Едни 63 млн. лв. трябваше да се завъртят от миналата седмица за саниране на панелните блокове у нас по оперативна програма „Регионално развитие“. Ще трябва да изчакаме поне до началото на 2012 г., защото никой не е наясно какъв ще бъде механизмът, по който тези пари ще бъдат усвоени. Не са ясни нито правилата за съфинансиране от 50%, нито колко и какви сгради ще подлежат на саниране. Плановете са от тези 63 млн. лв. 13 милиона да бъдат заделени в гаранционния фонд. Не е ясно обаче кой ще отпуска нисколихвените заеми – фондът или търговските банки.

Според регионалния министър Росен Плевнелиев половината от сумата за саниране на апартаментите ще се поеме от собствениците на имотите. За саниране на панелен апартамент от около 75 квадрата са нужни приблизително 10 000 лв. Годишната възвръщаемост на инвестицията от 5000 лв. ще е 25%, твърди Плевнелиев. Така вложението ще се изплати само за около четири години. “Гражданите трябва да се възползват от тази схема, защото в Западна Европа безвъзмездното финансиране за обновяване на жилища е било от 15 до 30%”, обясни и зам. регионалният министър Екатерина Захариева.

След първоначалния ентусиазъм в последните дни от МРРБ дадоха заден и в момента избягват да коментират подробности по темата. В министерството вървят процедурите за избор на шестима мениджъри за управление, които трябва да помагат на собствениците на жилища с подготовката на проектите за кандидатстване. Според Захариева заплащането на тези мениджъри ще е процент от стойността на успешен проект и ще се плаща от ОП „Регионално развитие“. Сдруженията на собствениците обаче няма да бъдат задължавани да работят с мениджърите.

Тъй като средствата са крайно недостатъчни, се обмисляло ограничение – за парите да могат да кандидатстват само сгради, които са над 20 години. Въпросните 63 млн. лв. обаче ще стигнат за около 500 сгради, а панелките у нас са около 100 000. Състоянието на повечето от тях е изключително тежко, амортизирани са и за да бъдат приведени в ред. са необходими огромни средства. Цитират се различни суми – от 3 до 10 млрд. лева.

Откъде да дойдат парите? Преди година се роди идеята България да се опита да продаде 40 милиона емисионни единици въпреки стагниращия пазар на въглеродни квоти. Плановете бяха, че с цена на една единица от 10-11 евро ще бъдат санирани около 75 000 панелни жилища, от което държавата може да спести 3000 мегавата енергия годишно. До момента обаче липсва сериозен интерес към купуване на въглеродните ни квоти.

И тъй като у нас е практика да се работи “на парче”, би трябвало времето, в което МРРБ подготвя старта на програмата, да бъде използвано за изготвянето на цялостна визия за обновяване на сградния фонд. Депутатът от “Атака” Николай Пехливанов, който е сред най-активните по темата, смята, че вече е наложително държавата да се заеме със създаването на финансов модел.

“Положението е много тежко, защото във всеки вход или блок има поне по три семейства, които са в лошо финансово състояние – пенсионери, безработни, социално слаби. Тези хора имат желание да участват в обновяването на блока си, но нямат такава възможност. И тук вече държавата трябва да измисли начина как да помогне. Мога да дам примери от бивши соцстрани, където има работещи механизми. Например ако имате социално слаб съсед, държавата му отпуска 5000 лева за самоучастие, тези пари си стоят като задължение към имота и в случай на онаследяване, продажба и т.н. си ги взема обратно.”

Чехия е един от добрите примери според Пехливанов. Там още с приемането в ЕС е стартирала 15-годишна програма, която стриктно спазва финансовия си модел. “В Чехия 50% от средствата са от еврофондовете, останалите 50% са самоучастие, но от тях 30% са безвъзмездна помощ, а за останалите хората могат да вземат банков кредит. Само че не както у нас – на базата на ипотечен кредит. Там държавата ти се явява гарант по кредита и не се налага да ипотекираш жилището си”, обяснява депутатът. В Унгария пък е създаден специален фонд, който отпуска кредити срещу минимална лихва от 2-3%.

Пехливанов се опасява, че и с паспортизацията на сградите безнадеждно се закъснява. Ако се спазват заложените в закона срокове, към днешна дата би трябвало 50% от панелките над 20-годишна възраст да имат енергиен технически паспорт. Засега те са не повече от 5%.

Друг сериозен проблем е етажната собственост, защото за безвъзмездна помощ могат да кандидатстват не частни лица, а сдружение на собствениците. Само то може да кандидатства и за допълващ банков заем и да разплаща всички разходи. По Закона за етажната собственост 67% от собствениците на жилища в една сграда са достатъчни за регистриране на сдружение. Оказва се обаче, че до момента в цяла България има само 5 регистрирани сдружения.

“Хората просто не знаят как да участват в такива проекти, общинската администрация също не е наясно”, казва Пехливанов, който е обучил 450 домоуправители в София как да се възползват от тези програми. Според него е абсолютно задължително да се изготви регистър на домоуправителите, защото в крайна сметка те са хората, които ще имат най-важната роля в проектите. “Дали общината ще работи с тях, дали областните управители, дали МРРБ чрез структурите на ДНСК в страната – това вече е въпрос на административно структуриране. Никой обаче досега не е положил каквито и да е усилия да ги обучи. Нито пък е направена някаква разяснителна кампания, за да могат хората да се запознаят с предимствата на тази програма”, смята депутатът.

За да се завърти колелото на санирането, според Пехливанов са необходими минимум около 200 млн. лв. и тогава хората наистина ще видят ефекта. Лидерът на Единната народна партия Мария Капон пък смята, че обновяването на сградния фонд може да е една от най-сериозните мерки, с които България да излезе от кризата. Преди дни тя представи изготвения от експертен екип на партията документ “Визия 15” за “рестартиране” на българската икономика.

“Например 4 млрд. лв., инвестирани за саниране на всички панелни жилища, ще доведат до 50 000 устойчиви работни места. Около 1 млрд. лв. ще се върнат обратно в държавата от данъци, а това ще направи около 800 000 български граждани с нов стандарт на живот. Давам го само като една основа на политика, която закъсня с 20 години. България трябва да намери своята рецепта, за да има скокообразен растеж и за да не останем най-бедната държава в ЕС”, твърди Капон.

“Рестартът” засега е на stand by режим.

Сп. "Тема"


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели