешно взима необходимите изпити за покриване на докторантски минимум по специалност международни отношения към Института по международни отношения в Киев. Професионалната му кариера започва през 1990 г. като сътрудник по международен туризъм и издателска дейност в „Торговый дом” в Киев. От 1992 г. се занимава с частно предприемачество. През 1994-1995г. е търговски представител на „Балканкар – 6-ти септември” за Украйна, а през следващата година - на „Булгартабак холдинг”. От 2000 до 2006 г. като съсобственик в частна фирма се занимава с производство и преработка на плодове и зеленчуци, търговия с хранителни и нехранителни стоки, стопанисване на трайни насаждения. От 2005 до 2006 г. е председател на Съвета на директорите на „Юрий Гагарин – БТ” – Пловдив. Следващите две години е прокурист в частна фирма, която е търговски представител за България на руските телевизионни канали „Первый канал. Всемирная сеть”, „ТВЦ Интернешънъл ” и „Интер+”.От септември 2008 г. се занимава с издаването на вестник „Дума”. През 2009 г. бе избран за член на Изпълнителното бюро на БСП. Председател е на Национално движение „Русофили”. Женен, с две дъщери.

Г-н Малинов, защо приехте да се кандидатирате за председател на Градския съвет на БСП в София?

- Защото ме издигат районни организации в София. В някои от тях не съм бил и не познавам хората там, но явно са решили, че идеите, които отстоявам, и определени качества, които са открили в мен, са подходящи за заемането на този пост. От опита, който имам в БСП, смятам, че не трябва да се оттеглям от тази надпревара.

Какво бихте искали да промените в БСП-София?

- Накратко казано – на столичната организация й липсват по-ярки позиции, по-отчетлива и разбираема опозиционност, по-ясна социална чувствителност, както и повече конкретни проблеми за решаване. Тези проблеми наистина са много - бездомните кучета, детските градини, училищата, чистотата, транспортът, здравеопазването. Необходими са ясни и категорични послания и алтернативи за решаване на тези проблеми.

Каква оценка можете да направите на досегашното ръководство на БСП-София, което е оглавявано от Румен Овчаров?

- Уважавам Румен Овчаров заради неговите силни качества. Не бих искал обаче да влизам в тази голяма тема. Тя може би трябва да е предмет на отделен разговор.

Кога според вас София най-после ще бъде управлявана от левицата?

- Когато бъдат изпълнени всички тези условия, които посочих. БСП като една лява формация винаги е изправена пред избора на две основни алтернативи, които съставляват нейната цялостност – идейната същност на организацията и стремежът за власт. Тогава когато стремежът за власт надделява, често се губи идейната същност. Тези скачени съдове обаче водят до това, че в крайна сметка не се стига и до властта. Смятам обаче, че БСП-София трябва да бъде оценявана в контекста на цялостното състояние на БСП в страната. На базата на тази оценка мога да кажа, че столичната организация като цяло се представя над средностатистическите данни на БСП за страната. Затова освен критична, оценката трябва да бъде и обективна. И по-скоро положителна.

Споменахте за БСП в национален план. В момента основната тема в партията преди конгреса е лидерският двубой между Сергей Станишев и Георги Първанов. Как това противоборство се отразява на партията?

- Много е важно как ще подходим към този спор. Смятам, че ние, медиите, малко сме грешници в подхода към него. Няма нищо лошо в това една огромна социална структура, каквато е БСП, да се намира в състояние на лидерски спор, когато предстои един конгрес, на който трябва да се избере председател. Но когато сблъсъкът се представя като личностен, това пречи на основното нещо – на правенето на политика. Смятам, че в сблъсъка Станишев–Първанов има сблъсък на различни политики и това не се откроява в медиите. Това, за което Първанов призовава и сега, и преди 10 години – за “отваряне” на БСП, за “социално-либерално” коалиране и т.н., подсказва една политика, която е съвсем различна от тази, защитавана от Станишев и в България, и в Европа като председател на ПЕС. Тезите, предлагани от Станишев, и за лявата идентичност, и за коалиционната политика, се различават сериозно от вижданията на Първанов. Освен това подходът на Първанов е различен от този на Станишев. Наскоро на една моя среща в БСП-„Възраждане” казах, че за мен Първанов има по-скоро бизнес подход – когато излизаш със своите концепции и разбирания и започваш да ги отстояваш и да ги “изтъргуваш” както сред коалиционните си партньори, така и в обществото. Докато Станишев има друг подход и аз бих го нарекъл концептуален – когато се поставят определени предизвикателства и проблеми в центъра на общественото и партийното внимание и се търси начин, по който те да бъдат решени. Много други такива различия да посоча между двамата, всеки има право да избере своята позиция, но тъй като сме в период, в който човек трябва да избере – аз вече съм избрал зад кого заставам. На мен подходът на Станишев и разбиранията му – политическите и организационно-управленските, са ми по-близки, отколкото тези на Първанов. Може би причината е и поколенческа. Казвам го, за да не излезе, че бягам от въпроса какви са предпочитанията ми. Естествено, тези мои позиции се опитвам да ги изразявам достатъчно деликатно, коректно и аргументирано, без да ги истеризирам по един или друг начин. Всеки член на БСП има право да избере коя от тези две политически линии повече му импонира.

Кои са плюсовете и минусите на двамата основни претенденти?

- Много зависи от гледната точка. Както вече споменах, става дума за различен вид правене на политика и за различни поколения. Не съм съгласен, че Станишев е продукт на Първанов. Може да е бил продукт на Първанов, но сега е съвсем различен политик. Той е председателят на европейските социалисти. Не виждам засега новите идеи на Първанов, очаквам да ги чуя. Не виждам и новите лица в екипа му. Не съм съгласен, че на БСП й липсва лидер. Ако той се избира от цялата партия, както предлага Първанов, на пръв поглед това е демократично, но аз съм убеден, че сегашният наложил се начин – чрез представители, избрани от конференциите и събранията, които избират председател и Национален съвет, а този съвет избира предложения от председателя състав на Изпълнителното бюро, е достатъчно добър. Причината е, че има връзка между председателя и структурите, които го избират. Когато този лидер бъде избран от всички, ще получим една партия от типа на ГЕРБ, в която той ще си говори само с Господ. Все пак този лидер трябва да бъде подотчетен на партията, трябва да има механизми, чрез които БСП да не се превърне в поредната лидерска формация. Въпреки че уставът и механизмите в нашата 120-годишна партия се нуждаят от определено усъвършенстване, са достатъчно добре организирани и твърдя, че БСП ще излезе по-бързо от кризата, отколкото обществото като цяло. Основният акцент в политиката на нашата партия трябва да бъде извеждането на битката на идеи с ГЕРБ на ценностно ниво. Нашата партия винаги се е опитвала да изведе икономическите и социалните проблеми на обществото и на държавата на преден план. Смятам, че и ако сега го направим и се осъществи желаният от нас сблъсък с ГЕРБ на тази плоскост, ще имаме възможност да се представим убедително на изборите и да бъдем първа политическа сила. Това е линията, която отстоявам и като издател на “Дума”, и като член на Изпълнителното бюро, и като член на ръководството на БСП-София, и като председател на движение “Русофили”.
Трябва обаче да е ясно – този, когото изберем за лидер, всички други трябва да застанем зад него и да сме готови психологически, че той ще е човекът, който ще води оттук нататък партията към успех, дай Боже.

ГЕРБ обаче е машина за печелене на избори в последните години. Как смятате, че можете да се справите с нея на парламентарните избори?

- Една партия в България, а и не само тук, се нуждае основно от две неща – медийно присъствие и силни личности по места. В чисто организационен план ние се опитваме да структурираме партията съобразно избирателните секции и съответно – да напълним тези секции с наши активни представители, които да дадат адекватен отпор на тази машина за власт. Естествено ние и медийно, и идейно, и чисто организационно имаме много какво да направим. В каква степен ще успеем, в края на краищата зависи от нас. Но съм 100% сигурен, че БСП ще излезе от тази ситуация.

Сергей Станишев твърди, че за предстоящите избори трябва да бъдат обучени около 20 000 членове на изборни секции, за да се даде този отпор на ГЕРБ. Нещо по-специално ще има ли в това обучение?

- Излишно е да влизаме още сега в технологиите на изборите. Има твърде много време дотогава.

Мнозина посочват Станишев като човека на Европа, а Първанов – като човека на Русия. Вярна ли е тази теза според вас?

- Не, категорично не бих разчел по този начин сблъсъка между двамата. Аз не съм привърженик на тези геополитически деления. Европа е мултицивилизационен съюз, в който съществува както славяно-православна цивилизация, романо-германска, така и англо-саксонска. Смятам, че определението на Европа като цивилизационен избор и че това е крайната цел и мечта на българския народ, не е съвсем коректно геополитически.

Какви са очакванията ви от предстоящия конгрес, освен избора на председател?

- В политически план документите, които се подготвят от комисиите на Националния съвет за конгреса, за пореден път ще подчертаят кои са основните проблеми според нас за обществото. Основните задачи, които имаме да решаваме, са икономическите и социалните проблеми. Естествено, има сериозна загриженост за демокрацията и за спазването на основни конституционни норми в държавата. Така че това ще са политическите послания за това, как да се възстанови демократичният баланс и българите да живеят по-достойно.

След като вече сме на геополитическа тема, какво се случва в отношенията ни с Русия в момента, особено след спирането на проекта АЕЦ “Белене”?

- Трябва да разделим отношенията ни в икономиката от духовното и културното общуване. От гледна точка на икономиката имаме едно правителство, което изцяло сервилничи и слугува на американските интереси и не обслужва българските. Нека да припомня, че преди една година Бойко Борисов обясняваше как централата в Белене ще стане, защото трябва да произвеждаме евтин ток, а не да го внасяме. Сега същият Борисов говори съвсем различни неща.
Ако в духовното и културното общуване с Русия у нас се наблюдава голям подем и огромно желание на много хора да се запълни този дефицит, то икономическите връзки са в едно сложно, затруднено и притеснително за България положение. Те изцяло са в ръцете на управляващите – говоря за тези важни енергийни и инфраструктурни проекти, защото търговският обмен така или иначе се развива.

Известен сте с това, че поддържате контакти с хора от най-високите етажи на властта в Русия. Какво е отношението им към събитията между София и Москва в последните месеци?

- Вижте, в Русия гледат на България като на православна и славянска държава, каквато е и самата тя. Русия също като нас върви по един дълъг и сложен път. И там обществото е разделено на леви, десни, либерали, националисти и т.н., но те имат едно ядро, една основна линия, по която вървят – линията на православието и на славянството. Русия няма нужда от посредници със Запада, както често някои наши политици говорят, че тази роля може да се играе от България. Русия не приема и теорията за Големия и за Малкия брат. Тя все по-ясно и на висок глас осъзнава и признава това, което е направила България за тях в духовен план. Русия си дава и сметка, че България е ключов фактор на Балканите. Естествено, със съжаление се говори за това, че проекти, за които са хвърлени десетилетия, в момента са във висящо положение или са пред разпад. Има и други, които се развиват. Това се отразява в по-далечна перспектива отрицателно на отношението към България и Русия осъзнава, че у нас няма партньор като структура и като организация, с който последователно и аргументирано да работи.

Къде е мястото на движение “Русофили” в тези отношения?

- Движение “Русофили” е една от 10-те организации у нас, които работят на духовното и културното поле в отношенията с Русия. Ние обаче сме структура с много ясен профил. Организираме всяка година едно ярко събитие, което е уникално в световен мащаб – събора на яз. “Копринка”. Организираме конкурс, в който участват много деца – миналата година бяха над 6000. Почти всекидневно се грижим за руските и за съветските паметници у нас. Освен това полагаме много грижи за изучаването на руски език в училищата, както и в детските градини. Всички други организации от този тип имат своите профили и специализации на това поле. Мисля, че има още много какво да направим, за да покажем на обществото, че Русия не е мръсна дума, че Русия не е империя, която иска да дойде и да ни завладее. Макар че е имала много пъти възможности и военни бази да си построи, и имущество да си придобие, така както постъпва нашият нов Голям брат. Русия обаче не го е направила. Ако си отговорим на въпроса защо не го е направила, ще разберем, че нас ни свързва една изстрадана любов и дружба. Трябва да припомняме тази историческа памет – кои сме, откъде сме и закъде сме тръгнали, защото нас ни свързва преди всичко общият ни цивилизационен корен.

Списание "ТЕМА", бр. 15 (544), 16-22 април 2012 г.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели