“Драмата” на премиера Бойко Борисов с хеликоптерите “Кугър” при спасителната операция в село Бисер не даде отговор на въпроса, защо договорът за поддръжката им се бави година и половина.

“Кураж на хората! Проблемът е, че хеликоптерите “Кугър”, за които дадохме толкова пари, нямат системи срещу обледяване и рискът да паднат, като излетят, е много голям. Машините могат да се издигнат до не повече от 60 метра височина и не могат да летят бързо - над 60 метра температурата е много ниска и може да се обледят и да паднат. Над половин милиард сме дали за хеликоптери, които могат да летят само в пустинята и лятно време да ходим до морето с тях.”

На 6 февруари, когато хеликоптерите “Кугър” се готвеха да отлетят от летище Крумово за спасителната операция в наводненото харманлийско село Бисер, премиерът Бойко Борисов отново прикова към себе си вниманието на телевизионния зрител. И за пореден път негова мишена бяха сделките за военна техника на предишните правителства. Борисов често използва един от “Кугър”-ите, за да обикаля страната, но за първи път хората научиха, че те не са пригодени да работят в зимни условия заради липсата на охладителни системи на витлата. Въпреки това “на свой риск” се качи на един от хеликоптерите, а военният министър Аню Ангелов след това трябваше да обяснява, че твърденията за проблеми с “Кугър”-ите не били верни.

Договорът за над 380 млн. евро, сключен в края на януари 2005 г. от бившия военен министър Николай Свинаров с френската компания “Юрокоптер” за 12-те хеликоптера “Кугър” и шестте “Пантер”, винаги е бил сочен като лош пример от Борисов. Сделката не бе харесвана и от кабинета “Станишев”, но заради тежките клаузи в нея се стигна само до предоговаряне на офсетната програма на “Юрокоптер” с поемане на ангажимент за допълнителни инвестиции на компанията.

По договора вече са платени 260 млн. лева от гаранционния депозит на българската държава в банка “Сосиете Женерал”, а през тази година ще трябва да се преведат още 82 млн. лева. За тези пари Бойко Борисов казва, че “кръв му капе от сърцето” и че се водят тежки преговори да се откажем от три от “Пантер”-ите, които са предназначени за Военноморските сили.

Защо обаче се стигнало дотам, че от 12-те доставени “Кугър”-а летят едва три – и то с риск при зимни условия, българинът така и не разбра. На този въпрос много спешно трябва да отговорят и премиерът, и военният министър, защото бедствената ситуация в Харманлийско, при която загинаха 8 души, а двама са в неизвестност, със сигурност няма да е последната. Оказва се, че хеликоптерите разполагат с необходимата противообледенителна система на винта, макар че нямат нови ресурсни кабели. И все пак има нещо друго, което им пречи.

Вместо на 6 февруари, Борисов трябваше да каже истината за “Кугър”-ите в края на декември, когато се е срещнал с посредника по сделката с “Юрокоптер”– оръжейния търговец Николай Гигов. Двамата са близки приятели и от време на време играят тенис заедно. Официалният повод за срещата им било бъдещето на ФК “Локомотив”, след като Гигов заплаши, че може да се оттегли от футболния клуб, ако не се реши проблемът със статута на стадиона в кв. “Надежда”. Освен това в последните две години бизнесменът изпитва сериозни финансови трудности.

На 30 декември Гигов обяви, че остава президент на “Локомотив”, но не стана ясно дали е обсъждал с премиера търга за техническата поддръжка на хеликоптерите. Парите не са малко – става дума за минимум 20 млн. лева годишно. Средствата са за доставки на резервни части, консумативи, технически бюлетини и ремонти, обучение, както и извършване на инспекции и генерални ремонти и калибриране на апаратура.

За сключването на рамково споразумение за поддръжка на хеликоптерите обаче трябва да се проведе прозрачен търг по Закона за обществените поръчки, а не специална обществена поръчка, както се случи с договора с "Аления Аеронаутика" за поддръжка на трите транспортни самолета С-27J “Спартан”. Само за сравнение – в Литва цената на поддръжката и резервните части за три такива самолета е 10 млн. евро за 3 години, което прави по 6.52 млн. лева на година. У нас договорът е за 25 млн. евро за 5 години, което прави по 9.78 млн. лева на година. "Ще бъде обявена специална обществена поръчка за хеликоптерите, но тя ще бъде оповестена и ще се спази прозрачността", обявиха преди половин година от МО, за да разсеят всякакви съмнения.

Съмненията обаче се натрупват постоянно. Вече почти година и половина този търг се бави, защото компанията на Николай Гигов “Делта Г” планира да получи сертификати и лицензи от “Юрокоптер”. За тази цел е необходимо доста време, твърдят експерти.

Междувременно повече от две години Гигов изгражда хангарите си на авиобаза Крумово, които са част от офсетната програма между МО и “Юрокоптер”. Проектът му обаче все още е на много начален етап. Още дори не е направена първа копка на хангарите за хеликоптерите “Пантер” в авиобаза “Чайка” край Варна. Всичко това означава, че съоръженията ще бъдат изградени най-рано през декември т.г., а въпросът дали “Юрокоптер” ще иска неустойки за забавянето им продължава да виси.

Търгът за поддръжката на хеликоптерите се очертава да бъде оспорван, а това прави задачата на МО за избор на изпълнител трудна. Освен “Делта Г” другата компания, която към момента проявява интерес, е концернът от Канада Heli-One. Фирмата е № 1 в света в поддръжката на хеликоптери, има над 50 години опит и притежава всички необходими сертификати и лицензи, включително от Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA). Осъществява пълна техническа поддръжка на хеликоптери от марките “Кугър”, “Сикорски”, “Бел”, AW 109, AW 139 и др.

Интригата ще се заплете още повече, ако в търга участва и ТЕРЕМ “Георги Бенковски” ООД. По споразумението с “Юрокоптер” за директния офсет досега в завода в Пловдив се изпълняваха по-леките ремонти и смяната на консумативи. През ноември 2008 г. 66% от акциите на завода станаха собственост на “Телеком” АД. Министерството на отбраната държи останалите 34%, но в последните месеци прави опити да ги продаде. В “Телеком” АД над 96% от общия капитал се държи от “Инкомс-Телеком Холдинг” АД, което пък участва в близо 20 компании. Справка във фирмените регистри показва, че чрез сложна плетеница от взаимовръзки зад всички тези фирми стои българинът с австрийски паспорт Петър Танков. Приватизираната през 2001 г. “Инкомс-Телеком” бе една от “златните ябълки” на българската икономика заради многото си заводи за електроника и телекомуникационна и съобщителна техника. През октомври 2009 г. дружеството бе сред кандидатите за продажбата на Национално управление "Радио- и телевизионни системи" (НУРТС). В последните години Танков, за когото се твърди, че има силни връзки с бившата Държавна сигурност, правеше значими инвестиции в недвижимите имоти и в строителството, а зад почти всичките му проекти стои финансирането на могъщата Корпоративна търговска банка.

Очевидно битката за поддръжката на френските хеликоптери ще е твърде дълга и много по-обледеняваща, отколкото си представя и самият Бойко Борисов. Но струва ли си заради всичко това да страдат българите, изпаднали в беда?

Списание "Тема", брой 6 (535) - 13-19 февруари 2012 г.